Joomla Software solutions Template

Payday loan

Държавни заеми и държавен дълг

Понятие за публичния кредит и съпоставка с данъците

Държавните заеми са метод за набиране на неданъчни приходи, но натрупаният дълг твърде много обременява държавните разходи. Чрез заемите държавата покрива част от своите разходи, които формират бюджетния дефицит или инвестиции в техническа инфраструктура и други. Наред с това държавните заеми са свързани с емисията на ценни книжа и по този начин, чрез предлагането на пазара, влияят върху формирането на пазарния лихвен процент в страната. Чрез този пазарен лихвен процент държавата провежда и своята икономическа политика, преди всичко за стимулиране на инвестициите и растежа в икономиката. По своята същност държавните заеми са специфична форма на движение на парите между държавата, от една страна и нефинансовите фирми, стопанските фирми, банките, финансовите учреждения и населението от друга. Държавата може да бъде едновременно и кредитор, и заемател. Разликата формира публичния дълг. Държавата предимно е заемател и формира значителен публичен дълг.

Държавата използва заемите и данъците за събиране на приходи. Заемите са един от факторите за балансираността на бюджета на държавата. Съществува тясна връзка между заемите и данъците. Увеличаването на заемите предизвиква и съответното изменение на данъчните постъпления. Наред с това данъците са реален източник на финансиране на бюджетните дефицити. Заемите са антиципировани данъци т.е. данъци взети напред, авансово и следователно са средство за преразпределение на БВП. Ето защо бремето на дълга се понася от стопанските субекти – фирмите и гражданите. Причините да не се прибягва до непосредствено увеличаване на данъците, а да се сключват заеми  са следните:

1)       всяко увеличаване на данъците е непопулярна мярка и води до намаляване на доверието към правителството;

2)       при сключването на заемите държавата веднага разполага с необходимите и средства;

3)       събирането на данъците е свързано с редица финансово – технически неудобства, включващи време за гласуване на закон, за изменение на данъците и за тяхното събиране в течение на бюджетната година;

4)       тежестта на заемите се усеща от данъкоплатците при настъпване на падежа им и трансформирането им в данъци;

Приликата между данъците и заемите е, че чрез тях се реализират приходи за държавата. Различията са в това, че данъците са задължително принудително и законосъобразно нееквивалентно плащане, а заемите са доброволни и възмездни, свързани със заплащането на лихва и със срочно възстановяване. Освен това заемите са предпоставка за бъдещо увеличаване на данъчното бреме.

Видове държавни заеми

1) Според кредиторите:

¨         Вътрешни – характерни са за развитите страни, понеже разполагат с достатъчно вътрешни ресурси;

¨         Външни – характерни са за равиващите се и слаборазвитите страни, защото не разполагат с достатъчно вътрешни ресурси за инвестиции и покриване на държавните разходи.

2) Според срока, за който се сключват:

¨         Текущи – за покриване на касовите дефицити по бюджета в процеса на изпълнението му;

¨         Краткосрочни – предимно за финансиране на годишния бюджетен дефицит;

¨         Средносрочни;

¨         Дългосрочни – в България са за свързани с преоформяне на дълга на държавните предприятия в държавен и с инвестиции в техническа инфрастуктура.

3) Според институциите, които сключват заемите и обуславят дълга:

¨         Централни;

¨         Местни.

Заемите в България са предимно правителствени. В последните години и някои общини излизат на паричния пазар и емитират облигационни заеми за финансиране на инвестиционни обекти. Общините нямат право да емитират ценни книжа за финансиране на бюджетен дефицит.

4) Според начина за погасяване:

¨         Лихвени – лихвата при за дългосрочните заеми се изплаща на кредиторите на 6 месеца, а за краткосрочните изкупуването обратно на съкровищните бонове става от държавата.

¨         Лотарийни – полагащата се лихва се тиражира във вид на лотария и се получава от тези, чиито облигационни номера са тиражирани, т.е. печеливши.

5) Според това дали ДЦК, чрез които се сключва заема, могат да бъдат обект на търгуване на вторичния пазар:

¨         Пазарни – в развитите страни по - голяма част от ДЦК са пазарни. За България е характерно, че много малка част от тях са пазарни и то главно по вътрешния дълг.

¨         Непазарни – не са обект на покупко – продажба на борсата. За България това са ценните книжа по вътрешните кредити.

Начините за сключване на държавни заеми са:

¨                                                                               Чрез посредничество на банка или консорциум;

¨                                                                               Чрез публична подписка организирана от държавата:

¨                                                                               Чрез постоянно емитиране на облигации;

¨                                                                               Чрез емитиране и пласиране на облигации на фондовата борса;

За погасяване на държавните заеми са характерни и могат да се приложат следните начини:

¨                                                                               Обратно изкупуване на облигации или съкровищни бонове от кредиторите на падежа;

¨                                                                               Тиражно погасяване на дълга на лотарийна основа;

¨                                                                               Чрез изкупуване на облигации на фондовата борса;

¨                                                                               Мораториум на дълга;

¨                                                                               Държавен банкрут.

Държавен дълг

Държавният дълг е сумата, която държавата дължи на кредиторите си. Неговият размер е свързан с размера на бюджетните дефицити - когато те растат, нараства и държавния дълг. За покриване на бюджетния дефицит се търсят заемни средства, които водят до ново нарастване на дълговите последствия. Влияние оказва също така и плащането на лихви и необходимостта да се повишават данъците. Покривайки стари дългове държавата е принудена да търси още заеми. Този процес може да стане критичен, ако държавният дълг надхвърли годишния размер на БВП.

Държавният дълг е неизплатеното, непогасеното задължение на държавата към кредиторите й по всички сключени от нея заеми към определена дата. Той може да се разглежда на основна част (главница) и лихви по нея. Причините за нарастване на държавния дълг са различни за различните страни, но най – често срещаните и с най – силно въздействие са: войните, икономическите кризи, нарастването на непроизводствените разходи на дефицита, дефицитно финансиране.

Държавният дълг може да се класифицира по различни признаци:

1) Според източника на кредита:

¨        вътрешен - когато задължението е към собствени граждани, предприятия и организации. Той съществува под формата на емитирани ДЦК (облигации и др.), които са собственост на гражданите на страната и им носят сигурен доход;

¨        външен - представлява задълженията към граждани и организации на други държави, т.е. чуждестранни кредитори. Той е бреме за всяка страна. Погасяването му означава изтичане на националното богатството от страната-длъжник.

2) Според срока за погасяване:

¨         краткосрочен - издължава се до една година;

¨         дългосрочен - издължава се над 5 години.

3) Според погашения на задължението:

¨         текущ - погашенията и лихвите, които трябва да се изплатят през текущата година;

¨         основен - задължението, което трябва да се плати през следващите години.

4) Държавният дълг може да се подраздели още на:

¨         бруто - задълженията на държавата по всички сключени от нея заеми;

¨         нето - разликата между получените и дадените от държавата заеми;

¨         реален - обхваща реално получените от държавата кредити и лихвите по тях.

Често държавата изпълнява функцията на гарант при сключването на заеми от страна на банките. Именно тези гаранции (по-точно стойностното им изражение) формират т.нар. потенциален държавен дълг.

5) Дългът може да се разглежда и като национален, държавен, правителствен, местен, дълг на други звена в структурата на Консолидирания държавен бюджет:

¨         Национален - включва държавния дълг и задълженията на частните фирми;

¨         Държавен - правителствения дълг и дълга на централните органи на държавната власт;

¨         Правителствен - заемите, сключени от Правителството;

¨         Местен - дълга на общините.

Съществуват различни източници за финансиране на държавния дълг:

¨         Заемане на средства от населението – състои се в емитирането и продажбата на ДЦК от правителството на населението. Осъществява се на паричния или на капиталовия пазар, когато ДЦК са с падеж над 1 година. Това води до увеличаване на лихвения процент. Този начин на финансиране на дълга има положителна страна – не се оказва натиск върху инфлацията. Отрицателната му страна е, че възниква т.нар. “ефект на избутването”. Държавният заем избутва, намалява част от частните инвестиции и потребителските разходи поради  лихвения процент.

¨         Създаване на нови пари – състои се най – вече в емитиране и продажба на ДЦК от правителството на Централната банка. Срещу тези ДЦК Централната банка кредитира правителството като отпечатва нови парични знаци. Положителната страна е, че няма избутващ ефект. Отрицателната страна е свързана с увеличаването на паричното предлагане, а то е причина за инфлация. Допълнителната парична емисия се определя като крайна мярка, поради силния си инфлацонен ефект.

¨         Заеми от международни финансови организации, чужди банки, фирми.

Управление на държавния дълг

Под управление на държавния дълг се разбира провеждането на система от мерки и мероприятия от държавата, насочени към сключването, поддържането и обслужването на дълга. Провеждането на конкретните мерки може да има фискален и икономически харектер. Фискалният характер се определя от потребностите на държавата от средства за финансиране на бюджетния дефицит и на инвестиции за инфраструктура. Икономическият характер се свързва с влиянието чрез ценни книжа на паричния пазар върху равнището на лихвения процент, а чрез него и върху икономическата активност и преди всичко върху инвестициитe и растежа в страната. Така чрез емисията на краткосрочни ценни книжа държавата влияе върху формирането на пазарния лихвен процент в страната. Предлагането на тези ценни книжа е ограничено, търсенето голямо, което води до сравнително ниския лихвен процент. Чрез този нисък лихвен процент се създават условия за стимулиране на кредитирането и инвестиции в стопанството. Чрез регулиране на равнището на пазарния лихвен процент държавата може да провежда политика на кредитно стимулиране или кредитна рестрикция, според фазите на икономическия цикъл. Освен това държавата може да привежда лихвения процент по държавните заеми в съответствие с цената на заемния капитал и по този начин да намалява разходите по поддържането на държавния дълг чрез неговата конверсия и консолидация.

Под конверсия (изменение) се разбира промяна на предварителните условия, при които е бил сключен заемът, включващ срока, лихвения процент, начина на изплащане и други. В по – тесен смисъл конверсията се свежда до намаляване на равнището на лихвения процент. Обикновено държавата може да си позволи да прибегне до конверсия при излишък на заемен капитал в страната и тогава, когато цената им е спаднала. Чрез конверсията държавата привежда лихвения процент на държавните заеми в съответствие с намалението на лихвения процент на заемния капитал. По този начин държавата намалява бюджетните си разходи за изплащане на дълга. Конверсията може да бъде доброволна и принудителна. Най-често тя е принудителна. Освен това може да бъде проста, което се изразява в еднократно изменение на лихвения процент, и стъпаловидна, свързана с неколкократно изменение на лихвения процент в рамките на предварително определения срок.

Консолидацията (управление) се характеризира като частен случай на конверсията. Под консолидация се разбира изменение на срока за погасяване на държавния дълг в посока на неговото издължаване. По този начин се намалява размера на погасителните вноски и временно се съкращават бюджетните разходи по обслужването на дълга.

Важен момент от управлението на държавния дълг е изменението на неговата структура т.е. съотношението между краткосрочна и дългосрочна задлъжнялост. Така през 2002 г. е проведена суапова сделка по външния дълг чрез директна замяна на брейди-облигации с доларови еврооблигации, на брейди-облигации с деноминирани в евро облигации и на нова емисия на глобални облигации в евро и долари с падеж 2013 и 2015 г. В резултат на тези операции срокът на българския дълг се удължава средно с 2,6 години. През ноември 2003 г. 100 млн. доларови задължения към Световната Банка са преоформени в евро. Следователно преструктурирането на дълга е в удължаване на срока му, както и от трансформирането на доларовия компонент в евро, което намалява риска за фиска при погасяване на дълаг в резултат на промените в курса на долара. Лихвената структура на дълга индикира позитивно развитие, изразяващо се в нарастване дела на задълженията с фиксирани лихви.

Чрез управлението на държавния дълг може да се противодейства срещу изтичането на капитали зад граница, а чрез кредитната политика да се съдейства за намаляване на пасива на платежния баланс. Чрез по-привлекателните условия по държавните заеми за кредиторите може да се противодейства на инвестирането на капитали зад граница, което ще окаже благоприятно влияние върху икономическия растеж и заетостта в страната.

Много важен момент в управлението на дълга е и въпросът за доходността на ценните книжа. Краткосрочните ценни книжа биват: сконтови и лихвени. Доходността при сконтовите се измерва с три показателя:

¨         доходност до падежа (ДП):

ДП = О . 100                                  O-сума на отстъпката от 100 лв. номинал

Ц                                            Ц-покупна цена на 100 лв. номинал

¨         годишна доходност (ГД):

ГД = (Н – Ц) . 360                    Н-номинал от 100 лв.

Ц . Т                               Т-дните до падежа на съкровищните бонове

¨         ефективна годишна доходност (ЕГД):

ДП-доходност до падежа; n-период на реинвестиране в рамките на една година

За изчисляване дохода на закупените лихвоносни съкровищни бонове, в случай, че бъдат задържани до падежа им се използва следната формула:

Д = (Н+Л) – Ц                 Д-доход до падежа; Н-номинална стойност на боновете;        Л-лихва в абсолютна сума;  Ц-цена на закупуване на боновете

¨         доходност до падежа(ДП):

ДП = Д . 100                                          Д-доход до падежа в абсолютна сума

Ц                                                   Ц- цена на закупуване на ЦК

¨         доходност при покупко-продажба на ДЦК на вторичния пазар:

Д = (Ц1 + Ц2) . 100                                       Ц1-цена при покупката

Ц1                                                                                Ц2-цена при продажба

¨         доходност от ДЦК-облигациите:

Д = Л + (Ц2 – Ц1) . 100          Л-абсолютна сума на лихвата по облигациите

Ц1                              Ц1- цена на облигациите в края на периода/год.

Ц2-цена на облигациите в началото на год./периода

За инвеститорите е изгодно сконтовите съкровищни бонове да се закупуват при очакване равнището на лихвения процент да намлява, а за лихвоносните – когато очакванията са за повишаване на лихвения процент.