Joomla Software solutions Template

Payday loan

Видове данъци – данъчна система и политика

1. Видове данъци и характеристика:

Данъците, прилагани в съвременната държава са многобройни. Те могат да бъдат групирани по редица критерии (например – натурални и парични, редовни и извънредни, държавни или общински, общи и целеви и др.). Все пак най-същественият белег, по който данъците могат да се разграничават, е обектът или предметът на облагане. От тази гледна точка те биват:

• Данъци върху личността –  те имат за обект самата физическа личност или определени нейни качества. Типичен представител е поголовният данък.
• Данъци върху имуществото – може да се облага движимото или недвижимото имущество( данък върху земята, данък върху сградите, данък върху наследствата, данък върху превозните средства). Характерното за имуществените данъци е , че при тях е на лице несъответсвие между предмета на облагане – определен вид имущество – и източникат за плащането им – реализираният доход.
• Данъци върху определена стопанска дейност –  първичната им форма е натуралният десятък.Този вид данъци могат да приемат формата и характера на данък върху производството – облагане на производството на определени стоки, което утежнява техните цени.
• Данъци върху продажбите – в по-ново време се облагат главно продажбите, реализацията или търговският оборот. Данъците се включват в цените на реализираните стоки и оказваните услуги.

-          мита – с тя се облагат външнотърговските обороти и то главно вносните такива.

-          акцизи –  данъци върху производството и реализацията на стоки – национално производство и внос, т.е. за разлика от митата акцизите са данъци и върху вътрешните обороти.

-          данък върху оборота – след ВСВ се въвежда универсален акциз в лицето на данъка върху оборота.При усъвършенстването му той се трансформира в данък върху добавената стойност (ДДС). Той е основният данък в данъчната система.

• Данъци върху дохода – това са най-новите данъци. Съвременното подоходно облагане е прогресивно, а основите му са поставени още през края на 19в. В Германия. Във връзка с подоходното облагане възникват и първите данъчни декларации, чрез които данъкоплатците декларират пред данъчните власти реализирания в края на годината доход.

1. Преки и косвени данъци:

Преките данъци имат за обект на облагане реални имущества, богатства, фактори на производството, които са потенциален носител на доход или самият доход, но при неговото реализиране или получаване. Косвените данъци обхващат и облагат дохода при неговото изразходване за покупки на стоки и заплащане на услуги, в цените на които те предварително са “калкулирани”. Едни икономисти и политици са против косвените данъци като регресивно действащи, антисоциални и несправедливи, докато други по принцип ги подкрепят като рационални и справедливи, защото чрез тях данъчната тяжест се разпределя пропорционално на потребяваните количества блага и услуги. Данъчното облагане, като главна форма на на трансфер на ресърси и благосъстояние, трябва да се съобразява с неравенството и с категорията справедливост.

1. Данъчна система:

Тя е твърде важна съставна част на финансовата система въобще и на приходната и част в частност. Тя може да бъде определена като съвкупност от прилаганите данъци и тяхната организация. Данъчната состема включва:

-          броя или съвкупността на прилаганите данъц, вкл. техните елементи

-          начините за облагане, събиране, отчитане и контрол върху данъчното облагаве

-          органите и институциите, които осъществяват облагането, събирането, отчитането и контрола върху данъците.

Тези компоненти се намират в органическо единство. Данъчната система обикновено се определя кано монистична или плуралистична, а така също и като историческа и рационална.

Монистичната се изразява в прилагането на на един единствен данък, докато при плуралистичната  се прилага съвкупност от определен брой и вид съгласувано прилагани данъци. Трябва да се има предвид обаче, че броя на данъците и тажестта на  данъчното бреме не винаги се намират в правопропорционална зависимост. Историческата данъчна система е възникнала спонтанно и стихийно. Отделните видове данъци са въвеждани в резултат на конкретни обстоятелства и нужди от финансови средства. При рационалната данъчна система действието на отделните видове данъци е съгласувао, синхронизирано и насочено към предварително поставени цели и задачи. Съвременната данъчна система има тенденция към рационализиране. Съвременната данъчна система е плуралистична и съчетание от исторически наследени и рационално изградени данъци.

1. Изисквания къв данъчната система:

Широко се споделя схващането,че съществуват 5 свойства, които определят данъчната система като добра:

-                                                                                  Икономическа ефективност – данъчната система ене трябва да възпрепятсва ефективното разпределение на ресурсите.

-                                                                                  Административна простота – данъчната система трябва да бъде проста, да се прилага лесно и да е относително евтина.

-                                                                                  Гъвкавост – данъчната система трябва да реагира бързо на на променените икономически обстоятелства.

-                                                                                  Политическа отговорност – данъчната система трябва да има такъв вид, така че хората да определят колко да плащат, така че политическата система да може по-точно да определя предпочитанията на хората.

-                                                                                  Спреведливост – данъчната система трябва да е справедлива в относителното си третиране на отделните хора. Бива хоризонтална ( хората с еднакви доходи се облагат с еднакви данъци) и вертикална (тези с по-високи доходи се облагат с по-високи ставки).

1. Данъчна политика:

Представлява съвкупност от мероприятия, които държавата осъществява в областта на данъчното облагане или използване на данъците за постигането и решаването на определени фискални, социално-икономически и други цели и задачи. Основни цели са стимулирането или задържането на икономическия растеж, балансиране между търсене и предлагане, решаване на определени ретионални и екологично проблеми и др.