Home Икономика Международни плащания

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Международни плащания ПДФ Печат Е-мейл

Международни плащания.

Обща характеристика и особености на международните плащания.

Същността на международните плащания е да обслужват паричните отношения, които възникват във връзка с външноикономическите и други дейности на предприятия, отделни физи­чески лица и организации от различни страни.

Международните плащания са свързани с осъществява­нето на разнообразни форми на икономически и неикономически отношения с чуждестранни партньори.

Неза­висимо от голямото многообразие на международните плаща­ния по икономическата си същност те могат да се обединят в две големи групи:

Първо - плащания свързани с външноикономически сделки.

Второ - нетърговски плащания.

Към плащанията по външноикономическите сделки се отнасят:

^ плащания и постъпления по външноикономически опе­рации.

^ плащания и постъпления от международна кредитна

дейност.

^ плащания и постъпления от международни преводи на стоки  по  железопътния,   морския  или  други  видове транспорт.

Към нетърговските плащания се отнасят:

^ плащания за издръжката на дипломатически, консулс­ки, търговски и други представителства в чужбина.

^ разходи по издръжката на- пребиваващите в чужбина

делегации, специалисти и отделни граждани.

^ преводи на парични /валутни/ средства за лечение, за

образование и др. от физически и юридически лица.

Особеностите на международните плащания произтичат основно от обстоятелството, че те се осъществяват между су­бекти от различни страни, което именно ги прави международни

Междуна­родните плащания се характеризират с някои особености като:

^ за плащанията се използват редица национални и не-национални валути.

^ участниците в международните плащания са прост­ранствено отдалечени.

^ прилаганите на национално равнище форми на пла­щане /акредитивна, инкасова и др./, се прилагат с ня­кои специфични особености.

^ международните плащания се основават на действа­щите международни договорености, правила и нало­жили се традиции и др.

Форми на плащания във външнотърговските отношения.

Към основните форми за международни плащания_се отнасят:

^ акредитивна форма

^ валутно инкасо

^    банков превод

^ плащане върху основата на банкова гаранция и др.

Акредитивна форма за международни плаща­ния.

Акредитивната форма на плащане широко се прилага и при вътрешните и във външните плащания.

В широкия смисъл на понятието акредитивът е писмено нареждане на един кредитен институт /банка/ до друг кредитен институт, да изплати определена парична сума на физическо или юридическо лице, при изпълнение на условията в акреди­тивния договор / нареждане, писмо/. В зависимост от условията на акредитивния договор, въз основа на които банката извърш­ва плащането акредитивите биват:

Първо-обикновен акредитивите

Второ - Документарен акредитив /условен, стоков/.

Обикновеният акредитив се използва за плащания по издръжката на търговските представители в чужбина, други_техни посредници и за туристически разходи в други страни. При този акредитив плащането на уговорената сума не е свързано със стокова сделка м за това се нарича и нестоков акредитив При него от лицето в попза на което е открит акредитивът /бенефициентът/ представя в банката само документ за само­личност.

Под документарен акре­дитив , следва да се разбира еднос­транно условно парично задължение на една банка, което въз­никва по искане на клиента - вносител, в полза на неговия конт­рагент по контракта - износителя /бенефициента/.

В отношенията при  плащане с акредитивна форма участ­ват четири страни /субекти/.

^ износитеп

^ вносител

^ банка на износителя /авизираща банка/

^   банка на вносителя /откриваща банка, банка емитент/.

Документарните акредитиви, се делят на:

Първо - отменяеми и неотменяеми.

Второ - потвърдени и непотвърдени.

Трето - делими и неделими.

Четвърто -прехвърляеми и непрехвърляеми.

Пето - покрити и непокрити.

Шесто - еднократни и възобновяеми /револвиращи/.

Седмо - помощни /вторични, бек-ту-бек/ акредитиви.

Осмо - рамбурсен акредитив.

Когато е открит отменяем документарен акредитив на-редителят /вносителят/ може да промени или отмени открития по негово нареждане акредитив, без да е необходимо съгласие­то на износителя /бенефициента/.

Неотменяемият документарен акредитив е неизменно задължение за банката емитент /издател/, към бенефициента, че клаузите за плащане, предвидени в акредитивния договор, ще бъдат изпълнени, при спазването на условията по акредити­ва.

При   потвърдения  акредитив  банката  на  износителя поема самостоятелно задължението да изплати посочената в акредитива сума, независимо от банката емитент.

Непотвърден акредитив може да бъде открит в една банка, а платим в друга банка,

Делим акредитив е този, сумата по който може да ее плаща на части на износителя, след като се представят доку­ментите за отделните партиди стоки в банкаха-платец.

Неделимият акредитив може да се използва само еднок­ратно за цялата сума. При него е необходима договореност за цялостно предоставяне на стоката и не се допуска нейното раз­деляне на части.

Прехвърляемият акредитив69 може да се преотстъпва от бенефициента на трето лице, което може да получи плащане по него, като се спазват условията по акредитива.

При непрехвъляемия акредитив, правата и задължени­ята по него, не могат да се прехвърлят на други лица.

Еднократните акредитиви са свързани и се откриват са­мо за една отделна външноикономическа сделка и след извър­шване на доставката се закриват.

Възобновяемите /револвиращи/ акредитиви се откри­ват за по-дълъг срок, в който условията по акредитива не се променят.

омощни / вторични, бек-ту-бек/ акредитиви. Често пъ­ти при външноикономическите сделки чрез посредници износи­телят и вносителят нямат директни контакти.

Документарно-валутно инкасо.

Документарното валутно инкасо е форма на международ­но плащане, при която износителят по съответна външноиконо­мическа сделка нарежда на своята банка да инкасира /да събе­ре/ чрез банката на купувача или непосредствено, валутната стойност на доставката, срещу предаването на стоково-разпоредителните документи на вносителя.

След като банката на вносителя получи документите от банката на износителя, уведомява клиента си /вносителя/, че за него са пристигнали документи, по които трябва да се плаща.

Участниците в документарното валутно инкасо са:

наредител, това е износителят, който възлага /нарежда/ инкасовата операция на своята банка, с искане срещу представените документи да бъ­де инкасирана стойността на изнесените стоки по сделката.

банката на наредителя /банка ремитиент/, това е банката на износителя /наредителя/, на която той е възложил да осъществи инкасовата опера­ция.

инкасираща банка, това е банката на вносителя ипи всяка банка, която не е банка - ремитиент, участваща в инкасирането на сумите по докумен­тите. - платец, това е вносителят, на който се предста­вят стоково-разпоредителните документи в съответствие с нареждането за икасо, въз основа на което той трябва да осъществи плащането.

Международен банков превод.

В международния банков превод участват четири страни /лица/.

^ наредител - това е лицето, което отправя искане към банката за извършване на превод към контрагент от друга страна. В международната практика това обик­новено е вносителя.

^ банка на наредителя - това е банката, която приема нареждането на вносителя или длъжника за осъщест­вяването на международното плащане на посочен контрагент.

^банка платец - е тази банка,- .която извършва валут­ния международен превод в полза на бенефициента. В практиката това обикновено е банката от страната на износителя.

^ бенефициент - е лицето в полза на което се извърш­ва международното плащане.

^ Банковият превод е най-удобната форма за осъщест­вяване на международни плащания и се реализира по два основни начина:

^ авансово плащане, т.е. преди стоката да бъде изпра­тена /доставена/.

^ след получаване на стоката.

Авансовото плащане се практикува когато между контра­гентите по сделката шаа достатъчно доверие от страна на вно­сителя, че продавачът /износителят/ ще достави договорената стока в установените срокове, цени, количество и качество.

Преводът може да се осъществи и след като стоката е получена от купувача /вносителя/.Той"се извършва от банка­та на платеца по писмено нареждане за плащане, заверено от оторизираните лица на фирмата вносител, придружавано от съ­ответните  стоково-разпоредителни  документи.

Банковите гаранции при осъществяването на външноикономическите сделки.

Банковата гаранция е дегешерне задължение, с което банката-гарант се ангажира да изплати определени парични су­ми на получателя на гаранцията, в случай, че той не изплати свое задължение в срок или при възникването на определен риск.

Банковите гаранции не са форма за международни плащанин, а са преди всичко обезпечение на възникнали задължения във външноикономическите сделки. Те най-често се прилагат заедно с акредитвната и другите форми за международни плащания, с цел да се осигури по голямо дове­рие между контрагентите от отделните страни.

При издаването на банкова гаранция възникват отноше­ния межДу:

^ банката - издател на гаранцията.

•/ наредител /длъжник/, който обикновено е клиент на банката - издател на гаранцията.

•/ бенефициент /кредитор/, пред който банката-издател, поема ангажименти да плати сумата по банковата га­ранция.

Издадените банкови гаранции са неотменяеми задълже­ния за плащане, които не могат да се променят или оттеглят без съгласието на страните. В банковите гаранции задължително се посочва каква сума трябва да се плати от банката, при какви ус­ловия ще стане нейното плащане, за какъв срок е валидна бан­ковата гаранция и какъв е предмета на гаранцията, т.е. видът на сделката, която се гарантира. Банковите гаранции се обезпеча­ват с внесените от наредителя парични суми в банката. Обезпе­чението зависи от вида на гаранцията и от отношенията между банката и наредителя /клиентът/.

Първични документи при международните плащания.

От особено значение за съвре­менните външноикономически сделки е класифицирането на документите в зависимост от етапите на сделката - подго­товка, сключване на договор и изпълнение.

Стоко­во разпоредителните документи се класифицират в следни­те основни групи:

Първа група - стокови документ.

Втора група - транспортни документи.

Трета група - застрахователни документи.

Четвърта група - митнически документи.

Към стоковите документи се отнасят:

^ търговска /експортна/ фактура

^ консулска фактура

^ удостоверение за износ или внос

^ лиценз за износ

^ спецификация

^ опаковъчен лист

^ талиманска бележка /пак-листа/

^ сертификати: за произход, за тегло, за качество, вете­ринарен сертификат и фитосанитарен сертификат

Търговската /експортната/ фактура е основния стоково разпоредителен документ. Тя се издава в писмен вид от прода­вача /износителят/, след като стоката се натовари и експедира на името на купувача /вносителят/. С тази фактура купувачът придобива правото да владее и да се разпорежда с получената стока и да осъществява плащанията, съгласно договорените ус­ловия.

Консулската фактура е копие на търговската фактура, което е заверено от консулската служба на страната вносител. С нея се цели да се осъществи контрол за достоверността на дан­ните по доставката на стоката, като цената, произходът на сто­ката и други клаузи надоговора.

Удостоверението за износ или внос е документ за вън­шноикономически сделки, които включват стоки, с ограничител­ни разрешителни или регистрационни режими или са с опреде­лени квоти.

Лиценз за износ. Това е документ, който също се отнася за ограниченията на външноикономическите дейности. Издава­нето на документа е свързано с участието в търг или конкурс за получаване на дял от квота за износ или за внос на определена стока или от определена страна.

Спецификацията е документ, който съдържа пълно опи­сание на експедираните стоки, както и техните копичества и цени. Тя обикновено е допълнение към търговската фактура, удостоверението за износ или внос и на митническата деклара­ция.

Опаковъчният лист е документ, който се попълва когато в пратката има различен асортимент от еднородни стоки. В него се попълват сведения за наименованието, за асортимента и за различните количества от всеки стоков вид.

Талиманската бележка /пак-листа/ е документ, който се подписва от упълномощени лица, с които подписи се удостове­ряват количеството и състоянието на стоките при тяхното това­рене и разтоварване. Лицата, които удостоверяват това се на­ричат талимани.

Транспортни документи при международните плащания.

При превозването на стоките, свързани с външноиконо­мическите сделки, се изисква издаването на специални доку­менти, които зависят от вида на транспортното средство. С тях се удостоверява приемането на стоките за товарене, натовар­ването и тяхното изпращане /експедиране/. Във връзка с това тези документи са известни като товарни, транспортни илй превозни.

Товарителницата е общото наименование на договоре­ния документ за превоз.

Складово свидетелство / варант/ е документ, с който се удостоверява, че стоката е приета за съхранение в публичен склад за определен период от време. Варантът се състои от две части - складово свидетелство и свидетелство за залог.

Застрахователни документи /„Карго-застраховка/при международните плащания.

„Карго" е застраховка на стоки по време на превозването им и са предназначени за внос, за износ или за реекспорт. Ос­новните застрахователни документи / „карго"/ са:

^ застрахователно писмо

^ застрахователна полица

^ застрахователен сертификат

Застрахователното писмо е документ, който се оформя от застрахователен агент и представлява предварително съоб­щение, че предстои сключване на застраховка и изготвяне на застрахователна полица. В писмото обикновено не се определят.

подробностите по бъдещата застраховка и не се приема като достатъчно доказателство за сключен реален застрахователен договор.

Застрахователната полица е основен застрахователен документ, с които се доказва, че стоката е застрахована въз ос­нова на сключен застрахователен договор.

Застрахователен сертификат /застрахователно свиде­телство/ - издава се от застрахователя и удостоверява сключ­ването на застрахователен договор с неговите условия.

Митнически документи при международните плащания.

Митническа декларация е основен митнически доку­мент. Попълва се от износителите и вносителите, а също и от физическите лица, пътуващи за и от чужби­на,

Карнет ТИР е международен документ за митнически транзит .при превоз на стоки по шосе.

Карнет АТА, е гаранционен документ за временен внос, износ и транзитен превоз без допълнителни мит­нически формалности и без обмитяване.

Платежни кредитни документи при международните плащания.

Използването на налични парични средства /банкноти и монети/ при международните плащания е ограничено. При из­вършването на разплащанията между граждани, фирми, банки и организации, от различни страни, основно приложение имат кредитните и ппатежните средства, наричани още търговски ефекти. Към тях се отнасят:

полицата  с нейните разновидности

-запис на заповед

-менителница

чекът

др.

Същност, видове и движение на полиците.

Записът на заповед, наричан още проста менителница

е кредитно-платежен документ, който се оформя, когато едно лице се задължава да изплати на друго лице или на негова за­повед определена парична сума в определен срок.

За да бъде действителен /платим/ записът на заповед трябва да съдържа точно определени рек­визити /елементи/. Тези елементи са:

^ наименованието „запис на заповед" в текста на доку­мента на езика, на който е написан

^ безусловно обещание да се плати определена сума

пари

^   падеж

^ място на плащането

^ името на лицето, на което или на заповедта на което

трябва да се плати

^ дата и място на издаването

^ подпис на издателя

Менителницата, нарича се още трата или преводна полица. Тя е основен документ при търговския кредит. Менителницата като платеж-но-кредитен документ възниква, когато едно лице се за­дължава да изплати определена парична сума на друго ли­це, като осъществява това чрез трето лице. От даденото оп­ределение следва, че в платежните отношения с менителница участват три лица.

^ издател, който се нарича още трасант. Този, който дава нареждането за плащане, като издава и подписва менителницата и е кредитор и длъжник едновременно.

^ .платец - нарича се още трасат или акцептант, който поема задължението да плати, т.е. той е само длъж­ник.

^ ремитиент /бенефициент или поемател/ е лицето, в полза на което се издава менителницата.

За да бъде една менителница с нейната задължителна сила, е необходимо да бъде издадена при строго посочване на законо­во определените реквизити /елементи/. Те са:

^ наименованието „менителница" в текста на документа на езика, на който е написан

^ безусловното нареждане да се плати определена сума пари

^ името на лицето, което трябва да плати /платец/.

^ падеж

^ място на плащане

^ името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати /поемател/

^ дата и място на издаването

^ подпис на издателя

Според предназначението, за което са издадени в между­народната практика се използват различни видове менителници като:

^ търговски менителници

^ банкови менителници

^ финансови менителници

^ бланкови менителници

^ съкровищни менителници

^ документарни менителници

^ приятелски

Движението на менителницата се извършва в следнатг последователност:

1.   Издаване и акцептиране. След като менителницата бъде издадена от субекта, който е длъжник и кредитор платецът /акцептантът, трасатът/ я акцептира, като пс този начин, с положения подпис се задължва да плат! сумата по менителницата.

2.Поръчителство или авалиране. То е писмено еднос" ранно волеизявление на едно лице наречено поръчитеили авалист, което се задължава да отговаря солидар­но за изпълнението на задължението по менителницата на лицето,в чиято полза той гарантира.

3.Прехвърляне на менителницата /джиросване/. Освен като кредитен документ менителницата се използва ка­то се прехвърля от едно лице на друго чрез джиросва­не.

4. Сконтиране на менителницата.

Често пъти притежателите на менителници изпитват пот­ребност от парични средства, преди да е настъпил техния па­деж. В такива случаи те обикновено се обръщат към други лица, банки и други финансови кредитни институции, с желание да продадат менителниците. Получаването /изплащането/ на па­ричната сума по менителницата преди настъпването на нейния падеж се нарича сконтиране.

ЧЕК

Чекът е писмен документ с определено законово съдър­жание, с който едно лице нарежда на друго /обикновено банка/, при което има открита разплащателна сметка или има разрешен кредит, да плати определена парична сума на трето лице, на не­гова заповед или на приносител на чек.

Страните, които упражняват права в отношенията с чеко­вете са три:

^ издател на чека, който трябва да има авоар /покри­тие/ при платеца.

^ платец на чека /предимно банка/, който е длъжен да плати чека до размера на наличните средства, ако предварително има споразумение с издателя.

^ получател /поемател, чекодържателя ремитиент/, е лицето на което трябва да се плати сумата по чека.

Според потребностите и целите, за които се използват че­ковете биват:

Поименен чек. Той се издава в полза на лицето, което е посочено на чека

Чек на приносител. При този чек не се посочва име на притежателя, което дава възможност да се прехвърля без зат­руднение.

Документарен чек. Такъв чек се изплаща, когато се пред­ставят стоково-разпоредителните документи по съответния до­говор за доставка.

Пресечен /бариран/ чек. Характерното за този вид чек, е че на лицевата му страна са поставени две успоредни линии, които пресичат текста му.

Разчетен чек /чек за минаване по сметка/. На такъв чек се изписва клаузата за минаване по сметка или друг равнозна­чен израз. Така не се допуска плащане в наличност, а сумата се прехвърля по посочена сметка.

Банков чек. Той е чек, който се тегли от една банка срещу друга банка. Обикновено се използва за осъществяване на съ­ответно международно плащане.

Пътнически чек.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG