Home Икономика ПЕЧАЛБА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО И НЕЙНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ПЕЧАЛБА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО И НЕЙНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПДФ Печат Е-мейл

ПЕЧАЛБА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО И НЕЙНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

1. Печалба и рентабилност

Печалбата е икономическа категория и характеризира финансовия резултат от предприемаческата дейност. Тя е краен резултат от дейността на предприятието и представлява разликата между приходите от дейността, финансовите и извънредните приходи от една страна и от друга разходите за дейността, финансовите разходи, извънредните разходи и корпоративните данъци. Печалбата е абсолютен показател. Той количествено характеризира дейността на предприятието, а рентабилността е относителен показател, който качествено характеризира дейността.Тези показатели имат приоритетно значение при оценяване на ефективността и интензивността на производството.

Печалбата представлява положителната разлика между посочените приходи и разходи, отрицателната разлика е загуба. Мястото на печалбата е в лявата страна на отчета за приходите и разходите, а мястото на загубата е в дясната страна.

В баланса финансовият резултат се записва в раздела „Собствен капитал”, обаче когато е загуба се записва със знака минус. Собственият капитал включва основния капитал, допълнителния капитал, резервите и финансовия резултат за текущия период. Дружество, което има собствен капитал, по-голям от заемания, по принцип е по-стабилно.

В зависимост от степента на обхващане на приходите и съответстващите им разходи се различават следните видове печалба:

1. Разликова (оперативна, текуща) печалба:

2. Брутна (счетоводна, балансова) печалба;

3. Облагаема (фискална) печалба;

4. Чиста (нетна) печалба.

При изчисляване на рентабилността винаги печалбата е в числителя, а в знаменателя се поставят: инвестиран капитал, дълготрайни и краткотрайни активи; собствен капитал; пасиви, нетен размер на приходите от продажби; приходи от дейността, общо приходи. Както се вижда, показателят рентабилност има различни нива на детайлизация. Всяко едно ниво има своето значение за разкриване на различни по обхват влияещи фактори и резерви.

За по-голяма яснота на видовете печалба и рентабилност нека си послужим със следните конкретни данни (Вж. табл. VI­1).

Таблица VI­1

Отчет за приходите и разходите на фирма „РМ” в млн. лв.

Наименование на разходите

Предх. година

Текуща година

Наименование на приходите

Предх. година

Текуща година

I. Разходи по дейността ­РД

160,0

175,4

I. Приходи от дейността ­ ПД

201,4

235,5

II. Финансови разходи ­ ФР

10,1

17,2

в т.ч. НПП

200,0

231,5

III. Извънредни разходи ­ ИР

2,1

3,2

II. Финансови приходи ­ФП

1,0

1,8

IV. Данъци ­ Д

15,6

26,3

III. Извънредни приходи ­ИП

0,6

0,4

Общо разходи ­ ОР

187,8

222,1

Общо приходи ­ ОП

202

237,7

V. Резултат от отчетния период (Печалба) ­ЧП

14,2

15,6

IV. Резултат от отчетния пери­од (загуба) ­ З

­

­

Всичко:

202,0

237,7

Всичко:

202,0

237,7

I. Разликова (оперативна, текуща) печалба (РП)

РП = ПД ­ РД = 235,5 ­ 175,4 = 60,1 млн. лв.

Аспекти на оперативната рентабилност ( Pe) са:

1. Оперативна рентабилност на база активи (инвестиран капитал) ­

където:

ДА е дълготрайни активи;

КА ­краткотрайни активи.

2. Оперативна рентабилност на база собствен капитал (СК)

3. Оперативна рентабилност на база приходи от дейносттa

4. Оперативна рентабилност на база нетни приходи от продажби

Най-същественото в дейността на една фирма е тя да завърши с печалба от основната си дейност. Затова непрекъснато трябва да се следят приходите и разходите за дейността. Фирмата може добре да печели и от финансовата си дейност.

II. Брутна (счетоводна, балансова) печалба (БП)

БП =(ПД+ФП+ИП) ­ (РД+ФР+ИР)=(235,5+1,8+0,4) ­ (175,4+17,2+3,2)=41,9

От увеличаването на счетоводната печалба са заинтересовани:

1. Фирмата и ръководният екип, тъй като се повишава техният престиж и лично благополучие.

2. Държавата, защото се създават условия за по-големи данъчни приходи.

3. Кредиторите, защото растежът на брутната печалба е израз на преуспяващ бизнес, а това ги интересува, защото навреме ще си получават лихвите и дадените кредити.

4. Партньорите, защото преуспяващият бизнес създава увереност, точност и ритмичност в стопанските взаимоотношения.

Видове брутна рентабилност

1. Брутна рентабилност на база активи . Формулата е:

2. Брутна рентабилност на база общо приходи

III. Чиста (нетна) печалба (ЧП)

Чистата печалба е на разположение на фирмата. Тя се получава след като са изплатени всички задължения на фирмата  производствени разходи, лихви и данъци. Тя може да бъде реинвестирана в производството, заделена като резерв, превърната в дивиденти, може да се използва за предсрочно погашение на дългове, като се претендира за дисконт и за други нужди и цели. Тя се изчислява по следния начин ЧП=ОП ­ ОР=237,7 ­ 222,1=15,6.

Чистата рентабилност се изчислява в няколко варианта:

1. Чиста рентабилност на база използвани активи

2. Чиста рентабилност на база собствен капитал

3. Чиста рентабилност на база общи приходи

В зависимост от особеностите на предприятието и нуждите на анализа рентабилността може да се изчисли и в други варианти например на база използван капитал ­ ДА + КА + дългосрочни заеми.

Показателят рентабилност в една или друга степен е свързан с останалите икономически показатели. С едни връзката е корелационна, а с други  функционална.

2. Състав на печалбата

Печалбата е най-същественият резултат от предприемаческата дейност. Нарастването на печалбата е една от основните цели на фирмата, а за държавата тя е от решаващо значение за задоволяване и разширяване на разнообразните и потребности.

Ето защо се налага да се разгледа съставът на печалбата.

Печалбата е резултат от цялостната дейност на предприятието. Тя се формира в основните, спомагателните, допълнителните, обслужващите и страничните цехове и стопанства, във финансовата и извънредната дейност на фирмата.

Най-значителното произхождение на цялата печалба на предприятието е от реализация на продукцията. Получава се като се умножи количеството на продадените продукти по пазарните им цени, които са без данък добавена стойност, акцизи, мита и рекламации и от тази сума се извадят съответстващите разходи за дейността. Така се получава оперативната печалба.

Тази печалба заема най-висок относителен дял от цялата формираща се в предприятието печалба (около 95-97%).

В състава на цялата печалба се включва и печалбата (загубата) от продажбите на продукция и услуги на собствения ТЕЦ, амбалажния цех, цеха за оползотворяване на отпадъците и попътните продукти, ремонтния и транспортния цех, складовото и хладилното стопанство. За изчисляване на тази печалба се използват продажни цени и пълната себестойност на съответните продукти и услуги, които са продадени на други фирми и институции. Продуктите и услугите на споменатите по-горе стопанства, които се употребяват в собственото предприятие, се включват по цеховата им себестойност и оттук в себестойността на основното производство (продукцията на основните цехове).

Печалба (загуба) може да се получи от продадените материали, стоки, млади животни и животни за угояване и дълготрайни материални и нематериални активи.

В предприятието могат да се появят излишни материали и горива, а така също и излишни дълготрайни материални и нематериални активи. Причините могат да бъдат изменения в обема на производството, недостатъци в системата на снабдяването и продажбите и други причини. Ако се държат излишни материали и активи, това се отразява отрицателно върху стопанската дейност (печалбата) поради инфлацията и загуби от остаряване и похабяване. За материалите и горивата финансовият резултат (печалба или загуба) се установява като разлика между реализираните продажни цени и цените на придобиване. Що се отнася до дълготрайните материални и нематериални активи, които са излишни, финансовите резултати от продажбата им се установяват като разлика между продажната цена и първоначалната или остатъчната стойност, преизчислена на база установения индекс на инфлацията.

Като елемент на общата, цялата печалба е печалбата от финансовата дейност на фирмата. В тази област резултатите могат да бъдат положителни и отрицателни. Те се получават като разлика между финансовите приходи и финансовите разходи. Доходите са от дяловото участие в дейността на други предприятия, дивиденти, лихвени проценти от закупени облигации и ценни книжа, положителни курсови разлики от продадени ценни книжа, реализирани положителни валутни курсове на чуждестранна валута и др.

Част от общата печалба е и печалбата, получена като разлика между извънредните приходи и извънредните разходи. Извънредните приходи са резултат на текущото управление на предприятието като отписани задължения, получени глоби и неустойки, излишъци от активи, доходи от отдаване на имущество в аренда, получени дарения и др. Извънредните разходи имат случаен, извънреден и необичаен характер. Тук спадат отписаните вземания, разходите за глоби и неустойки, липси на активи, брак на активи.

Правилното определяне на състава на печалбата има голямо значение за финансово-икономическата дейност на предприятието. Рационалното управление на печалбата позволява да се осъществява нормално финансиране на инвестициите и на оборотния капитал, своевременно да се извършват разчетите с банките, доставчиците и бюджета, редовно да се изплаща работната заплата и др.

Съставът на печалбата може да се представи и по друг

начин. Например печалбата от реализацията на стоковата продукция може да се определи по формулата:

където:

qi - е количеството на i-ия продаден продукт;

Рi ­пазарната цена на i-ия продукт (без ДДС, акци­зи и мита);

Сi ­пълната себестойност на i-ия продукт.

В пълната себестойност се включват лихвите по кредитите и разходите по тяхното обслужване и извънредните разходи, като отписани вземания, разходи за глоби и неустойки и липси на активи.

Лихвите могат да се включат в статията суровини и материали или в статията административно-управленчески разходи. Извънредните разходи също се включват в тази статия.

За да се получи чистата печалба, от брутната печалба се изваждат данъкът върху печалбата и за общините (Д). Използва се формулата:

ЧП = БП (1 ­ Д) = 100000 (1 ­ 0,30) = 70 000

Изчисленията могат да се направят и за 1-ца продукция

ЧП = С(1 ­ Д) = 10,79 (1 ­ 0,3) = 7,55 лв.

където С е пълната себестойност (Вж. табл. V­1)

Печалбата от реализацията на продукцията на спомагателните и обслужващите цехове и стопанства се определя по описания по-горе начин.

Методологията за изчисляване на печалбата от продажбата на ненужни активи, доходите от съучастия, дивиденти, лихви, доходите от валутни курсове, лизинг и др. е същата като изложената в началото на този параграф.

Изложеното в този параграф показва, че печалбата е резултат главно от реализацията на продукцията (работи и услуги) и в значително по-малка степен тя се дължи на финансовите и извънредните приходи и разходи. Тя е резултат и от продажбата на стоки и излишни активи.

3. Фактори, влияещи върху печалбата

Върху печалбата влияят много и най-разнообразни фактори. Печалбата е резултат от ефективното управление, като същевременно е и негова цел. Увеличаването на печалбите изисква увеличаването на входящите и намаляване на изходящите парични потоци (Вж. фиг. V1)

Основните фактори, които влияят върху печалбата са: продажбите; разходите; ефективността.

Нарастването на продажбите и приходите от тях зависят от добрия маркетинг. Той изисква вярна оценка на пазара  изучаване на съществуващите дефицити и потребителски навици и възможностите за увеличаване на бъдещите потребности. Разширяването на пазара може да стане чрез разработка и внедряване на нови стоки и услуги. Рекламата играе важна роля за доброто представяне на фирмата на пазара, обаче винаги трябва да се проверява икономическият ефект от нея.

Добрият маркетинг изисква още гъвкавост при воденето на ценовата политика. Фирмата трябва да е наясно каква цена са готови да платят купувачите, с цел да се постигне максимална печалба. Това изисква да се оптимизира съотношението между висока норма на печалбата и голям обем на продажбите. Оптимизацията е въпрос на реални ситуации и варианти. Може да се работи при по-ниска норма на печалбата и съответно по-голям обем на продажбите. При тази ситуация може да се получи по-голяма печалба. При дефицит на пазара може да се получи по-голяма печалба при обратната ситуация  намаляване на продажбите и увеличаване на цените. Възможно е и трето положение нарастване на цените и продажбите.

За гъвкавостта в управлението на продажбите голяма роля играят добре подготвените, правилно мотивирани и подходящо контролирани търговски работници, добре изградените дистрибуторски канали, вниманието към клиентите и рекламациите.

Ритъмът в продажбите зависи и от добрата организация на доставките по количество, качество, комплектност, от добрата организация на производството, труда и управлението т.е. от скоростта, надеждността и ефективността на движението на материалния и паричен поток по хода на възпроизводствения процес.

Намаляването на разходите е крупен фактор за увеличаване на печалбата. Към разходите бизнесменът се отнася внимателно и диференцирано. Трябва да се разграничат разходите, които дават резултати, от разходите, които не дават нищо. Чрез избирателния подход някои разходи изобщо трябва да се премахнат, други да се намаляват, а трети да се поддържат на едно и също равнище.

Разходите за производството и реализацията на продукцията определят равнището и структурата на себестойността. В нея се включват стойността на използваемите природни ресурси, суровини, основни, спомагателни и амблажни материали, гориво, енергия, резервни части за ремонт, малоценни и бързоизносващи се предмети, външни услуги и др. Посочените материални разходи се оценяват по цени на придобиване (без данък върху добавената стойност). Към стойността им се включват още надценки и комисионни възнаграждения, стойността на услугите на стоковите борси, на брокерите, митническите такси, таксите за превоз и съхраняване.

От стойността на суровините и материалите се приспада стойността на използваемите отпадъци.

Втората група на разходите, включени в себестойността на продукцията са разходи за заплащане на труда. Тук се включва работната заплата и всички доплащания, законодателно утвърдени в Кодекса на труда.

Социалните осигуровки и надбавки е третата група разходи. В нея се включват задължителни плащания във фонда на задължителното социално осигуряване, в пенсионния фонд, в здравно-осигурителния фонд и във фонд „Професионална квалификация и безработица”.

Четвъртата група разходи са разходите за амортизация на дълготрайните материални и нематериални активи. Амортизацията се изчислява на основата на действащите амортизационни норми и първоналната или възстановителната стойност на двата вида дълготрайни активи.

Петата група разходи са така наречените „Други разходи”. В тях се включват разходите за командировки, за изложби и панаири, стипендии на ученици и студенти и др.

Посочените в най-общ вид разходи са силен многофакторен, компонентен фактор, които влияе върху печалбата на предприятието.

Ефективността като фактор за увеличаване на печалбата изисква целесъобразно и ефективно да се прави онова, което е необходимо. А това е увеличаване на производителността, което означава да се повишават: производителността на труда, степента на използване на производствените мощности и използването на материално-енергетичните ресурси.

Друг аспект на ефективността е в областта на финансите. Ефективността в тази област изисква провеждане на строга кредитна политика, борба с несъбираемите дългове, контрол върху отстъпките за количество и разплащане, оптимизиране на касовите наличности и парите в разчетните, валутните и депозитните сметки.

Оптимизирането на материалните запаси повишава ефективността, тъй като запасите са толкова, колкото са необходими за ритмично задоволяване на производствата с материални ресурси и ритмично задоволяване на потребностите на клиентите.

За ефективността голяма роля имат и доставките. Тази роля се изразява в използването на склада на доставчика чрез редовни доставки, добро проучване на офертите, при подновяването или сключването на нови договори с цел да се получат изгодни условия, ясна политика при формиране на търговските надбавки и недопускане на презапасяване.

За увеличаване на печалбата има много пътища и фактори, важното е проблемът да е постоянна грижа и непрекъснато да се работи по него.

4. Брутна и облагаема печалба и значение на чистата печалба

Брутната печалба е основната цел на бизнеса. Тя осигурява покриване потребностите на предприемачите и формира доходи за държавата. В нея се преплитат интересите на мениджърите, собствениците, банките и държавата. Брутната печалба е основата на облагаемата (фискалната) печалба. Данъкът върху печалбата за републиканския бюджет и данъкът за местните органи на властта представляват процент от облагаемата печалба. Засега този процент за данъка върху печалбата е с долна граница 15% и горна 20%, а данъкът за общините е 10%. Облагаемата (фискалната) печалба е в основата на фирмените и държавните интереси. Най-същественото е разпределението на облагаемата печалба между държавата и фирмата. Държавата разчита на доходи в бюджета, а фирмата има интерес поголяма част от печалбата да остане в нея. Интересите са различни и затова се налага оптимизиране на това съотношение. Разпределението на печалбата изисква да се гарантират финансовите задължения на държавата и да се осигурят производствените, материалните и социалните нужди на предприятията.

Материята за преобразуване на брутната печалба в облагаема печалба е уредена в Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 115 от 5. ХII.1997 г.).

Данъкът за общините се определя на основата на брутната печалба, която е и облагаемата печалба. Тази печалба представлява положителна разлика между приходите и разходите преди данъчното облагане.

При установяването на облагаемата печалба за данъчни цели се определят разходи за амортизации, които се поставят със счетоводната амортизационна квота.

Размерът на амортизационните разходи се установява по категории активи, като се прилага систематично линейният метод (Вж. табл. VI-2).

Таблица VI-2

За данъчни цели при облагане на печалбата амортизационните норми не могат да превишават посочените в табл. VI-2 размери. В Закона за корпоративното подоходно облагане за данъчни цели се допуска прилагането и на ускорена амортизация за дълготрайните материални активи от категория II, както и за преносители на електрическа енергия, съобщителни линии, паропроводи и водопроводи, като се използва методът на снижаващия се остатък и данъчната амортизационна норма се завиши с 50 на сто.

Финансовият резултат (брутната печалба) се завишава с:

положителната разлика между сумата на фактически начислената амортизация (съгласно чл. 20 от ЗС) и данъчно признатия размер на амортизацията на дълготрайните материални и нематериални активи;

сумите за дневни пари за командировки, превишаващи определените с нормативните актове размери за държавните служители;

начислените глоби и други санкции за нарушение на нормативни актове, както и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други държавни вземания;

разходите, несвързани с дейността;

личните застраховки;

разходите за текущ ремонт, които всъщност са за основен ремонт;

подобрения на наети активи, които не са за сметка на

наема и др. Финансовият резултат (брутната печалба) се намалява с:

дарения в полза на образователни и здравни заведения, които са на бюджетна издръжка, организации с благотворителни, социални, природозащитни, научноизследователски, културни и спортни цели и др. в определен размер от положителния финансов резултат преди данъчно преобразуване;

отрицателните разлики между сумата на фактически начислената амортизация и данъчно признатия размер на амортизацията;

­отрицателната разлика на оценените в края на годината материални запаси по справедливата им цена и цената, по която се отчитат до момента;

частта на загубите, пренесена от минали години и др.

Финансовият резултат се увеличава със загубите от курсовите разлики и се намалява с печалбата от курсови разлики.

От брутната печалба, като се извадят корпоративните данъци, се получава чистата печалба. Тя е собственическа печалба и се дирижира от собствениците.

Чистата печалба се използва за дивиденти, за реинвестиране в производството, за решаване на социални и др. проблеми.

Реинвестирането на чистата печалба в производството е свързано с внедряването на нова техника, с усъвършенстването на технологиите, организацията на производството и труда, модернизиране на оборудването, подобряване на качеството на продукцията и др. Освен това, тя е източник за попълване на собствения оборотен капитал, чистата печалба още е източник за финансиране на социалното развитие на предприятието. Част от нея се използва за попълване на резервния фонд съгласно изискванията на Търговския закон.

Както се вижда, чистата печалба е важен фактор за всестранното развитие на предприятието.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG