Home Икономика Дейности на ТБ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Дейности на ТБ ПДФ Печат Е-мейл

Дейности на ТБ

Банк. У и тяхното усъвършенстване.

Въз основа на теоретич. разработки за банк. У се разграничават понятията банк. У, банк. опер-я, банк. продукт, уточнени са понятията портфейл на банк. У, пз на банк. У и др.

Под сервиз (услуга), трябва да се разбира дей-т по обс­луж. на клиента за задоволяв. на опр. негови пот­реб. или квалифицирана помощ, съдействие или съвет за за­доволяв. на съответна нужда. В понятието опер-я се вкл. разбирането за действия при изпълнение на опр. работа с цел получаване на по-↑ печалба във фирма или ор­г-я или фин. и търг. сделка.

Разгледани п/з призмата на банк. дело, същността на опер-ята е дей-е на банката, свързано с движението на парите, а услугата е действие, к/о спомага за оптимал. и ефективно изпъл-е на операцията.

Банк. операции могат да се опр. като постоянно провеждащи се законно установени сделки, к/о имат като обект парите, ЦК, благор. метали и др. Банк. У са съпровождащи дей-я и възмож. на бан­ките по оптимизацията на процесите, свързани със сключ. на сделките.

Основата на дейността на банките е акумулирането на чужди па­ри. Те създават и реализират банк. си продукти, свързани с движ-ето на парите (пари по с/ка, пари за сделки и т.н.).Тези продукти са собственост на банката и имат своята специ­фика. Банк. продукти не се амортизират, няма въз­мож. да бъдат патентовани, силно зависят от банк. и данъч. законодат-во, въвеждането им в практика­та става бързо, в повечето случаи нямат матер. съдър­ж-е и т.н.

Банк. продукт е комплекс от взаимосвързани У и операции на банката.

Критериите, според к/о се разкриват особеностите на банк. У, могат да се класифицират по след. на­чин:

1.У, насочени за задоволяв. на потреб. на клиентите, към к/о се отнасят:

-Преки У за задоволяв. на непосредствени­те искания на клиента като: платежни, инвестиц., търгов. и др. У;

-Косвени У, к/о облекчават получаването на преки У от клиентите. Такива У са домашното банкиране, клиринговите У, кон­султант. У, издаване на кредитна карта въз основа на влог или депозит на клиента и др.;

-У, к/о ↓ издръжката или носят допълнит. доход - У по сделки под гаран­ция, инвестиране на остатъци по с/ки в еднод­невни депозити - овърнайт и др.

2.С/д критерия - степен на сложност на банк. У, те биват:

-У, к/о изискват спец. подготовка на банк. специалисти като: инвестиц. У, упр-е на активи, упр-е на кредит­. риск и др.;

-Продуктови У, к/о могат да бъдат потребявани от гол. брой потребители като: упр-е на парич. наличности, откриване на с/ки, клирингови У и др.;

-У, изискващи профес. знания в об­ластта на предлаганата У като: У в обла­стта на корпорат. финанси, упр-е на смесени активи и др.;

-У, к/о изискват спец. знания в об­ластта на фин. инженеринг, логистиката, фин. плани­ране и др.

От направеното излож-е дотук, могат да се фомулират след. определ-я.

Банк. У са предлаганите на клиентите на банките фин., технологич. и професионални видове дейности на банк. институции, к/о оптимизират извършването на бан­к. операции.

Банк. операции са комплекс от взаимно свързани действия на банката и клиента, провеждани от името на банката, к/о водят до преместване на парич. ср-ва за решаването на конкретни ик. задачи.

Банк. продукти са комплекс от взаимно свързани бан­к. У и операции, насочени за задоволяването на потреб­. на клиентите от отделни видове банк. дейности.

Портфейл на банк. У е съвкуп. от банк. У, съпровождащи банк. операции в опр. сфера от дейността на банките.

Осн. елементи на пз на банк. У са:

• регулиране на пз на банк. У ч/з м/уна­р. и вътр. законодат. норми;

• създаване на портфейл за разнообр. банк. У;

• пз формиране на цените на банк. продукти и У;

• прозрачност (публичност) на информацията за тенденци­ите и състоянието на пазара на банк. У;

• неограничен брой участници на този пз.

В зависим. от състоянието на пз на банк. У и his инфрас-ра, той може да бъде опр. като съвкуп. от организационни и правни форми, к/о обслужват формирането на търс. и предлаг. и покупко-продаж. на банк. У ч/з фин.-кредит. институции.

Пазарът на банк. У е структуриран по сектори. Стр-рата му има следния вид:

• пз на платежните У;

• пз на кореспондентските У;

• пз на заем. капитали;

• пз на търг. У на корпорат. клиенти;

• пз на банк. обслужване на вътреш. търговия;

• пз на обслуж. на външноик. сделки;

• пз на електрон. банкови У и др.

Към пз на банк. У се отнасят и тези, к/о се предлагат и use на м/унар. валут. и кредитни пз. Пазарът на банк. У се разделя на нац. и световен пз.

Перспективи за разв-е и усъвършен. на банк. У.

1)На съврем. етап, когато глобализацията на ик-ката се разширява, структурата на п-вото и потребл-ето се изменят.

2)диверсификация на дейността на банките за с/ка на продоставяне на „извънбалансови" У.

3)разв-е на У на пз на заемните капитали.

Осн. сегменти на пз на банк. У могат да се представят по следния начин:

1.Транснац. банки. В страните от ЕС транснац. банки предоставят пълен спектър от У на транснац. корпорации, на големите нац. клиенти, обслужват държ. дълг и външ­ноик. сделки.

2.Вътреш. банки, к/о вкл. малки и средни банки и обикновено се контролират от транснац. бан­ки, ч/з контрол. пакет акции.

3.Специализ. банки - предлагат предимно кредитни У: ипотечни и потребит. кредити.

4.Инвестиц. банки, к/о също се контролират от транснац. банки и се специализират в предлаг. на отраслови У като: емитиране и търговия с ЦК, секюритизация на активи, експортни У, У в областта на корпорат. финанси, У по обслуж. на външ. дълг, привлич. на чуждест­р. инвеститори и др.

5.Небанк. институции като счетоводни къщи, пенсион­ни фондове, инвестиц. корпорации и др.

6.Клонове на чуждестр. банки .Портфейлът на У на тези учреждения се формира от техните централи. Те имат за цел да обслужват гол. клиенти в страната, къ­дето се намират, и да развиват отнош-я с гол. про­миш. фирми и фин. институции, като им предла­гат евтини и по-качеств. банк. продукти и У.

Стратегич. цели на гол. банки в страните от ЕС се свеждат преди V до:

• Предостав. на клиентите на банките на широк спектър от У, ч/з клонове и представителства в ≠ страни;

• Ориентиране на банк. продукти към диференциация на У и ↑не тяхната доходност;

• Ориентиране към отраслови групи клиенти с предлаг. на пакет от спец. банк. У;

• Експанзионистична дейност - развитие на банк. бизнес и клиентската база на пз на банк. У в др. страни;

• Ориентация за развитие на бизнес в страни с наложили се истор. традиции.

Осн. операции к/о извършва банката са активни операции-свързано с пласирането на привлеч. парич. ср-ва, пасивни операции-свързани с привлич. и съхраняв. на парич. ср-ва на клиенти и комисионни-посреднически банк. операции.

Към пасив. банк. операции се отнасят:

• операциите по формир. на собств. (уставния) к-л на банката;

• операции на м/убанк. парич. пз, ч/з к/о мо­гат да се акумулират временно парич. ср-ва ч/з зае­ми;

• средствата по открити безсрочни влогове и срочни депози­ти на граждани;

• остатъците от парич. ср-ва по разплащат. с/­ки на фирми;

• средствата на мест. бюдж. орг-ции;

• спестовните или депозитните сертификати;

• емисията на облигации и др.

Собств. к-л е основата за дейността на ТБ. Той се формира в момента на учредяването на банка­та и първоначално се състои от суми, във вид на вноски в устав­ния к-л на банката. С/д Закона за БНБ и Наредба № 8 на БНБ за капитал. адекватност, внесената сума към мо­мента на издаването на лицензията е 10 млн. лв, като банката трябва да разполага всеки момент със собств. к-л (капит. база), не по-малък от 10 млн. лв. Собств. к-л на банките се образува от сбора на първич. к-л и допълнит. капит. резерви.

Първич. к-л се формира от:

• внесения к-ал и премийните резерви, свързани с изда­дените от банката акции;

• общите резерви на банката (фонд „Резервен");

• др. резерви с общо предназнач-е, к/о се образуват от печалбата на банката, след her облагане с данък в/у печ-бата.

Допълнит. капит. резерви вкл.:

• отчетените печалби от дейността на банката, к/о са об­ложени с данъци и не са разпределени;

• резервите със спец. предназнач-е, к/о са форми­рани след данъчното облаг. на печалбата;

• резервите от преоценката на активи, ако това е законово уредено.

Собств. к-л на TБ изпълнява редица функции, някои от които са: 1.Защитна ф-я; 2.Оперативна ф-я; 3.Регулираща ф-я

За достатъчността на капитала в банк. практика се използват показатели като: отнош-ето на к-ла към задълженията на банката, к/о не се вкл. в her к-л; отнош-ето на к-ла към общата сума на активите на банка­та; коефиц. на рисковите активи и др.

Определянето на отнош-ето за капиталова адекватност е как­то следва:

Обща капит. адекват. =  собств. к-л (капит. база) /общия рисков компонент на банката

Общата капит. адекв. на бълг. TБ не може да бъде по-малка от 12%.

Достигането от банката на утвърдените показатели за дос­татъчност на к-ла (капит. адекват.) зависи от реди­ца фактори като:

1.фин. възможности на акционерите

2.стр-рата на к-ла на банката;

3.кач-вото, р-щето на концентрация и степента на рис­кови активи на банката;

4.р-щето на квалифик-я на ръководството на банката;

5.орг-ята на вътреш. контрол на банката;

6.полож-ето на банката на пз на банк. У;

7.степента на контрол от ЦБ и др.

М/убанк. кредити са заеми, получавани от ЦБ, др. банк. институции или нефин. инс­титуции. Те са важен източник за ресурси на банката и имат осо­бено знач-е за поддържане на тяхната ликвидност.

Средствата по откритите безсрочни влогове и срочни депозити на граждани - 1 от специф. особености на ТБ е в това, че преобладаващата част от ресурси­те се формират не от собств., а от привлеч. ср-ва.

Депозитът  е ик. отнош-е, възникващо във връзка с предаването на парич. ср-ва на клиентите за временно полз­ване от банка с/у плащане на лихва.

По ик. си съдърж-е депозитите могат да се подразделят  в ≠ гр.:

• срочни депозити;

• безсрочни влогове, к.о могат да се подразделят на спестов. влогове, влог. под условие, детски влог. и др.;

• вложения в ЦК и др.

Сроч. депозити са платими при договорен срок, предиз­вестие от клиента до банката или др. договорени усл-я за плащане.

Спестов. влогове се разкриват на физ. лица с/у издаване на лична спестовна книжка.

Остатъците по с/ките на фирми и бюджетни орг-ции също формират парич. ср-ва в пасивите на банките. Те не могат да се прехвърлят на 3ти лица.

Спестов. (депозит.) сертификати са ЦК, удостоверяващи сума по влога, внесена в банката, и правата на дьржателя на сертификата за получав. на опр. доход­ност с/д изтичане на срока.

Спестов. сертификати се издават на физ. лица, а депозитните на юрид. лица. Те могат да са поименни и на приносител.

Емисията на облигации има за цел да привлече заемни ср-ва в ТБ.

Актив. операции на ТБ са операции по разпред-ето на собствените, привлечените и заемните па­рич. ср-ва с цел поддържането на ликвидността на банката. Актив. и пасив. банк. операции са взаимно свързани и взаимно обусловени.

Към активните банк. операции се отнасят:

• краткоср. и дългоср. бизнескредити на фирми от ≠те отрасли на ик-ката;

• потребит. кредитир. на насел-ето;

• инв-циите в ЦК;

• кредитите на бюджета;

• лизинг. операции;

• форфетингът;

• иновац. кредитиране и финансир.;

• дяловото участие на банки в дейността на фирми, корпора­ции и др. (ако законодателно е възможно);

• заемите, предоставяни на др. банки;

• депозитите в др. банки:

• операциите за вътреш. инв-ции за банк. сгради, оборуд. и др. имущество, необходимо за банк. дей-т и др.

По ик. си съдърж-е актив. операции мо­гат да се обособят на 4 осн. гр.

I.Своб. резервни ср-ва. Към тях се вкл. касо­вите наличности в банките, остатъците по кореспондент­ските с/ки в ЦБ или др. банк. инс­титуции. Тези активи са най-ликвид. активи на банки­те, но са най-недоходоносни или имат ниска доходност.

2.Предоставени кредити на физ. и юрид. лица, на др. банки или депозирани ср-ва в др. банки. При такива операции банките получават опр. доходи във вид на лихва, според договореностите на сключената сделка.

3.Инв-ции в ЦК и др. фин. акти­ви  или дялово участие в стоп. дей-т.

4.Матер. и нематер. активи на банките (вът­решни инв-ции). Към тях се отнасят цените на банк. сгради, оборудването и др. имущество, необхо­димо на банките за осъществяв. на дейността им.

По критерия степен на доходност активите на банката мо­гат да се разделят на:

• формиращи д-д - кредитите и инвестициите;

• неформиращи д-д – задължит. резерви и матери­ал. активи.

По критерия степен на риск активите са подразделят на рискови групи. По нашата нормат. уредба те са:

1.Активи с нулево риск. тегло. Към тях се отнасят взем-я с/у правителства или ЦБ на разви­ти д-ви, безусловно или изцяло гарантирани от тях.

2.Активи с риск. тегло 20 на сто. Към тях се отнасят: взем-я с/у местни банки; взем-я по пътнич. че­кове, чекове за инкасиране и др. инструменти, к/о не­забавно могат да бъдат събрани; взем-я с/у м/у­нар. институции и др.

3.Активи с риск. тегло 50 на сто. Това са взем-я по кредити, к/о са напълно обезпечени с 1ва по ред ипо­тека в/у изцяло застрахован и справедливо оценен нед­вижим имот в жилищна сграда, к/о е обитаван или ще бъде обитаван или отдаван под наем от кредитополучателя.

4.Активи с риск. тегло 100 на сто. Такива активи са: нетната открита валутна позиция, когато надвишава 2 на сто от собств. к-л на банката и V др. акти­ви, к/о не са нормат. посочени.

Осн. принципни полож-я, к/о TБ трябва да спазват във връзка с активните си банк. опера­ции, могат да се сведат до следното:

1)ТБ не трябва да кредитират основно 1 или 2ма гол. клиенти.

2)ТБ трябва да имат строги критерии и разработени изисквания за контрол на кредитоспособ. на клиента заемоискател и кредитополучател.

3)политиката на банката трябва да е гъвкава и макси­м. съобразена с пз усл-я, лихв. равнища и ця­лостната ик. обстановка в страната.

Комисионни (посреднич.) операции на ТБ. В банк. практика на ≠те страни най-често се осъществяват комисионни операции от след. х-ер:

1.Лихви, такси и комисиони по банк. операции и У в нац. валута.

=> за откриване и обслужване на клиентска с/ка;

=> за откриване на акредитив;

=> за откриване на особена набирателна с/ка;

=> за корекционни операции и др.

2.Такси и комисиони за касово обслужване в нац. ва­лута.

3.Лихви, такси и комисиони при предостав. на кредити в нац. валута:

=> за предварит. проучване и изготвяне на стано­вище по постъпила молба за кредит;

=> за неусвоената част от предоставен кредит в рам­ките на договорения срок;

=> еднократни комисионни по новоразрешени креди­ти за обработката и упр-ето и др.

4.Комисиони за банк. гаранции.

-за издаване на банк. гаранции за плащане в на­ц. валута;

-за издаване на банк. гаранции по износа и вно­са.

5.Комисиони по банк. операции с чуждестр. валута:

-за откриване на с/ки на юрид. и физ. лица;

-за текущо поддържане на с/ките в чужда валута и др.

6.Такси и комисиони за касово обслужване в чужда валута

7.Такси и комисиони при предоставени кредити в чуждест­р. валута:

-за обработка и упр-е на кредитите;

-комисиона за ангажимент за неизползв. част от разрешен кредит;

-при нарушав. на договорни усл-я и др.

8.Комисиони по издадени и получени банк. гаранции в чуждестр. валута:

-за издаване на гаранции за откриване на акреди­тив;

-за гаранции, обезпечаващи плащ-я по фирм. кредити;

-за акцентир. или авалиране на кредитни доку­менти;

-за предизвестие на издадени от банката гаранции и др.

9.Комисиони по документарни акредитиви (документарни гаранции), открити от банката.

-за откриване, обработ. и плащане по акредити­ви, потвърдени от чужди банки;

=> при револвиране на акредитиви (документарни га­ранции);

=> за прехвърляне на акредитив и др.

10.Комисиони и такси при инкасо на документи от чужбина и за чужбина.

11.Комисиони при преводи на валута за чужбина и от чуж­бина:

=> всяко съобщ-е по СУИФТ;

=> шифриран телекс;

=> за всяко връщане на получени от чужбина прево­ди и др.

12. Такси и комисиони по издадени чекове, кредит. писма и др. платеж. ср-ва.

=> за издаване на поименни чекове;

=> за продажба на пътнич. чекове;

=> за преиздаване на чекове;

=> за инкасиране на пътнич. чекове и др.

13.Такси и комисиони за осигуряв. на външно финансира­не.

14.Такси и комисиони за съхраняв. на ценности в общест­в. трезор.

15.Комисиони по сконтови кредити.

16.Комисиони за съхраняв. и упр-е на активи (дове­рит. операции).

17.Комисиони за консултации - определят се на час.

18.За запитване към банка по получен превод.

19.За сделки с компенсаторни инструменти (у нас) и др.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG