Home Икономика ТРАДИЦИОННИ ИНВЕСТИЦИОННИ НОСИТЕЛИ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ТРАДИЦИОННИ ИНВЕСТИЦИОННИ НОСИТЕЛИ ПДФ Печат Е-мейл

ТРАДИЦИОННИ ИНВЕСТИЦИОННИ НОСИТЕЛИ

Инвестиции в краткосрочни ценни книжа

КЦК са инвестиционен носител, който се търгува на паричните пазари. Развитието на пазара на тези книжа се обославя от два вида интереси:

  1. управлението на текущите или краткосрочните капитали на фирмите. Стопанските субекти търсят възможности за набиране на краткоср. ресурси.
  2. Ликвидно спистяване, т.е. такъв тип класиране на свободните ликвидности, че те да носят доход.

Най-разпространени са следните инвестиционни носители, търгувани на паричния пазар: съкровищни менителници; търговски полици и търговски ЦК; банкови акципти; оборотни депозитни сертификати.

Съкровищни менителници

Те са най-търгуваният актив на паричния пазар. Целта на емисията на съкровищните бонове е финансиране на държавния дълг. Самият дълг е удостоверение, че държавата дължи определена сума на своя кредитор. Те са безлихвени ДЦК със стандартни срокове вариращи от 3 месеца до 1година. Текущият доход на съкровищните бонове се формира от отстъпката (дисконта), който е разликата м/у номиналната стойност и емисионната стойност.    D = N – E   Тази отстъпка се формира на търговете или аукционите, които се организират за пласиране на съкровищни бонове. Номиналната стойност най-често е кръгло число, кратно на сто. Доходността на съкровищните бонове се изчислява по две методики:

-банкова дисконтова база      d =   D Така се изчислява доходността на бонове

N    с падеж за една година.

до 1 година                          d =   D  .  360

N       tsm дните до настъпване на падежа

-намиране на проста годишна лихва

с падеж за 1 г.  d' =   D

E         отнася се към реално инвестирана сума

С падеж до 1 г. d' =   D  . 365

E       tsm

Съкровищните бонове се явяват като приближение на безрискови активи. Поради липса на риск и висока ликвидност, те са предпочитан инструмент за инвестиция на свободните ресурси.

Търговски ЦК

Търговските полици се емитират по пътя на търговския кредит от фирми или небанкови финансови посредници. За разлика от съкровищните бонове, търговските полици нямат стандартни срокове, но падежът най-често е в рамките на една година. Търговските полици също предлагат безлихвена доходност, формираща се от отстъпката. Основната разлика м/у СБ и ТП е степента на риск. Тъй като тук риска е по-голям, полиците трябва да предлагат по-висока доходност. Разликата м/у доходността на полиците и доходността на СБ със същия падеж, можем да наречем рискова премия. Рисковата стойност се дължи на оптималността от неплащане, тъй като емитенти са частни лица, а не държавата. При настъпване на неплащане, т.е. ако емитента не е в състояние да осребри полицата се използват различни схеми за изкупуване на основната сума от инвеститора, но и до загуба на доход или до реализиране на загуба. Риска на търговските полици може да се измери с отклонението от доходността в случай на настъпване на неплащане на полицата.

Банкови акцепти

Те се издават по пътя на международни търговски кредит и в основата му стой международна търговска сделка. Ако предварително е договорено отложено плащане между вносителя и износителя за дадена стока. Удостоверяване на задължението и документирането му става със специална полица издадена от вносителя и предоставена на износителя. След като вносителя признае задължението си, т.е. акцентира задължението, износителя може да държи полицата до настъпване на падежа или да я сконтира на паричния пазар на друг инвеститор. Банковият акцепт може да се прехвърля многократно и на падежа се предявява на вносителя за изплащане на номиналната стойност, включваща стойността на сделката + отстъпка или лихвен % за ползването на търговския кредит. Риска при инвестицията в банков акцепт е ограничен, поради това че сделките преминават през търговски банки, емитиращи трансакциите. Ограничителни условия са големите стойности, което зависи от стойността на сделката стояща в основата на банковия акцепт.

Оборотни депозитни сертификати

Те се емитират от търговски банки с цел управление на тяхната ликвидност. Представляват документ, удостоверяващ депозирането на дадена сума в банка. Сроковете на депозитните сертификати не са стандартни и варират от един месец до няколко години. Предлагат лихвена доходност. Могат да се прехвърлят свободно на паричния пазар до настъпването на падежа. Лихвеният доход се изчислява като доход в деня на падежа като база 360 дни годишно. След като е емитиран и той се търгува на вторичния пазар, доходността се изчислява на база 365 дни. В този вид инвестират широк вид инвеститори. По-голяма част от сертификатите не се търгуват на вторичния пазар, а се държат до падежа. ТБ могат успешно да управляват доходността си като увеличават или намаляват лихвените % от сертификатите. Така те увеличават или намаляват ликвидните парични средства, с които разполагат.

Финансови фючърси като техника за защита на инвестициите в ЦК

Финансовите фючърси са техника за предпазване от последиците на пазарния риск, които засяга всеки, които купува и продава ЦК и предоставя кредит. Фючърсната търговия дава възможност при сделките с финансови активи рискът от бъдеща промяна в цените да се насочи към друго лице или институция, при положение, че те са съгласни да го поемат. Същността на фючърсната търговия се свежда до сключване на договори за бъдеща доставка на реални, финансови или ликвидни активи на определено място и в точно определено време при фиксирана в договора цена. Като основа на фючърсните сделки е хеджирането, което посъщество е операция по покупката и продажбата на активи или изискване, претенция за защита срещу риска от бъдещи колебания в цените. Хеджирането защитава инвеститора срещу риск от колебания в пазарните цени, като пренася риска от един инвеститор към друг. Обикновено срокът на договорите при финансови фючърси е от 90 дни до 24 месеца. Пазарът на финансовите фючърси използва предимствата на три вида хедж:

Дългият хедж се използва при покупка на фючърси в даден момент преди покупката от страна на инвеститора на действителни ЦК – покупка, която става по-късно.

Късият хедж – при покупка преди продажбата на реалните ЦК от спот пазара, която обикновено става по-късно.

Кръстосаният хедж – комбинирана сделка м/у паричния и фючърсния пазар, като се използват различни видове ЦК

Инвестиции във фирмени ЦК

Фирмите емитират дългосрочни ЦК с различни характеристики. От една страна обикновените акции, удостоверяващи собственост във фирмата и притежаващи висока несигурност, от друга страна фирмени облигации, отговарящи на определени изисквания за спазване интересите на кредиторите, които имат по-нисък риск и същевременно обещават по-нисък доход. Привилегированите акции могат да се разглеждат като комбиниран инвестиционен носител, съчетаващ характеристики на обикновени акции и облигации.

Обикновенни акции –

Притежател на обикновена акция има правото на дял от фирмата, осигуряващ претенциите към част от кооперативната печалба, както и част от активите на фирмата в случаите на ликвидация. В йерархията на претенциите, обаче акционерите имат най-нисък приоритет, след като се изпълнят всички претенции на кредиторите и притежатилете на привилегированите акции. Акционерите участват в управлението на фирмата посредством Общото събрание, на което се вземат решения по основните стратегически въпроси, както се делергират права на изпълнителното ръководство. По настоящем акциите могат да са налични и безналични (такава е тенденцията). Регистърът от всички акции се поддържа от специална институци – Централен депозитар. Притежаването на акции, както и всички трансакции се депозират в ЦД, което гарантира сигурността на самите сделки със самите акции. Гласуването в ОС става по два начина – обикновено гласуване предвидено от ТЗ, а ако е предвидено по Устав – чрез комулативно (натрупващо) гласуване. При обикновеното всеки акционер може да гласува за един кандидат за УС на фирмата с толкова гласа, колкото акции притежава. Това право той упражнява толкова пъти колкото члена са в УС. При комулативното гласуване общия брой на всички гласове, които акционера може да даде за целия УС може да се разпредели на по-малка база. Този вид гласуване се дава, за да се защитат крупните акционери, които имат по-малко % акции. Гласуването на ОС се използва и за решаване на основни въпроси за развитието на фирмата. Акциите предлагат текуща доходност под формата на дивиденти. Те са периодични плащания, нефиксирани и зависят от финансовото сътояние на фирмата и решението на ОС за разпределяне на печалбата.

Акциите имат различни видове стойности. Номинална стойност е стойност на една акция по време на извършване на подписката за създаване на едно акционерно дружество. Уставният капитал към момента на създаване е = на общия брой на акциите по номиналната им стойност. В резултат на получени лихвени дивиденти и реинвестиционен паричен поток, стойността на фирмата нараства. Именно тази стойност се разпределя в провизии, резерви и др. елементи на баланса, отразяващи нарастването й. По този начин уставния капитал на фирмата не отразява реалната стойност на капитала.

Счетоводната стойност на акциите – намира се като се раздели СК без допълнително внесения к-л към броя на обикновените акции.

Пазарната стойност (цена) на акциите – формира се под действията на търсенето и предлагането на акциите и отразява широк кръг от информация за дейността на фирмата на пазара. Един от елементарните методи за оценяване на инвестиции в акции е съпоставката м/у пазарна ст-ст и счетовадна ст-ст.  Когато е по-ниска – акцията е поценена. Препоръчва се да се инвестира. Когато е обратно – продаваш.

Видове дивиденти:

Основни:

  1. дивиденти в пари – определя се като фиксирана сума на една акция или % от пазарната ст-ст към определена дата.
  2. Дивиденти в нови акции – показва колко акции се предоставят допълнително на притежателя на стари акции.
  3. Дивиденти комбинирани – може да е платен в пари и нови акции в определено съотношение или акционера сам да избере вариант (или само пари или само акции).

Допълнителни:

  1. Имуществен дивидент под формата на някакви активи.
  2. Дългов дивидент (полица, показваща, че фирмата ще има дивиденти на по-късна дата).
  3. Ликвидационен – начин на изплащане на остатъчния дял в случай, че фирмата преустанови дейността си.

Оценяване на обикновените акции

Нетна сегашна ст-ст - NPV = Vo – Po; Vo – теоретична ст-ст; Po - цената за нейното придобиване

Ако цената е положителна – добре е да се купува, ако е отрицатенла, то тази инвестиция не е за предпочитане.

За да се намери ст-стта на една акция може да се използва дисконтирането на паричните потоци, използвайки Модел за дисконтиране на дивидентите. Акциите нямат падеж, затова се използва дивидента

Vo =  Div / (1+r)t

Неизменни дивидентни плащания: Vo =  Div / к; к – изискуемата възвращаемост на акционерите.

Нарастване на дивиденските плащания с  определен неизменен %. Всеки следващ дивидент е по-голям от предходния с g; Vo =  Div / (к – g)

Стойността на фирмата се формира под действието на два компонента (свръхрастеж, последващ от нормален растеж) Vo = Vos + Von

Vos =  Div/ (1+r)t

Модел за дисконтираяне на свободните парични потоци. Свободните парични потоци се дефинират като разликата м/у печалбата и инвестициите на дадена фирма за даден период.

Модел за дисконтиране на очакваната бъдеща печалба в условията на липса на растеж и се добавят всички възможности за растеж

Привилегировани акции

Те също удостоверяват със собственост в една фирма, но притежават някои характеристики характерни за дълговите ЦК. Претенциите на този вид акционери имат предимство пред претенциите на големите акционери по отношение на текущия доход, дивидента се изплаща на всички задължително и лихви дължими към този период по отношение на претенциите по случай ликвидацията на фирмата, се разпростират до номинална стойност на привилегированата акция. Характерно за тях е фиксирания размер на дивидентните плащания. За разлика от лихвите по облигациите, тези дивиденти могат да бъдат допуснати без това да доведе до фалит на фирмата. Това е така, тъй като притежателят на привилегировани акции са собственици и не могат да претендират при фалит за изплащане на общия доход, нямат падеж. За някои акции се предвижда дата за обратно изкупуване, което може да се разглежда като вид падеж. Притежателите нямат право на глас в ОС. Те обаче могат да придобият такова право, ако плащането на дивидента е пропуснато. Някои акции предлагат комулиране на дивидента, което означава, че пропускането на дивидент за един период води до натрупване не и плащане през следващия период. Някои ПА могат да бъдат конвертирани в обикновени на предварителна фиксирана цена на бъдещ доход. Използването на ПА като инструмент за увеличаване на капитала и като инвестиционен инструмент зависи от няколко фактора:

  1. лесно увеличаване на капитала на фирмата
  2. възможността за пропускане на дивидента
  3. липсата на падеж
  4. поддържането на контрола от страна на обикновените акционери и запазване на кредитоспособността.
  5. Избягва се намаляване на печалбата на една акция поради фиксирания характер на тези дивиденти.
  6. Висока цена на капитала. По-висока от цената на фирмените облигации.

Оценяване

NPV = Vo – Po – разликата м/у стойността и цената

При срок на обратно изкупуване

Vo =   Divt + DivT + P

(1+k)t (1+k)T

Фирмени облигации

Те са дългови ЦК, емитирани за дълъг период. Риска при инвестирането в облигации е по-нисък от инвестиция в двата вида акции. Начините за набиране на капитал чрез дългосрочен дълг са публично предлагане и частно пласиране. Това се определя от фиксираните размери на текущия доход и от невъзможността на фирмата да пропуска фирмените плащания. Облигацията се купува по номинална стойност. Периодично започва да се получава купони и в падеж се изплаща последния купон + номиналната ст-ст

Vo =   Сt + СT + N

(1+k)t (1+k)T

несигурността на очакваните парични потоци е много ниска. Основния проблем, който трябва да се реши е намиране на доходността на облигацията. Извеждат се три вида доходност:

  1. до падежа – еквивалент на вътрешната норма на възвращаемост

Po = C        +   C        + ……+              C

`(1+R1)    (1+R2)2 (1+RT)T

доходността на падежа е вътрешна норма на възващаемост от разположението на паричните потоци във времето. Не зависи от условията на пазара.

  1. Спот лихвен процент

Po = C        +   C        + ……+  C

`(1+r1)    (1+r2)2 (1+rT)T

доходността е договорена в настоящия момент лихвен процент, който се дължи към някакъв бъдещ момент. Определя се на облигационния пазар, също там се определя и форуърдния лихвен процент, представляващ лихвен процент за началото на периода и дължим в края на периода.

  1. Форуърден лихвен процент

Po = C        +   C                    + ……+                    C+ N

`(1+of1)    (1+ of1)(1+ 1f2 )              (1+ofn)…. `(1+T-1fT)

фирмените облигации съдържат не само лихвен риск, но и риск от неплатежоспособност на фирмата-емитент.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG