Home Икономика Същност и роля и предназначение на данъците

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Същност и роля и предназначение на данъците ПДФ Печат Е-мейл

Същност и роля и предназначение на данъците

1. Същности характеристика на данъка

2. Елементи на данъка

2.1. Облагаема маса.

2.2. Генераторен факт на данъка

2.3. Облагаема личност – субект на данъка

2.4. Данъчна основа

2.5. Данъчна тарифа и данъчен размер.

3. Фази на определяне на данъка

3.1. Разпределение на данъка.

3.2. Установяване на облагаемата маса.

3.3. Ликвидация на данъка

3.4. Събиране на данъка.

3.4.1 Начини за събиране на данъците.

4. Класификация на данъците

4.1 Според способа за облагане и събиране

4.2. В зависимост от генераторния факт.

4.3. Икономическа класификация на данъците.

5. Принципи и цели на данъчното облагане.

5.1. Принципи на данъчното облагане.

5.2. Предназначение на данъците

5.2.1. Фискалност (рентабилност) на данъка.

5.2.2 Икономически цели на фактора.

5.2.3. Постигане на социално равенство.

5.2.4. Бягство от данъците и данъчна измама.

6. Прехвърляемост и въздействие на данъците.

Определение – данъка е безвъзмездно, задължително и принудително плащане с непротиворечив характер, което физическите и юридическите лица правят в полза на държавата.

Основни характеристики на данъка.

  1. Парично плащане – плащане в пари, а не в натура.
  2. Плащане осъществявано от физическите и юридическите лица.
  3. Акт регламентиран от държавната власт – това го прави задължителен от което произтича презумпцията, че той може да бъде събиран и по принудителен начин.
  4. Плащането е с безвъзмезден и окончателен характер, поради което само плащането освобождава данъкоплатеца от дълга, като юридическото възражение на търпи възражение.
  5. Чрез данъка държавата индиректно въздейства на данъкоплатците, т.е. индиректно въздейства върху жизнения статус на данъкоплатците. Данъка е инструмент за преразпределение на доходите. Той въздейства върху вече формирани доходи. Данъка е плащане което не поражда насрещно вземане. С тази си характеристика той се отличава от данъкоподобните плащания.

2. Елементи на данъка. Плащането на данъка предполага наличието на данъчна маса, т.е. доходи имущество, регистрирани обороти въз основа на които се определя размера на дължимия данък. Носител на данъчната маса е при всички случай облагаемо лице. Това е лицето (субекта) върху който тежи данъчния товар. Генераторен факт – това е ситуация при която възниква данъчното облагане. Тези три елемента имат качествен характер. Те определят полето областта на приложение на обществената данъчна форма. Количествените елементи са: данъчната основа, данъчната тарифа и сумата на дължимия данък.

2.1. Облагаема маса. В облагаемата маса обикновено се включват доходите имуществото и регистрираните обороти, въз основа на които се определя данъка. Облагаемата маса е първото необходимо условие за определяне на данъка. Обхвата, състава и характера на облагаемата маса се определя от характера и от типа на данъчната форма.

Може да се облага: преотстъпване от наследство, обороти, сгради,

2.2. Генераторен факт на данъка – по принцип събирането на данъка може да се осъществи само при положение, че са на лице едно или няколко условия определящи данъка. Състоянието, явлението или акта, които характеризират тези условия представляват генераторния факт, т.е. обекта на данъка.

Генераторния факт е свързан с проявата на фискалното положение (приложение) освен това дава възможност за характеризиране, полето на приложение и природата на данъка. В комбинация с дан. маса и облагаемата личност е съществен елемент, на определянето на типа на данъчната форма. предопределя приложението на данъчния закон във времето и пространството. Прави данъка изискуем. Фискалното задължение се характеризира чрез изискамеостта на данъка.

2.3. Облагаема личност. Тя е личността която е носител на данъчната маса и на която тежи данъчната тежест. В финансовата практика облагаемата личност се свърза с платеца на данъка. По внимателния анализ на техническите постановки обаче показва че двете понятия имат съществени различия, тъй като не винаги облагаемата личност е реалния платец на данъка. Така например при оборотните данъци облагаемата личност е търговеца вносителя или производителя на стоките а реалния платец е намиращия се в края на търговската верига субект (потребителя). Платеца може да бъда упълномощено лице или придружителя на стоката. Така например митническите сборове се плащат не от собственика на стоката а нейния придружител, който е задължен да декларира притежаваната от него стока, който не е собственик на стоката.

2.4. Данъчна основа. Тя е съвкупност от данни за състава на облагаемата маса, които са предмет на изчисление и на оценяване. За основа на повечето данъци се използват оценени и счетоводно измерени данни. Обработени данни, такива са пазарната стойност на данъчната маса, стойността на капитала, наеманата стойност или част от доходите по пазарни цени. Комбинирани данни. Установени чрез, преброяване и оценка. Използват се при определяне дохода на статистическо наблюдавани домакинства или при отклонения при в начина на живот на данъчните субекти.

2.5. Данъчна тарифа и данъчен размер. За да се получи величината на данъка е необходимо данъчната тарифа да се приложи към данъчната основа. ДТ може да бъде определена, като съвкупност от определящи операции, които трябва да се извършват върху стойността на облагаемата маса за да се получи стойността на данъка. При това са характерни: данъчните намаления и облекчения, които имат за цел да регулират облагаемата основа. В зависимост от неговата природа, размера може да бъде, специфичен и стойностен.

1.Данъчната маса – доходи, стойността на имуществото.

2. Данъчна основа.

3. Данъчна тарифа. – 10% от данъчната основа.

4. Данъчен размер. - 100 лв.

В зависимост от размера могат да се разграничат фиксиран данък (фиксиран по отношение на облагаемата маса) и неговото тегло намалява с нарастване на същата. Пропорционален и прогресивен данък. При пропорционалния метод на облагане, данъчната тарифа е пропорционална при всички основи. Поради това съотношението преди и след облагане не се запазва. Това мотивира данъкоплатците да увеличават своите доходи. Основен проблем е определянето на данъчния размер, тъй като лицата с по-ниски доходи заделят абсолютно по-малка стойност за данъци. При прогресивното данъчно облагане. Данъчния размер расте прогресивно с увеличаването на данъчната основа. Поради това той води до промени на съотношението на доходите, на данъкоплатците преди и след облагането, то е неизгодно за получаващите по-високи доходи, но внася елементи на справедливо разпределение на данъчната тежест.

3. Фази на определяне на данъка. Определянето на данъка е съвкупност от операции чрез което се образува данъчно задължение

3.1. Разпределение на данъка касае се до разпределение на участието на данъчните субекти в стойността на данъците, т.е. в стойността на преразпределените доходи на данъчните субекти. По същество разпределението е съвкупност от административни операции, които имат за цел установяване на облагаемата маса, да констатират генераторния факт и да определят облагаемата основа. Разпределението на данъка поставя два проблема. За избора на облагаемата маса, който е едновременно технически, политически, икономически проблем. Методите за оценка на облагаемата маса свързана с ролята на държавната администрация и данъкоплатците проблем. В тяхна връзка с акта на разпределението има понятието контрол. На контрол подлежат: администрацията, данъкоплатците или техните пълномощници, по фискалното задължение.

3.2 Установяване на облагаемата маса. Тя се установява по два начина: първо чрез преброяване на данъкоплатците, второ чрез деклариране на доходите и оборотите на имуществото. В първия случай инициативата е у държавната администрация. При втория на данъкоплатците. В данъчната практика двата метода се използват комбинирано.

3.3. Ликвидация на данъка. Главната цел на ликвидацията е определяне на величината на фискалното задължение. Ликвидацията означава че данъка е изискуем в определението доходи и унищожен.

3.4. Събиране на данъка. То е процес на лишаване на данъкоплатеца от владение и прехвърляне на държавната везна, на част от техните доходи и богатства. В световната данъчна практика са използвани и се използват системата на сборовете и системата на откупуването. В наше време събирането на данъците се осъществява от данъчните служители.

3.4.1. Начини за събиране на данъците. В съвременната данъчна практика плащането е изключително в пари по принцип от самия данъкоплатец или от упълномощеното от него лице. Плащането на данъка става на основата на предварително установения му размер по банков път чрез платежно нареждане. Непосредствено плащане (в пари) в момента се извършва единствено на местните данъци и такси. При тях се прилага и т.н. ешелонирано плащане (на части плащане). При някои видове данъци данъка се плаща при източника на доход такъв е случая при данъка на дохода на физическите лица при трудови взаимоотношения.

Съществува и принудително събиране на данъка. То се осъществява по следния начин. Събиране на данъка чрез трети лица. Чрез преимуществено право на покупка. Чрез налагане на запор върху имуществото ни. Чрез конфискация на имущество при системно не плащане.

4. Класификация на данъците.

4.1. Според способа на облагане и събиране. Те се диференцират на преки при които данъка се понася пряко при финансовата маса, т.е. засягат пряко индивидите или непреки и косвени, те засягат пряко определени данъчни субекти, но тежестта им се понася от други лица – потребителите. Такива са всички оборотни данъци и тези на потреблението.

4.2. В зависимост от генераторния факт се диференцират на преки, т.е. свързани с определено богатство източник на дохода или упражняването на труда дейност. Непреки свързани с доходите от използването на индустриалната собственост чиито генераторен факт са стоковите обороти и оборотните данъци.

Реални и персонални данъци. По принцип всеки данък в нашата съвременност е реален и персонален тъй като засяга богатството доходите и имуществото на определена личност. Различието се основава на относителното значение на реалния или персоналния елемент на данъка в този смисъл под реален данък се разбира данъчна форма която има за цел да обхване икономическия елемент, т.е. облагаемата маса без да се има предвид персоналното състояние на неговия притежател. На тази основа всички данъци са реални. Персоналния данък засяга по принцип финансовите възможности на данъкоплатците като се държи сметка за тяхното състояние и издръжката на семействата им. Персонализиране на дохода на домакинствата може да се достигне чрез диференциране на данъчната тежест в зависимост от броя на членовете в семейството. Такъв у нас в периода 2006-2007 година беше данъка на доходите върху физическите лица. Като за децата до 18 г. възраст се прави намаление на данъчната основа на един от работещите родители с 360 лева на дете. По настоящем персонален е данъка върху наследството. Съществува възможност за персонализиране на данъка на добавената стойност чрез диференциране на данъчната ставка за стоки от първа необходимост и тези на лукса.

Икономическа класификация на данъците. Когато в основата на диференциацията се постави икономическия ресурс на данъка се обособяват подоходни данъци произтичащи от облагане на доходите на финансовите(данъчните) субекти.

Икономическа класификация.

Подоходни данъци:

ДОД, ДФЛ

Данъци върху капитала:

Състоянието върху богатството – данък върху собствеността.

Поземлени данъци - експлоатацията на собствеността

Данък върху дивидентите - Данък печалба.

Движението на собствеността – наследствен данък, данък върху акциите, данък върху продажбите.

Данък върху оборотите – ДДС, акцизи и мита.

5. Принципи и цели на данъчното облагане.

5.1 Принципи на данъчното облагане – те са принципи и правила, които се вземат предвид при теоретичната обосновка и практическата реализация на данъка краната цел е оптималната защитаване на икономическите интереси на агентите. В основата на формирането на основните принципи лежи теорията на Адам Смиит от преди 200 години.

*тук липсват

5.2. Предназначение на данъците

5.2.1. Фискалност (рентабилност) на данъка.

5.2.2 Икономически цели на фактора.

5.2.3. Постигане на социално равенство.

*

5.2.4. Бягство от данъка и данъчна измама.

Бягството от данъка е реакция на защита от страна на данъкоплатеца с цел избягване на данъчната издръжка или поне на намаляване на нейния размер. Финансовата теория разграничава. Първо – легално бягство от данъка. Изразява се в бягство от данъка допустимо от закона. То намира израз в толериране на определени категории граждани, които правителството иска да спечели на своя страна или подценяване на облагаемата маса и надценяване на разходите. Касае се до регламентираните от закона данъчно присъщи разходи, с чийто размер се намалява данъчната печалба. Второ – бягство от данъка пренебрегващо закона. Касае се до възможности, които предоставят някой несъвършенства, неясноти и празноти в данъчните закони. Такива случаи най-често се наблюдават в системите за регистрация на субектите по ДДС.

Нелегано бягстово от данъка – произтича от слабости в организацията на данъчното облагане. Несъразмерност на приходите и разходите на финансовите субекти и психологията на данъкоплатеца.

3. Данъчна измяна – Те е характерна за всички финансови системи, но апогея на своето развитие получава в индустриалното общество с характерните му високи стойности на капитала производството и оборотите. Факторите, които определят данъчната измяна на първо място факторите на икономическата система. Най-развития данъчен бандативизам и в страните с тоталитарни икономически режими. Равнището на задължителната удръжка и стойността на брутния национален продукт.

3.2. Форми на борба срещу данъчната измяна – те са свеждат до две групи мерки.

3.2.1 Превантивни мерки – свеждащи се до своевременно запълване празнините на законите и премахване на справедливите облекчения.

3.2.1. Административните мерки – свеждат се до присъщите мерки на данъчната администрация – контрол превантивен последващ и санкция.

6. Прехвърляемост и въздействие на данъка. – Това е операция, при която лицето платец на данъка в действителност не понася неговата тежест. Въздействието на данъка е израз на това кой в крайна сметка ще понесе данъка. Много често прехваляемостта е заложена във формата и условията на данъчното облагане, но в определени случай това се осъществява против волята на фиска. Типичен пример са оборотните (косвени) данъци. При тях закона позволява на субекта начислил и внесъл данъка да калкулира стойността му в продажната цена на стоките и услугите и по този начин да начисли тяхната стойност. Различаваме обикновена и многостепенна възвращаемост. Обикновена когато се осъществява на един субект върху следващ субект. Многостепенна, в която във веригата са включени повече от два субекта. Различаваме още прехвърляемост напред и назад. Характерно, е че след ценообразуването данъка винаги се образува напред. Прехвърляемост назад е възможна само ако доставчика е в по-слаба икономическа позиция и на практика той ще продаде стоката със загуба.

Двойно данъчно въздействие. По принцип данъчното законодателство изключва двойното данъчно облагане, но то е възможно при търговските взаимоотношения между субектите, когато в търговската верига участва не регистриран участник по ДДС.

6.4. Капитализиране и амортизиране на данъка. Амортизиране на данъка се постига, когато еднократното получаване на данъка намалява оборотния капитал на фирмата. Капитализиране на данъка е налице в случаите, когато собственика избяга данъчното облагане и с неговата стойност практически увеличава своя капитал.

6.5. Наваксване на данъка. Наваксването на данъка е процес на компенсиране стойността на платените от предприемачите данъци чрез повишаване производителността на труда, но не за сметка на удължаване на работното време или трудовите норми, а чрез внедряване постиженията на техническия прогрес. Внедряването на нова производителна техника и продуктивни технологии.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG