Joomla Software solutions Template

Payday loan

Особености на публичното стопанство и крите-_ рий за оптималността му

За разлика от частното стопанство, чието предназначение е да произвежда блага и да задоволява индивидуални потребнос-' ти и_~интереси, публичното стопанство удовлетворява публични (обществени) потребности и интереси. Успоредно с това то охра­нява "частната собственост и личните интереси на индивидите, което е, така да се каже, обществена потребност. Отделните ин­дивиди, вместо поотделно и самостоятелно да бранят своята соб­ственост и интереси от вътрешно посегателство и външна агре­сия, се кооперират (по израза на А. де Вити де Марко) или се съю­зяват на основата и в рамките на държавата, за да правят това с~ общи усилия, те. колективно.

Държавата обединява и се стреми да сплотява богати и бедни, образовани и необразовани, хора с различни интереси, ин-" "телект, манталитет, култура, религия и упражняващи различни професии. Държавата или публичното стопанство се стреми да 'обедини и сплоти всички свои граждани, независимо от тяхната разнородност, под знамето на общия (национален) идеал и инте­рес. Това се постига, ако всички или почти всички граждани имат" или са убедени, че имат изгода и интерес от своята държава. В ^противен случай неудовлетворените ще се стремят да защитават " своя интерес и ще се опитват да коригират дейността на опреде­лени публични институции, защото днес няма Робинзоновци; все­ки индивид  живее в рамките на определена държава, която, ма-" . кар и не лесно, в краен случай може да напусне, като смени свое­то гражданство, за да се озове в друга държава, която той счита, че по-добре ще защитава неговите права и интереси; ще му оси­гури по-добри условия за реализация. Разбира се, това са сложни" процедури и изключения. Индивидите обикновено се стремят да постигнат удовлетворителна защита на своите интереси в рамки­те на собствената си държава на основата на общия идеал и ин­терес. Критерии за оптималност на публичното стопанствоКритерият за оптималност на частното стопанство е изгодата, респективно печалбата. Може ли този критерий да се приеме и за публичното стопанство? Да, гю принцип може, доколкото общата изгода и интерес на всички граждащГе "печалбата" им от поддържането и доброто фун­кциониране на публичното стопанство, което създава благоприятни  условия за нарастването на БВП (общо и на глава от .населението), т.е. за просперитет и по-добро благосъстояние, . Очевидно_ е обаче, че първо "гражданите на държавата имат из­ключително разнороден състав, а от тук и нееднакви интереси и... второ - към производството не на всички публични блага могат да. се приложат пазарни принципи и логика. Всичко това усложнява .„ отговорите на въпросите колко, какво, как и за кого публичното _стопанство да произвежда? При частното стопанство отговорите ^на тези въпроси се дават спонтанно и безпристрастно от пазара. В публичното стопанство решенията не се диктуват и не биха_ могли да се диктуват само или единствено от пазара, но не бива и да се пренебрегват неговите сигнали и логика. Именно когато се прекали в това отношение, т.е. властта на държавата се използува за облагодетелствуване на едни   ~ ощетяване на други, публичното стопанство рано или късно подлагана "ремонт", понякога и генерален. Този "ремонт" може да_„. бъде мирен и легален или принудителен, наложен със сила от определени недоволни и заинтересовани обществени слоеве или   групи. За да се избегнат подобни принудителни "ремонти", е желателно и необходимо да се оптимизира общият интерес и на  др., да се оптимизира производството и потреблението  обществените блага, да се оптимизира публичното стопанство.

. Според А. Смит  най-добре се служи на обществения ин^: терес като всеки индивид преследва своя личен интерес. В таТсъв" ' сдйай отпада необходимостта от оптимизиране на публичното³ стопанство, защото то по същество се постига автоматично на ос-новата на преследването на личния интерес. Тезата на А.Смит може да бъде приета за вярна при  ус­ловие на абсолютно съвпадане между личния и обществения интереоактически, обаче, това не е така, което поражда проблема и_необходимостта от оптимизиране на публичното стопанство.

Следователно при публичните финанси става дума за взе­мане на колективни решения, свързани с т. нар. обществен или" публичен избор, като се изхожда от определени национални це­ли и критерии за оптималност и ефективност. Този "обществен " (публичен) избор произтича от ограничеността на ресурсите и възможността (и необходимостта - В.С.) от алтернативното (респ. Оптималното и ефективното - В.С.) им използване"¹.

За да се придобие известна представа за трудностите и сложността на този процес, ще си послужим с популярната т. нар. дилема на затворниците.

Дилема на затворниците     ^По същество става  дума за "ситуа­ция, при която преследването от индивидите на техните лични  интереси по-скоро подкопава,  откол­кото поддържа общественото сътрудничество" и солидарността.

Ситуацията, която е илюстрирана на следващата схема, се отнася за две лица - А и Б, които имат съседни имоти, които са подложени на наводнения. Те могат да се избегнат, ако се изгра­ди една обикновена дига. Стойността на дигата е примерно 4000" . лв., т.е. всеки от двамата, ако заплати по 2000 лв. и се построи дигата, имотите им ще бъдат спасени от наводнения. Приема се, че всеки от двамата има право само на две възможни решения -  или да плати 2000 лв., или нищо да не плаща. Ползата от вноски­те се установява като намаляване на очакваните щети от навод­ненията. Каква ще бъде чистата изгода за двамата при реализира-нетсмна^зазличните варианти:

- ако "и"двамата платят по 2000 лв., ще получат изгода в равно­стойност на 2500 лв, или чиста изгода по 500 лв. (2500 - 2000 лв); "" - при положение, че само един от двамата плати: ако плати са­мо А 2000 лв., а Б не плати нищо, (И квадрат), изгодата на А ще бъде - 750 лв. (2000 -1250 = -750 лв.), докато Б ще реализира пъл­ната изгода от 1250 лв.;

- ако Б плати 2000 лв., а А не плати нищо (III квадрат), изгодата на__Б ще.бъде 750 лв. (2000 -1250 = -750 лв), докато за А изгодата ще бъде пълна -1250 лв.

-  при положение, че и двамата нищо не платят, изгодата им е нулева. Моделите за оптимизиваце^а^убличнотр стопанство^ (държави ият~сектор) изхождат от:

"~~~ първо, разбирането, че "пазарът не действа така съвър-^ шено, кашГбиха желали неговите пламенни привърженици... съ­ществуват шест причини, поради които пазарният механизъм мо­же да няма за резултат ефективна алокация на ресурсите: провал ^ "на конкуренцията, държавни блага, външни ефекти, непълнота на, пазарите, информационен провал и безработица" ; *            второ, две фундаментални положения/теореми на иконо-

мическата теория на благосъстоянието, а именно:

а)  конкурентните пазари осъществяват алокация (разпре­деление) на ресурсите, при която се подобрява благосъстоянието на~едни,но се влошава това на други, т.е. "никой не може да ста­не по-богат без друг да обеднее" ;

б)   пазарно-конкурентната  икономика  може да достигне своите оптимални възможности при правилно разпределение на^ ресурсите.

От казаното следва, че проблемът се свежда до правилно­то разпределение на ресурсите, респ. доходите. Това разпределе­ние се осъществява от пазара на икономическа и ефективна осно­ва В същото време, обаче, пазарът генерира и социално нео­босновано или нежелано разпределение на доходите. Оттук и "необходимостта от намесата на държавата, която допълва и кори­гира пазарното разпределение на доходите, осъществено на со-уиално нежелана основа. Именно разпределението на доходи­те стои в основата на държавната активност и е главно съ­държание на финансите въобще и на публичните финанси в частност (което е констатирал още Д. Рикардо). Смята се, че па­зарът генерира ефективност и осъществява икономически обос­новано разпределение на ресурсите, респ. доходите, но в същото време поражда социално-икономическо неравенство, което може да провокира социално напрежение. Ето защо една от главните задачи на публичните финанси, на публичния икономикс, е да оп­тимизира съотношението между ефективността и равенство-„то, респ. справедливостта, между които е налице противоре­чие, дори конфликт.

.Най-популярният модел за оптимизиране на съотношението (за решаване на дилемата) ефективност - равенство е т^ нар. Паре ТоШттиму1пГйг1и Паретоефективност, на името на     """ "ния "италиански икономист Вилфредо Парето (1848 -1923 г). ред него~оптимално   ефективна е алокацията на ресурсите "(доходйте)Гори която се подобрява положението (благосъс^ тоянието)^на едни без да се влошава това на други, което е_^ свързано_с определени условия (пределните норми на замества-. _ не_между две стоки да са равни на потребителската пределна . ^ норма на субституция, т. е. да е налице асортиментна ефективност.Освен (моделът) на Парето за оптимизиране на публичната ефективна дейност) в литературата се срещат и други модели^като например.

а)  Моделът на единодушието на шведския икономист К. Виксел Гспоред който оптимално е само единодушно взетото ре^ шение По принцип е така, но единодушното решение в публичния сектор, което обикновено се взема на политическа основа, т. е..__.

чрез балансиране на различни мнения и интереси, граничи с илкь. зията. На тази основа се пледира за вземане на решения чрез, референдуми, чрез консенсус или поне чрез квалифицирано мно­зинство.

б)  Напоследък получи популярност т. нар. минимакс или Роулзиански модел, критерий или принцип на името на него­вия автор - американският професор по философия от Харвардския университет Джон Роулз, който означава максимум съгласие (и изгода) при минимален риск (и загуба) за всички. Йли по друг начин казано, "всеки иска да намали до максимум загуба­та, която може да получи в играта"², с което се максимизира изго­дата и се минимизира загубата за всички участници. Изхожда се от разбирането,зе_благосъстоянието на обществото се обуславя само от подобряване положението на най-бедните,но с други думи, общественото _благосъстояние би се повишило, само ако се повиши,благосъстоянието на най-бедните, но то не печели нищо, ако се подобри  благосъстоянието на другите групи. Според по-старите възгледи "общественото благополу^ чие трябва да се представя просто като сууа от~ полезностите "(ползите, изгодитеГна отделните индивиди" . За автор на тази концепция се счита ДжеръмиБентъм, който я е формулирал още през първата половина на 19 век и тя е известна като утилитариъм. От позициите на утилитаризма всяка публична активност, която води до подобряване благосъстоянието на отделни индиви­ди, е оправдана.

Очевидно е, че няма единно мнение относно критерият за оптимизиране на публичната активност (дейност). Това е напълно закономерно след като се приема, че "значителна част от промените в икономическата политика подобряват състоянието на една група за сметка на друга"³. И все пак най-популярен е *моделът на Парето, Парето-оптимумът или Паретоефектив-ността, при който се приема за критерии повишаването на бла-рсъстоянието на отделни индивиди или групи, без да се вло­шава това на други индивиди или обществени групи и по та­къв начин се стига до повишаване на общото благосъстояние.Когато стане дума за източници на финансови средства, обикновено те се свързват с данъците. Данъците са по-скоро метод, отколкото източник, защото те също имат свои източници.В случая става дума за икономически източници на финансовите средства.Те могат да се разграничават на вътрешни и външни.Вътрешните (икономически)източници са финансови средства се свеждат до БВП и националното богатство на съответната страна, на дадено национално стопанство. Когато финансовите ресурси на държавата се получават от чужбина т.е.  чужди национални стопанства, се говори за външни източници^на средства. По същество те се свеждат до БВП и националното богатство на други страни, на чужди национални  стопанства.

Вътрешни източници От вътрешните източници първостепенно или  главно значение има брутният вътрешен или национален продукт (БВП), който е популярен  (general national product); в немската литература е известен, че като брутен социален продукт (ВSР). Той изразява съвкупната стойност на всички, произведени в националното сто­панство стоки/и услуги (блага) в продължение на една година, след приспаданена~т. нар. междинно потребление. БВП е главен макроикономически показател. Неговото създава^еТ?аТпределение и използване е в центъра на иконо-, мическата политика на държавата.

—"    Разбира се   не е за подценяване и показателят нетен вътрешен продукт (НВП), който в края на краищата е източникът на доходите на физическите и юридическите лица - предмет и из­точник на данъчното облагане; амортизационните отчисления от една страна са разход за фирмите, но от друга страна те са техен приход или "доход" с инвестиционно предназначение, които в оп­ределени моменти и по изключение, могат да се явят и като из-. точник на приходи за бюджета (имаме предвид  не на амортизационни отчисления в приход на бюджета от държавни предприятия през периода на Втората световна война).

Финансовите средства въобще и тези на държавата в частност се намират пряка зависимост от динамиката и величината на БВП.Той е обективен ограничител на финансовите ресурси.Ето защо всяка съвременна държава се стреми да провежда политика, насочена към симулиране на икономическия растеж към увеличаването на темповете и на обема на БВП.Впрочем от темповете н растеж и обема на БВП пряко зависят не само финансовите_ресурси на публичното стопанство, но и тези на икономическите субекти. От него зависи жизненият стандарт или качеството "на живота. Именно поради това БВП е основна макроикономическа величина, обобщаващ критерий и показател за степента на икономическото развитие на дадена страна. Особено важно значение в тази връзка имат данните за БВП на глава от населението (или на един зает в производство­то), посочени в таблицата по-горе.Състоянието на БВП спрямо населението по същество изразява обществената производителност на труда, степента~на икономическо развитие на дадена страна.Колкото е по-голяма величината на БВП на глава от насе­лението, толкова са по-големи финансовите възможности, както, за осигуряване на финансови средства за държавата, така и за инвестиции и потребление; БВП е главният източник на ресурси за държавата, а така също и за натрупване и потребление.Една нация и/или държава може да бъде развита и богата само чрез постигане на висока производителност на труда, на голям абсолютен.обем БВП и преди всичко на глава от населе­нието. Именно БВП на глава на населението е най-важният критерий за разграничаването на страните на развити и богати и на развиващи се и бедни. Впрочем Световната банка (СБ) е въве­ла следните стандарти в-това отношение - при БВП на глава на населението до 755 долара - безнадеждно слаборазвити и бедни,' от 756 до 2995 долара - ниско равнище, характерно за развива­щите се и бедни държави, от 2996 до 9265 долара - добро равни-щеи над 9265 долара - много добро и отлично, т.е. най-развити и най-богати; в България е около 1600 долара. Другият вътрешен източник на финансови средства е националното богатство. То обхваща всички създадени и "натрупани" материални (и духовни) блага, а така също въвлечените в икономическия оборот (надземни и подземни) природни ресурси (богатства), които принадлежат на нацията или държавата към определен момент; невключените в стопанския оборот природни ресурси обикновено се третират като потенциално национално" богатство. Следователно националното богатство е съвкупност от™ частното и публичното (общественото) богатство. Основните елементи (компоненти) на националното богатство са следните:основен производителен капитал (дълготрайни материални активи);• оборотен производителен капитал (краткотрайни мате­риални активи),                                • непроизводителни материални дълготрайни и краткотрайни активи, с които разполага социалната сфера; "«"обществени резерви;

•_лично имущество;

•естествени (природни) богатства или видимата и невиди­мата геосреда;

•  населението^ неговите физически и духовни качества, интелект и култура.

Могат да се обособят четири по-общи компонента на националното богатство, а именно:

• материално-производствен;

• социално-битов;

• природо-географски;

• човешки.

Националното богатство в значителна степен е функция на производството", на БВП, защото неговата основна част представлява непотребен, "натрупан" или "застинал" БВП, създаден през минали периоди, към който се прибавя природо-географския и човешкия фактори. Конкретните форми за използване на на­ционалното богатство като източник на финансови средства са разнообразни.

Външни източници - Те се свеждат до БВП на националното богатство на други страни,"на чужди национални стопанства. Ползването на външни източници значително се различава в мирно и във военно време. Във време на война" ползването на БВП и националното богатство на други страни и преди всичко от завоеватели или агресори може да има форма и характер на чист грабеж или на изземване на материал­ни блага чрез механизма на т. нар. военни пари, а така също на котрибуции, респ. репарации, които страната победителка налага на победената или победените страни.

По-важните форми за ползването на чуждите национални слрланства в мирно време са: износ (и влагане) на капитали (от крито се получават печалби, лихви и дивиденти), заеми /кредити (предоставяни на международна основа), помощи и други.

Не еквивалентният външноикономически обмен между раз­витите и развиващите се страни (страните от "богатия Север" и тези от "бедния Юг") също може да се счита като форма за полз­ване на чуждите национални стопанства, като източник на финан­сови средства. Своеобразна форма на ползване на чужди нацио­нални стопанства като източник на финансови средства през вре­ме на Втората световна война е бил т. нар. "Ленд - лийз" (Заем -наем) в размер на 46 млрд. долара, които САЩ отпуснаха на сво­ите съюзници от Европа, от които почти половината (21,5 млрд. долара) е получила Англия.

Средствата, получавани от външни източници, обикнове­но са несигурни, нерегулярни и най-често възвръщаеми (кредити­те или заемите). Източникът за връщането на получените от чуж­бина средства е БВП на съответната страна. От тази гледна точка "външният източник на финансови средства може да се раз­глежда като временен и възвръщаем, и то заедно с дължими­те лихви. Известно е, че изключително високата задлъжнялост на редица развиващи се (а и на бившите социалистически страни) към развитите страни се превърна в един от острите съвременни икономически (и не само икономически) проблеми; разбира се, за­дължения имат и развитите страни, но тяхната задлъжнялост не е така тежка на фока на общото им икономическо състояние.

Изводът следователно е, че всяка държава следва да раз­чита предимно на вътрешните си източници. За да се осигури безпрепятствена възвръщаемост на средствата, получени от външни  източници, те следва да бъдат използвани най-рационално, произ­водително и ефективно. В противен случай финансовите затруд­ненията страната длъжник са неизбежни. Те са проявление на т.н. от А. Тофлър "кадифен колониализъм който няма да поз­воли на Източна Европа да се предвижи дори и стъпка напред от фазата на фабричните комини"¹.

В заключение може да се каже, че разковничето за по-ви­соки заплати и пенсии, за по-добро благосъстояние или качество на живота е БВП и преди всичко на глава от населението) и по

конкретно  развитието на сферата, където той се създава - про­изводството (в широкия смисъл на думата). Така че разковниче­то в края на краищата е производство, производство и пак производство и то не какво да е производство, а качествено, ефективно и конкурентоспособно. В противен случай сме обре­чени да останем в развиващия се, беден и оцеляващ свят. Методите, за които ще стане дума по~долу, се използват главно по отношение на вътрешните източници, т.е. за акумулира­не в публичните парични фондове на част от брутния вътрешен продукт и неговите съставни елементи. Тези методи можем да разграничим на:1)  Данъчен метод, който намира проявление в прилага-нето_на"система от повече или по-малко на брой данъци.2)  Данъкоподобен (квазиданъчен) метод, като например

а) такси;

б) самооблагане;

в) глоби, лихви, конфискации;

г)  други (приноси, повинности, реквизиции, репарации и,

2) Неданъчен, в лицето на:

а)'кредита, ресгГдържавния кредит;

б) стопанската дейност на държавата и приходите от нея; _#в) продажбата на държавно имущество (приватизацията); , г) отдаване на държавно имущество под наем, вкл.

д) паричната емисия и други.

'Чрез посочените методи и техните конкретни приходни ^ф_орми сеакумулира от държавите една значителна част отТ&ВП. ^40-50 %) в публичните парични фондове, респективно в държав­ния бюджет, т.е. предоставят се в разположение на държавата за финансиране на изпълняваните от нея функции и задачи.

Данъкоподобният (квазиданъчен) метод и неговите форми, приличат на данъците; но се отличават от тях. Главното им отличие Докато данъците са задължително-принудителни плаща­ния^ (на_ физическите и юридическите лица) към държавата, респ. бюджета за финансиране на абстрактните чисти публични блага, данъкоподобните приходни форми служат за заплащане (финансиране) на конкретно и лично придобити, респ. ползвани публични услуги(блага), което общо взето става на доброволна основа. Ос­вен това налагането и плащането на данъци става въз основа на неадекватния на пазарния подход принцип "имаш/можеш - пла­щаш", докато данъкоподобните (квазиданъчните) приходни фор-Тйй са му напълно адекватни, защото те се определят върху прин­ципа "ползваш - плащаш".

Държавата има възможност да си осигурява финансови средства (ресурси) и по чисто не данъчен път, но ще видим, че основните неданъчни приходни форми в лицето на държавните зае-ми_и паричната емисия, са непосредствено свързани с данъците, обикновено не в момента на ползването им, а в определено бъде­ще-

Разбира_се, посочените методи (както и конкретните им приходни форми) няма^Г равностойно значение. Първостепенната роля и значение естествено принадлежи на данъчния метод. Важ-"но значение придоби след Втората световна война, т.е. в мирно­временен период и кредитния метод, което е една от особености­те в областта на публичните финанси.

*           Посочените методи и техните конкретни форми дават от-

говор на въпроса как се акумулира част от БВП и от национално­то богатство в бюджета (и извънбюджетните фондове) на държа­вата и на публично-правните тела. Не по-маловажен е и въпросът "колко или каква част (дял, квота) от БВП следва да се акумулира и представи на държавата.