Home Икономика ТЕОРЕТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ДЪРЖАВНИТЕ ФИНАНСИ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ТЕОРЕТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ДЪРЖАВНИТЕ ФИНАНСИ ПДФ Печат Е-мейл

ТЕОРЕТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ДЪРЖАВНИТЕ ФИНАНСИ

Характеристика на държавните финанси. Основа на всеки анализ на държавните финанси трябва да бъде:

1. Определянето на мястото на финансите в системата на икономическите процеси.

2. Познаването на понятията “ общ национален продукт “, “национален доход”  и очертаване особеностите на тяхното финансово разпределение и преразпределение.

На тази основа общия национален продукт може да се представи като съвкупност от материалните блага ( оценени в пари ), създадени за една година. Разделянето на общия национален продукт и на националния доход между икономическите агенти дава съдържание на понятието “ първично разпределение “.

Акумулирането на част от доходите, формирани в процеса на първичното разпределение в бюджета и тяхното изразходване в съответствие с целите и задачите, които си е поставила държавата, дава съдържанието на вторичното разпределение на националния доход.

На тази основа може да се каже, че финансите са съвкупност от операции, свързани с формирането и използването на доходите на фирмите, домакинствата и държавата. Икономистите често ги представят като система от взаимовръзки, който възникват между хората по повод разпределението и преразпределението на националния продукт и националния доход.

Финанси и производство: Финансовото разпределение и преразпределение е дейност на хората, свързана с движението на парите между фирмите, държавата и домакинствата. В условията  на развито стоково стопанство  финансите изразяват разпределителни процеси. Те обхващат само движението на парите / разпределението/, свързано с формирането и използването на бюджети. Такива бюджети се формират, както в сферата на материалното производство така и извън нея. Чрез бюджетите разпределението и преразпределението на доходите придобива строго целево предназначение т.е. събираните чрез финансовите методи и форми парични ресурси могат да се използват само за предварително набелязани цели.

Финансите изразяват част от производствените процеси, т.е. финансите са понятие на производството  и в общото, значимото тяхната същност е определен израз на производствени  / разпределителни / процеси.

II. Предназначение на финансите.

Утвърдено в теорията и практиката е виждането, че финансите са инструмент както за разпределението, така и за контрол върху пропорциите в разпределението.

-         Финансите като инструмент на разпределение.

Разпределението   на  доходите  обикновено  е  база за характеризирането на

финансите и това е естествено след като основното във финансовата дейност е разпределението и преразпределението. Обект на разпределението са националния продукт и националния доход, които с помощта на финансовите методи и форми се разделят между субектите на разпределението –държавата, фирмите и домакинствата.

-         Финансите като инструмент за контрол.

Като се има предвид отделните равнища на разпределението, контролът чрез

финансите би могъл да се разгледа в три аспекта:

1.  Контролът в процеса на първичното разпределение на националния продукт и националния доход.

2. Контрол в процеса на формиране на държавния бюджет.

3. Контрол в процеса на изразходване на средствата акумулирани в държавния бюджет.

III. Място на финансите в държавния възпроизводствен процес

Финансите играят съществена роля за възпроизводството на основните форми на производството   - оръдията на труда, предметите на труда и човека. На тази основа може да се каже, че възпроизводството на факторите на производството е подчинено както на финансовото разпределение в рамките на фирмите, така и на глобалното финансово разпределение.

Най – общо казано финанси и финансово разпределение има тогава,когато завършва старият и започва новия цикъл на конкретния производствен процес.

Процесът на формирането и изразходването на бюджети също е непрекъснатият процес, тъй като във всеки момент се създава и реализира готова продукция и в касите постъпват пари, а във всеки момент започва нов производствен процес, за който е необходимо да се авансират пари. Финансите се явяват свързващо звено между два цикъла на производствения процес.

IV. Концепция за характера и природата на държавните финанси

1. Класическа концепция за финансите

В класическата финансова теория и практика доминира убеждението,че:

1. Финансите са наука за разходите, а основното направление на финансовата дейност е събирането на приходи с цел покриването на разходи.

2. Масата на държавните разходи трябва да бъде ограничена, а темповете на тяхното нарастване слаби.

3.Набираните чрез финансовите методи и форми средства не може да се използват за икономически цели.

4. Важно значение има съблюдаването на принципа за справедливост в разпределението на тежестта на разходите между отделните слоеве и групи на  обществото.

2. Кейнсианска и неокласическа концепция за финансите

Класическите постулати за неутралитет на държавата и финансите отстъпват място на постановките за активизиране ролята на държавата в икономическия и социалния живот. Във връзка с това непрекъснато се доказва потребността от увеличаване  обема на парите, които държавата събира и разпределя ?

Усъвършенства се техниката на разпределението и предназначението на доходите :

-          изменя се съществено структурата на държавните приходи и разходи

-          държавните     финанси    се     превръщат     в  ефективен  инструмент  за

стимулиране и регулиране на икономиката.

В икономическата теория природата на финансите се определя като се изхожда от разбирането, че:

1. Финансите са съвкупност от приходите и разходите на държавата.

2. Финансите обхващат принципите, методите и формите за акумулиране и изразходване на държавните парични ресурси.

3. Финансите са организация на държавната дейност по събирането и изразходването парите на държавата.

4. Финансите са инструмент за въздействие върху икономиката.

5. Финансите са средство за постигане на справедливост, ефективност, стабилност и растеж на икономиката.

3. Финансовата теория на неокласическия синтез

Появата и развитието на теоретическите постановки на неокласическия синтез в политическата икономия е израз на стремежа на част от икономистите да доразвият кейнсианската теория и да попълнят празнотите в нея по отношение на държавното регулиране на икономическия растеж. Положителни резултати от държавното вмешателство в икономиката ще има, ако стопанските програми се съобразяват не само с целите и стремежите на правителството, но и с интересите на частния сектор. Съвременната икономика поначало се движи от две сили – държавния и частния сектор.

В съответствие с кейнсианската основа на своята хипотеза за регулиране на икономиката и социалните процеси, П. Самуелсон също вижда и съвременната финансова система редица важни елементи на автоматичната стабилизация. Според него финансовите методи и форми за разпределение действат автоматично, независимо дали правителството знае за това или не.

В съответствие с принципите на неокласическия синтез. П.Самуелсон се опитва да докаже, че вътрешният дълг спомага за увеличаването на богатството, респективно на тези които кредитират държавата.

Значението за развитието на финасовата теория на неокласическия синтез имат и изследванията на Ричард Мъзгрейв. Той обръща внимание на обстоятелството, че разпределението на обществените блага е явление, което интересува всички обществени групи и трябва да се осъществява в съответствие на интересите им.

Финансовата теория на неокласическия синтез е своебразно доразвитие на това, което предлагат класиците и кейнсианците. На практика тя е опит за интегриране на кейнсианските постановки за ролята на държавата и бюджетното регулиране с идеите на неокласиците за предоставяне по-голяма свобода за развитието на частния сектор.

4. Неокласически теории за държавните финанси.

Главното, обединяващо всички течения и направления на неокласическата школа е противопоставянето на кейнсианството и доказването на неефективноста на държавната икономическа  и финансова политика, която следва рецептите на привържениците на Дж. Кейнс.

Под една или друга форма съвременните неокласици    / М. Фридман, Фемцейн, Лафер, Хайек, Талък и други/ изтъкват и защитават предимствата на свободната пазарна икономика, в която държавата трябва да играе ограничена роля, а частният сектор да бъде свободен от институционните  ограничения.

Финансовите идеи са свързани с преустройството на финансовата система с оглед приспособяването им към новите функции на държавата във връзка с подпомагането на частния сектор и ликвидирането на бюрократизма и разхищенията.

Финансовата теория на монетаризма.Теория на М. Фридман

В монетариската школа рецептите за икономическото регулиране се позовават на парите и паричната политика. В повечето от изследванията намаляването и увеличаването на парите е в основата на препоръките за преустройството на дейностите в съответствие с изискванията и законите на свободната пазарна икономика.

Финансите са главната причина за все по-засилващо се присъствие на държавата в икономиката и за неустойчивостта на частния сектор, поради което тяхната роля трябва да се свива и ограничава. По тази причина М. Фридман защитава следните идеи:

1. Основен фактор на икономиката е не бюджетът, нито измененията в приходите и разходите, а парите.

2. Традиционните инструменти на кеинсианската макроикономическа политика  / финанси, данъци, разходи/ трябва да се използват пестеливо.

3. Разрастването на държавните разходи поражда двоен негативен ефект върху заетостта. От една страна те са причина за разрастването на държавния дълг, а от друга изземването на целите на частните разходи.

4. Намаляването и съкращаването на данъците са необходимите цели за реализирането на принципите на икономическата свобода.

Фридманският монетаризъм пледира за данъчни и бюджетни съкращения, за ограничена роля на държавата и фирмите в икономиката, но не и за балансиране на държавния бюджет.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG