Home Икономика Централните банки

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Централните банки ПДФ Печат Е-мейл

Централните банки.

Осн. х-ка на ЦБ в разви­тите страни.

Възник. и разв-ето на ЦБ е свързано преди V с процесите на концентрацията и централиз-ята на к-ла и обособяв. на нац. парич. системи. Особено важен елемент на фин. система на V разви­та д-ва на съврем. етап е ЦБ, к/о е ос­н. проводник на парич. и кредит. политика на съответ­. страна. Парич. и кредит. политика, заедно с бюдж. политика, са основата на държ. регулиране на ик-ката. Ефективното функционир. на пз ик-ка в мн. голяма степен зависи от ефективната дейност на ЦБ.

Първонач. ЦБ възникват като ТБ и се отделят от тях, развивайки специфич. си дейност по емисията на банкнотите. Осн. им клиенти са ТБ. Постепенно с разв-ето на стоково-парич. отно­ш-я от емисионни, те се превръщат в ЦБ, т.е. банки на д-вата и банки на банките.

Осн. задачи на ЦБ в почти V страни са: поддържането на покупат. възмож. на нац. парич. 1ца: осигуряването на безпроблемни па­рични разплащания и орган за регулиране на ик-ката.

Функциите, к/о изпълняват ЦБ, наложили се от многогодиш. практика, са почти едни и същи във V страни. Те основно са:

1.ЦБ имат монополното право да емитират налич. пари и да организират тяхното обръщ-е.

Тази функция в съврем. усл-я, когато налич. па­рично обращ-е не е особено голяма величина в общата парич­. маса в страните, вече не изпълнява тази роля, както преди, ко­гато беше водеща в тяхната дейност. Въпреки това обстоятел­ство, наличната парична маса е важен елемент на резерва от па­ри, осигуряваща банкноти и монети за стокооборота на дребно и ликвидността на кредит. система.

2.ЦБ са банки на правителствата

Независ. от принадлежността на акционерния к-л на ЦБ, те са тясно свързани с д-вата и в този смисъл - с правителствата. Те са посредници, кредитори, финан­сови консултанти и касиери на правител. В тази си роля ЦБ водят с/ките на правителст. по изпълне­нието на бюджета, упр-ето на държ. дълг и др.

Като кредитор на правител., ЦБ про­веждат операции по емисията на държ. ЦК за своя с/ка и др. ЦБ съхраняват златно-валут. ре­зерви на страната, използват резервите от чуждестр. валута за поддържане на курса на нац. парич. 1ца.

3.ЦБ в отдел. страни изпълняват ролята на банка за др. банки и органи на надзо­ра на ТБ и фин. пз.

Практиката в развитите страни показва, че ЦБ обикн. не извършват дейности, свързани с кредит. обслужване на търг. фирми. Техни клиенти са ТБ. Като банки на банките, ЦБ съхраняват резервите на ТБ, те са техни кредитори, т.е. „кре­дитори от последна инстанция". Ч/з откритите с/ки на ТБ в ЦБ, последните осъществяват безналич. разплащ-я на територията на V страна. ЦБ осъществяват контрол и надзор в/у дейността на ТБ и др. фин. институции.

4.ЦБ изпълняват и функцията по регу­лир. на паричнокредит. и валут. полити­ка.

Като банки на банките, в ЦБ са съсредоточе­ни огромни ресурси, к/о им дава изключит. възмож. да въздействат с паричнокред. методи на ик. процеси в съответ. страна. Най-разпространени са 2 вида операции на ЦБ: покупко-продажба на чекове и полици и заложни операции с ЦК, полици и др.

На ЦБ е присъща и информац.-изследоват. функция, к/о озн., че те са науч­ноизследоват. и информац.-статистически цент­рове.

Паричнокред. политика на ЦБ. Ч/з нея се регулира дейността на ТБ и се цели да се осигурят усл-я за норм. функциониране на ик-ката, да се смекчат конюнктурните и циклич. колеб-я и да се поддържа соц. стабилност. Паричнокредит. политика се развива от 10летия и заедно с бюдж. политика са в основата на съврем. регулира­не на ик-ката. Методите на паричнокред. политика се разделят основ­но на 2 вида:

1.Общи методи, к/о въздействат като цяло на състояни­ето на кредит. отнош-я в страната.

2.Селективни методи - те са насочени към регулир. на отделни видове кредити и кредитирането на отделни от­расли или фирми.

Към общите методи на паричнокред. политика основно се отнасят:

• Сконтова политика;

• Политика на открития пз;

• Нормативно определяне на задължит. резерви.

Сконтова пол-ка. С нея на ЦБ като креди­тори от последна инстанция се осигурява ликвидността на ТБ. Скон. % е под формата на отстъпка от Номин. ст-ст на полицата. Тя се удържа от притежателите на полици, к/о получават сконтов кредит. ТБ при необходимост могат да ги предоставят в ЦБ на страната, к/о е повторно сконтиране (ресконтиране или дисконт). ЦБ също удържа част от номин. ст-ст на полицата, к/о се нар. ресконто. Последно­то обикновено е по-ниско от сконтото.

Скон. пол-ка на ЦБ се провежда ч/з скон. %. Ниското р-ще на скон. % при = др. условия води до ↑нето на търс. на скон. кредити от ТБ. При ↑нето на скон. % търс. на скон. кредити ↓.

Скон. пол-ка има предим. и недостат. Ос­н. предим. е, че тя може да се use, за да се изпълни ролята на ЦБ като кредитори от послед­на инстанция. Недостат. на скон. пол-ка преди V са: 1)могат да настъпят обърквания относно наме­ренията на ЦБ при обявяването на промени в скон. % и 2)при установяването на скон. % на опр. р-ще се появяват гол. колеб-я в маржа (спреда) м/у пз лихвени % и скон. %. Тези колеб-я често водят до непредвид. промени на величината (обема) на скон. заеми, а от там и в парич. предлаг.

Практиката показва, че почти V ТБ в стра­ните от ЕС имат възмож. да бъдат рефинансирани от ЦБ (без Италия и Португ-я).

Пол-ка на открития пз. Операциите на откр. пз са операции на ЦБ по покупко-продаж. на търгов., съкровищни и др. ЦК по пазарна или предварит. опр. цена с уговорката за обратно изкупув. с/д опр. срок.

Купувайки или продавайки държ. дългови инструменти, ЦБ въздействат на ликвидността на ТБ и др. кредитни институции, като я ↓ при про­дажбата на ЦК и я ↑, когато купуват ЦК от тях. С операциите на откр. пз се реагира по-бър­зо и по-гъвкаво на краткоср. конюнктурни колебания, от­колкото със скон. операции, тъй като курсовете на прода­ваните и купуваните ЦК по-бързо въздействат на кре­дит. операции на ТБ, отколкото измененията в скон. %. Покупките на откр. пз ↑ парич. база, вслед­ствие на к/о се ↑ парич. предлаг. Продажб. на откр. пз намаляват парич. база, от к/о се ↓ парич. предлаг.

Осн. предим. на операциите на откр. пз пред др. инструменти на парич. пол-ка се изразяват в следното:

• Операц. на откр. пз се извършват по инициати­ва на ЦБ, вследствие на к/о те имат пъ­лен контрол в/у тяхната величина.

• Операц. на откр. пз на ЦБ са мн. прецизни и гъвкави, тъй като могат да се прилагат във всякакъв обем. Независ. от това колко малка е же­ланата промяна на резервите или на парич. база, тя мо­же да се осъществи ч/з операц. на откр. пз с малки покупки или продажби на ЦК.

• ЦБ могат да извършват операц. на отк­р. пз бързо и да се променят резервите или парич­. база, без мн. администриране.

• Операц. на ЦБ на откр. пз са леснообратими. Ако се прецени, че парич. база е нарас­нала много, вследствие на гол. покупки на откр. пз, то може да се внесе корекция, като се извършат съот­ветни продажби на откр. пз.

Нормат. определяне на задължит. резерви

Като инструмент на парич. пол-ка задължит. ре­зерви се опр. в % спрямо ресурсите на ТБ, к/о трябва да се съхранява в ЦБ, обик­н. по нисколихвени сметки. Ч/з този метод на паричнокре­д. пол-ка се въздейства в/у величината на банк. ресурси. Нормата на задължит. резерви ограничава въз­можностите за кредитиране на ТБ.

Създаване и роля на БНБ за ик. разв-е на страната ни.

Началото на съврем. банково дело у нас е поставено със създав. на БНБ п/з 1879 г.

Първонач. БНБ се създава като ТБ с к-л от 2 млн. лв., внесени от д-вата. На 4 юни 1880г., със закон, в Б-я за па­рич. 1ца се въвежда левът. Приема се устройството на Френс. парич. система, с к/о страната ни е присъединена към латинския монетен съюз. Възприема се биметал. парич­. с-ма, т.е. парич. обращ-е да се обслужва от 2та благород. метала - злато и сребро.

П/з 1883г. БНБ приема емисионни функции. С/д проуч­ване на европ. опит в банк. дело п/з 1885г. е разра­ботен проект за реорг-ята на БНБ като държ. учреж­д-е, к/о да е независ. (автономно) от д-вата. Автоно­мията на БНБ е по отнош-е на her к-л и самостоят. кредитна пол-ка.

П/з 1885г. БНБ емитера 1те банкноти с купюри от 20, 100, 500 и 1000лв. П/з 1902г. в Б-я временно се отме­ня обменяемостта на банкнотите с/у злато и сребро. С/д 1902г в страната е налице ик. подем и банкнотното обращ-е се засилва. Със започването на Балкан. война БНБ прекратява обмяната на банкноти с/у злато и сребро, с к/о се поставя нач. на книжнопарич. обращ-е в Б-я. П/з 1906г. се поставя нач. на скон. поли­тика на БНБ и ипотечното кредитиране.

В нач. на 40те год. на XX в. в Б-я има добре развита банк. с-ма, к/о е взела най-доброто от опита на банк. дело на редица европ. страни като Герм-я, Италия, Великобр. Със Закона за банките от 27 декември 1947г. банк. с-ма на Б-я е национализирана, с к/о се слага нач. на 1звенната банк. с-ма у нас. Това озн., че емисион. банка поема функциите и на ТБ. За периода 1951-1987г. у нас Эха 3 банки - БНБ, ДСК (Държ. спестовна каса) и БВТБ (Бълг. външнотърг. банка). БНБ изпълняваше и функц. и на емисионна банка, и на национализираните частни ТБ.

ДСК се създава и работи като влогонабирателен институт. Занимава се основно със спестов. дело, обслуж. на до­макинствата и с кредитиране на жилищ. строит-во.

БВТБ осъществяваше валут. разплащ-я с чужбина, реализираше V валут. операции, свързани с вноса и изно­са и чуждестр. кредити.

П/з 1980г. с ресурс от БНБ се създава Банката за стоп. инициативи (Минералбанк), к/о имаше за задача да креди­тира стоп. инициативи за разв-ето на структуроопределя­щи п-ва. Тя е 1та създадена в страната ни TБ с/д 1947г.

Преминаването към двузвенна банк. с-ма у нас започ­на п/з 1987г. със създав. на ТБ на отраслов п-п като: Банка транспортна техника, Биохим, Стоп. банка, Строит. банка и др. Тези банки извършваха краткос­р. кредитир.

От 1990г. започна откриването на частни банки като Първа Източна м/унар. банка, Първа частна банка, а окръжните клонове на БНБ и някои районни клонове се преобразуваха в са­мостоят. банки.

От 1991г. до 1996г. БНБ като ЦБ провеждаше паричнокред. си пол-ка към ТБ в следни­те осн. направл-я:

1.Осъществ. на операции на откр. пз;

2.Осъществ. на скон. операции;

3.Предоставяне на ломбардни кредити;

4.Установяване на норми за задължит. миним. ре­зерви;

5.Провеж. на депозитни търгове;

6.Опр. на кредитни тавани за ТБ;

7.Рефинансиране на ТБ;

8.Осъществ. на банков надзор;

9.Опр. на осн. лихв. %.

Тежката криза от 1996г. доведе до обезценяв. на нац. валута. Инструментите на парич. с-ма не даваха резултат и престанаха да действат. Около 25 на сто от ТБ бяха обявени в несъстоятелност.

С/д въвеж. на валут. борд (паричен съвет) от 01.07.1997г. БНБ вече не изпълнява характерната за нея парич­. пол-ка.

Структура и осн. функции на БНБ в усл-ята на валут. борд

Стр-рата на БНБ е опр. в Закона за БНБ, с к/о се въведе и валут. борд. В ЦБ са обособени 3 осн. структурни звена.

• Управл-е „Емисионно" –изпълнява ролята на валу­т. борд. В него се вкл. няколко дирекции като:

-Дирекция „Касова" - тя регулира парич. маса в обращ-е, осигурява необход. банкноти и монети, а също осиг. банкноти от резервната валута евро.

-Дирекция „Ковчежничество" – осн. осъщест­вява упр-ето на валут. активи на БНБ.

- Отдел „Ликвидност" - осигурява ликвидността на БНБ във валута, осъществява плащания, свързани с упр-ето на резерва и др.

- Дирекция „Анализи и контрол на риска" - контро­лира спазването на Закона за БНБ, реш-ята на Управит. съвет и на Инвестиц. комитет и др. Към нея има 3 отдела - „Анализ на риска", „Контрол на риска" и „Касов риск".

-Инвестиц. комитет - този орган се ръководи от подуправителя и началник на Управл. „Емисионно".

•  Управл-е „Банково" - изпълнява ролята на кредитор от последна инстанция, к/о в усл-ята на валут.борд е минимална.

• Управл-е „Банков надзор" - регулира и контролира дейността на ТБ, поддържа стабилността на банк. с-ма и защитава интересите на вложители­те.

• Като фиск. агент на Мин. на финансите действа Управл-е „Фискални У". То се ръководи от началник, к/о не е подуправител на БНБ и не е член на Управит. съвет на БНБ.

В усл-ята на валут. борд правомощията на БНБ са сил­но огранич. Прекратено е прякото финансир. на бюджета от БНБ, прекратено е рефинансир. на ТБ, не може да се провежда самостоят. валут. пол-ка и пол-ка на отк­рит пз. С въвеж. на валут. борд динамиката на парич­. маса се обвързва с динамиката на платеж. баланс.

БНБ се задължава свободно и неограничено да обменя бъл­г. лев с/у избраната резервна валута - евро по опр. курс 1 евро= 1,95583 лв.

В усл-ята на валут. борд значит. се промени лихв. пол-ка на БНБ. Сега ОЛП се опр. въз основа на достигнатата доходност на първич. аукциони на 3месеч. скон. емисии на държ. ЦК. По този начин вече БНБ не опр., а само обявява ОЛП. Мин. на финансите иззе ф-цията на БНБ и опр. ОЛП. БНБ само информира какъв е ОЛП.

Осн. инструмент в парич. пол-ка на БНБ в усл-ята на вал. борд е опр. на задълж. миним. резерви на ТБ.

По своята същност вал. борд е монетарна институция, к/о работи по строго опр. от закона правила за регули­р. на П в обращ-е и парич. с-ма на страната, въ­вела вал. борд. Тази институция не дава възмож. за на­рушав. и отклоняв. от правилата. При него е налице пълно отделяне на емисионните функции на ЦБ.

Вал. борд не може да кредитира правителств., както и държавни, и частни фирми. Вал. борд действа ограничително на инфлац. процеси и води до стабилизир. на цените.

Банкова система - същност и орг-я

Банк. с-ма като понятие е 1 от осн., к/о е от особено знач-е както за банк. дело, така и за ик. с-ма като цяло. Съврем. банк. с-ма е съвкуп. от банки и подобни на тях орг-ции (институции) в дадена страна, к/о се намират в тясна взаимовръзка и взаи­мозависимост.

В усл-ята на пз ик-ка банките не могат да функ­ционират изолирано 1 от др. в рамките на нац. стопанства. Банк. с-ма не е механичен сбор от банки, а специф. стр-ра с многообр. взаимни връзки и отнош-я. Тази взаимосвързаност се проявява в ≠ аспекти като:

• разчетните отнош-я с ЦБ;

• кореспондентските с/ки м/у банките въз основа на техни договорености;

• взаимоотнош. м/у банките във връзка с междубанковите кредити;

• взаимовръзката с небанкови орг-ции, к/о извър­шват разчетни операции и др.

Осн. признаци, х-зиращи банк. с-ма като система, могат да се сведат до следните:

• налице е функционално изграждане;

• Э йерархичност в създаването, в пълномощията и орг-ята;

• има отнош-я и връзки, к/о са системообразуващи и обуславят единно цяло;

• подреденост на връзките и отнош-ята;

• специфични свойства на управляема с-ма;

• рационализация на упр-ето;

• опр. на дейността на персонала;

• създаване на действащ контрол;

• осигуряване на обективна и достатъчна инфо.;

• динамична и саморегулираща се с-ма;

• проявява се като с-ма от „закрит тип".

На процесите на разв-е на банк. с-ма оказват влияние множество външни и вътр. фактори.

Към външ. ф-ри се отнасят макроф-рите, к/о са съвкуп. от взаимобусловени и взаимосвързани ф-ри, и могат условно да бъдат обособени в следните групи: ик.; политич.; юридически; соц. и извънредни.

Съвкуп. от ик. ф-ри отразява състоя­нието на ик-ката, изразяващо се в начините и динамиката на установяв. на стоп. взаимоотнош-я с участието на банките. Към ик. ф-ри се отнасят, принципите за формиране на държ. бюджет; Эщата данъчна с-ма; характерът на провежданата паричнокред. пол-ка, ефективността на провежданите ик. реформи и др. Те формират усл-ята, в к/о работи банк. с-ма.

Към политич. ф-ри се отнасят реш-ята на ор­ганите на държ. упр-е, свързани с осн. п-пи на паричнокред. пол-ка, осн. направл-я за усъвършенстване на данъч. п-ка, осъществ. на за­явените намерения за развитие на нац. ик-ка и др.

Устойчивостта на банк. законодат. и his от­носит. консервативност създават юридич. предпостав­ки за регулиране на възникнали проблеми в банк. практика. Банк. законодат. оказва влияние на банк. с-ма с особените правила, к/о създава за 1 или др. операции или сделки, като ги разрешава, усъвършенства или забранява.

Ик., политич.е и юридич. ф-ри и предпоставки опр. многообразието на соц. ф-ри като: доверие на гол. част от насел-ето в правилността на ик. пол-ка на правител-вото., в данъч., митнич., валут. пол-ка и т.н.

Извънред. обстоятелства се свързват със стихийни бедствия и непредвид. събития като:

• наводнения, земетресения и др., к/о затрудняват дей­ността на банк. с-ма;

• полит. и м/удържав.конфликти, ик. противоречия с др.страни и т.н., к/о водят до влоша­в. на взаимоотнош. м/у банките.

Към вътр. ф-ри, оказващи влияние в/у дей­ността на банк. с-ма, се отнасят тези, к/о се формират от субектите на банк. с-ма: ЦБ, ТБ и др.

Вътр. ф-ри се влияят от субектите на банк. с-ма и зависят основно от:

• ролята и авторитета на ЦБ в банк. с-ма;

• компетентността на ръководството на банките:

• квалифик-ята на банк.е служители;

• р-щето на м/убанк. конкур-я;

• традиц. банк. правила и обичаи в страната и др. В съврем. м/унар. практика са се наложили и преобладават 2 осн. типа банк. с-ми - универ­сални и специализирани.

Универсал. банкиране предлага цялата гама от фин. У, в т.ч. и търговията с ЦК. Банките могат да притежават акции на фирми и нефин. орг-ции. Стра­ните с универс. банк. с-ма са Герм-я, Швей-я, др. западноевроп. и др. европ. страни и редица неевроп. страни.

Като осн. недостат. на универс. банкерство мо­гат да се посочат: мн. голямата диверсиф-я на дейности­те; обвързването на тези дейности с рискови сегменти на пз, формирането на по-рискови кредитни експозиции; трудното осъ­ществяв. на банк. контрол, поради многообр-ето и специ­фичността на операциите и др.

Специализ. банкиране е модел на банк. с-­ма в САЩ и Япония. При тази с-ма банките нямат право да извършват целия обхват на сделките с ЦК и застрахова­не, не могат да притежават дялове от нефин. институции и фирми и др.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG