Joomla Software solutions Template

Payday loan

Управление на оборотния капитал на фирмата

Управлението на оборотния капитал на фирмата има отношение към оперативното управление. Едно предприятие може да е приключило с печалба предходната финансова година и да притежава солидни на пръв поглед активи, но това все още не е доказателство за неговата сигурност. То трябва да е в състояние да посреща текущите си задължения и да поддържа нужните наличности за осигуряване на непрекъснатост на производството във фирмата.

Финансов резултат – това е разликата между приход и разход.

Печалбата не значи, че имаме пари.

Оборотният капитал на фирмата това са нейните краткотрайни активи и по-точно материалните й запаси, краткосрочни вземания, паричните средства, разходите за бъдещи периоди, краткосрочните инвестиции.

Краткотрайните активи са финанси от краткосрочни източници и по-точно краткосрочни банкови заеми, задължения към персонала, задължения към социални осигуровки, към бюджета и т.н. Тъй като винаги съществува потенциална опасност някои от елементите на оборотния капитал да забавят своята обръщаемост, точно по тази причина част от краткотрайните активи в предприятието се финансират от дългосрочни източници - собствен капитал или дългосрочни заеми. Именно тази част от оборотния капитал, която се финансира от дългосрочни източници се нар. поле на сигурност на фирмата или чист оборотен капитал.

Фирмите могат да формират и излишък от оборотен капитал, но и да изпитват и недостиг от такъв. Както излишъка, така и недостигът на капитал са белег за лошото му управление.

Излишъкът на оборотния капитал, когато по някаква причина са натрупани амортизационни отчисления, неразпределена печалба, средства от продажба на материални активи, които не намират приложение, следователно не носят доход.

Недостиг на оборотен капитал се получава най-често при допуснати загуби в процеса на текущата дейност. Примерно: брак, разхищение, кражби, неадекватна ценова политика, в резултат на което се оказва, че получените при продажбите на продукцията парични средства са недостатъчни, за да се закупят оскъпените в резултат на инфлация входни ресурси за нов производствен цикъл.

В практиката управлението на оборотния капитал е свързано със спазването на определени правила и принципи. Основните са следните :

1. Свеждане на оборотите или на текущите активи до възможния минимум, но така че да не се прекъсне дейността на фирмата. Това означава всеки един обем производство да се осъществява с минимално равнище на суровини, материали, незавършено производство.

2. Съществуват и концепции, които свеждат тези запаси до нулево ниво - концепцията “точно навреме”. Това означава също отлагане до максимално възможния срок на плащанията на фирмата, без да страда нейния имидж и стремеж до най-голямо ускоряване на събиране на вземанията на фирмата. Това води до абсолютно и относително освобождаване на оборотен капитал.

3. Да се ускорява обръщаемостта на оборотния капитал. За целта се изчисляват коефициент на обръщаемост, коефициент на натовареност, дни на обръщаемост и др. показатели, които позволяват да се правят сравнения с други предприятия и с други периоди от развитието на фирмата и да се търсят възможности за подобрения.

4. Минимизиране на запасите без да се нарушава непрекъснатостта на дейността на фирмата. Към запасите се отнасят нарушенията в суровини, материали, горива, полуфабрикати, незавършено производство и готова продукция. Върху техническите размери влияят много фактори – прилаганата технология, големината на предприятието, икономическата конюнктура, ефективността на снабдяването, сезонността на производството, производствените графици и редица др. Определянето на оптималния размер на запасите изисква сравняването на две групи разходи – складови разходи и разходи по доставката. Това предполага да се събира и проучва достатъчна информация за разходите за комуникация, сключването на договори с доставчици, оформяне на поръчки, транспортни разходи, разходи за съхранение, за охрана, за обработка, за предпазни мероприятия (за дезинфекция). Оптималният размер на доставката е там, където кривата на растящите разходи по съхранение на материалните запаси се пресича с намаляващата крива на разходите за допълнителен брой доставки. Ако се окаже, че има икономии от осъществени доставки, трябва да се намалят запасите и да се увиличи броя на доставките и обратно.

5. Управление на кредита на самата фирма – управление на вземанията. Фирмите прибягват до продажби на кредит по различни съображения – разширяване на пазара, по-добра конкурентноспособност, подобрявяне на финансовото състояние. Преди да се пристъпи към продажби на кредит обаче, трябва да се определят критериите, при които ще се прави това. Не всички продукти са подходящи за продажба на кредит – тези, които са по сертификат (по поръчка), тези които са на голяма стойност. Ако се прилага кредит – на етапи, наложен платеж. Трябва да се предвидят гаранции, че поръчката ще бъде платена. Да се проучи клиента и да се прецени риска от неплащане. За целта могат да се използват различни техники – услуги на кредитни агенции, попълване на специални въпрасници.

Проучването на кредитния риск и на събраната информация за него,  фирмата провежда и съответната кредитна политика – мека (към най-малко рисковите купувачи) и твърда (с кратък срок на изплащане).

При вземане на риск трябва да се съпоставят очакваните парични потоци от увеличаването на продажбите чрез кредит с разходите, произтекли от евентуални несъбираеми вземания или необходимост от допълнителни усилия да бъдат събрани (водене на съдебни дела).

6. Управление на парите на фирмата – към оборотните активи на фирмата се отнасят и парите в каса и по разплащателна сметка. Безспорно определянето на тяхното ниво е нужно, за да може производствения процес да протича безпроблемно. От друга страна обаче те не носят доход и прекалено високото им ниво е свързано с пропуснати ползи за фирмата. За това се препоръчва над определен размер излишните “пари” да се влагат в краткосрочни държавни ценни книжа, търговски ценни книжа и др., които носят доход и при необходимост бързо и без излишни разходи могат да бъдат превърнати отново в пари. Разбира се винаги трябва да се следи и развитието на финансовия пазар.