ОБЩА ТЕОРИЯ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

Инвестициите – основа на растежа и богатството

Рационалното управление на парите е свързано със стремежа на индивидите да влагат парите си в активи, които носят повече пари и увеличават богатството. Инвестицията е понятие, което обединява в себе си всички измерения на рационалното управление на парите. Инвестицията е всяко влагане на пари, което гарантира определена възвращаемост, покриваща основната сума и очакваната печалба. Инвестициите са инструмент за насочване на спестяванията на ик. агенти към активности, които имат процент възвращаемост, равен или по-висок от пазарния лихвен процент.

Съгласно “ликвидационния подход” инвестиция е всяка трансформация на по-бързо ликвидни пари в по-бавно ликвидни активи, с цел получаване на желаната от инвеститора доходност. Индивидите са склони да жертват намаляване на ликвидността на своето богатство с/у нарастване на техния доход, като това нарастване трябва да е достатъчно, за да компенсира жертвата на ликвидност.

Съгласно компромиса на сегашното и бъдещо потребление инвестициите са процес, при който инвеститора приема желания модел за консумиране на богатството съобразно техния консумативен модел в зависимост от индивидуалните рискови предпочитания и полезността на дохода или богатството. Този модел е базиран на лихвената теория на Фишер. Стопанските субекти формират собствен, консумативен модел, зависещ до голяма степен от лихвения процент. В зависимост от отношението към лихвения процент те консумират или спестяват парите, с които разполагат.

Индивидуалните консумативти модели могат да се разгледат като:

-          неутрален – субекти, които нетрансформират никаква част от доходите си, а ги консумират изцяло;

-          поведение на скъперник – предпочета да харчи по-малко и спестява повече;

-          разточителни индивиди – харчи повече, отколкото получава доход.

Инвестиционните решения като фактор за максимизиране на богатствата

Капиталовото бюджетиране е процес на генериране, формулиране, селектиране и реализация на дългосрочни инвестиционни проекти, които се очаква да носят ползи за дълъг период и да гарантират възвращаемост, надхвърляща цената на инвестираните капитали.

Инвестирането на капитали от стопанските субекти изисква точна оценка на ползите и разходите от дългосрочните инвестиционни проекти. Във връзка с това вземането на инвестиционно решение е от ключово значение за фирмата, което се дължи на следните фактори:

-ограничеността на инвестиционните и кредитни ресурси на фирмата;

-големия размер на капитали, необходими за реализацията на дългосрочна инвестиционна програма;

-необратимия или труднообратим характер на дългосрочното инвестиционно решение;

-значението на инвестиционната програма за увеличаването на фирменото богатство;

Проектите биват:

-позитивна проектна възвращаемост, когато проектът генерира парични потоци, надхвърлящи необходимостта за компенсиране на собствениците на капитали за поетия риск;

-негативна проектна възвращаемост, когато генерираните парични потоци са по-малки от необходимостта за компенсиране на собствениците;

-неутрална проектна възвращаемост, когато проектът генерира парични потоци, равни на необходимостта за компенсиране на собствениците.

Етапи на капиталовото бюджетиране

Капиталовото бюджетиране налага инвестирането в инвестиционни проекти, характеризиращи се с позитивна проектна възвъщаемост. Основната цел на капиталовото бюджетиране е защитата на стратегическите фирмени интереси и подбора и реализацията на най-добрите проекти.

Етапи през които преминава капиталовото бюджетиране:

1. инвестиционно сканиране и подбор – събиране на идеи, като се елиминират неподходящите проекти.
2. Формиране на предложения – обхваща детайлната разработка и аргументиране на инвестиционните проекти
3. Одобряване на бюджетите на проектите – може да стане централизирано или децентрализирано
4. Проектна реализация и мониторинг – следи реализацията на разходните и приходните парични потоци
5. Следпроектния мониторинг и котрол – има за цел да се установи дали действително реализираните парични потоци отговарят на предварително планираните.

Класифициране на капиталовите проекти

Извършва се в зависимост от различни показатели, характеризиращи проектите както следва:

1. Срок на полезност на проекта. Няколко са факторите, определящи срока на полезност на икономическия живот на проекта:

Þ      Физическо изхабяване на активите, от които е сътавен проекта;

Þ      Морално изхабяване на активите

Þ      Степента на конкуренция на пазара, където се реализират стоките и услугитне от проекта.

Според срока на полезност проектите биват: краткосрочни (до 1 год.) и дългосрочни.

1. Риск на проекта. В това отношение се разглеждат:

Þ      Проекти за подмяна – инвестира се в поддържане на съществуващи активи за продължаване на нормалната експлоатация и за предпазване от морално изхабяване.

Þ      Проекти за експанзия – целта е увеличаване на пазарния дял.

Þ      Иновоационни проекти – въвеждане на нови стоки и услуги, както и стъпване на нови пазари.

Þ      Мандатни проекти  - принудително наложени от разпоредби на законодателната или изпълнителната власт

1. Зависимост на проекта от други проекти. Важно значение имат:

Þ      Независимите проекти – паричните потоци не са свързани с парични потоци от други фирмени проекти.

Þ      Взаимоизключващите се проекти – приетия проект предизвиква отхвърлянето на друг проект.

Þ      Зависими пректи – успехът на един проект е предпоставка за бюджетирането на друг.

Капиталовото бюджетиране – източник на парични потоци

Паричният поток изразява както разходите по реализация и поддръжка на проекта, така също и приходите, получени в резултат на фунционирането му.

Видове парични потоци:

1. Парични потоци, възникващи от оперативната дейност по проекта. Те представляват разликата м/у приходните и разходните парични потоци.
2. Инвестиционни парични потоци, представляващи разходите за придобиване на необходимите дълготрайни активи, а в последствие и за ликвидацията им. Отчита се поредицата от очакваните оперативни парични потоци, от която се изваждат инвестиционните разходи.

В инвестиционният паричен поток може да се включат: разходите за придобиване на активи; разходите за поддържане и обновяване на актива; разходите за ликвидация на активи.

Оценяване на капиталовите проекти

Оценката на качествата на проектите се извършва от гледна точка на максимизирането на акционерното богатство. Според това дали методите за оценка на инвестиционните проекти са съобразени с времевата стойност, те биват:

1. Методи, пренебрегващи дисконтирането на паричните потоци.
2. Методи, които се основават на дисконтирането на паричните потоци.

Методи, пренебрегващи дисконтирането на паричните потоци

Метод “период на изплащане”. Отчита времето, необходимо за да се изплатят направените инвестиции чрез приходите от експлоатацията им.

РР = Та + (CFi -  CFi-x)

CFi

РР е периода на изплащане;

Та – броят на годините, предхождащи годината на изплащане на проекта;

CFi – размерът на целия акумулиран приходен паричен поток през годината на изплащане на проекта i;

CFi-x – частта на паричния поток, реализирана от момента на настъпване на периода на изплащането до момента на започване на следващия период х.

Метод “средна рентабилност”. Измерва се като съотношение м/у следданъчната печалба и средния размер на инвестицията. Тя се съпоставя с предварително заложена пределна рентабилност.

Методи, използващи дисконтирането на паричните потоци

Метод “чистата сегашна стойност”. Изчислява се като разлика между сегашната стойност на дисконтираните парични потоци и сегашната стойност на инвестиционните разходни парични потоци.

NPV =  CFt - NICO

(1 + k)^t

CF – годишните парични потоци

NICO – чистите инвестиционни разходи

k – изискуемата рентабилност на проекта

t – годината, през която конкретния паричен поток се реализира.

По този начин се получава ефекта в/у фирмената ст-ст от реализацията на една инвестиция. Ако нетната сегашна стойност е + показва, че проекта е приемлив и може да се реализира, и обратно ако е отрицателен, реализацията на такъв проект би довело да намаляване на фирмената ст-ст, унищожаване на акционерното богатство.

Метод “вътрешна норма на възвращаемост”. Различните инвестиционни профили имат различна нетна сегашна ст-ст и вътрешната норма на възвращаемост е индивидуална позиция за всеки проект. Проблема при използването на този метод възниква по трудността на изчисляването, както и от възможността за проявяване на множество ВНВ

NPV =  CFt - NICO = 0    или

(1 + IRR)^t

NICO =  CFt

(1 + IRR)^t

Метод “модифицирана вътрешна норма на възвращаемост”.  Този показател се извежда, за да се елеминира едно нереалистично предложение в конструкцията на показателя ВНВ, а именно че междинните вътрешни позиции се реинвестират при % = на вътрешната норма. RR – реинвестиционнен %, който фирмата реално може да получи.

 СОFt =    CIFt (1 + RR)^T-t

(1+RR)^t (1 + MIRR)^T

COFt – разходен паричен поток в момент t

CIFt – приходен паричен поток в момент t

RR – реинвестиционен процент

MIRR - модифицирана вътрешна норма на възвращаемост

T- проектен срок

Метод “индексът на рентабилност”. Представлява претеглената сегашна ст-ст на приходите с тегло чистите инвестиционни разходи.

PL =  CFt / (1 + k)^t

NICO

Приема се този инвестиционен проект, чиито индекс е  от 1.

Метод “дисконтовият период на изплащане”. Разлика м/у дисконтовия период на изплащане и периода на изплащане е, че при дисконтовия се отчита времевата ст-ст на парите.

Капиталово бюджетиране и риск

Всеки инвестиционен проект включва определена несигурност. Оценяването на различни техники на несигурността води до измерването на риска. Аналитичните техники се обобщават в следните групи:

1. Статистически измерители на риска

-          рангът се явява като разлика м/у най-добрия и най-лошия възможни резултати от проекта. Показателят не отчита тежестта на крайните възможни резултати от проекта.

-          Стандартно отклонение е един от най-точните измерители на риска. Установява доколко всеки възможен резултат се отличава от очакваната ст-ст.

-          Коефициента на вариация е най-точния статистически измерител. Той е съотношение м/у стандартното отклонение и очакваната стойност.

KV(NPV) = (NPV)

V(NPV)

1. Симулационен анализ на риска

Позволава на финансовия менъджер да разработи вероятностното разпределение на възможните резултати, използвайки вероятностното разпределение на всяка възможна променлива.

Измерване на проектния пазарен риск

Измерването на пазарния проектен риск използва модела за измелването на оценка на капиталовите активи. Извежда риска на проектите като величина, зависима от начина на финансиране и от пазарния риск характеризиращ СК и заемен капитал.

а = ск + зк

Измерител на пазарния риск е коефициента . Този коефициент отразява чувствителността на дохода на даден актив към промените в пазарния доход.

Включване на риска в капиталово-бюджетните решения

Цената на капитала е цената, която фирмата заплаща на собствениците на капитал, предоставили ресурсите си на фирмата. Цената на капитала схематично може да се представи като образувана от цената, която собствениците на капитал изискват за безрисковото вложение, плюс компенсация за поетия риск, характерен за съответната дейност и фирма. В практиката се приема, че безрисковият компонент е равен на лихвения% на държавните дългови ЦК. Компенсацията на риска чрез намиране на изискуемия доход за проектния риск е важен подход. Тя представлява разликата м/у очаквания пазарен доход и безрисковия ЛП , коригиран с  .