Home Икономика Управление на високоликвидните активи

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Управление на високоликвидните активи ПДФ Печат Е-мейл

Управление на високоликвидните активи

  1. Кредит и формата за ефективно функциониране на фирмата.

1.1.     Особености на търговския кредит.

1.2.     Технология за събиране на вземанията по кредитите.

1.3.     Фактори и кредитно застраховане.

  1. Управление на парите.

2.1.     Особености на управление на парите.

2.2.     Техники за управление на парите.

  1. Пазарни ценни книжа, регулатор на оборотните пари.

3.1.     Селекция на портфейла на пазарни ценни книжа.

3.2.     Състав на портфейла от пазарни ценни книжа.

3.3.     Портфейлна политика на фимрата.

Високо ликвидни са активите на фирмата, които стоят най-близо до паричните активи. В стойносттна форма те са съвкупност от средствата вложени в пари, текущи пазарни кредити и пазарни ценни книжа. Тяхното ефективно управление формира реалното финансово състояние и преди всичко платежоспособността на фирмата.

  1. Определение. Кредита е форма на доверие или на изграждане на доверие на фирмата към своите клиенти. Основа на кредита е разликата във времето от доставката на стоката и плащането на нейната стойност. Определението на кредита включва. Първо определение на условията за продажбите. Второ договаряне на гаранциите за плащането. Трето, определение на вероятността за плащане на евентуалния дълг. Четвърто определяне възможностите на фирмата за предоставяне кредити на всеки клиент. Пето, фиксиране на технологията за събиране на вземанията по разрешените кредити, както и за осъществяване на контрол върху изпълненията на плащанията. Търговския кредит предупределя мащабите на високоликвидните активи. Възможността за изучавания въпрос произтича от обстоятелството че всяка бизнес сделка е възможна чрез кредит. Затова в практиката се използват различни условия за предоставяне на стоката. Например: плащане при доставката на стоката, тъй наречения наложен платеж. Плащане по договор за изработка, който е свързан с предварително авансово плащане и последващо частично плащане. Предварително преди доставката плащане, което се налага при високорискови бизнес сделки. Особености на търговския кредит в условията на регулярното пазарно стопанство ТК е неизменен атрибут за размяна и заплащане. Независимо, че размяната е взаимоотношението между лоялни и добре познати един на друг партньори търговските сделки винаги се основават на легитимни договорни отношения. Във връзка с това във всички случаи предоставянето на стоката се осъществява на основата на подписани юридически и финансови. В зависимост от обема и териториални обхват на сделките гаранциите биват, при сериини продажби в страната разплащането се осъществява по открита сметка, като условието по договора съответсват на възприетата търговска практика. Ако пратката е значима се подписва записна заповед, платима на приностие, която притежателя докато е платима може да продава като ценна книжа срещу заем. Универсален инструмент е търговската полица. Тя е кредитен документ с определена от закона форма и съдържание, по силата на който едно лице се самозадължава или задължава друго лице да заплати известна сума в определено време и определено място. Полиците биват основно два вида. Записна заповед и менителница (трата). Записна заповед е вид полица при която издателя се самозадължава да брои определената сума на посочения падеж на дадено лице. Следователно издателя и платеца е едно и също лице. Второто лице е бенефициента. Менителницата или тратата е най-разпространената форма на полицата. Има строго определена от закона форма. Менителницата (тратата) има характер на преходна полица, тя е писменно нареждане на едно лице, издателя или трансанта до друго лице наречен трасант или акцептант. Да изплати на определен падеж дадена парична сума на трето лице поемател (ремитент или бенефициент). Обикновено докато менителницата е в ръцете на своя издател (трасант) тя носи наименованието трата. Но след като премние в ръцете на ремитиента тя се нарича ремиза. До настъпване на падежа й тя може да се прехвърля след ремитента на друго лице чрез така нареченото джиро. Джиростването на полицата ознава прехвърляне правото на сумата по нея от друго лице. Широко разпространена е и акредетивната форма на разплащане при която разплащането се обезпечава с предварително осъществен превод на разположение на доставчика на стоката. Използват се и т.н. условни продажби при които стоката остава на разположение на своя собственик (доставчика) до окончателно разплащане на сделката.

1.2.     Технология за събирането на кредитите. Изходен момент в организацията на процеса е заведения регистър за продажбите и разплащанията по тях. На основата на мониторинга по разплащанията се отправят писмени и телефонни напомняния към неизправните клиенти. Следващия етап е отправяне на съдебни искове към неплатежоспособните клиенти в това число и за обявяване в несъстоятелност. Събирането на дълговете е специфичен бизнес изискващ умения и способност за правилна оценка. Затова в световната практика се използва системата на факторинга. При която услугата за събиране на трудно събираемите вземания се възлага на определена финансова институция наречена фактор, баката фактор и фирмата се договарят за кредитния лимит за всеки неплатежоспособен клиент и за периода за събиране на вземанията. При това фирмата кредитор уведомява своите клиенти че банката фактор е купила неговия дълг. Цената на факторинговата услуга е договорената комисионна която е част от стойността на не реализираните вземания по продажбите.Фирмата може да се зашити от лоши дългове, която използва кредитно застраховане. При него риска от несъбираемост на вземанията се прехвърля на определена застрахователна компания, която срещу определена застрахователна премия приема риска да обезщети задължението към фирмата. Кредитния менинджмът включва следните пет етапа. Първо установяване на методите на продажбите. Второ юридическо оформяне на вземания с копувачеите. Трето оценка на платежоспособността на клиентите. Четвърто установяване на разумната граница на кредите, събиране на вземанията по кредитите. Установяванията на разумната граница на кредита се осъщствява на така наречения ABC анализ. При него клиентите на фимрата в зависимост от относителния дял на продажбите се разпределят в три групи в група А – особено важни клиенти се разполагат онези които по съвкупност поемат 75% от продажбите. Група B – важни клиенти се разполагат фирмите поемащи 20% и гр. C потенциални клиенти, които биха приели 5% от продажбите. Целта е установяване на лошите клиенти които се приемат като причина за увеличаване на фирмата. Най често за неизправните клинети забавеното плащане представлява безлихвено кредитиране на тяхната търговска дейност.

1.3.     Разумна граница на кредит. Кредита е разумен до тогава докато вероятността на клиента да плати отговаряща на очакваната печалба нахвърля вероятността да плати отговаряща на стойността на продажбата.

  1. Управление на парите. Парите и пазарите на ценни книжа са важна част от ликвидните активи, която е форма за инвестиране на капиталите. Те са обезпечение на всички сделки на фирмата и средство за срочно разплащане с клиентите. Чрез парите се удоволетворяват мотивите за сделки с цел разплащане на доставчици персонала и кредиторите.

2.1. Особености на управлението на паирте. То е част от управлението на оборотните активи. То включва две основни операции. Първо формиране на баланса на оборотните пари, на основата на мотивите на сделки. Второ контролиране на баланса чрез своевременно взимане на вземанията и срочно осъществяване на плащанията. Формирането и контрола на баланса изисква отчитането на някой предварителни условия. Първо фиксиране на основните изисквания на оборотните пари свеждащи се до предпазване от необосновано ниски и необосновано високи баланси. Регулирането й се извършва на пазара на ценни книжа. Определяне на насоките на парични потоци. А именно плащанията като изтичане на пари, а реализацията като вливане на пари. Трето като оценка на паричните постъпления. Четвърто като използване на текущите капитали т.е. на краткосрочните кредити в управлението на оборотните пари. При това трябва да се има предвид че позициите на големите фирми имат ограничена възможност за поддържане на оборотни пари, но разполагат с обезпечение на банкови кредити. Малките фирми могат да разчитат предимно на собствените си оборотни пари. Пето отчитане механизма на пазарните услуги. Свързани първо с броя на извършваните операции. Свързани с учредените кредитни линии и персонални заеми. Свързани с минималните наличности на средства по банковите сметки.

2.2. Техники за упралвлението на парите. Разционалното упралвение на парите изисква използването на техники и модели за определяне на оптималния среден паричен баланс, точката за превишението на парични запаси, точката за критичното спадане на критичния баланс.

3. Пазарните ценни книжа регулатор. ПЦК са висколиквидни краткосрочни активи които дават възможност на фирмата да използва ефективно излишните пари или да се набавят такива когато паричния баланс е дефицитен. Мотивите за поддържане на модел за ПЦК са потребност от инвестиране на временни излишъци на оборотни пари. Натрупване на сигурен ресурс от ликвидности при непредвидим недостиг на оборотни пари. Инвестиране в по-ефективни носители при трайно привишение на балансите над реалното потребности от налични пари.

Порфейл е разнообразние от различни активи.

3.1. Селекция на порфейла от ПЦК. Инвестициите в ПЦК се предупределят от три характеристики. Ликвинодс, риск и очаквана печалба. Затова формирането и регулирането на портфейла от ПЦК включва определяне на песоцофчните характеристики на всяка ценна книга по отношение на горните показатели и избор на такива ценни книжа, които удоволетворяват финансовия мениджър по отношение на възваещемостта и риска. Ликвидноста е понятие свързано с времето за което дадена ценна книжа може да се превърна в налични пари. При това определящи са възможностите за реализация на вторични пазар и неговата наситеност. При нормални условия широтата и наситеността на пазара се характеризира с равнището на цената купува и на цената продава. Характерно е че при нормални пазарни позиции на даден актив маржа т.е. разликата между цена купува и продава е минимален. Най-ярко това се проявява на валутния пазар. Второ, риска е понятие свързано с вероятността инвеститора да продаде преитежаваната от него пазарна ценна книга по цена по-ниска от покупната. Съществуват два вида риск. Риск на не плащане на лихвата и\или главницата и лихвен риск – произтича от промяна на пазарната цена следствие промяна на лихвените равнища. Трето възвращаемост е главната цел на всяка инвестиция. Тя зависи праворпопоционално на ликвидността и се влияе посредствено от риска. Инвестициите в пазарни ценни книжа се съобразяват с възвраемащ от риска но мотивите за тях се определят. От общото състояние на ликвидните активи и равнището на пазарната конюктура.

3.2. Състав на порфейла от пазарни ценни книжа. ПЦК по правило са краткосрочни инвестиционни наосители, които обикновено се търгуват на паричния пазар. Състава на диверсифицираният порфейл съдържа държавни ценни книжа, търговски ценни книжа, депозитни сертификати, банкови акцептери и др. ДЦК наречени още съкровищни менителници или държавни облигации се имитират с оригинален падеж от 3,6,9 и 12 месеца. Емитира се в традиционни номинали. Пласират се по номинал с договорен лихвен доход или подноминала с дисконт. Доходността се договаря при доходността на сделката.

Търговски ценни книжа (търговска полица) емитира се с очаквания за доход при промяна собсвеността емитентите на полиците са финансови и нефинансови фирми. Падежите на полиците са с типичен срок от 30 дни. Риска произтича от неплатежеспособност на платеца от липса на текущи капитали.

Банкови акцепти те са трати на мултинационалните банки и обслужват международната търговия издават се от големи търговски банки, които имат свои чуждестранни клонове и офиси доближават се по форма на тъгвоските полици на банковите акцепти са по-малко рискови. Доходите се определят чрез банковата дисконтна база, влиаят се силно от търсеноето и предлагането на капиталите. Оборотните полични сертификати са документ на депозитния капитал с минмален срок на депозита 30 дни и минимален 30 г. Доход по форма на лихва. Прехвърляем е преди настъпването на датата на падежа. Купувачи са главно чуждестранните банки и чуждестранните компании.

3.4.     Порефейлна политика на фирмата. Управлението на пазарните ценни книжа е тясно свързано с равнището на лихвения процент ликвидноста и възвращаемостта на ликвидните средства. Ето защо ефективната порфейлна политика трябва да бъде насочена към формирането на такъв портфейл от финансови активи, който да осигуряват максимален доход при минимален риск от ликвидност и възвращаемост. Следователно порфейлната политика на фирмата е инструмент за управление на оборотните активи, който дава възможност на фирмата да изплзва рационално високите парични потоци и да реагира своевременно на изискванията на своите клиенти.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG