Joomla Software solutions Template

Payday loan

СЪЩНОСТ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ФУНКЦИИ НА ПАРИТЕ

1. I. Същност и предназначение на патите
2. II. Функции на парите

2.1 Парите като разчетна единица

2.2 Парите като инструмент за плащане /средство за размяна/

2.3 Парите – средство за натрупване

1. III. Продуктивност и рандеман на парите

Продуктивност при размяна

Продуктивност на ликвидните и финансови активи

1. IV. Управление на богатството, портфейла и касовата наличност.

I. Парите са основен елемент на финансовата система. Те измерват продуктите на труда и дават възможност на всички икономически агенти да определят своето участие в обществения икономически живот.

Без парите е трудно да се даде характеристика на финансите,защото те са технология за управление на парите и също така изразяват стойността на производствените доходи,които са обект на разпределение.

Парите опосредстват създаването и реализацията на продукта на труда, правят стоките съизмерими и улесняват размяната. Днес трудно може да се намери активност,която да не е свързана и измерена в пари. Икономическите агенти използват парите в качеството на инструмент за измерване на икономическата активност. Това е инструмент, който улеснява не само размяната,чрез разплащане,но и възможността за консервирането им в покупателната им способност във времето,като улеснява размяната и плащането на дълговете и дават възможност за съхраняване на стойността за определено време. Парите икономисват на хората време,дават възможност да се избегнат някои разходи,които могат да се появат от евентуално неплащане.

Характеристиката на понятието пари се налага от изключителното им качество на една стока,която използва ролята на всеобщ еквивалент и измерител стойността на останалите стоки.

II. Във всяка национална икономика пълноценните пари и техните заместители изпълняват посочените три функции.Но функцията инструмент на размяната има някои особенисти. Изразяват се в това,че като средство за разплащане те могат да се използват само в национални граници,т.е. паричните единици представляващи слаби икономики рядко могат да се използват като разчетно средство от международния обмен. В определени случаи парите не могат  да изпълняват функцията си на резерв на стойността,особено в периоди на инфлация. Само множеството от ликвидни активи,а именно – валути, влогове, полици, дават възможност за реалното изпълнение на тези функции.

Към тези три основни функции може да се прибавят и социалната функция на парите,т.е. парите като инструмент на социалната политика. Парите оказват влияние върху социалните процеси благодарение на това,че паричната променливост е в състояние да внесе сериозни промени в социално – икономическото равновесие на страната. Показателни в това отношение са реструктивните мерки,които се провеждат у нас за регулиране на паричния поток и неговото влияние на пазара и на последващите го отражения на цената на пазара и инфлацията.

Съгласно паричната теория наличието на голямо количесво пари в обръщение оказват натиск върху цените и стоките,което води до инфлация.

Парите в обръщение се измерват с наличните пари и семейните депозити в ТБ.

Функциите на парите са :

2.1 Средство за размяна

2.2 Разчетно средство /всеобщ еквивалент(измерител)/

2.3 Средство за натрупване

В качеството си на разчетно средство парите служат за измерване стойността на всички материални и нематериални активи. На тази основа те се определят като стока, чрез която се определя цената на всяка друга стока.

Парите са общ знаменател на стойностите,които могат да бъдат изчислени и сравнени. По този начин множеството относителни оценки на различните видове стоки,които могат да участват в размяната се свеждат до абсолютната цена на парите. Следователно те позволяват съпоставяне на количествата на различните стоки и услуги и оценка на глобални количества от стоки. В паричната икономика всяка стока има цена изразена в парична единица, докато в бартерната икономика всеки продукт има множество цени изразени в останалите продукти предложени на пазара. Това затруднява сравняването на цената и преценката кое е по – скъпо и кое е по – евтино. Използването на парите намалява рязко броят на цените изразяващи ценността на различните материални блага и услуги. Този брой може да се определи чрез формулата за комбинациите на n – елемента от II – ри клас.

c²_n = n(n-1) / 2

Използвайки тази формула може да съставим следната таблица за броя на стоките и техните цени при паричната и бартерната размяна.

• Парите като инсрумент за плащане – същественото в характеристиката тук е че улесняват размяната; стават продуктивни в качеството си на инструмент за плащане. Най – важната и известна функция на парите е да са инструмент за плащане и като посредник в размяната повишава икономическата ефективност като намалява значително времето за размяна и избор на стоки и услуги. Парите улесняват сделките със стоки и услуги,които без тях трябва да се извършват,чрез слабо податливи на размяна механизми. В това отношение е характерно, че парите са средство за неограничено генерално и незабавно плащане.

Неограниченото плащане означава да се придобива каквато и да е стока на каквато и да е цена в пари.

Ганералното заплащане е достъпно до всички и при всички обстоятелства.

Незабавно и непосредствено плащане – т.к. лесното им прехвърляне дава възможност за окончателно погасяване на задълженията. Това им качество им позволява да се разграничават от обикновените краткосрочни финансови активи. Например от полиците,които също са инструмент за плащане,плащането с тях може да бъде отказано, защото са приемливи само за определен вид сделки.

Квази – парите са парично средство,но трябва да са ликвидни, за да се използват като инструмент за плащане. Парите имат легален курс и неограничени способности за освобождаване от задължения.

Различните форми на парите могат да изпълняват в различна степен функцията на плащане. Например само банкнотите имат законен курс и само с решение на държавната власт могат да бъдат извадени от обръщение. Тогава законът прави задължително плащането с кредитни пари над определена сума.

Пари

Налични                                                      По сметка /безналични/

Банкноти           Монети                         Транзакционни                   Нетранзакционни

депозити                  депозити /непрехвърляеми/

Като осигурява функцията на посредник на размяната парите са създател на полезност и следователно на богатство. Става дума за продуктивност, която се изразява в икономията на стойност и време в следсвие намаляването броят на посредническите сделки и необходимостта от удовлетворяване на желаната обмяна.

• На паричната икономика противостои  бартерната, натуралната икономика в която един продукт се разменя директно с друг без посредничеството на парите. В такава размяна има голяма информация и транзакционни разходи,които се свеждат до времето и разходите за среща на съответните партьори.
• Парите като средство за натрупване – тази функция позволява да се разграничи момента от получаването на дохода до неговото използване. На тази основа се реализира съхраняването на наличните стойности. Доходите или натрупването може да се съхраняват под формата на реални, финансови, ликвидни активи. Теорията на финансите ни учи че най – добре се съхранява стойността в реални активи /от производствен характер/.

Към реалните активи спадат бижута, благородни метали и др. Тяхната цена расте заено с другите стоки.

Финансовите активи са такива видове,които могат да ни донесат доходи под формата на дивиденти и лихви.

Ликвидни активи /квази - пари/ - срочни и безсрочни влогове, касови бонове, които във времето ще ни донесат доходи от лихви. Тук рискът отсъства,както за неплатежоспособност и ликвидност, т.к. ликвидните активи са срочно или безсрочно доверие в даден посредник,чието доверие е гарантирано от държавата.

Теорията на финансите ни учи че високорисковите вложения са свързани с очкване за по – високи доходи. Взависимост от квалификацията на играчите се избира и съответният инструмент, в който да инвестират.

Трансформирането на финансовите и реалните активи в пари е свързано с 2 типа

разходи :

• Разходи по неплащане произтичащо от липсата на пари в момента на настъпване на това плащане.
• Разходи свързани с превеждането на тези активи в ликвидност. Това са : разликата в номинала и продажната цена и от загубите от стойността в следствие преждевременната продажба на финансовия актив. Теорията на финансите ни учи, че когато се разполагат налични пари в избраните активи се имат предвид рисковете свързани с неплатежоспособност и загубите от големи наличности в реални пари.

III. Продуктивност на парите се реализира главно от разликата във времето на тяхното придобиване и разходване. Затова тяхната доходност е в непосредствена зависимост от способността на активите да запазват покупателната си способност.

Парите са привилегирован ликвиден актив. В качеството си на инструмент за плащане се позволяват те позволяват едновременният избор в пространството, т.е. да се купи една стока независимо кога и къде. Ликвидните активи макар и различни от наличните пари също са резерв за стойността и могат да бъдат конвертирани в инструменти за плащане с нулеви ликвидни разходи.

Квази – парите подобно на парите имат продуктивност свързана с избора,който позволява да се направи във времето на тяхното съхранение. Те носят паричния рандеман от лихвата по депозита и разликата във времето на покупката и съхранението и печалбата /загубата/ на реални стойности произтичащи от цената в разликата от времето.

Общата характеристика на всички ликвидни активи показва, че те са едновременно резерв на наличната покупателна сила за последваща размяна; запас на активи в нерисковия портфейл между двете категории. Но трябва да се прави разграничение като средство за плащане,като средство за съхранение на покупателната сила,като източник на парични доходи.

Управлението на богатството и портфейла намира израз в разпределението на дадена величина на паричните ресурси между реалните, финансовите и ликвидни активи.

Ако разпределението включва всички активи,тогава става дума за управление на богатството. Ако разпределението включва само финансовите и ликвидните активи,тогава говорим за управление на портфейла. В двата случая се касае до избор между рискови активи способни да донесат печалба или загуба на капитал в номинална стойност и безрискови активи във всички случаи запазващи номиналните стойности.

Управлението на паричните касови наличности сес състои в определянето на величината на парите като се минимизират едновременно разходите от неликвидността, т.е. от неплатежоспособността и разходите за ликвидност свързани с пропуснатите доходи от задържането на налични пари при нулев рандеман.