Joomla Software solutions Template

Payday loan

СТРУКТУРА НА КАПИТАЛА И ЕФЕКТ НА ФИНАНСОВИЯ ЛОСТ

1. Капиталовата структура  елемент на финансовото управление

Схемата на капиталовата структура е дадена в пасива на счетоводния баланс.

Собствен капитал. Той е разпределен на основен и допълнителен, резерви (законови и допълнителни), печалба (неразпределена от минали и текуща години). Обикновено собственият капитал е акционерен  притежание на собственици на обикновени акции (акции с право на глас). Включват се и преференциални акции, които получават определен твърд дивидент и са без право на глас. В рамките на собствения капитал се формира структура на два вида акционери  с право на глас и без право на глас. Тази структура е регулирана нормативно. Капиталът, набран с привилегировани акции се отнася към дълговия капитал.

Дългосрочни пасиви и краткосрочни пасиви  дългов капитал. Той включва дългосрочни заеми (банкови и търговски) облигационни заеми и краткосрочни заеми (банкови, търговски задължения към доставчици, бюджета, персонала, социалното осигуряване и др.)

Структурата на капитала е два вида: капиталова и финансова.

1. Капиталовата структура на фирмата се описва с пропорциите на източниците за дългосрочно финансиране

обикновени акции, вътрешни генериращи активи, привилегировани акции, облигации и дългосрочни заеми от финансови институции.

2. Финансовата структура на фирмата се изразява със съотношението между всички източници на финансиране, независимо от това дали са дългосрочни или краткосрочни.

При структурирането на капитала следва да се спазват няколко правила:

1. Създаване на хоризонтални връзки между активите и пасивите на фирмата така, че краткотрайните активи да се покриват със собствен капитал, краткосрочни кредити и задължения, като се прави всичко възможно за ускоряване на обръщаемостта на оборотния капитал и минимизиране на размера на производствените запаси и увеличаване на тяхната ликвидност. Що се отнася до дълготрайните активи, те трябва да се покриват от собствения капитал (остатъка) и дългосрочните заеми и се организира пълното им използване.

2. Изграждане на оптимални вертикални връзки (те са отразени в пасива на баланса). Става въпрос за съотношението собствен  привлечен капитал. По принцип привлеченият капитал трябва да бъде с по-малък размер от собствения. Когато акционерният капитал е по-голям, има гаранции за обезпеченост на заемния капитал.

3. Всяка емисия на привилегировани акции трябва да е значително по-малка от броя на обикновените акции. Само така ще може да се поддържа стойността на привилегированите акции.

4. Стойността на капитала, набран от облигации да е помалък от собствения капитал (50% от него).

Изложените правила имат принципен характер и затова не могат да се дадат като рецепти за съотношения. Всичко зависи от конкретната работа, конюнктурата, средата, в която се осъществява бизнесът и възможностите на мениджъра да оптимизира съотношенията между източниците за набиране на капитал и да рационализира управлението на активите.

Предпочитанията към един или друг източник на дългосрочно финансиране е въпрос на избор, на изгодна алтернатива за получаването на заем. Както се вижда, източниците на финансиране се обособяват в две групи: собствен капитал и длъг.

С цел по-добре да се разпредели рискът на фирмата при принудително събиране на дълг е по-целесъобразно финансирането да включва не един, а повече източници, като при това ефективно се използват пазари за преразпределение на риска опции и фючърси.

За финансирането на даден проект може да се използва акционерен капитал (фирмата се подлага на бизнес-риск) и дълг (подлага се на финансов риск), т.е. към бизнес-риска се прибавя и финансов риск.

Капиталовата структура се характеризира с коефициента Д/К. Той е както следва:

където:

Д/К е коефициентът дълг/капитал;

Д - пазарната стойност на дълга (заемният капитал);

ОА - пазарната стойност на обикновените акции (собствения капитал );

С този коефициент се установява съотношението между заемните средства (дълга) и общите капиталови ресурси (собствен капитал и дълг).

До известна степен коефициентът е мерило за финансовия риск. Колкото той е по-висок, толкова по-голям е рискът. Практическият опит показва, че коефициентът Д/К трябва да бъде в границите на 0,3-0,6. При по-високи стойности на този показател банките се въздържат да отпуснат кредит и фирмите се подлагат на голям финансов риск, а при по-ниски се губи ефектът на лоста, на зъбната предавка, на финансовия ливъридж. Увеличаването на дела на дълга в общия капитал на фирмата води до увеличаване на рентабилността на собствения капитал и дохода от една акция.

Свойството на дълга  чуждия капитал да увеличава нормата на рентабилността (отношение на печалбата към инвестирания собствен капитал) се нарича финансов ливъридж ­ финансов лост, ефект на зъбната предавка1. За да се реализира финансовият ливъридж (финансовият лост), е необходимо да се спази условието: процентът на рентабилността на инвестициите ­ реалните активи (дълготрайните и краткотрайните активи) да е по-голям от лихвения процент по взетия дългосрочен заем. В такива случаи има възможност да се увеличава дългът и на тази основа да се увеличава рентабилността на собствения капитал и нетните доходи от една акция.

Съществува определена връзка между финансовия ливъридж и „капиталовата структура”. Стойността на акционерното финансиране и стойността на дълга се определят от пазара. Двата вида финансиране, независимо един от друг, се появяват на пазара. Така, ако цената на акционерния капитал е по-висока от тази на дълга във вид на облигации и дългосрочни заеми от кредитни институции, естествено, че фирмата ще си набави капитал чрез дълг, т.е. ще увеличи своя дълг, както и коефициента Д/К. По такъв начин фирмата ще получи капитал при по-ниска цена. Икономическата целесъобразност изисква фирмата да използва толкова дългов капитал, колкото е необходимо, без да влошава своята бъдеща стабилност и да се подлага на голям финансов риск. Както се вижда, капиталовата структура е елемент на финансово управление. Винаги трябва да се правят „капиталови реорганизации”, за да се повишава ефективността на финансовото управление.

Капиталовата реорганизация се налага по следните причини:

1. Фирмата емитира премийни акции за своите акционери. Това изисква прехвърляне на резервите на фирмата в акционерен капитал.

2. Размяна на привилегировани акции в дибенчър-облигации. Тази размяна е полезна само когато дибенчър-облигациите са привлекателни за пазара. Изгодата е в това, че се ползват данъчни преференции и получаване на капитал на по-ниска цена.

3. Намаляването на собствения капитал може да стане, като фирмата изплати част от дълга си и по такъв начин намали своя коефициент Д/К.

4. С пари от емисия на акции или от капиталовите си резерви фирмата може да изкупи своите акции. Обикновено това се прави, когато се налага ръководството на фирмата да се отърве от неудобни за нея акционери и да промени структурата на акционерите.

2. Капиталовата структура. Ефект на финансовия лост.

Финансовият лост (ефект на зъбната продавка) може да се прояви в положителна и отрицателна посока. Положителен ефект се получава, когато постигнатата норма на рентабилност на общия капитал е по-висока от лихвения процент за използвания заемен капитал. Ефектът на финансовия лост се засилва и от обстоятелството, че данъчният режим за лихвите и дивидентите е различен. Както вече се каза, дивидентите както за обикновените, така и за привилегированите акции се разпределят след изплащане на данъците, т.е. върху основата на нетната печалба. Докато лихвите се включват в разходите и така се ползват данъчни преференции. Това прави заемите по-благоприятни от емисията на акции. Важно е да се намери един оптимум на съотношение между собствен и заемен капитал. Целта е да не се изпадне в неплатежоспособност, т.е. да не може да се върне дългът и платят лихвите.

Дълговете могат да носят печалба и да увеличават доходите на акционерите (научете се да печелите с чужд капитал). Но не трябва да се забравя, че ефектът на лоста, ефектът на зъбната предавака има и обратен знак. Заемите трябва да се връщат и лихвите редовно да се изплащат. Това създава напрежение и при неумело управление на финансите може лесно да се изпадне в неплатежоспособност.

Ефектът на финансовия лост е една изискана система за управление на ефективността на бизнеса. Това е така, защото показателят „ефект на финансовия лост” е непосредствено свързан с основния критерий на стопанската дейност ­ рентабилност на използвания капитал (Р_е). Нека подкрепим казаното с пример.

Решаваме да инвестираме в проект, който изисква 100 хил. лв. инвестиции, като 2/3 от тях са собствен капитал (СК) и 1/3 е заемен (ЗК). Направените изчисления показват, че нетният приход от продажби за една година възлиза на 200 хил. лв., а разходите, включващи производствените разходи + лихви + извънредни разходи + данъци, са 180 хил. лв.

Заемният капитал е с 15% лихва ®. Да се определи изгодно ли е при тези условия да се започне бизнес със заемен капитал (Вж. фиг. ХIII­1)

По данни от условието се вижда, че рентабилността на използвания капитал Р_е е:

Рентабилността на собствения капитал Р_еск е:

Изчисленията показват, че е изгодно да се използва заемен капитал, но при условие, че се осигури по-висока рентабилност на общия капитал, отколкото е стойността на лихвения процент. Нека да разгледаме още един пример: Запазваме горното условие с тази разлика, че се изменя само структурата на необходимия капитал. Собственият капитал вече е 40% (40 хил. лв.), а заемният ­ 60% (60 хил. лв.).  Графиката има следния вид (Вж. фиг. ХIII­2)

Съгласно условието общата рентабилност се запазва, но при новата структура на капитала се променя рентабилността на собствения капитал, която е:

Тези два варианта показват, че с увеличаване на заемния капитал се увеличава изгодата да се работи с чужд капитал, но при и да не се забравя рискът от фалит, особено при висок относителен дял на чуждия капитал. При висок дял на дълга винаги рискът е по-висок.

От изложения пример и графичното представяне се убедихме, че може да се печели от чужд капитал.

Свойството на дълга при определени условия да носи доходи на акционерите, както се каза е финансов ливъридж, който може да се изчисли по следната формула:

където:

ФЛ е финансов ливъридж (финансов лост, ефект на лоста, ефект на зъбната предавка);

БПЛ ­ брутна печалба с включени лихви по кредити;

Л ­ лихвата по дълга.

Нека да покажем с един пример влиянието на капиталовата структура върху дохода от една акция и да изчислим стойността на финансовия ливъридж (Вж. табл. ХIII-1)

Задача: Да се определи влиянието на капиталовата структура върху дохода от една акция, рентабилността на собствения капитал и стойността на финансовия лост. Изчисленията да се направят по данни от следната таблица:

Таблица ХIII­1

Капиталова структура и доход на 1 акция

Таблицата показва, че заедно с нарастването на относителния дял на дълга нараства рентабилността на собствения капитал и нетният доход на една акция. По данни от таблицата рентабилността на собствения капитал, изчислена на база нетна печалба, при Д/К=0 е 17,5%, Д/К=30% ­20,20% и при Д/К=60% ­ 26,6%. Нетният доход на една акция е нараснал в резултат на изменената капиталова структура на 115,4% и 152,2%.

Равнището на финансовия ливъридж се е изменил съответно с изменението на капиталовата структура на 1,24 и 1,62. Тези изменения показват, че всеки процент на увеличаването на БПЛ на дадена фирма при посочената капиталова структура води към 1,24-1,62 пъти увеличаване на нетния доход на една акция. Така, ако увеличим с 10% БПЛ при Д/К=60%, то нетният доход от една акция ще се увеличи с 16,2% (10% . 1,62 = 16,2%). При това положение нетният доход на една акция ще нарасне на 313,2 (269,5 лв. . 1,162 = 313,2 лв). Проверка на изчисленията:

Изложените в таблицата данни недвусмислено показват, че при по-високата задлъжнялост се осигурява по-висока норма на предприемачески доход спрямо инвестирания собствен капитал и по-голям нетен доход на една акция. Както се вижда, и дълговете могат да носят печалба, стига рационално да се използват.

Освен това таблицата показва, че е възможно да се изпадне в три ситуации:

1. Финансовият ливъридж да има стойност над единица. При такава ситуация е целесъобразно да се използва чужд капитал.

2. Финансовият ливъридж е по-малък от единица. В такива случаи е неизгодно да се използва чужд капитал.

3. Финансовият ливъридж е равен на единица. Използването на чужд капитал не променя ефективността на бизнеса, но дава възможност да се разширят мащабите му.

Тъй като трудно се постига висока рентабилност, за развитието на бизнеса е по-изгодно, когато лихвените проценти намаляват. В такива периоди се провежда политика на експанзия. Когато лихвените проценти растат, бизнесът се свива и се провежда политика на рестрикция ограничаване на производството и износа.

Както се вижда от приведения пример, финансирането на определен инвестиционен проект чрез ползване на банков кредит има едно значително преимущество чрез него в предприятието се разкрива възможност за постигане на по-голяма възвръщаемост на собствения капитал. Не трябва обаче да се подминава важният факт, че това твърдение е в сила само в случаите, когато е налице благоприятно съотношение между възвръщаемостта на общия капиталов ресурс и лихвения процент, при който се сключва договорът за кредит. Ефектът на финансовия лост е толкова по-значителен, колкото по-голям е относителният дял на заемния капитал в общия капиталов ресурс. Тази зависимост е в сила както в положителен смисъл  когато възвръщаемостта на собствения капитал надвишава тази на общия, така и в отрицателен  когато тя пада под възвръщаемостта на общия капиталов ресурс.

Фирмите могат да се възползват от ефекта на финансовия лост като увеличат задлъжнялостта си. Това обаче крие и опасности. Нарастването на степента на задлъжнялост прехвърля все повече и повече риска в дейността върху кредиторите. Последните ще изпитат този риск, но за това ще предявят изискване за по-високи лихвени проценти. Поради това положителният ефект от финансовия лост би могъл да отслабне, дори да изчезне или да се превърне в отрицателен. Всичко това обаче не означава, че стремежът трябва да бъде финансирането да се осъществява със собствени средства. Фирмите с висок оперативен риск (интензивни колебания в продажбите) ще постъпят добре, ако проявят по-голяма предпазливост при използването на ефекта на финансовия лост. Изграждането на задължения на базата на относително стеснен размер на собствените средства увеличава възвръщаемостта на собствените средства. Тази цел може да бъде преследвана постоянно. Неспособността да се придобият собствени средства може да доведе до същия резултат. Това вече е реален проблем на фирмата, който ефектът на лоста няма да може да покаже. Напротив, подобряването на възвръщаемостта създава впечатление, че фирмата не е работила никога по-добре. Ето защо трябва винаги да се има предвид, че ефектът на лоста се проявява в два аспекта  положителен и отрицателен.

3. Възможности за усъвършенстване на капиталовата структура и определяне на финансовия риск

Не бива да се изпускат два основни момента при усъвършенстването на капиталовата структура. Първият изисква да се прецени колко да бъде количеството на заемния капитал, за да не се застрашава фирмата от фалит. Вторият да се осигури рационално използване на възможностите на ефекта на лоста. Увеличаването на чистата печалба на една акция поради по-висока задлъжнялост изисква непрекъснато ценните книжа да са в движение и да носят резултати, като същевременно дългът се използва за бързо усвояване на инвестиционните обекти и ускоряване на обръщаемостта на материалните запаси.

Тези два момента очертават две противостоящи тенденции. Финансовият мениджър има задачата да ги уравновеси. Уравновесяването е въпрос на оптимизиране на капиталовата структура.

За критерии на оптимизацията на капиталовата структура е възможно да се използва показателят минимум на среднопретеглената цена на капитала при такова относи

телно тегло на дълга, което да не притеснява и застрашава инвеститорите от фалит. Една такава оптимизация разкрива възможност за повишаване на стойността на фирмата, за подобряване на нейната репутация и привличане на нови финансови ресурси при изгодни условия. Като критерии за оптимизиране на капиталовата структура може да се използва „максимум нетен доход за една акция” или „максимум на пазарната стойност на фирмата”.

За фирмата е важно да се увеличи печалбата на една акция и още по-важно е да се увеличи пазарната стойност на фирмата. Ето защо интерес представлява установяването на влиянието на капиталовата структура върху стойността на една акция и стойността на фирмата.

Когато фирмата работи изключително със собствен капитал, среднопретеглената цена на капитала е висока. Обаче ако фирмата работи повече с привлечен капитал, среднопретеглената цена на капитала намалява. Същевременно фирмата се подлага на голям риск и това на свой ред предизвиква покачване на изискуемата норма на възвръщаемост от акционерите и облигационерите. Това налага да се намери оптималното съотношение между собствен и привлечен капитал.

Капиталовата структура влияе върху печалбата на една акция, но същевременно влияе и върху финансовия риск. Всяка просперираща фирма е принудена да работи в условията на финансов риск главно поради две причини: недостиг на капитал и използване на ефекта на финансовия лост. Нека с един пример да покажем това влияние.

Пример: Да се определи влиянието на капиталовата структура върху печалбата на една акция и върху финансовия риск при положение, че предприятието работи с общ основен капитал в размер на 100 млн. лв. Структурирането на капитала и вероятностите за реализацията на оперативната печалба са дадени в таблица ХIII­2.

На основата на таблица ХIII­2 се определя влиянието на капиталовата структура върху чистата печалба на една акция и размерът на бизнесриска и финансовия риск (Вж. табл. ХIII­3).

Таблица ХIII­2

Ефекти на капиталовата структура върху печалбата на 1 акция и финансовия риск в млн. лв.

Таблица ХIII­3

Влияние на капиталовата структура върху очакваната печалба на 1 акция и финансовия риск

Изчисления:

1. При нулев дълг:

1. Изчисляване на очакваната печалба на 1 акция

2. Изчисляване на стандартното отклонение (σ)

3. Изчисляване на бизнесриска (V)

2. При 30% дълг

1. Изчисляване на очакваната печалба на 1 акция

2. Изчисляване на стандартното отклонение (σ)

3. Изчисляване на финансовия риск (V )

3. При 60% дълг

1. Изчисляване на очакваната печалба на 1 акция

2. Изчисляване на стандартното отклонение (σ)

3. Изчисляване на финансовия риск (V )

От направените изчисления се вижда, че с нарастване на дълга нараства очакваната печалба на 1 акция и финансовият риск. Така печалбата на 1 акция при 60% дълг нараства в сравнение с печалбата на 1 акция при нулев дълг с 71,2%. Докато финансовият риск в сравнение с бизнесриска нараства с 46,1% [(10,61 : 7,26) . 100 ­ 100]

Капиталовата структура влияе, както вече беше посочено, и върху стойността на фирмата. Акционерите са заинтересовани от получаваните дивиденти, но за тях още поголямо значение има пазарната стойност на фирмата. В пазарната є стойност се включва пазарната стойност на обикновените акции и пазарната стойност на заетия капитал. Пазарната стойност на обикновените акции се получава, като дивидентът се дисконтира, т.е.

където:

Ц_оа - е цена на една обикновена акция;

Д₁ ­ дивидент  постоянен, лансирано е предполо­жението, че той не се променя и цялата печалба се разпределя за дивиденти;

r ­изисквана норма на възвръщаемост.

Или:

Изискваната норма на възвръщаемост, с която се дисконтира чистата печалба, се нарича още норма на капитализация. Пазарната стойност на фирмата (ПСФ) е:

Формулата показва, че пазарната стойност на фирмата зависи от:

1. Очакваната чиста печалба.

2. Нормата на дисконтиране.

3. Дълга.

4. Капиталовата структура.

Възможностите за усъвършенстване на капиталовата структура, за да се намали среднопретеглената цена на капитала, да се увеличи нетният доход на 1 акция и стойността на фирмата, могат да се търсят в няколко направления:

Първо. Изучаване на чуждия опит на проспериращи фирми, особено на фирми от същия бранш. На основата на чуждия опит може да се изгради собствен модел за съчетаване на източниците на финансиране.

Второ. По принцип цената на финансирането с акции е по-висока, отколкото със заемен капитал-облигации, от банки и други кредитни институции. За да са привлекателни акциите, се налага дивидентите да са по-високи от лихвените проценти. Това правило следва да се използва при ориентацията към финансиращи източници.

Трето. Акциите се изплащат от нетната печалба, а лихвите се включват в издръжката на фирмата и се признават за разход. Тази практика показва, че е по-изгодно да се използва заемен капитал и да се прилага ефектът на лоста. Трябва обаче да се внимава, да не се превиши конкретно допустимата граница на коефициента Д/К, след която може да се изпадне във фалит.

Четвърто. Дейността на фирмата трябва така да бъде организирана, че да се осигури рентабилност на капитала, повисока от лихвения процент на заемния капитал. Това дава спокойствие за плавно набиране на заемен капитал и използване на по-изгодни финансови източници и разкрива възможности да се плащат лихви и да се погасява главницата.

Пето. Поддържане на добра ликвидност и платежоспособност на фирмата. Това дава на инвеститорите по-голяма сигурност и спокойствие, а на финансовия мениджър  поголяма свобода за избор на най-изгодните източници за финансиране.

В крайна сметка капиталовата структура трябва да осигурява достатъчна норма на печалбата на собствения капитал, да осигурява финансова стабилност и независимост на фирмата и да посочва къде най-изгодно да се вложат капиталите и особено заемният капитал, дори и да се раздвижат ценните книжа на борсите. Следователно умелото управление на потребностите от капитал на фирмата осигурява плавен приток на пари за осъществяване на стопанските є операции, като същевременно се плаща най-ниската цена на привлечения капитал. Наред с това гъвкавото, бързо и умело раздвижване на акциите и облигациите може да доведе до получаване на значителни финансови приходи.

Както се вижда, финансирането на фирмата се извършва както от собствени (акционерни) средства, така и от заеми. Краткосрочните заеми се използват за финансиране на краткотрайните активи, а дългосрочните за инвестиции. Финансирането на дългосрочни мероприятия с краткосрочни заеми е недопустимо, защото е сигурен начин за неликвидност и фалит на фирмата.

В заключение може да се каже, че както в науката, така и в практиката няма утвърдена единна методика за оптимизиране на капиталовата структура и еднозначни препоръки. В науката има различни становища и препоръки по проблема, а в практиката има голямо многообразие на добри и лоши резултати при една и съща и различна капиталова структура. Този проблем трябва да се управлява конкретно и здраво да се свърже с риска.

4. Критична точка на съотношението заемен капитал/собствен капитал (точка на безразличието)

Изложеното в предишния параграф показва, че теорията и практиката не дават достатъчни доказателства за вземане на най-доброто решение за избор между финансиране със собствен и заемен капитал, т.е. финансиране с акции и финансиране с облигации и кредити или с привилегировани акции.

За избора на съотношението „заемен капитал/собствен капитал” се изисква да се установи критичната точка на зависимостта между оперативната печалба (ОП) и чистата печалба на една обикновена акция (ЧПА). При тази критична отчка за фирмата е безразлично от кой източник ще осъществи допълнителното финансиране от обикновени акции или от облигации. Следователно, еднаквата изгода се получава, когато ЧПА престане да се променя независимо от формите на финансиране с акции или облигации. Това означава, че трябва да се спази равенството

където:

ЧПА_{(оа) -} е чистата печалба на една акция при финансиране с обикновени акции;

ЧПА_(обл) - чистата печалба на една акция при финансиране и с облигации.

За изясняване на казаното нека да разгледаме следния сценарий (Вж. табл. ХIII­3).

Таблица ХIII­3

Печалба на 1 акция при различно съотношение заемен капитал/собствен капитал

При финансиране с по-голям облигационен заем печалбата на една акция е по-голяма. Но в случая задачата е да се установи при какво равнище на оперативната печалба (ОП) при двете възможности за финансиране ще се реализира една и съща печалба от една акция, т.е. при какви условия може да се спази горното равенство, което записано в разгърнат вид, е както следва:

където:

ОПх е оперативната печалба, неизвестната пресечна точка на ОП за двата разглеждани варианта;

N₁ - брой на обикновените акции при финансиране с обикновени акции 70% и 30% с облигации;

N₂ ­ брой на обикновените акции при финансиране с обикновени акции ­ 40% и 60% с облигации;

Л₁ ,Л₂, ­ годишна лихва при двата варианта;

T ­ данъчна процентна ставка (30%).

По данни от горната таблица, явният вид на уравнението е

Неизвестната величина ОП_х се получава чрез преобразуване на горното уравнение:

При положение, че ОП е 20 хил. лв., то критичната точка на ЧПА при финансиране с обикновени акции и облигации е както следва:

Изчисленията показват, че критичната точка (пресечната точка) на ОП е 20000 лв., при която ЧПА е 200 лв. независимо какво е съотношението заемен капитал/собствен капитал (Вж. фиг. ХIII­3)

На хоризонталната ос поставяме оперативната печалба, а на вертикалната ­ чистата печалба на 1 акция. Графиката показва, че точката на безразличието при финансиране с обикновени акции 70% и с облигации 30% и финансиране с облигации 60% и с обикновени акции 40% съответства на 20000 лв. оперативна печалба и чиста печалба на една акция 200 лв. Ако оперативната печалба е по-ниска от тази стойност (20 000 лв), то печалбата на 1 акция ще бъде повече при финансиране с обикновени акции и ако оперативната печалба е по-висока от 20000 лв. то за предпочитане е финансирането да става чрез дълг (облигационен и заем от кредитни институции). С други думи, наляво от точката на равновесието е по-изгодно да се финансира с обикновени акции, а надясно от нея  с дълг от кредитни институции или пускане на облигации. Не съществува точка на равновесието при задължения от дълг и емисия на привилегировани акции.

Необходимо е да се подчертае, че проблемът за пресечната точка се разглежда единствено от аспекта на алтернативните варианти за финансиране с цел да се увеличи чистата печалба на една акция, при игнориране на увеличения риск, когато финансирането става с повече заемен капитал (дълг). А това не бива да се пренебрегва, защото винаги при по-висок риск се изисква и по-висока норма на възвръщаемост, както за акционерите, така и за облигационерите.

Поради всички тези особености сред икономистите все още не е отшумяла дискусията относно влиянието на капиталовата структура върху среднопретеглената цена на капитала, пазарната стойност на фирмата и чистата печалба на една акция.

Идеята за критичната точка на зависимостта между ОП и ЧПА се разглежда като самостоятелен проблем, без да се вземе под внимание бизнесрискът и финансовият риск. Особено внимателно трябва да се вземат решенията за увеличаване на заемния капитал след пресечната точка. Увеличаването на заемния капитал винаги трябва да бъде свързано с плановете за изграждане на дълготрайните и краткотрайните материални активи. Изискването е рационалност на инвестиционните проекти  икономичност в разходите и бързото им внедряване, повишаване степента на използване на дълготрайните активи и увеличаване на обръщаемостта на материалните запаси. Само при такива комплексни условия може да се очакват положителни резултати2.

Анализът на оперативната печалба в тясна връзка е чистата печалба на 1 акция е един от методите за определянето на оптималната задлъжнялост на фирмата.

Дотук ние разгледахме проблема за структурирането на капитала с цел да се получи повече печалба на 1 акция. Другата страна на проблема е влиянието на риска. Това налага да се отчете бизнесрискът, особено при варирането на оперативната печалба и финансовия риск при увеличаване на дълга.