Home Икономика АНАЛИЗ НА ЦЕННИТЕ КНИЖА. ФУНДАМЕНТАЛНИ МОДЕЛИ ЗА ОЦЕНКА

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
АНАЛИЗ НА ЦЕННИТЕ КНИЖА. ФУНДАМЕНТАЛНИ МОДЕЛИ ЗА ОЦЕНКА ПДФ Печат Е-мейл

АНАЛИЗ НА ЦЕННИТЕ КНИЖА. ФУНДАМЕНТАЛНИ МОДЕЛИ ЗА ОЦЕНКА. ДИВИДЕНТНО-ДИСКОНТНИ МОДЕЛИ. МОДЕЛЪТ ЦЕНА/ДОХОДНОСТ.

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ МОДЕЛИ ЗА ОЦЕНКА: Обикновено фундаменталните модели се отнасят за оценката на отделен актив, а не на портфейл от активи. При тези модели липсват фактори, с помощта на които се оценява рискът на актива и следователно нестабилността на възвращемостта не оказва влиянието върху цената на активите. Независимо от това, фундаменталните модели са важни за оценка на стойността на отделните активи, поради това, че прави директна връзка между пазарната стойност и процеса на генериране на възвращаемост. Като недостатък на тези модели се изтъква възможната неточност на счетоводните данни, използвани от тях. Също така прилагането на различни счетоводни практики води до несравнимост между резулататите на различните фирми. Приложението на стандартните модели за оценка на обикновените акции е свързано с оценка на динамичните редове от исторически данни за съответните индикатори, което ги доближава до едноиндексения (пазарен) модел, който свързва миналото поведение на цените с тяхното очаквано поведение.

Основните фундаментални модели за анализ са дивидентно-дисконтният модел и моделът “цена/доходност”. Те често са разглеждани като фндаментални модели за ценнобразуване на акциите, защото се опитват да определят цената на актива от дисконтирания поток на доходи, които са отразени във фирмените отчети. Ако счетоводната информация в тези отчети отразява вярно стопанската дейност на фирмата, дивидентно-дисконтният модел и моделът “цена/доходност” са естествените модели за оценка на акциите, понеже те произхождат от моделите за оценка на активитв с фиксирана доходност. И за двата типа инвестиционни инструмрнти – тези с фиксирана доходност и обикновенните акции, съществуват 2 неизвестни в уравнението за сегашна стойност: потокът на доходите и дисконтният фактор.

II. ДИВИДЕНТНО-ДИСКОНТЕН МОДЕЛ:

Собствениците на дадена фирма имат законнни претенции върху нетните активи на фирмата, т.е брутните активи минус задълженията. Нетните активи не са постоянна величина, поради което пазарната стойност на активите е по-реалистична величина, за която инвеститорите могат да претендират. Пазарната стойност на акциите също е категория, която търпи промени през времето и инвеститорите не могат да бъдат напълно сигурни че ще получат добра цена, когато продават техните акции. Една от възможностите да се определи приблизителната стойност на акцията  е като се изчисли сегашната стойност на плащанията върху които акцията дава право, т.е. сегашната стойност на дивидентите:

E(dt) е очаквания дивидент, който ще бъде получен през периода t

T е броят на периодите преди посления (ликвидационен) дивидент

Това уравнение е идентично на модела “сегашна стойност” като единствената разлика е че тук потокът на плащанията е заменен с дивидентните плащания. Бъдещите дивиденти могат да бъдат прогнозирани с помощта на проформа баланс и отчет за приходите и разходите. Това обаче не може да се направи за безкрайно дълъг период, поради което моделите за оценка приемат, че от даден период в бъдеще дивидентът става постоянен. И понеже постоянния дивидент става “вечност”, то стойността на акцията в даден момент е очаквания константен дивидент, разделен на изискваната възвращаемост:

III. МОДЕЛЪТ ЦЕНА/ДОХОДНОСТ:

Ако се очаква дивидентите да имат един и същи ръст всеки период g ,а времевата структура на лихвените % да е хоризонтална линия, тогава уравнението може да се преобразува така:

do е номиналния дивидент изплащан от акцията в                                                                                 даден момент t0

Съотношенията между цените и доходностите, които често се наричат P/E (price/equity) отношения, измерват цената, която се заплаща за 1 лев доходност. Предното уравнение може да се преработи така, че стойността на компанията да се изрази като функция на нейната доходност e. Числителят е равен на очакваният дивидент в следващия период, т.е . , понеже g изразява постоянен растеж на дивидентите и доходността за всеки период. Очакваният дивидент d1 е равен на очакваната доходност, умножена по съотношението дивидент/доход. Това съотношение изразява процента на дохода, който е изплатен като дивидент т.е. d. По този начин числителят може да бъде изразена като d1=e1 (d/e). Разделяйки двете страни на e1 получаваме:

Това уравнение показва сумата,която инвеститорът би бил склонен да заплати за 1 лев от дохода на команията през следващия период. Инвестоторите са склонни да заплатят повече за 1 лев доход, ако доходът и дивидента на команията растат бързо и ако нормата на дисконтиране е ниска.

Ако се въведат операционните финансови отношения в модела P/E и се приеме постоянна доходност на капитала (ROE=const., ROE – Return-On-Equity) и постоянна норма на реинвестиране (1-d/e), получаваме:

r отразява очакваната доходност на капитала (ROE)

Замествайки в предходните 2 уравнения стигаме до извода, че:

Това уравнение хвърля допълнително светлина върху поведението на инвеститорите. Колкото е по-висока очакваната доходност на капитала ROE, толкова по-висока сума ще бъде заплатена за 1 лев доход и обратно. Уравнението показва и, че единствено високата доходност на капитала не е достатъчна за да оправдае високите отношения цена/доходност . Голяма част от дохода трябва да бъде реинвестирана при тази висока доходност на капитала и тогава високите съотношения P/E биха били оправдани. Нормата на дисконтиране и стойността на акцията (V) от друга страна са в обратна зависимост. Нормите на дисконтиране за различните компании следва да бъдат различни, доколкото отразяват величината на системния риск. Доходността на капитала (ROE) не спомага с нищо да бъде отчетен систематичния риск, а следва да се има в предвид че доходността на капиатала може да бъде увеличена чрез ливъридж[1].


 

WWW.POCHIVKA.ORG