Home Икономика Платежен баланс на Бългаеия

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Платежен баланс на Бългаеия ПДФ Печат Е-мейл

Платежен баланс на

България за периода

1980 —1990 г.

Най-характерната особеност в ста­тистиката на платежния баланс до 1990 г. е, че той се съставя в две самос­тоятелни части - в конвертируема ва­лута и в неконвертируема валута (пре­водни рубли). Тази практика е отра­жение на качествено различния тип организация на международните ико­номически връзки в рамките на СИВ и на всяка страна членка на тази орга­низация с т.нар. несоциалистически страни.

Балансът на текущите операции в конвертируема валута през първия период (1980 -1984) е с активни салда, които се движат между 1% (1983 г.) до 2,2% (1984 г.) от брутния вътрешен продукт. През следващия период (1985 - 1989) салдото на баланса на текущите операции в конвертируема валута се превръща в пасивно, като неговият размер непрекъснато нарас­тва, достигайки през 1989 г. до 2,9% от брутния вътрешен продукт.

По-съществените фактори, които определят горните особености, могат да се сведат към следното: Определя­що значение има неуспехът на плано­вата икономическа система да извър­ши структурно приспособяване към драстично променените условия на международните пазари след края на 70-те години. Продължи преразпреде­лението на ресурси в полза на „прог­ресивните" отрасли като електрони­ката, тежкото машиностроене, теж­ката химия. Поддържането им изиск­ваше увеличаване на вноса на сурови­ни, материали и компоненти срещу конвертируема валута. В същото вре­ме износът на готова продукция на тези отрасли бе главно срещу неконвертируема валута. Това „превръща­не" на разходи, извършени в конвер­тируема валута, в приходи, регистри­рани в преводни рубли, продължи до края на десетилетието.

Определен принос имат и непре­къснатите изменения в организация­та на вътрешните икономически и ва­лутни отношения при търговията в конвертируема валута. Половинчатите опити за прехвърляне на отговор­ността за изравняване на постъплени­ята и плащанията върху по-ниските равнища на управление на стопанст­вото (т.нар. валутна стопанска смет­ка) допринесоха само за увеличаване на текущите разходи, без да съдейст­ват за увеличаване на приходите.

Зад временното активно салдо на баланса на текущите операции в нача­лото на десетилетието стоят, от една страна, ограничението на вноса, а от друга страна - някои конюнктурни фактори. От тях по-съществени са ре-експортът на нефт и увеличаването на износа на „преработени продукти" за развиващите се страни главно в Близ­кия изток във връзка с войната между Иран и Ирак.

За влошаването на текущия баланс в конвертируема валута през втората половина на 80-те години допринесоха допълнително и някои неблагоприят­ни тенденции в раздела на услугите. Тази група сделки е с традиционно положително салдо, получавано пре­ди всичко за сметка на туризма, меж­дународния транспорт и строителната и инженерингова дейност, извършва­ни главно в развиващите се страни. Но в края на периода приходите по разде­ла на услугите силно се понижиха, до­като в същото време разходите в тази група нараснаха главно поради увели­чаващите се плащания на лихви по ползваните кредити.

Противоположни тенденции проя­ви балансът на текущите операции в неконвертируема валута. До 1986 г. салдото на този баланс е отрицателно, като достига до 3,1% от брутния вът­решен продукт, а през 1988 и 1989 г. се превръща рязко в положително, като положителното салдо е в същото от­ношение - 3,1% спрямо брутния вът­решен продукт. Основната причина за тази рязка промяна е в рекордните величини на износа и известно нама­ляване на вноса в последните години на периода в сравнение с първата му половина.

Капиталовият баланс в конверти­руема и в неконвертируема валута от­разява с обратен знак развитието на текущия баланс.

Балансът на капиталите в конвер­тируема валута през първата полови­на на периода отразява провежданата по това време политика на намалява­не на натрупалата се през 70-те години задлъжнялост, като се използват ак­тивните салда на баланса на текущите операции. От 4,9 млрд.долара през 1980 г. брутната задлъжнялост на България намалява на 2,9 млрд. през 1984 г. - След 1985 г. тази тенденция се превръща в своята противополож­ност - страната започва да получава нарастващи суми заемни капитали, особено в края на периода, когато го­дишният им приток достига до 3 млрд.долара годишно. Използват се дългосрочни и средносрочни кредити за внос на оборудване, както и крат­косрочни заемни капитали (търговс­ки кредити и депозити) - вж. фиг. 2.3 За кризата на задлъжнялостта, коя­то се прояви в България през 1990 г., допринесе особено сроковата структу­ра на получаваните кредити. През пе­риода юни 1988 г, - юни 1989 г. делът на краткосрочните кредити нарасна от 38% на 44,2%. Друг неблагоприя­тен фактор, който продължава да дава отрицателните си последици години след това, е малкият относителен дял  на държавно гарантираните кредити. От 26,5% през 1986 г. техният дял спа­да на 13,7% през 1990 г. (за сравнение -таадотачният показател за Полша е около 80%).*

Заедно с увеличаващия се приток на кредити, преди всичко за финансиране на увеличаващите се дебитни салда по баланса на текущите операции, през втората половина на 80-те годи­ни се наблюдава и значителен обем на дебитните капиталови операции (из­тичане на капитали) - 2,5 - 3 млрд. до­лара годишно. Тук се включва преди .всичко годишното обслужване на дългосрочните и средносрочните заеми 11(от 1,2 млрд. през 1984год.., до 2,3 |млрд.долара през 1989 г. и 3,9 млрд. долара през 1990 г.). Друг значителен капиталов разход през това време са относително големите експортни кре­дити, които България отпуска на раз­виващите се страни - за периода 1984-1988 г. те са около 400 - 600 млн.долара годишно. В същото време обаче постъпленията по обслужването на тези кредити спадат - през 1989 г. те са 50 млн.долара.

През 1990 г. едновременно се проя­вяват два типа тенденции. От една страна, това са продължаващите про­цеси от изтичащото десетилетие. Но в същото време се проявяват и първите резки белези на кризата на задлъжня­лостта. Текущият баланс както в кон­вертируема, така и в неконвертируема валута приключва с пасивни салда. За това допринася съчетаването на неб­лагоприятното действие на вътреш­ните и външните фактори. Към пър­вите се отнася изострянето на диспропорциите във вътрешната стопанска структура, натрупвани в продължение на десетилетия. Към групата на вън­шните фактори се включват полити­ческите промени в източноевропейс­ките страни и преди всичко в бившия СССР, както и кризата в Персийския залив.

Силно неблагоприятно се отрази изчерпването на официалните резер­ви в чужда валута, последвано на 21.III. 1990 г. от спиране на плащания­та по главницата на външния ни дълг, а няколко дни по-късно - и на лихвите по дългосрочните и средносрочните заеми. Последвалата кредитна блокада на България от страна на търговс­ките банки в развитите индустриални страни ограничи още повече възмож­ностите за внос.

Прекратяването на плащанията по външния ни дълг се отрази в рязката промяна на капиталовия баланс. Зат­варянето на международните финан­сови пазари след март 1990 г. сведе до минимум капиталовите потоци меж­ду България и останалия свят. В също­то време в течение на годината се натрупаха над 3 млрд. долара дължи­ми и неизплатени суми.

9.2. Платежния баланс на

България след 1990 година

От 1991 г. платежният баланс на България вече се отчита единно, ма­кар че в него се запазва обособяването на данните за клиринговите сметки със страните от бившия СССР (вж. таблица 2.5). Събирането и отчитане­то на данните вече се извършва с въ­веждането на статистическата мето­дика, препоръчвана от МВФ. Труд­ностите и проблемите, протичащи от преустройството на статистическата система, силно понижават надежността на някои от данните в платеж­ния баланс. Например, данните за търговските операции през 1991 и 1992 г. са отчетени според банковата статистика, а за 1993 г. - според мит­ническата статистика. Това прави те­зи данни несъпоставими. За 1993 г. салдото на търговската сметка е отри­цателно в размер на 695,1 млн. долара, докато, според банковата статистика салдото е положително с размер от 133,5 млн. долара. Според БНБ и два­та резултата не са надеждни. Въпреки това, по отчетените данни в статисти­ката на платежния баланс биха могли да се направят някои най-общи изводи за тенденциите в развитието на отдел­ните групи сделки, както и на платеж­ния баланс като цяло.

Текуща сметка. Салдото на теку­щите операции се определя в най-го­ляма степен от резултата на търговс­ките сделки. Като отчитаме спомена­тите ограничения в методиката, тряб­ва да се отбележи, че през 1993 г. те­кущият баланс е отрицателен, след ка­то през 1991 г, е почти уравновесен, а през 1992 г. неговата величина е поло­жителна. Официално посочваните причини за намаляването на износа, довело до този резултат, са неблагоп­риятните външни фактори (ембарго­то срещу бивша Югославия, рецесия­та в Западна Европа), както и забавя­нето на структурната реформа в бъл­гарското стопанство. Последното е причина за ограничаване на експорт­ните възможности.

И през 1993 г. данните в капиталовата сметка на платежния баланс от­разяват, както и през предходните го­дини, продължаващата финансова изолация на България поради въведе­ния през март 1990 г. мораториум вър­ху плащанията по външния дълг.

Особено характерно за 1993 г. е ре­гистрирането на силно отрицателен общ платежен баланс. Причината за това е преди всичко отрицателното салдо по текущата сметка, което не може да бъде компенсирано от нетен приток на капитали, както поради изолацията на България от междуна­родните финансови пазари, така и в резултат от замразяването на отноше­нията с международните финансови организации, довело до намаляване и на външното финансиране за нашата държава. Крайният резултат е нама­ляване на официалните валутни ре­зерви, както и на резервите на търгов­ските банки, използвани за противо­действие на увеличеното търсене на валута и за покриване на разходите за внос.

Според анализа на БНБ, перспекти­вите в развитието на платежния ба­ланс на България се определят от из­бора между две алтернативи. Първата е ускоряване на структурното преуст­ройство на стопанството, с което да се осигури увеличаването на износа (а и намаляване на недоверието към бъл­гарския лев, което не на последно мяс­то води и до изтичане на капитали). Втората алтернатива е ограничаване на вноса до размерите на постъплени­ята от износ (с неизбежното огранича­ване на пазарните механизми чрез ад­министративни ограничения). Пос­ледното би върнало страната към по­ложението от началото на 90-те годи­ни.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG