Home Икономика Парични агрегати и предлагане на П

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Парични агрегати и предлагане на П ПДФ Печат Е-мейл

Парични агрегати и предлагане на П.

Видове парич. агрегати (ПА).

ПА са сложно съчетание от показатели, с к/о се анализира, регулира и контролира състоянието и промените в парич. маса. Парич. маса е важен количествен показател на парич. обръщ-е, к/о показва съвкуп. обем от налични П и фин. активи, к/о се държат по с/ка като обслужват стоп. оборот и принадлежат на гражданите, ф-мите и д-вата.

В ≠ страни ПА се опр. по ≠ начини. Най-общото деление, почти навсякъде вкл. агрегатите „тесни” и „широки” П.

ПА „тесни” П вкл. наличните П под формата на банкноти и монети, к/о циркулират в обръщ-ето или се държат в наличност, а също и влоговете по текущи с/ки, к/о най-бързо могат да приемат формата на налич. П.

ПА „широки” П обхваща П в обръщ-е и безсроч. влогове, квази П и депозитите  в банките, к/о са блокирани за внос, за регистрация на ф-ма, за участия в търговете и др., т.е. това са П в широкия смисъл на понятието.

Агрегатът „широки пари” може да бъде групиран основно според критериите степен на ликвидност на  съставни ел-ти и според изпълнявани от П функции-средство за обръщ-е и средство за натрупване и съхраняване на ст-стта. Според тези критерии „широките П” се наричат:

1во-първични П. Те представляват вземания, к/о ТБ имат от ЦБ и съдържат следните компоненети:

-банкноти и монети

-депозити в ЦБ

2ро-вторични П. Това по същество са вземания от ТБ и вкл.:

-безсрочни влогове, към тях се отнасят и П на притежатели на банкови карти.

-фин. активи на др. банки или др. д-ви, к/о могат да се use като платежно средство.

3то-квази-пари. Квази-парите са фин. активи, к/о се появяват основно като средство за спестяване, отколкото средство за обръщ-е. Те могат да бъдат used непосредствено като средство за плащане, защото се изисква известно t за трансформир. им.

Количествени опред-я на ПА.

Под колич. опред-я в следния случай следва да се разбират съставните ел-ти на общата маса на П.

Парич. маса се състои от парич. резерви с ≠ ик. х-ер. Те се обособяват по групи, к/о се наричат ПА. Последните се use от ЦБ за анализ  и упр-е на парич. обръщ-е, както и за провеждането  и прогнозир. на парич. политика.

Два са вариантите на колич. определения на парич. маса –нац. и световни.

Нац. колич. опред-я на парич. маса се разработват и формулират от 22 д-ви. Европ. центр. банка разработва 3 специф. за еврозоната опред-я.

ПА се обозначават със символите М1, М2, М3 и т.н.

На съврем. етап в повечето от страните членки на ЕС се use следните ПА:

М0-банкноти и монети в обръщ-е

М1-вкл.: 1)банкноти и монети и 2)салда по с/ките на ТБ, държани в ЦБ. Парич. агрегат М1 е известен с наименов. „тесни” П.

М2- 1)банкноти и монети и 2)депозити в нац. валута в ТБ.

М3- вкл.: 1)М2 и 2)депозитите на фирми. Известен е под наименов. „широки” П.

Европ. ЦБ дава 3 опред-я на ПА:

М1- 1)пари извън банките + 2)безсроч. депозити в нац. и чуждестр. валута.

М2- 1)М1 + 2)квази-пари. Към квази-парите се отнасят сроч. и специални депозити + депозити, к/о са договорени за ползване с/д предизвестие.

М3- 1)М1 + 2)издадени дългови ЦК + 3)репо сделки + 4)акции от фондове от парич. пз.

В Б-я с/д 1991г. БНБ разработва и отчита следните ПА:

М1-в него се вкл: 1)Банкноти и монети в обръщ-е към к/о се отнасят П в насел-ето, в касите на търгов. и неперсонифицираните дружества и касовите наличности в банките и 2)безсроч. влогове в банките. Тези П се нар. „тесни П”.

М2-вкл: 1)М1 + 2)квази П, т.е. срочните депозити до 4 год., спестовните депоз. и депоз. в чуждестр. конвертируема валута.

М3-вкл: 1)М2 + 2)срочни влогове и депоз. над 4 год. + 3)др. специф. активи.

За оценка на динамиката на парич. маса се use редица показатели. Скоростта на П в обръщ-ето е показател за интензивността  на движ-ето на П при тяхното функциониране в кач-вото им на средство за обръщ-е и средство за плащане. Във връзка с обстоят., че скоростта на обръщ-ето е трудно да се оцени количеството, за целта се use някои косвени показатели като:

-скорост на П в обръщ-е –тя е съотнош-ето на кол-вото на С и У за реализация, умножени по техните цени, в/у кол-вото на П в обръщ-е. Тя може да се представи по следния начин:

Спо=Ксу х Цсу/Кпо, където:

Спо-скоростта на П в обръщ-ето

Ксу-кол-вото на С и У

Цсу-цените на С и У

Кпо-кол-во на П в обръщ-е.

-скоростта на П в обръщ-е на кръгооборота на доходите е показател, к/о се изчислява като съотнош. на БНП към парич. агрегат М1 или М2. Величината на този показател показва взаимовръзката м/у П в обръщ-ето и процесите на ик. разв-е.

Предлаг. на П ч/з парич. и депоз. емисия. Паричен мултипликатор.

Осн. участници в процеса на предлаг. на П са:

-Центр. банка. В Б-я това е БНБ, к/о упражнява надзор в/у банковата с-ма и отговаря за провеж. на парич. политика в страната в т.ч. и за емисия на П. В усл-ята на паричен съвет БНБ няма самостоят. политика, но има значит. механизми за въздей-е в/у величината на П в обръщ-е.

-Търгов. банки и др. депозитно-кредитни институции. Те са парични  посредници, к/о  приемат депозити от ф-ми и граждани, разрешаващи ≠ видове кредити, предлагат комисионни У и др.

-Вложителите са физ. и юрид. лица, к/о имат спестявания и с/ки в банките.

-Кредитополучателите от ТБ и др. депоз.-кредитни институции и онези физ. и юрид. лица, к/о са купили общински или др. облигации.

От участниците в предлаг. на П, най-значимо е участието на ЦБ, основно ч/з парич. емисия. Емитиране на П означава пускане на книж. П в обръщ-ето, при к/о се ↑ общата маса на П. Класическите начини, к/о се use за емитиране на П са свързани преди V с:

1.Кредитиране на ТБ и др. фин. институции, к/о нямат право самостоят. да извършват парич. емисия.

2.Разрешаване на кредити на д-вата за покриване на бюджет. дефицит.

3.Купуване предимно на конвертируема валута от чуждестр. физ. лица, с/у к/о се пускат нац. парич. 1ци.

На съврем. етап ЦБ осъществява парич. емисия, освен по посочените  начини и ч/з:

1.Емитиране в обръщение на налични банкноти и монети.

2.Депозитно-кредитна емисия на ТБ и държав. съкровище, ч/з депозитно-кредит. им трансакции като:

-формиране на собствен капитал

-привлечени парич. средства на ф-ми и граждани

-неразпределена банкова печалба

-емисия на облигационни книжа по държав. заеми и др.

Кол-вото на П, к/о са в обръщ-е и са дълг на емисионната банка към ТБ, др. фин. институции, материалния сектор и насел-е се наричат парична база. Тя се формира като сума от миним. задължит. резерви, к/о ТБ са длъжни да внасят в ЦБ като % от акумулираните ресурси, свръх резервите в налични П, включително пуснатите в обръщ-е от ЦБ банкноти и монети.

Създатели на депозит. П са ТБ. Те формират парич. си ресурси под формата на ≠ влогове и депозити на граждани и остатъци по с/ки на юрид. лица. Една част от тях се заделят като задължит. миним. резерв, с цел осигуряв. по-↑ ликвидност на банките и защита на интересите на вложителите.

Привлеч. парич. ресурси от банките, к/о остават свободни извън посочените направления, се продават под формата кредити или се use за инвестиции. Тези свободни П са част от П в обръщ-е. В усл-ята на пз ик-ка размерът на предоставените кредити е по-голям от обема на налич. парич. средства в обръщ-ето.

Осн. начини за формиране на депозити са: влагането на налич. П в банката; получав. на кредити от др. банки; рефинансиране на ТБ от ЦБ; операции на открития пз и др.

Депозит, к/о е открит в 1 ТБ, може да е основа за отпускане на кредит, к/о да е база за формиране на депозит в др. банка, т.е. ефектът на депозираните П да се мултиплицира. Тази мултипликация на депозит. П в банките може да се осъществи само при двузвенна банкова с-ма и в процеса на движ-ето на парич. депозити от 1 ТБ към др. Това движ-е на депозити се нар. депозитен, кредитен или общо паричен мултипликатор.

Парич., депозит. и кредитния мултипликатори х-зират механизма на мултипликация от ≠ позиции.

Парич. м-катор х-зира процеса на увеличението на П от позициите на субекта на мултипликация, т.е. дава отг. на ? кой мултиплицира П.

Депоз. м-катор отразява обектът на мулти-ция, т.е. П по депозит. с/ки в ТБ, к/о в действителност се ↑ в процеса на мултипликация.

Кредит. м-катор разкрива движещата сила на мултиплик. процес, т.е. мултипликация е възможна само в резултат на кредитирането.

Механизмът на дей-е на парич. м-катор се извършва в с-мата на ТБ, но се управлява и контролира от ЦБ. За да бъде в съответствие с ик. усл-я, парич. м-катор се обвързва с фактори като:

-интензивността на движ-ето на парич. база

-интензивността на ↑нето на спестяванията на гражданите

-ръстът на резервите, к/о ще се продават във вид на кредити и др.

Теории за предлаг. на П.

Според Кейнсианската т-я когато ч/з парич. политика  се осъществява ↑не на парич. маса трябва да се имат предвид някои особености като:

1во-търсенето на П е във функционална зависимост от 2 величини –доходът и лихвения %.

2ро- предлаг. на П се осъществява от ЦБ и ТБ, чието повед-е не се опр. от величините доход и лихвен %, нито от др. макроик. променливи фактори. Парич. предлаг. се разгл. като относит. самостоятелно.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG