Joomla Software solutions Template

Payday loan

КОНЦЕПЦИИ ЗА ПРЕДМЕТА НА ФИРМЕНИТЕ ФИНАНСИ

Теоретичните основи на фир.финанси имат ф.измерения. Те се предопределят и развиват в съответствие с 3 основни групи определения:

-          ф.ф. имат за предмет движението на парите и почти всяка финансова сделка засяга пряко или непряко парите;

-          фин.у-ние се свежда до събирането и управлението на капиталите;

-          фин.у-ние е съставна част за общата управленска политика. Главен метод на тази политика е сравняване на предимствата на потенциалната употреба на к-те с величината на потенциалните източници. Предметът на фин. е проверяването и контролирането на решението за инвестиране или реинвестиране на капитали в нови или в актуални употреби.

Развитието на теорията за фин.мениджмънт по същество е развитие на традиционната концепция и утвърждаване на модерната концепция за фир.финанси. Фирмените финанси стават самостоятелна наука в началото на века, около 1900 г. Интересът към управлението на фирмите нараства значително поради 2 причини:

-          нарастване на акционерната дейност след I св.война и следствие повишаване интереса на обществото към дружеството акциите и техниките за придобиване на к-л.;

-          публикуваната 1920 г. “Финансова политика на корпорации” от А.Даунинг. Традиционната концепция, която Даунинг защитава, не остава без критика: традиц.конц-я разглежда финансите като инструмент за парично обезпечаване на инвестициите; тя отдава голямо значение на финансите на големите дружества и доста малко на индивидуалните предприятия; тя се изгражда около епизодичните, но редки фази на цикъла на живота на едно хипотетично предприятие; тя пренебрегва дългосрочното финансиране.

Е. Соломон в своята книга “Теория на фин.у-ние е първият, който определя финансите като изследване на проблемите за придобиването и използването на капиталите и търси отговор на 3 въпроса: каква е общата маса на к-те, които да се инвестират? Какъв специфичен А да придобие фирмата? Как могат да бъдат набирани ……………………. К-ли. Това води до 3 стратегически реш. на фирмата: - решенията за финансирането; - решенията за инвестирането; - дивидентната политика.

Предназначението на финанс.мениджмънт се свежда до вземането на решения, свързани с набирането и използването на к-ли. Общия обем на к-те се влияе от различните възможности за инвестиране, които зависят от засягащи източниците на финансиране. А именно:

-          Определяне на точната цел на финансовия мениджър – максимизация на стойността на фир.за акционерите.

-          Определяне на конкретния механизъм за въвеждане и използване на к-те във фирмата, така че да се реализират дългосрочните фин.цели. Включват се 2 елемента: Институционалните рамки, в които инф-та за употребата и наличното финансиране може да бъде събрана и методът за анализ – който дава реалните критерии и конкретизира генералните цели.

-          Фиксирането на реален метод, позволяващ избора на оптималната комбинация от ……… техники за финансиране. Този метод може да вземе предвид цената на ………. Източници на к-ли, да отчете влиянието, което има финансирането от даден източник в/у др.

Традиционните фин.поставят ударението в/у специфичните механизми, техники и правила на финансирането на фирмата, теорията за фин.мениджмънт прави малка абстракция на тази реалност, за да ограничи големите икон.п-си и явленията, които включва политиката на рационалното управление, насочена към по-ефективна употреба на активите, към по-добро придобиване и разпределяне на капиталите. От важно значение за финансите е вземането на правилно решение. Рационалните решения предполагат, че добре са определени целите. Главната цел на фирмата е максималната Пч. Тази фундаментална хипотеза има противници – за тях Пч не представлява цел т-е не  е целта, която индустриалците декларират, че ще преследват (в системата на частните фирми). Др. противници изтъкват като цели услуга, производство, продажба, прилична Пч. Но въпреки тези критики Пч. Присъства в живота на фирмата и не може да се пренебрегва. Това което има значение за финансистите е целта за вземане на фин.решения, свързани с ползването и инвестирането на к-ли. При конкретизирането на целта се стига до търсене на решение на дилемата – Пч или рандеман. Пч – тя е концепцията на собственика. Тя се свързва със създаването на определена величина – богатство за собственика. Рандеманът е концепцията на мениджъра, свързана със създаването на нови богатства. Рандеманът .………. тогава, когато ресурсите може да се използват за произвеждане на по-големи иконом.ст-сти от направените р-ди. При вземането на решения за създаването на богатство, мах Пч като критерий не е приемлива и съдържа някои недостатъци:

-          изразът е източник на двусмислие и затруднява отговора на някои въпроси като: Как да се определи Пч за мах? Краткосрочна или дългосрочна печалба трябва да се търси и др.;

-          не позволява да се вземе реш. на базата на 2 типа инвестиции, които се различават само по своето разпределение във времето;

-          игнорира качеството на очакваните Л.

Търсените реш.може да даде понятието “мах.на богатството” или чиста сег.стойност NPV. NPV е равна на брутната сег.ст-ст минус капиталите, необходими за реализ.на Л-те. Бр.сег.ст-ст е равна на сумата на очакваните Л за бъдещето, актуализирани с (неясно - виж стр.29).

Повечето съвременни разработки по фин.мениджмънт определят мах.на богатството като осн.цел и предназначение на финансите. Чистата сег.стойност отразява едновременно количеството на бъдещите Л., тяхното качество и величината на капиталите, необходими за реализ. на тези Л. NPV е най-предпочитаният м-д за оценка на очакваните пар.потоци.

Финансите имат 2 важни ф-ии: финансиране (управление на източниците на капитали) и инвестиране (управление на използването на капитали). Основ.фин.дейности на фир.са: финанс.и инвестиране, счетоводство и контрол, дългоср.планиране, ценообразуване, заемна политика, застраховане и соц.стимулиране. Фин.мениджмънт е съвкупност от операции, както по управлението на пар.потоци, така и по прилагането на техники за събиране и разпределение на фин.к-ли. Фин.мениджмънт обхваща събирането, разпределението и контрола на фир.к-ли. Фир.финанси обхващат 3 сфери на действие:

-          капиталово бюджетиране – дейност на фин.мениджмънт, който се опитва да определи инвестиционните възможности на фирмата в съответствие с очакваните Пч-и и min-не на р-те;

-          капиталово структуриране – процедура по оптималното съчетаване на Ск и дългоср.дългове;

-          у-ние на краткоср.фирмено финансиране – п-с на ежедневно парично обезпечаване на оборотните активи.

Финанс.мениджмънт обхваща главно планирането, акумулирането на к-ли, анализът на проекти за печалбоносността и контрола в/у парите.

Еволюция на теорията на финансите. Основателите на финансовата теория могат да се обособят в 2 групи:

-          основатели на традиционната фин.теория – преди II СВ;

-          основатели на модерната фин.теория – след II СВ.

Предшественици на фин.теория – всеки икономист, който е работил в областта на теорията за лихв.% и риска може да се причисли към гр.на предшествениците. Най-съществен е принципът на:

Д.Бернули – въвежда тезата за вероятността и е автор на тезата за мах.-е на очакванията за полезността на богатството.

И.Фишер – търси опорна точка м/у желанието за непосредствено потребление и целесъобразността от инвестирането. Завещава една изключително плодоносна теория за лихвата.

Л.Башелие – анализира еф-та на фин.пазари и полага основите на концепцията за оценка на активите. Първи развива теорията за цените на ЦК с отчитане влиянието в измененията в курсовете (съвременните) след II св.война.

Създателите на теорията за несигурните пазари и ползата на финансовите пазари –К.Ероу и Г.Дебрийо.

Тезата за инф.ефективност на фин.пазари – П.Самуелсон – тази теза се смята за едно от револ.събития във фин.теория.

Теорията на портфейла – Х.Марковиц въвежда нови измерения на анализа и изследването на фин.активи.

Моделът на равновесието на фин.активи – У.Шарп, Ж.Линтън.

Концепцията за цената на фир. И оптималната фин.структура – Фр.Модилиани и М.Милер.

Теорията за опциите – Ф.Блейк и М.Шхолес.

Изграждането на унифицирана финансова теория се извършва по следния начин:

-          хармонизиране на осн.понятия и хипотези – става дума за състава и съдържанието на темите, които формират основата на финансовата теория;

-          унифициране на методологията на изследванията – уеднаквяване на използваната технология. Принос имат разработките на К.Попери и М.Фридман.

Съвременните изследвания в теорията на финансите могат да се обособят в 3 големи области:

-          изследване действието на фин.пазари – то е продължение на анализите на К.Ероу и Г.Дебрьо. То оказва пряко влияние в/у управлението на фирмите; определяне на оптималната страна на контрактите, ролята на фин.посредници и др.;

-          оценката на …. Активи – направление, което е развитие на изследванията в/у моделите за равновесието;

-          развитието на концепцията за предмета и обхвата на финансите на фирмата.

Граници на паричната компетентност на финансовия мениджмънт. Парите позволяват да се измери ст-та. Те изпълняват функцията разчетна единица и в този смисъл се определят като стока, чрез която се изразява цената на всички др.стоки. Като измерител на стойността парите са източник на продуктивност, която намира израз в икономията на разход и време.

За парите като инструмент за плащане е характерно, че:

1. Улесняват размяната – те са средство за неопределено, генерално и незабавно плащане и имат легален курс и неограничена способност за освобождаване от задължения.
2. Те са продуктивни в качеството им на инструмент за плащане – продуктивността се изразява в икономична стойност и на време, благодарение на намаляване броя на посредническите сделки.

Важно предназначение на парите е да бъдат резерв на ст-та. Благодарение на това те са инструмент за временна защита на покупателната сила. Парите могат да бъдат разгледани като актив на богатството. Икон.агенти могат да държат своето богатство под формата на реални активи, под формата на финансови активи и под формата на ликвидни активи като пари. Парите са активът с най-висока ликвидност.

Управлението на богатството и на портфейла намира израз в разпределението на дадена величина на ресурсите м/у различните реални, финансови или ликвидни активи. Ако изборът включва реални активи, тогава става дума за у-ние на богатството. Ако изборът обхваща само фин-и и ликвидни активи, тогава се говори за у-ние на портфейла. Управлението на паричните касови наличности се състои в определянето на величината им в пари в тесния смисъл на думата.

Балансът – основа на управлението на капиталите на фирмата. Табличният баланс може да се определи като състояние на имуществото, определено в даден момент, т.е. всичко, което фирмата притежава и всичко, което дължи. Разликата м/у тези 2 представлява чистото й богатство. Чистото богатство или чистото състояние е равно на дружествения капитал, плюс резервите. Пасивът представлява източникът на фондове, а активът отразява употребата на фондове. Пч, която е източник на к-ли фигурира в пасива, където се намира произхода на фондовете, а загубата, която е н-н на използване на богатството трябва да фигурира в А. Степента на ликвидност на А е …. Най-ниска степен на ликвидност имат конструкциите, оборудването, сградите, най-ликвидни са наличните пари. Пасива се х-ра със степен на изискуемост. Акцион.к-л и резервите имат нулева, провизиите за загуби и р-ди имат условна, а дългосрочните дългове, средноср. И краткоср. – реална изискуемост.

Ам и провизиите са израз на намаление на стойността, фигурираща в актива на баланса. Ам са изражение на една постоянна величина, дължаща се на износването и на времето. Провизиите за обезценка са израз на случайно намаление на стойността на А., дължащо се на дадено неблагоприятно събитие.

Основни измерения на финансовия синтез на баланса. Финансовият синтез е процедура на окрупняване на понятия и категории и дава възможност от множеството статии на баланса да се извлекат няколко елемента, които отразяват важни черти на А-е и П-е.

-          Съвкупността от “фикс.Активи” обхваща гр. “фиксирани А”;

-          Съвкупността от “Оборотни к-ли” обхваща “Запаси” и “Бързореализуеми А” намалени с провизиите за обезценка.

-          Съвкупността от “Собств.к-ли” е съставена изцяло или частично от: групата на СК и резервите; гр. на резултатите; гр. на субвен.за оборудване; гр. на провизиите за загуби и р-ди.

-          Съвкупността на дългосрочните и средноср.дългове включва гр. провизиите за покачване на цените, гр. на субвенциите за оборудване, гр. на провизиите и разходи – частта, която за повече от год. Ще бъде платена в качеството на данък.

-          Съвкупността на краткоср.дългове – текущи задължения, гр.на печелившите ….., гр.на субвенциите за оборудване, гр.на провизиите за покачване на Ц, гр.на провизиите за загуби и разходи – частта, която в срок по-малък от година ще бъде платена в качеството на данък.

Оборотни к-ли на фирмата. П-п за мин.-то финансово равновесие – капиталите, използвани от фирмата за финансиране на даден елемент на дълготрайните А., на запасите или на др.гр.активи могат да бъдат оставени на разположение на фирмата за минималното време, което съответства на продължителността на използване на активите закупени с тези капитали. Този п-п е необходим, но фирмата може да си осигури едно поле на сигурност при използването на к-те. За да разполага с поле на сигурност е необх.оборотните активи да бъдат повече от краткоср.дългове. Превишението на оборот.активи над текущите пасиви осигурява полето на сигурност или чистите оборотни к-ли (ЧОК).

ЧОК са полето на сигурност, представено от частта на оборотните активи, която не е финансирана с текущи пасиви, а с част от постоянните к-ли. ЧОК са съставени от частта от пост.к-ли, която не се използва за финансиране на фиксирани А-и. ЧОК се разделят на:

-          собствени оборотни к-ли, които изразяват частта от СК-ли, с която се финансират оборотните А-и;

-          чужди оборотни к-ли, които изразяват частта от средносрочните и дългосрочните дългове с която се финансират оборотните активи.

ЧОК намират изражение в потребността от оборотни к-ли – потребност, която е необходима за оценката на фин.структура на фирмата. ЧОК могат да бъдат по-високи от потребността от оборотни капитали.

Управление на запасите – управлението на запасите включва наблюдението, контрола и поддръжката на техния обем и състав. Главна цел на контрола в/у запасите е определянето и поддържането им на желаното равнище. Обемът на запасите зависи частично и от системата на тяхното управление, като важно значение имат 2 фактора – добрата организация на труда и добрата организация на производство. Добрата организация позволява ускоряване на обращаемостта на запасите и намаляване времето на цикъла на производство. В гр.”Стойности в производство” има елементи, които не служат веднага на производството и продажбата, те могат да бъдат покрити с чиста ОК. Редовните запаси могат да бъдат изследвани, за да се види дали могат лесно и в какви срокове да доставят приходи за посрещане на краткосрочните дългове. Необходим.срокове, за които запасите се трансформират в наличности, зависят от времето, необходимо за трансформирането им в пари и от сроковете за инкасиране на кредитите, отпуснати на клиенти. Обращаемостта в промишлените фирми е по-бавна, отколкото в търговските, и чистите оборотни к-ли на първите могат да бъдат по-големи отколкото вторите.

Доставчиците обикновено са тези, които определят сроковете за плащане. Времето, необходимо на фирмата, за да се разплати с доставчиците, се определя чрез съпоставка на общата величина на сроковете за плащане и покупателната Ц на продадените стоки. При несъвпадането на сроковете за разплащане може да се очакват трудности в управлението на пар.средства.

Определяне потребността от ЧОК в зависимост от оборота.

Ликвидност на фирмата – изражение на способността й да посреща краткосрочните си дългове, т.е. да ги плаща и своевременното им намаляване. Ликвидността зависи от степента на обращаемост на А. Тя се предопределя от връзката и зависимостта си с ЧОК.

Кл=ОА/КД – този коеф.дава представа за конкретната ситуация, в която се намира фирмата към датата на приключване или съставяне на баланса. Когато КД е по-голям от ОА коеф……..-фирмата се намира в неблагопр. Ситуация т-и част от фондовете са обездвижени. Тази ситуация не представлява опасност, ако …… наличностите, като елемент на ОА, имат по-бърза обращаемост от наличностите предназнач.за плащания по краткосрочните дългове. Когато КД = ОА коеф.=1-ца при тази ситуация полето на сигурност е min и тя не може да покрие каквото и да е увеличаване на някои елементи на обор. А-ви. Когато ОА е по-голям от КД коеф.е по-голям от 1-ца – фирмата е защитена от недостиг на пар.средства (при условие, че обращаемостта на ОК-ли, предназначени да  посрещат тези плащания съвпадат със сроковете на заемите). Ликвидността е важен инструмент, който дава възможност за оценка както на продуктивността на използването на А-те, така и на платежоспособността на фирмата при взаимоотношенията с клиенти, достав.

Парични средства на фирмата – обикнов.пар.ср-ва са равни на разликата м/у оборотните А-и и запасите. Тази разлика може да се съпостави с Кр.Д – използва се понятието коеф.на пар.средства. Той измерва способността на фирмата да посрещне краткосрочните си задължения чрез ликвидните си А-и. Нещата опират до определяне на най-ликвидната част от оборотните активи, която може да се получи като разлика м/у общата величина на А-те и запасите ………………………………………………. Този коеф. е по реален ако не отчита влиянието на авансите и частичните плащания. Когато този коеф. ……1 фирмата не финансира своите запаси с КД, а когато Ксл е по-малко от 1 част от запасите се финансират с КД. ……………………когато е по-голямо от 1, активността на фирмата намалява непосредствено поради недостатъчна степен на обновление на дългоср.А-и. …………………..

Наличности и оборотни капитали на фирмата – през определени периоди фирмата разполага с ресурси, които временно не се използват. Тези ресурси са част от паричните средства и се наричат наличности.

Н=ЧОК – ПОК. Наличностите покриват полето на сигурност и осигуряват защита с/у рисковете в производството. Използването на наличностите за финансиране потребността от оборотни к-ли за повече от необх.време може да доведе до сериозни