Home Икономика Приходната система на публичните финанси

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Приходната система на публичните финанси ПДФ Печат Е-мейл

Приходната система на публичните финанси.

Държавни приходи и тяхната класификация. Източници, методи и форми за набиране на финансови ресурси. Принципи на организация на приходната система. Институционална организация на приходната система – НАП.

Приходите на държавата са парични суми, с които тя разполага, за да посреща своите разходи. Те представляват парични плащания на физически и юридически лица с принудителен и задължителен характер в полза на държавата. От????? това държавата може да реализира и приходи от собствена стопанска дейност. Приходите на държавата могат да се определят като част от БВП и националното богатство, които на принудително задължителна основа се акумулират в бюджета за финансиране на колективните потребности. Реализирането на приходите е процес на разпределение на доходите на стопанските субекти и на индивидите, осъществявано с финансови методи и форми. Приходите изразяват специфичното явление на парите от стопанските субекти, индивидите и собственото стопанство към държавата, в процеса на акумулирането им в бюджета за финансирането на разходите в основата на формирането на приходите на държавата стои разпределението и преразпределението на БВП и на част от националното богатство.

Държавните приходи могат да бъдат класифицирани под следния начин:

-          Според собствеността на доходите – обект на разпределение и акумулиране в бюджета на държавата те биват: частно правни приходи и публично-правни приходи. В съвременните условия приходите на държавата се формират предимно от частното стопанство и домакинствата.

-          Според икономическия характер и произхода си приходите, акумулирани от държавата биват: приходи от облагане на потреблението; приходи от облагане на доходите, приходи от облагане на богатството и приходи от други дейности.

-          Според финансовите методи и формите за реализиране приходите на държавата биват данъчни и неданъчни. Най-голям е делът на данъчните приходи на държавата. През последните години данъчните приходи са около 80% от приходите на държавата. Неданъчните са приходи от приватизация, част от които се използва за финансиране на бюджетния дефицит, за изплащане на вътрешни и външни заеми и други.

-          Според социално-икономическата си същност и произход приходите биват: приходи от облагане на частните акционери и държавните компании; приходи от населението; приходи от облагане за задължително социално осигуряване; приходи за осигуряване при безработица и други приходи.

-          В зависимост от мотивите на държавата за събиране на им приходите биват: приходи от прехвърляне на собственото върху имуществото при наследство, дарение или възмездена покупко-продажба; приходи от корпоративни подоходни данъци; приходи от косвени данъци; приходи от горите, лова и риболова; приходи от националната лотария и други.

Източниците на набиране на финансовите средства на държавата биват: вътрешни и външни. От вътрешните източници най-голям дял има БВП респективно националния доход. Той включва съвкупната стойност на всички произведени в националното стопанство стоки и услуги в продължение на една година след прихващане на така нареченото междинно потребление. БВП е източник на доходите на стопанските субекти на индивидите и техните домакинства се намират в пряка зависимост от мащабите съвременната държава се стреми да стимулира икономическия растеж и да увеличава обема на  националния продукт, с оглед на реализирането на повече приход. ПО0голямта величина на БВП на глава от населението е предпоставка за по-големи финансови приходи за държавата, за стопанските субекти и населението на за инвестиции и за потребление.

Втория вътрешен източник е националното богатство. То обхваща всички създадени и натрупа материални и духовни блага а също така и въвлечените в икономическия оборот надземни и подземни природни богатства които принадлежат на държавата. Националното богатство е  съвкупност от частното и публичното богатство, което включва ДМА, КМА, непроизводствените ДА, КА на социалната сфера, държавните резерви, личното имущество, природните богатства и населението с неговите физически и духовни качества. Формите на използване на националното богатство като източник на финанси средства за държавата са:

-          Продажба на държавно имущество на чужди държави и граждани чрез извършване на приватизация

-          Концесии за търсенето и експлоатацията на природни богатства, предоставени на чужди държави и компании

-          Платения лов и риболов от чуждестранните граждани в нашите ловни стопанства

Освен тези фирми, при извънредни обстоятелства, като войн, природни бедствия и други, могат да се прилагат  реквизиции на стопански произведения, животни използвани на златно-валутния резерв и събирането на скъпоценности, цветни и благородни метали от населението и други.

На трето място като приход за бюджета на държавата се използва вътрешния кредит. Разликата между получените и предоставените от държавната кредити формира публичния дълг. Този дълг се използва за финансиране главно  на бюджета дефицит, а също и за инвестиции осъществявани от държавата. Кредитирането се извършва от централната банка и чрез паричния пазар с емисия на ДЦК, при което кредиторите са населението, фирмите и банките.

Външните източници за набиране на финансовите ресурси включват ползването на националния продукт и националното богатство на други страни. Те приемат формата главно на външни заеми от други страни и международни финансови н институции. Външните заеми пораждат икономическа зависимост на страните от други страни и институции и обременяват в бюджета й с допълнителни  разходи за изплащане на главниците и лихвите по дълга. За това развитите страни ползват предимно вътрешни източници, в това число вътрешни заеми, а развиващите се страни прибягват до ползването на външни източници. Освен това към външните източници могат да се посочат и износът на питали и реализирането на печалби, лихви и дивиденти, ??????????????????????

Вътрешните приходи на държавата се акумулират по определени методи и форми. Методите са инструмента на държавата, формите за събиране са отделните видове данъци, такси заеми и други. Методите за акумулиране на приходите са:

-          Данъчен метод – той е основния метод при акумулирането на приходи от държавата. Главно средство на този метод е данъка. При този метод отношенията на държавата със стопанските субекти и индивидите се изграждат на обективната, законодателна и стабилна основа. Плащането е предварително определено и съобразено с платежоспособността и дохода на данъкоплатеца и има дълготраен характер.

-          Данъкоподобния метод има спомагателно значение при акумулирането на приходи за държавата. При този метод прилаганите форми нямат задължително-принудителен характер за всички субекти и индивиди, а предимно за тези, които ползват непосредствено публичните блага, извършват определена дейност или упражняват дадена професия. Този метод е свързан преди всичко с прилагането на таксите, които имат по-постоянен характер

-          Неданъчния метод е широко прилаган в условията на обществената собственост и по отношение на реализираните доходи в държавните предприятия. По отношение на държавните предприятия този метод създава по-по-голяма оперативна маневреност и съобразяване с конкретни условия. В същото време отваря вратите на субективизма, подкопава материалната заинтересованост и не създава стабилност във взаимоотношенията с бюджета. В условията на пазарно стопанство този метод намира проявление, главно чрез държавните заеми.

Формите за набиране на финансови ресурси са:

-          Данъци. – те са задължителни плащания, които имат принудителен и безусловен характер. Данъкът отговаря на икономическите методи и средства за управление и разпределение на доходите. Той изпълнява ролята на дълготраен норматив за регулиране на отношенията на субектите и индивидите с държавата и може да създава стимули или да въздейства за постигането на определени цели и решаването на конкретни задачи. Прилагането на данъчния метод е свързано със ползването на система от данъци – преки имуществени, преки подоходни данъци, косвени данъци.

-          Такси – парични плащания в полза на държавата или общините за извършване на административни услуги или дейности. Характерно за таксите е че: имат доброволен характер, т.е. плаща само лицето което иска услуга, имат възмезден характер, т.е. срещу тях винаги сто услуга; при тях ползата е персонифицирана; плащат се според размера на разходите за оказване на услугата. Съществуват следните видове такси – държавни; местни; събирани в брой; чрез превод по сметка; чрез таксови марки; постоянни; периодични; прогресивни. Финансова теория разглежда таксите като справедлива и икономически обоснована форма за набиране на държавни приходи.

-          Патенти – парични плащания за упражняване на дадена дейност. Имат характер на платежно разрешение за осъществяване на дребна или средна занаятчийска или търговска дейност. Определят се и се събират по тарифи в които платците са категоризирани според бранша и мащабите на извършената дейност.

-          Приноси – те са подобни на таксите са парични плащания предоставени на държавата за получени ползи от нейна дейност. Те са компенсации за извършване комунално битови или благоустройствени мероприятия  - пътища, мостове и други. Основанието за плащането на приноси е, че от ситуацията се ползват не всички а само група граждани.

-          Глоби – парични  санкции наложени при тежки закононарушения или престъпления. Изразява се в принудително отношение в полза на държавата на част или на цялото имущество на виновното лице.

-          Държавен кредит – чрез него държавата има възможност  да ползва заеми средства за финансирането на определени свои разходи и дейности. Това може да стане чрез емисия на ДЦК или чрез използването на различни външни източници на кредитиране на различните външни източници на кредитиране. Отрицателните страни на държавния креди са в бъдеще данъците може да се увеличават за да се осигурят средства за погасяване на заема, по такъв начин тежестта на дълга се прехвърля на напред върху бъдещите поколения; кога държавата тегли повече кредити, се намалява възможността частни лижа да теглят кредити. Положителните страни на държавния кредит са предоставянето на средства за неотложни държавни нужди; чрез държавен кредит могат да се финансират обекти които ще носят бъдеща изгода без същевременно с това да се намаляват покупателните способности на гражданите през текущия период

-          Парична емисия – като форма за набиране на приходи. При нея се използва пускането в обръщение  на допълнително количество парични знаци. Фискалната парична емисия е средство за инфлационно финансиране на държавните разходи, за това тя се разглежда като извънредно почти недопустимо средство за източник на приходи. Причината е че тя води до

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG