Joomla Software solutions Template

Payday loan

Търсене на пари.

Обща х-ка на търс. на П.

Търс. на П е свързано с предпочит-ята на отделните физ. лица, ф-мите, банковите и небанк. институции и правителството да притежават налични П. Когато се сумират тези предпочит-я се получава величината на пълното търс. на П в рамките на нац. ик-ка, в опр. период от t. Тези обстоятелства оказват въздей-е в/у стр-рата на парич. маса и her регулиране от ЦБ.

Причините за търс. на П са разнообр., но могат да се обобщят по следния начин:

1во-масата на П в обръщ-ето е в зависимост от размера на БНП. Колкото повече С и У се произвеждат в дадена страна при неизменна скорост на парично обръщ-е, толкова по-гол. кол-во П е необходимо за да се обслужат сделките.

2ро- в/у търс. на П оказва влия-е р-щето на цените на С и У.

3то- търс. на П в брой зависи от скоростта на оборота на парич. маса. Колкото скоростта на оборота е по-↑, толкова по-малко налични П са необход.

4то-търс. на П е в зависимост от величината на лихв. %. Колкото по-↑ е лихв. %, толкова повече хора предпочитат да съхраняват П в алтернат. форма.

Джон Кейнс в книгата си „Обща теория на заетостта, лихвата и П”, също разгл. пробл. за търс. на П, но обосновава и др. фактори, к/о оказват влия-е на това търс. Той пренебрегва възгледите на ик. „класици”, че скоростта на П е постоянна. Кейнс нарича т-ята за търс. на П „т-я за предпочитанието към ликвидност”. В нея се формулират 3 осн. мотива, к/о опр. търс. на П -трансакционен, осигурителен и предпазен.

Трансакц. мотив –разгл. се в 2 аспекта: 1ят е мотив свързан с дохода, а 2ят е мотив к/о има връзка с предприемач. дейност.

Мотивът к/о е свързан с дохода, озн. че са необход. П в интервала м/у his получаване и his изразходванe. Силата на импулсите на този мотив са в зависимост от:

-размера на дохода, к/о ако се ↑ съответно ще нарастват и парич. резерви.

-продължителността в t на интервала –колкото по-гол. е той, толкова по-гол. ще е и парич. запас.

При предприемач. мотив, парич. наличност е необходима, за да се изпълни интервалът от момента, когато се правят р-ди за п-вото, до мемeнта на получаване на приходи от реализация.

Осигурит. мотив е свързан с желанието на хората и стоп. субекти да си осигурят налични П, за покриване на възникващи непредвид. р-ди.

Осн. мотиви за търс. на парични наличности са:

-предпазване от непредвид. обстоятелства, к/о изискват парич. р-ди.

-подготвеност при непредвид. обстоятелства, за възможност да се направят изгодни покупки.

-запаси на актив, чиято величина е в парич. изражение, за да се изпълни с него др. задължение, к/о също има парич. х-ер.

Обем на търсените парич. наличности ще зависи от:

-величината на лихв. %–той е своеобразна цена на задържането на тези П, к/о ако бяха вложени, щяха да бъдат възвръщаеми.

-вероятността да са надхвърлят предвид. р-ди. Колкото е по-гол. тази вероятност, толкова повече П ще се задържат във ф-мите.

-опасността да няма налични П, когато възникват непредвид. плащания.

-търс. на П за предпазване от риск при възможна опасност от рязко обезценяване на П, при несигурност от получаване в договорен срок на постъпления или при рискови инвестиции.

Спекулативен мотив –според Кейнс този мотив трябва да се търси в кач-вото на П като актив, като средство за натрупване на богатство. Той разделя активите, к/о се ползват като средство за натрупване на богатството в 2 вида –пари и облигации.

В модела на Кейнс П не са актив, к/о носи лихва, а дългосроч. облигации, к/о се продават на фондовите борси, носят лихва.

Кейнс и повечето икономисти разбират спекулацията като рационално пазарно повед-е на стоп. субекти, к/о се основава на желанието да се спечели и забогатее от 1 очаквана пазарна конюнктура, к/о възниква естествено и не е подвластна на отделен субект.

В модела на Кейнс облигациите са единствения лихвоносен фин. актив. В тази схема възвръщаемостта на дохода, получен от облигацията е лихв. %. Той е обратнопропорц. на цената на облигациите.

Кейнс обосновава становището, че ↓нето на цената на облигациите и ↑нето на лихв. % провокира повечето хора да си формират мнение, че акциите са евтин актив. Те започват да ги купуват, като очакват тяхната цена да се ↑. В процеса на тези покупки се ↓ П, к/о хората държат. Така спекулативното търс. ↓ с ↑нето на лихв. %. С покачване на облигациите лихв. % ↓. При създалото се полож-е хората започват да считат че притежаваните от тях облигации, вече са достат. скъпи и започват да ги продават за да получат печалба. Те задържат приходите от продажби на облигации в парична форма, докато цените на облигациите започват да ↓. В резултат на това спекулатив. търс. на П се ↑, при спадане на лихв. %.

Теории за търс. на П.

2те осн. теоретични школи за П –кейнсианство и монетаризъм нямат единно или сходно мнение за формата и стабилността на кривата за общото търс. на П, т.е. кривата за предпочитанията към ликвидност. Според кейнсианската т-я, кривата на търс. на П е относит. еластична и нестабилна.

Различните постановки м/у кейнсианството и монетаризма по отнош-е на предпочит-ята към ликвидност, са свързани с разликата във вижданията за заменяемостта на фин. активи, т.е. за тяхното трансформиране на 1 вид пари в др. вид. За да бъде по-добре разбрано това теоретично противоречие се въвежда понятието портфейл. Този портфейл е баланс на активи с ≠ ликвидност, к/о хората избират да притежават като съвкупност от вложения. Портфейлният баланс на активите зависи от относит. доходност на всеки актив.

Тезата к/о се поддържа от кейнсианците е че П в брой и фин. активи са условно близки и взаимнозаменяеми. Функцията  на П за натрупване и съхраняв. на ст-стта и сравнително бързата им заменяемост с др. фин. активи, прави еластична кривата на предпочит-ята към ликвидност.

Представителите на монетарското направл-е, извеждат на преден план П не са толкова близък заместител на фин. активи. Дори при промени в лихв. %, трансформацията от налични П във фин. активи е незначителен. Кривата на предпочит-ята към ликвидност е нееластична. Според монетар. школа С са по-близък заместител на П, отколкото фин. активи. Ако има тенденция към ↓не на лихв. %, се наблюдава преместване на предпочит-ята от инвестиции във фин. активи към купуването на С.

Концепцията на У.Бомъл и Дж. Тобин от 50те год. на ХХ в. са от съществено знач-е за разбирането и разв-ето на съврем. теории за търс. на П. Според разработеният модел Бомъл-Тобин, хората са склонни да поддържат резерви от П, както това правят фирмите, когато държат ≠ стокови запаси. При притежаването обаче на налични П, неизбежно възниква ? за компромиса, к/о се прави м/у пропуснатият доход от лихва и извършването на р-ди за видоизмененията на фин. активи в П.

Друг основен момент на модела Бомъл-Тобин е, че търс. на П е търсене на реални парични баланси. Това озн., че хората се интересуват от реалната покупат. сила на П, а не от тяхната номин. ст-ст.