Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПОДОХОДНИ ДАНЪЦИ 

1. Обща характеристика – имат за предмет и обект на облагане реализиран или придобит доход като независимо от развитието на данъчната система и данъчната наука няма точна дефиниция за понятието доход. Причините са в това, че той се реализира от различни източници при различни условия и определянето на данъчната основа е преди всичко по целесъобразност. Подоходните данъци постепенно изместват имуществените в резултат на буржоазно-демократичните революции и се превръщат в главни данъци в данъчните системи особено след началото на 20 век.

Предпоставки са:

-   Развитието на стоково-паричните отношения, което превръща не имуществата, а доходите, като основен белег на икономическата мощ и платежоспособност

-   Създаване на техника за обхваане, облагане и контрол на доходите

Подоходните данъци, както данъците въобще имат освен фискално и социанлно-икономическо значение, защото са свързани с избора между труд и свободно време, а също така и избора между потребление и спестяване и избора между поемане на риск и реинвестиране и изплащане на доходите. Всичко това се свързва с инвестиционната активност, заетостта и икономическия растеж. Познати са три основни типа (системи) подоходно облагане:

• Шедулярно – доходите се облагат по различни ставки и тарифи и в зависимост от източника на получаване. В оригиналния си вариант, прилаган в Англия, дохода се разделя на части, наречени шедули според източника си на придобиване. Например шедул А обхваща доходи от собственост върху недвижими имоти, шедул В – доходи от ползването на земеделски земи, шедул С – доходите от капитали, шедул D  - доходи от предприемачество, свободни професии и чуждестранни владения, шедул Е – доходи от трудови дейности. При шедулярното облагане, следователно се стимулират едни за сметка на други доходи и дейности. Недостатък е, че не се придобива представа за общия доход на индивида или домакинствата.
• Глобално – облага се съвкупния годишен доход, тоест отделните източници на доход не се дискриминират. Така се създава неутралност на данъчното облагане към съответните икономически дейности
• Смесено  - прилага се в различни варианти, като в типичния случай първо се облагат доходите в зависимост от конкретния източник на придобиване със специфични данъчни размери и тарифи, а после на годишна основа се изчислява общия годишен доход и ако той надвишава определен размер се облага с допълнителен данък (super tax). При съвременни условия тенденцията е към глобалност на подоходното облагане с елементи на шедулярност при някои източници на доходи. В България облагането на доходите е регламентирано в два закона за физическите и за юридическите лица. Това са закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) от началото на 2007г. и закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) от 2007г.

1. Облагане доходите на физическите лица
   1. Принципи:

-   Облагането може да се осъществи при пригането на два подхода

1. Облагане доходите на домакинството

ii.  Облагане доходите на отделния гражданин

-   Годишност на облагането без това обаче да изключва авансови вноски за отделни източници на доход

-   Принцип на деклариране на дохода

-   В повечето държави има необлагаем минимум

-   Установяване на необлагаемите доходи и данъчни облекчения

-   При установяване на облагаемия доход се прилагат два подхода

1. При резидентите (местните физически лица) облагане на дохода от съответните източници независимо от територията на реализиране

ii.  При нерезидентите, облагане на доходите от източник на придобиване на територията на България

-   Приоритетно прилагане на международните и двустранните спогодби за избягване на двойно данъчно облагане, а в останалите случаи – признаване на данъчен кредит (платен аналогичен данък в чужбина, с който се намалява данъчното задължение)

1. Организация на облагането с ДДФЛ у нас

i.  Обекти и субекти на облагане – обектите са доходите на местни и чуждестранни физически лица, в това число от стопанска дейност

ii.  Облагаеми и необлагаеми доходи – облагаеми са следните групи:

1. Доходи от трудови правоотношения
2. Доходи от стопанска дейност, като ЕТ
3. Доходи от друга стопанска дейност (свободни професии, извънтрудови правоотношения)
4. Доходи от наем
5. Доходи о възмездно прехвърляне на права и имущество
6. Други доходи
7. Доходи облагаеми с окончателен данък

Необлагаеми доходи са (чл. 13):

1. Доходите от продажба на до един недвижим жилищен имот, независимо от датата на покупката
2. Доходите от продажбата на до два недвижими имота, ако между датата на придобиване и на продажба са изминали повече от 5 години
3. Доходи от задължителното социално и здравно осигуряване
4. Доходи от доброволно социално осигуряване при придобиване право на песния
5. Доходи от игри на щастието
6. Лихви от влогове в банки и от ценни книжа и други.
   1. определяне на данъчната основа – тя се определя  на годишна база  за отделните групи облагаеми доходи по отделно и след това се изчислява обща годишна данъчна основа, като в нея се включват данъчните основи от І, ІІІ, ІV, V, VІ група доходи, тоест в годишната данъчна основа не се включват доходите от стопанска дейност на ЕТ, доходите облагани с патентен данък, както и доходите облагани с окончателни данъци.

Изисквания на данъчните основи по отделни източници:

• определя се облагаемия доход, който включва всички придобити доходи от съответните източници без необлагаемите
• след преобразувания от облагаемия доход се  получава данъчната основа. Това се извършва най-вече чрез приспадане от облагаемия доход на задължителните социални и здравни осигурителни вноски за сметка на физическото лице (получател на дохода). Допълнително данъчната основа от съответния източник може да се намали с посочените данъчни облекчения

Изчисляване на общата годишна данъчна основа (тя се изчислява като сума на намерените по горния начин данъчни основи от І, ІІІ, ІV, V,  VІ групи доход) общата годишна данъчна основа се намалява със следните данъчни облекчения:

• за лица с намалена работоспособност над 50%
• за лични вноски за доброволно осигуряване и животозастраховане (в размер до 10% за доброволно социално осигуряване и до още 10% от годишната данъчна основа за доброволно здравно осигуряване и застраховки живот)
• за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране
• за дарения

1. доходи, облагани с окончателен данък – доходи от дивиденти, от доброволно осигуряване при предсрочно изтегляне или прехвърляне на натрупаната сума, теглене на суми от застраховки живот и други доходи
2. авансово удържане на данъка
   1. за доходи от трудови правоотношения на месечна база (10%)
   2. за доходи от стопанска дейност като ЕТ (по реда на облагане на юридически лица)
   3. за доходи от други стопански дейности  (10% при изплащане на дохода)
3. определяне на годишното данъчно задължение – определя се като общата годишна данъчна основа се  умножи по 10% данъчен размер и от тук се извадят авансово внесените през годината вноски. За доходите от стопанска дейност като ЕТ данъчното задължение се определя като данъчната основа по доходите от ІІ група се умножат по данъчния размер 15% и от тук се извадят авансовите вноски. Годишният данък от доходите по трудови правоотношения се преизчислява от работодателя до 31.01 на следващата година
4. деклариране на данъка – не се извършва в случаите, когато лицето има придобити доходи само от трудови правоотношения, необлагаеми доходи и доходи подлежащи на облагане с окончателен данък. Във всички други случаи лицето е длъжно до 30.04 на следващата година да подаде годишна данъчна декларация, придружена със съответни служебни бележки за изплатения доход и авансово внесения данък и/или годишен финансов отчет за ЕТ. Данъкът се внася в същия срок, като предплатилите до 10.03 или подали данъчна декларация по електронен път в същия срок ползват 5% отстъпка.

3.Облагане доходите на юридическите лица

a.обща характерискита – утвърждаването на отделно облагане на юридическите лица е през началото на 20 век като до тогава облагането на физическите лица и техните съдружия е било с единен данък. Причини за разделянето на подоходното облагане е развитието на повсеместна основа на капиталовите дружества. Установяването на данъчната основа при корпоративното облагане се изнършва чрез

• изчисляване на финансовия резултат на предприятието като разлика между приходите и разходите
• преобразуване на финансовия резултат за целите на данъчното облагане. Преобразуването от гледна точка на Кейнсиянски позиции цели реализиране на задачите на икономическото регулиране, а от гледна точка на неолибералните идеи, то е незначително, като е единствено от гледна точка данъчно технически мотиви, а  именно по-точно и реално установяване на печалбата и недопускане на изкуствено раздуване на определени разходи. Разпространени са две основни системи при подоходното облагане на юридически лица
  • класическа – облага се отделно печалбата на юридическите лица и отделно тази част от нея, която се разпределя под формата на дивиденти и представлява доход за други лица в това число физически лица. Това е по-разпространената система за облагане (в това число и у нас). Независимо, че неин недостатък е двойното данъчно облагане на печалбата – веднъж на брутната и втори път на разпределената под формата на дивидент
  • интегрираща – в основата и е принципът на фективната акционерна собственост. Като се облага единствено разпределената  между съдружниците печалба, а неразпределената, с която се увеличава капитала на дружеството не се облага.

Прилагат се и междинни варианти на посочените системи. Тенденции при облагане на печалбата са:

• намаляване на данъчната тежест при облагане на печалбата (средния данъчен размер в световен аспект за периода 1993 -2007г. е спаднал от 38% на 26,9%)
• намаляването на данъчната тежест е особено типична за държавите от централна и източна Европа, предвид стимулиране на техните икономики
• в част от държавите данъкът се разпределя между централния и местния бюджет, например в САЩ, Япония, Швейцария, Италия, а в Норвегия е изцяло местен данък

b. организация на облагането на доходите на юридическите лица  у нас (ЗКПО)

• обекти – печалбата на местните и чужденстранните юридически лица, някои разходи на юридическите лица, приходите на бюджетни предприятия от сделки по смисъла на търговския закон, доходите  посочени в ЗКПО (например дивиденти и ликвидационни дялове и други), дейността по опериране на корабии на лицата регистрирани да осъществяват морско-търговско корабоплаване
• субекти – местни юридически лица и чуждестранни юридически лица, както и други за целите на закона
• видове данъци – данък върху печалбата (корпоративен данък), дакън върху разходите (социални разходи, представителни разходи, разходи свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се извършва управленска дейност), окончателни данъци за определени в закона доходи, алтернативни данъци (замества данъка върху печалбата и се отнася за: дейности  по организиране на хазартни игри, приходи на бюджетни предприятия, дейността по опериране на кораби)
• формиране на данъчната основа и данъчен размер – данъчната основа се образува след преобразувания на счетоводния финансов резултат. След това се получава данъчен финансов резултат. Той е данъчна основа, когато е положителен. Ако е отрицателен (данъчна загуба), няма данък. Преобразувания на счетоводния финансов резултат:
• данъчни постоянни разлики – счетоводни приходи и разходи, които не се признават за данъчни цели: при разходите, следователно коригираме финансовия резултат със съответно увеличение равно на размера на непризнатите разходи. Такива са например глоби и санкции за нарушаване на нормативните актове, дарения над определения в закона размер (10% от счетоводната печалба) и извън институциите посочени в закона и прочие. При приходите следователно се извършва намаление на счетоводния за образунаве на данъчния финансов резултат (данъчни облекчения). Такива са приходите от дивиденти и лихвите за надвнесени данъци и други държавни приходи
• данъчни временни разлики – счетоводни приходи и разходи, които не се признават за данъчни цели в годината на осчетоводяването им, но се признават през друг отчетен период съгласно условията в закона. Те са свързани с последващи оценки на активи и пасиви, както и с регулиране на слабата капитолизация
• други суми преобразуващи финансовия резултат – такива са например капиталовата печалба, загуба, която се получава при търговия с акциите на регулиран финансов пазар. Капиталовата печалба не се облага с данък, тоест с нея трябва да се намали счетоводния финансов резултат. При капиталовата загуба е обратно – с нея се завишава счетоводния финансов резултат
• третиране на загубите и амортизацията – по отношение на загубите ако през един отчетен период се получи данъчна загуба, юридическите лица имат право да я пренасят през следващите пет години. Тоест да намаляват данъчния си финансов резултат през следващите години. Амортизациите, съгласно закона за данъчни цели се признават амортизационните разходи непревишаващи размерите определени в закона за съответната категория дълготрайни активи. Активите са разпределени в 7 категории. Най-облагодетелствани са компютърните технологии и мобилните телефони. Те могат да се амортизират с 50% за данъчни цели. Така фомираният данъчен финансов резултат се умножава по данъчния размер 10% и се получава данъчното задължение.
  • авансови вноски, деклариране и плащане на данъка – авансови вноски дължат всички юридически лица, облагани с данък върху печалбата с изключение на новообразуваните дружества за годината на тяхното учредяване и дружествата, чиито нетни приходи от продажби не привишават 200 000лв. авансовите вноски са месечни и тримесечни. Месечните се правят от юридическите лица реализирали данъчна печалба през миналата година (1/12 от данъка от миналия данъчен период  умножен  по коефициент определен от държавата). Тримесечни вноски се правят от юридически лица, които през миналата година са имали данъчна загуба, въз основа на реализирания данъчен финансов резултат за съответния период на текущата година. Юридическите лица подават годишна данъчна декларация до 31.03 на следващата година, придружена с годишен финансов отчет и приложенията към него. Данъчното задължение следва да се внесе в същия срок, като от него се изваждат авансово направените вноски.
  • Преотстъпване на данъка, намаляване на данъка и освобождаване от облагане
  • Преотстъпване – правото на юридическите лица да не внасят в държвния бюджет данъка, като спестените суми се използват за цели посочени в закона, например преотстъпва се в размер 60/100 на юридическо лице, регистрирано като зедемедски производител в случай, че преотстъпения данък се инвестира в дълготрайни материални активи и дълготрайни нематериални активи, необходими за извършване на неговата дейност
  • Намаляване на данъка – може да се извърши например в случаите, когато юридическото лице наеме безработно лице/лица  по трудово правоотношение. Намалението е от данъчния финансов резултат и съответства на трудовото възнаграждение на наетото лице за първата година от наемането им
  • Освобождаването се отнася за колективни инвестиционни схеми и колективни инвестиционни дружества, акционерни дружества със специална инвестиционна цел – главно за недвижими имоти, БЧК
    • Данъци върху разходите – тези данъци са въведени с цел необосновано увеличаване на съответните разходи и от тук избягване на данъчно облагане, те са:
    • Представителни разходи
    • Социални разходи, предоставени в натураа на работници и служители без ваучери за храна до 60 лева месечно, разходите за допълнително социално осигуряване на персонала до 60 лева месечно и разходите за транспорт на персонала от местоживеенето до местоработата и обратно чрез специализиран транспорт
    • Разходи свързани с експлуатация на превозни средства за осъществяване на управленска дейност. Данъчният размер върху тези разходи е 10%, като както разходите, така и платените данъци върху тях се признават за данъчни цели в годината на начисляването им
      • Алтернативни данъци – отнасят се за:
      • Лица извършващи хазартна дейност – те плащат данък въз основа на приходите от направените залози (10% или 12%)
      • Данък върху приходите на бюджетните предприятия само от търговска дейност (3% върху приходите)
      • Данък върху дейността от опериране на кораби (10% според тонажа на кораба)