Joomla Software solutions Template

Payday loan

Дългосрочно финансиране на фирмата. Собствено финансиране и кредитно финансиране. Капиталова структура.

Търговското дружество извършва своята дейност като използва капитал от различни източници. Във всеки даден момент може да се определи какви източници на капитал се използват, като се анализира баланса на дружеството. Част от капитала е собствен. Собственият капитал включва основния капитал, допълнителния капитал, капиталовите резерви, неразпределената печалба. Останалата част са пасивите, т.е. капиталите, осигурени по дългосрочни кредити, краткосрочни кредити и други краткосрочни задължения.

Основният принцип за финансово равновесие гласи следното: Дълготрайните активи трябва да се финансират с източници за дългосрочно финансиране. Краткотрайните активи могат да се финансират както с източници за дългосрочно финансиране, така и с източници за краткосрочно финансиране.

При анализа на източниците на капитал на търговското дружество се използват две понятия:

Финансова структура - съотношението на капиталите от всички източници за дългосрочно и краткосрочно финансиране.

Капиталова структура - съотношението на капиталите  от  източниците за дългосрочно финансиране / дяловете се определят на база на пазарната им стойност/

Източниците за дългосрочно финансиране са:

1. Вътрешни източници:

- амортизации

- нетна печалба

- постъпления от продажба на дълготрайни активи

2. Външни източници:

2.1. Външни източници за дългосрочно привлечени капитали:

- дългосрочни банкови кредити

- облигационни заеми

- финансов лизинг

2.2. Външни източници за безсрочни капитали:

- нови емисии на обикновени и привилегировани акции

- различни форми за безвъзмездни финансирания /дарения, субсидии и други/

Източниците за дългосрочен капитал се характеризират с две основни характеристики:

- Цена на финансирането с капитала от съответния източник за дългосрочно  финансиране;

- степен на финансов риск при използването на съответния източник за дългосрочно  финансиране.

Цената на финансирането показва разходите, които прави търговското дружество за една година за да използва единица капитал от съответния източник. Цената на финансирането най- често се изчислява в проценти. При някои източници за дългосрочно финансиране тя се определя от фактически плащания, а при други се определя по метода на алтернативните разходи /тъй като няма фактически плащания/. Когато фактическите плащания се признават данъчно като разходи, търговското дружество получава данъчна изгода / икономия на данък върху печалбата /. Тази данъчна изгода намалява цената на финансирането с капитала от съответния източник.

Емисията на акции като източник за дългосрочно финансиране

Използването на емисия на акции като източник за дългосрочно финансиране в акционерното дружество изисква три важни решения:

- какъв вид акции ще бъдат емитирани;

- каква емисия ще се приложи;

- какво количество акции ще се емитира.

Дългосрочният банков кредит като източник за дългосрочно финансиране

Дългосрочният банков кредит /ДБК/ е най - често използваният външен източник за дългосрочно привлечен капитал. Той се характеризира със следните особености:

1. ДБК се отпуска срещу представяне на инвестиционен проект. Проектът трябва да докаже ефективността от използването на капитала.

2. ДБК следва да бъде обезпечен. Обезпечението е във вид на залог или ипотека. Възможно е освен тази форма на обезпечение, банката да изисква и допълнително обезпечение във вид на гаранция. Изисква се и застраховка на обекта в полза на банката.

3. Оценката на обезпечението следва да покрива най- малко 125% от дълга / главница и общата сума на лихвите/.

4. Банката отпуска кредит за част от необходимия капитал за инвестицията. Инвеститорът следва да осигури за финансирането и собствен капитал или капитал от други източници.

5. Погасяването на кредита става на части по време на срока на кредита. Това означава, че кредитополучателят не ползва цялата сума на кредита за целия срок.

6. Срокът на кредита е  минимум една година и обикновено не превишава пет- шест години.

7. Лихвеният процент по кредита може да бъде фиксиран или плаващ. В случай, че е фиксиран, той не се променя през целия срок на кредита/обикновено такъв е лихвеният процент по ДБК със сравнително кратък срок/. В случай, че лихвеният процент е плаващ, в кредитния договор се посочва базов лихвен процент и надбавка, която не се изменя. При промяна на базовия лихвен процент се изменя и лихвения процент по кредита.

8. Вноските по кредита се определят в погасителен план, който се изготвя от кредитоискателя и се одобрява от банката.

Погасителният план може да бъде направен по два различни начина:

- на анюитетен принцип

- с определяне на погашенията по главницата на кредита.

Когато се изготвя на анюитетен принцип, се изчисляват равни вноски за целия срок на кредита, в които се съдържат лихви и погашения по главницата в различно съотношение.

Облигационният кредит като източник за дългосрочно финансиране

Като дългосрочен източник за външно финансиране в търговските дружества, облигационните кредити се характеризират със следните особености:

1. Облигационният кредит може да се използва като източник за дългосрочно финансиране само от търговски дружества с определена организационно - правна форма, а именно акционерни дружества.

2. Срокът на облигационния кредит е дълъг. Обикновено е в границите между 3 и 15 години, но може да бъде и извън тези граници. Облигационният кредит е особено подходящ за финансирането на инвестиционни проекти с дълъг срок на откупуване.

3. Емисията на облигациите изисква извършването на емисионни разходи, които зависят от вида на емисията.

4.  Погасяването на облигационния кредит става по предварително разработен и обявен при емисията погасителен план. Най- разпространената схема на погасяване е чрез обратно изкупуване на облигациите на падежа / в края на срока / на облигационния кредит. Възможни са и други схеми на погасяване.

5. Лихвите по облигационните кредити могат да бъдат определени по различен начин. В зависимост от това облигациите могат да бъдат:

- купонни с фиксиран купонен процент /най- често срещани в практиката/;

- купонни с променящ се купонен процент;

- сконтови / с фиксиран доход/

6. Облигационният кредит може да бъде обезпечен или необезпечен. Ако облигационният кредит е обезпечен, облигациите са привилегировани и дават на своя притежател права на привилегирован кредитор. Ако облигационният кредит е необезпечен, облигациите са обикновени, защото дават на своя притежател права на обикновен кредитор.

7. Облигационният кредит може да бъде публичен или непубличен.Публичните облигационни кредити са свързани със значителни емисионни разходи, което оскъпява този източник за дългосрочно финансиране.

Финансовият лизинг като източник за дългосрочно финансиране

Лизингът представлява сделка по предоставяне на право за ползване на материален дълготраен актив за определен срок и срещу задължение за плащане на периодични вноски /лизингови вноски/.

Лизингът бива два вида:

1. Експлоатационен лизинг /оперативен/;

2. Финансов лизинг.

Експлоатационният лизинг се характеризира със следните особености:

- срокът на сделката е кратък. Той е незначителен в сравнение с нормалния експлоатационен срок на обекта;

- обектът на сделката се води като материален дълготраен актив по баланса на лизингодателя;

- лизингодателят поема тежестта на разходите по застраховка, ремонт и поддръжка на обекта на лизинга;

- срокът на лизинговата сделка може да се прекрати по едностранно искане на лизингополучателя;

- лизинговите вноски се отразяват счетоводно като разходи по дейността в търговското дружестволизингополучател.

Поради посочените особености, експлоатационният лизинг се третира счетоводно и данъчно като особен вид услуга. Той не е източник за дългосрочно финансиране.

Финансовият лизинг е специфичен източник за дългосрочно финансиране. Характерните особености на този вид лизинг са:

- срокът на сделката е дълъг и често покрива нормалния експлоатационен срок на обекта;

- при типичния финансов лизинг обектът на сделката се купува специално за предоставянето му по лизингова сделка на конкретния лизингополучател. Обектът, по правило, е специфичен и съответства на потребностите на конкретното предприятие - лизингополучател;

- рискът от морално изхабяване на обекта се прехвърля по лизинговия договор върху лизингополучателя;

- срокът на финансовия лизинг е непрекъсваем. Това означава, че срокът не може да се прекрати по едностранно искане на лизингополучателя. Възможно е по лизинговия договор да се определи част от срока като непрекъсваем и остатъка - като прекъсваем срок.

- финансовият лизинг предвижда или предполага прехвърляне на собствеността върху обекта в полза на лизингополучателя след изтичането на срока на сделката.

- обикновено всички разходи за ремонт, поддръжка и застраховка на обекта се поемат от лизингополучателя.

Среднопретеглена цена на капитала на търговското дружество / WACC/ СПЦКсе определя от нормата на възвръщаемост, която се изисква от собствениците на капитала, с който работи дружеството. Те оценяват риска на паричните потоци, които трябва да получат от дружеството и определят нормата на възвръщаемост на капитала, която съответства на тази степен на риск. Цената на капитала на дружеството се изчислява като средна претеглена величина на цената на капитала от всички дългосрочни капиталови източници, претеглена с техния дял в пазарната стойност на дружеството. Тази средна претеглена цена на капитала /WACC/ е минималната норма на възвръщаемост, която следва да се получи от използването на активите на дружеството.

Източниците за дългосрочно привлечени капитали /дългосрочни кредити/ са с ниска цена на финансиране и носят висок финансов риск. Собственият капитал е в висока цена на финансиране и носи нисък финансов риск. Най- скъпият източник за дългосрочно финансиране е новата емисия на обикновени акции.