Joomla Software solutions Template

Payday loan

ВРЕМЕВА СТРУКТУРА НА ЛИХВЕНИТЕ ПРОЦЕНТИ.

ВРЕМЕВА СТРУКТУРА ПРИ СИГУРНОСТ. ТЕОРИИ ЗА ВРЕМЕВАТА СТРУКТУРА НА ЛИХВЕНИТЕ ПРОЦЕНТИ. ВРЕМЕТРАЕНЕ (DURATION). МАТУРИТЕТЕН  РИСК И РИСК ОТ ДЕФЕКТИРАНЕ.

1. ВРЕМЕВА СТРУКТУРА ПРИ СИГУРНОСТ:

Наблюдението на доходността на облигациите показва най-общо, че колкото по-дългосрочни са облигациите, толкова по-висока е тяхната доходност до падежа. Причина за това може би е, че колкото по-дългосрочни са облигациите, толкова повече те са изложени на риск от промяна на лихвените проценти (лихвен риск – interest rate risk). Това се отнася най-вече за дисконтните облигации (ако не са държани до падежа), при които липсва презумпцията за постоянно реинвестиране на текущата доходност (купоните) по действащия лихвен процент. От друга страна, по-високата доходност на дългосрочните облигации може би отразява очакванията на пазарните агенти за нарастване в лихвените проценти.

ЦЕНООБРАЗУВАНЕ НА ОБЛИГАЦИИТЕ И КРИВА НА ДОХОДНОСТТА:

Изчисляването на цените на различните видове облигации се основава на приемането, че паричните потоци и изискваният лихвен процент r, който следва да бъде осигурен, са известни. В действителност облигациите са ценообразувани на вторичния пазар и инвеститорите могат лесно да открият техните котировки (цени).

Чрез използването на данните за матуритета и доходността до падежа на облигациите, се постороява графика, по абсцисата, на която е отразен матурутетът по години, а по ординатата – доходността до падежа. Тази графика е известна като крива на доходността. Наколонената нагоре крива на доходността обикновено се описва като нормално и естествено състояние, но в практиката за определени периоди от време не са изключение и случаите на права (успорена на абсцисата) и наклонена надолу крива на доходността.

Доходността до падежа на дисконтните облигации често бива наричана спот лихвен процент (spot rate). Ето защо може да се каже, че кривата на доходността представя спот лихвените проценти, които са еквивалентни на стойностите на доходността до падежа на облигациите с различни матуритети. Спот лихвените прценти (или доходностите до падежа) обаче не са равни на краткосрочните лихвени проценти за съответните години.

ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ ЗА ПЕРИОДА НА ДЪРЖАНЕ НА ОБЛИГАЦИЯТА (Holding Period Return):

Интересно е да се даде отговор на въпроса дали има различие във възвръщаемостта на две-, три-, четири- и т.н. годишните облигации, ако те се държат за период от 1 година. Ако приемем, че най-дългият период на облигация, който имаме е 5 години, то тогава на пръв поглед изглежда, че петгодишната облигация, която има най-висока доходност до падежа, следва да има най-висока доходност за период от 1 година. Но ако това е така, то пазарните агенти, които имат намерение да инвестират в рамките на 1 година, няма да търсят облигации с други матуритети, освен тези с петгодишен матуритет. Тогава цените на петгодишните облигации ще се повишат, а на тези с по-къси матуритети ще намалеят. Така доходността на петгодишните облигации ще намалее , а тази на облигациите  спо-кратки матуритети ще нарастне. Нормално е този процес да продължи до тогава, докато доходността за период от 1 година се изравни за облигациите с различни матуритети.

Облигациите с различни матуритети биха имали еднакава възвръщаемост за период от една година, при условие, че лихвените проценти са известни. Това, че облигациите с по-продължителен матуритет имат по-висока доходност е резултат на по-високите бъдещи лихвени проценти и това че облигациите с по-продължителни матуритети ще бъдат все още валидни, когато тези по-високи лихвени проценти са в действие. Притежателите на едногодишни облигации биха могли да реинвестират принципала и лихвите в последващите периоди и така да се възползват от тези по-високи лихвени проценти.

ФОРУЪРД ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ:

На облигационния пазар инвеститорите не могат да намерят информация за бъдещите лихвени проценти, информацията достъпна до тях се отнася до текущите цени и доходността до падежа на облигациите. Същевременно е възможно да се създаде синтетичен форуърд контракт, при който инвеститорът със сигурност може да се възползва от бъдещите лихвени проценти. Това обаче не означава, че бъдещите фактически лихвени проценти ще бъдат такива, каквито се получат по сключените форуърд контракти.

Лихвеният процент за даден бъдещ период n, който произтича от доходността до падежа на облигации с различни матуритети, е:

Числителят в това уравнение показва фактора на растежа на n-годишна облигация до падежа. Знаменателят показва нарастването на (n-1)-годишна облигация до падежа. Понеже последното настъпва с една година по-рано, различието в нарастването показва какъв е лихвеният фактор за периода от (n-1) до n. По-точно това е очакваният лихвен фактор, респективно лихвен процент, или още бъдещият спот лихвен процент (често наричан форуърд лихвен процент).

По този начин не могат да се изчислят бъдещите лихвени проценти, защото те не са известни, но така може да се разбере какви са очакванията на пазара за бъдещите спот лихвени проценти, т.е. за форуърд лихвените проценти. Eто защо в горната формула означението за лихвен процент r_n, е удачно да се замени с това за форуърд лихвен процент f_n, при което уравнението може да се преобразува във вид, позволяващ определянето на справедливата цена на облигация с матуритет от n периода, като се използва известната цена на облигацията с матуритет от (n-1) периода и форуърд лихвеният процент за период n:

По този начин форуърд лихвеният процент е дефиниран като брейкивън лихвен процент, който изравнява възвръщаемостта на n-периодна дисконтна облигация, с тази на (n-1) периодна дисконтна облигация, реинвестирана (rolled over) в едногодишна дисконтна облигация в период n.

II. ТЕОРИИ ЗА ВРЕМЕВАТА СТРУКТУРА НА ЛИХВЕНИТЕ ПРОЦЕНТИ:

ХИПОТЕЗА НА ОЧАКВАНИЯТА:

Тази теория се опира на значителен емпиричен знализ, според който паричния и капиталовия пазар са високо “ефективни” от гледището на възприемането и реакцията спрямо нова информация, отнасяща се за лихвените проценти и цените на финансовите инструменти. Теорията за рационалните очаквания е сравнително нов феномен със значителен брой поддръжници. Според тази теория инвеститорите вграждат незабавно новата информация в решенията си за покупка или продажба на ценни книжа, за заемане или кредитиране. Отразявайки новата информация, цените на ценните книжа и лихвните проценти веднага реагират. Тази бърза реакция влиза в противоречие с традиционните възгледи за лихвените проценти и моделите за тяхното прогнозиране, според които трябва да минат седмици и месеци, преди промените, засягащи лихвените проценти и цените, да упражнят пълното си влияние на финансовите пазари.

Ако паричният и капиталовият пазар са високо ефективни в посочения по-горе смисъл, лихвените проценти ще бъдат винаги на своето равновесно ниво или близко до него. Всяко отклонение от това ниво  в резултат на промени в търсенето и предлагането ще бъде случайно и почти мигновено  ще се елиминира. В такъв случай миналото развитие няма да може да се използва за предсказания на настоящето и бъдещето. Лихвените проценти ще се отклоняват от равновесното си ниво, т.е. ще се променят, само когато се повяви нова и неочаквана информация. От това следва, че полиси-мейкърите (policy-makers) не могат да променят лихвените проценти, без да познават очакванията на публиката, и че те въобще не са в състояние да повлияят на лихвените проценти, освен ако правителството успее да убеди публиката, че гарантира формирането на нови очаквания.

От гледна точка на времевата структура на облигациите, теорията за очакванията я обяснява с помощта на еднопериодните спот лихвени проценти. Защитниците на теорията за очакванията вярват, че доходността на двегодишна облигация се определя по такъв начин, че възвръщаемостта на двегодишната облигация да е същата, както и възвръщаемостта на едногодишна облигация, плюс очакваната възвръщаемост на едногодишната облигация, закупена в началото на втората година.

Ако теорията на очакванията е вярна, то тогава издигаща се нагоре крива на доходността е показателна за очаквано повишаване на краткосрочните лихвени проценти. Подобно на това крива на доходността, при която липсва наклон, показва, че краткосрочните лихвени проценти ще останат непроменени. Ако пък кривата на доходността е наколена надолу , то това е индикация за понижаване на краткосрочните лихвени проценти.

ХИПОТЕЗА ЗА ЛИКВИДНОСТТА:

Изградена е върху анализ на възвръщаемостта на облигации с различни матуритети. Тази теория възприема схващането, че инвеститорите, които са закупили облигации с по-дълъг матуритет отколкото предпочитат, следва да бъдат възмездени с определен премиум - ликвиден премиум. Допълнително се приема, че на пазара има ограничен брой инвеститори, които биха желали да държат дългосрочни облигации, така че на останалите инвеститори следва  да се предложи премиум, за да желаят да закупят такива облигации.

Според тази теория доходността расте с нарастването на срока, за което има две причини. Едната е, че инвеститорите по принцип не са склонни да поемат риск, т. е. те предпочитат по-стабилен доход, и другата е, че цените на дългосрочните инструменти са по-колебливи. Поради това, за да бъдат компенсирани за по-високия риск, инвеститорите искат да получат по-висока доходност по дългосрочните инструменти. От своя страна понятието непоемане на риск може да се анализира чрез функции на полезността или т. нар. еквиваленти на база сигурност (изразяващи безразличието между сигурните пари и залагането).

От теорията за нарастващата ликвидна премия следва, че кривите на доходността са винаги нарастващи. Но това е в противоречие с емпиричния факт, че макар кривите на доходността обикновено да са наистина нарастващи, понякога те имат и друга форма.

ХИПОТЕЗА ЗА СЕГМЕНТИРАНИЯ ПАЗАР:

Хипотезата за сегментирания пазар, произтича от факта, че много от инвеститорите и емитентите на дълг имат определени предпочитания спрямо дългови инструменти с определен матуритет. В допълнение на това, те изглежда не проявяват чувствителност спрямо различията в доходността на инструментите с различен матуритет.

Според теорията на сегментирания пазар, пазарните агенти са избягващи риска и не съществуват такива различия в доходността на ценните книжа с различни матуритети, че да ги предизвикат да инвестират в матуритет, който е извън техния пазарен сегмент. Тази теория е предпочитана от практиците, докато теоритиците считат, че инвеститорите, които са мотивирани от относителното различие в доходността на различните матуритети, преобладават на пазара.

ХИПОТЕЗА ЗА ”ПРЕДПОЧИТАНОТО МЕСТОЖИТЕЛСВО” (Preferred Habitat):
Теорията за предпочитаното местожителство се основава, на разбирането, че инвеститорите, при които матуритетната структура на активите съвпада с тази на задълженията им, са изложени на най-нисък риск. Т.е., позицията, при която активите и задълженията съвпадат по матуритет, е тяхното предпочитано местожителство (preferred habitat). Ако има ценни книжа с такава матуритетна структура, която не е в предпочитаното местожителство на инвеститорите, предлагащи по-висока доходност, то инвеститорите постепенно ще коригират тяхното предпочитано местожителство (позиция) така, че да включат тези активи в портфейла си.

Ако тази теория е вярна, то премиумите в матуритетната структура ще съществуват само за тези матуритети, за които търсенето е слабо. Тези премиуми са необходими, с оглед да стимулират инвеститорите да напуснат тяхното предпочитано местожителство (позиция).  Тази хипотеза се родее с хипотезата за ликвиднпстта, с разликата, че не е задължително инвеститорите да изискват премиум за инвестиране в инструменти с по-продължителен матуритет. Хипотезата за предпочитаното местожителство може да изиска премиум за инвестиране в краткосрочни инструменти, ако те са извън обхвата на инвеститорските предпочитания.

1. ВРЕМЕТРАЕНЕ (Duration):

Матуритетът на облигациите предоставя важна информация за тяхното ценообразуване. Цените на облигациите с по-продължителен матуритет, като цяло, са повече повлияни от промените в лихвените проценти. Облигация с високи купонни плащания ще бъде изложена в по-голяма степен на промените в кратко- и средно-срочните лихвени проценти, отколкото облигация с ниски купонни плащания, а що се отнася до дисконтните облигации, те са изложени на лихвен риск при падежа им. Ето защо, за да може различните видове облигации да бъдат сравними спрямо риска, на който са подложени от промяната на лихвените проценти, е необходима комплексна мярка, която е по-добра от простото сравнение на матуритетите. Тази мярка, използвана от анализаторите на облигациите, дефинира времетраенето на облигационните парични потоци и се нарича времетраене (duration). Нека:

- дисконтен фактор за един период

D – периодични купонни плащания

Т – периоди

P_t – балонно плащане за последния период T

Времетраенето е претегленото средно на купонните плащания D и на балонното плащане P_t от времената, през които са извършени тези плащания, като всяко плащане е съотнесено към сегашната си стойност.

Разгледан по-подробно алгоритъмът на изчисляване на времетраенето включва: изчисляване на сегашната стойност на паричните потоци D и P_t, използвайки дадения дисконтен фактор за всеки период F; намиране стойността на облигацията V₀ чрез сумиране на дисконтираните парични потоци; след това дисконтираните плащания за всяка година се разделят на V₀, за да се получат теглата за всяка година (сумата на тези тегла трябва да е 1); с така получените тегла се претегля всеки от съответните периоди и претеглените периоди се сумират, за да се получи времетраенето. То винаги е по-малко от матуритета на купонната облигация, а времетраенето на дисконтната облигация е точно нейният матуритет, защото единственото плашане е на падежа й и неговата претеглена стойност е равна на 1. От това следва и изводът, че промяната на лихвените проценти не влияе върху дохосността на дисконтната облигация.

Целта на изчисляването на времетраенето е да се определи в каква степен ще се промени потокът от облигационните парични плащания, в резултат на промяната на някои от лихвените проценти.

Времетраенето е основна концепция при мениджмънта на портфейли с фиксиран доход. На първо място времетраенето дава обобщена мярка на средния матуритет на даден портфейл. На второ място, времетраенето е основно средство за имунизирането [1]на портфейла срещу промяната в лихвените проценти. На трето място, времетраенето е показателно за чувствителността на портфейла спрямо промените в лихвените проценти. Дългосрочните купонни облигации са по-чувствителни спрямо промените в лихвените проценти, отколкото краткосрочните купонни облигации.

Промяната в цената на облигацията е пропорционална на времетраенето на облигацията. Поради тази причина времетраенето се приема като естествена мярка на лихвения риск, пред който е изложена облигацията. За дисконтните облигации този риск е пряко обвързан с техния матуритет, понеже времетраенето и матуритетът при тях съвпадат. Не е такъв случаят с купонните облигации. При тях размерът на изплащания дивидент играе определено значение за изкуствено намаляване на матуритета, понеже част от изплащанията (купоните) се извършват преди крайното (балонно) плащане.

В практиката се използва т. нар. ”модифицирано времетраене” D*:

То показва отрицателната зависимост между промяната в стойността на облигацията и промяната в нейната доходност до падежа. Така повишаването (намаляването) на доходността до падежа на облигацията води до намаляване (повишаване) на нейната стойност.

1. МАТУРИТЕТЕН РИСК И РИСК ОТ ДЕФЕКТИРАНЕ:

МАТУРИТЕТЕН РИСК:

Наблюдението на кривата на доходността показва , че в повечето случаи се наблюдава крива на доходността, която е наклонена нагоре, особено за краткосрочните и средносрочните матуритети. Логичното обяснение на този факт се крие както в хипотезата за ликвидността, така и в хипотезата на очакванията. Наклонената крива на доходността нагоре може да се обясни с наличието на ликвиден премиум или още матуритетен риск. Т.е. при по-дълги матуритети съществува риск от промяна на лихвените проценти, респективно доходностите.

Насочената нагоре крива на доходността предполага матуритетен диференциал между доходността на ценните книжа с дълъг и къс матуритет – т. нар. времеви спред (term spread).Чрез времевия спред могат да се тестват различни хипотези, като напр. способността времевият спред да прогнозира бъдещото изменение на спот лихв. проценти или дали форуърд лихв. проценти могат точно да определят бъдещите спот лихв. проценти.

РИСК ОТ ДЕФЕКТИРАНЕ:

За разлика от Държавните Ценни Книжа, при корпоративните облигации съществува определен риск, че купонните плащания и/или номиналната сума няма да бъдат изплатени. Следователно, доходността на тези корпоративни ценни книжа следва да включва определена надбавка, която да компенсира този риск. Тази надбавка, равна на разликата между обещаната и очакваната доходност, се нарича премиум за риска от дефектиране (default risk premium). Количествено премиумът за дефектиране може да се изрази като разлика между доходността на портфейл от корпоративни облигации и облигация, при която липсва подобен риск (държавни облигации) с еднакъв, или приблизително еднакъв матуритет. Този премиум не е еднакъв за целия период, напротив, той се променя. Премиумът достига най-високи стойности, когато лихвеният процент (инфлацията) е най-висок.

32 Риск и възвращаемост. Вариация на възвращаемостта на актив, Ковариация между два актива и Вариация на портфейл от активи. Индексен Модел. Въведение и приемания. Оценяване на историческите бети. Пазарен Модел. Разлика между риск на индивидуален актив и риск на портфейл от активи. Пазарно равновесие: Модел за оценка на капиталовите активи – МОКА.

1. 1. Вариация на възвращаемостта на актив, Ковариация между два актива и Вариация на портфейл от активи

Вариацията (дисперсията) е най-често използваната мярка за измерване на нестабилността на дадена променлива и това е разпръснато нейното разпределение

Вариацията на възвращаемостта на актив i е :

Ковариацията е мярка оказваща в каква степен възвращаемостите на два актива се движат в една посока. Ковариацията между два актива i, j се определя като:

Вариацията на портфейл съставен от два актива не резултат само от сбора на  отделните активи, но и на ковариацията между възвращаемостите на отделните активи. Ковариацията установява степента при която възвращаемостта на единия актив се уравновесява от възвращаемостта на другия актив и обратно. Вариацията на портфейла може да бъде представена като:

Очевидно ако p₁₂ = 1 израза от дясната страна на уравнението може да бъде неопределено голям. Ако p₁₂ <1 тогава изразът е по-малък. Ако p₁₂ = 0 крайният израз от дясно изчезва и ако p₁₂ < 0 тогава изразът е отрицателен, което означава че вариациите на активите се неутрализират взаимно от части. Ако p₁₂ = -1 теглата на отделните активи могат да се изберат по такъв начин, че портфейлената вариацията да достигне до нула.

В основата на диверсификацията лежи факта, че отделните активи неизменно имат различни корелации и за това активите включени в портфейл са по-малко рискови отколкото взети по отделно. Общата формула за вариацията на портфейл съставен от n актива:

Формулата за вариацията на портфейл съдържа вариацията на всички активи плюс ковариацията на отделните активи. Вариацията на портфейл се подразделя на две части – систематичен и идиосинкратичен.

1. 2. Индексен модел. Въведения и приемания

Случайно наблюдение на цените на акциите показва, че когато пазарния индекс се повишава повечето от останалите цени на акциите се повишават и обратно, когато пазарът се понижава повечето цени на акциите също спадат. Това ни навежда на мисълта че цените на отделните акции може би корелират помежду си, поради това че върху тях се оказва въздействие от общ за всички акции фактор а именно пазарът или пазарният индекс.

1. 3. Оценяване на историческите бети

Формално погледнато бета за дадена фирма се оценява с помощта на регресионния анализ. Целта е да се намерят такива стойности на α и β, чрез които да се постигне най-добра оценка Ri при дадена Rm .

Ri – възвращаемост на даден актив

Rm – нормата на възвращаемост на пазарния индекс

С оглед на това е необходимо намирането на това уравнение, което да минимизира квадрата на остатъчната грешка - εi. Остатъчната грешка е разликата между действителната възвращаемост и и възвращаемостта на актива прогнозирана от модела. Ако минимизираме квадрата от остатъчните грешки, на практика ще минимизираме вариацията на условното разпределение .

1. 4. Пазарен модел. Пазарно равновесие : МОКА

Модела за оценка на капиталовите активи (МОКА) е известен в хипотетичния свят в който са налице следните предположения, за инвеститорите и набора възможностите които те имат:

-        инвеститорите не желаят риск, стремят се към максимизиране на очакваната изгода от богатството в края на даден период

-        инвеститорите следват пазарните цени имат хомогенни очаквания относно възвращаемостта на активите

-        съществуват безрискови активи, така че инвеститорите могат да заемат и да дават в заем неограничени количества по безрисковата норма на възвращаемост

-        количеството на активите е фиксирано. Също така всички активи са представени на пазара и притежават безкрайна делимост

-        липсват транзакционни разходи на капиталите пазари, информацията е безплатна и достига до незабавно да всички инвеститори

-        не съществуват пазарни неперфектности, като данъци, регулиране и ограничение върху късите позиции.

Ефективност на пазарния портфейл.

Доказателството на МОКА изисква при равновесие пазарният портфейл да бъде ефективен. Един от начините да бъде установена ефективността на пазарния портфейл е аргументирането с хомогенните очаквания на инвеститорите, поради което те ще бъдат изправени пред едни и същи изразени чрез минималния вариационен набор. Даже без наличието на безрискови активи, те ще изберат ефективни портфейли, независимо от техните индивидуални преференции спрямо риска. При положение че всички инвеститори държат положителни части от богатството в ефективни портфейли, пазарният портфейл следва да бъде ефективен, защото пазарът е просто сума от индивидуалните инвестиции и индивидуалните инвестиции са ефективни. Така на теория, когато всички индивиди имат хомогенни очаквания, пазарният портфейл следва да бъде ефективен.

Извеждане на МОКА

Известно е, че пазарното равновесие съществува, цените на всички активи трябва да се нагодят така, че да бъдат държани от инвеститорите. Не трябва да съществува свръхтърсене. С други думи, цените трябва да бъдат така установени, че предлагането на всички активи да бъде изравнено с тяхното търсене. Следователно при равновесие пазарният портфейл е съставен от всички търгуващи активи, държани в пропорция, съответстваща на относителната им пазарна стойност, спрямо общата пазарна стойност на всички активи. Равновесната пропорция за всеки актив в пазарния портфейл следва да бъде:

Уравнението:  е известно като Модел капиталовите активи , МОКА. Изискващата се норма на възвращаемост за който и да е актив е равна на безрисковата норма на възвращаемост плюс риск-премиум.

33. Деривативни инструменти. Фютчърси - обща характеристика. Хеджери и спекулатори. Пазарът на фючърси. Същност и характеристика на опциите. Фактори оказващи влияние върху цените на опциите. Комбинации от опции и други финансови инструменти.

1. 5. Фючерси – обща характеристика

Фючърс контрактът е договор между две страни относно покупката или продажбата на актив в определен момент в бъдещето по предварително определена цена. Фючърсните контракти обикновено се търгуват на борсата. С оглед улесняването на търговията, борсата определя стандартизирани параметри на контракта. Понеже двете страни по контракта обикновено не се показват, борсата осигурява механизъм гарантиращ на страните по договора изпълнение на задълженията по сключения договор.

При фючърсните контракти точната дата на доставката не е определена. Контракта е специализиран за доставка в определен месец, а борса определя точния ден в който следва да бъде извършена доставката. За стоките периодът на доставка е обкновено през целия месец.

Фючърсите спадат към групата на деривативните финансови инструменти, чиято стойност зависи от стойността на друга първична или базисна ценна книга или променлива

1. 6. Опции.

Съществуват многобройни типове опции като при това терминологията е объркваща – calls, puts, strips, straddles, spreads, out-of-the money опции.

Call-опцията е условен договор зависещ от стойността на актива върху който е подписан. Например Call-опцията дава право за закупуване на акция на избрана фирма по фиксирана цена обикновено наричана екзерсизна цена или още striking цена за определен период от време.

Опцията put е точната противоположност на опцията call. Собственика на put има правото да продаде актив по екзерсизната цена по всяко време до и в включително дата на опцията put.

Европейски опции – могат да бъдат упражнени единствено на тяхната падежна дата и не съществуват кешови плащания по акцията от рода на дивиденти.

Американски опции – могат да бъдат упражнени по всяко време до падежа.

Най-малко три фактора са важни за пазарната цена за европейския пит опции. Колкото по висока е стойността на актива въз основа на който се подписва опциония договор толкова по-висока е стойността на опцията. Стойността на опцията call нараства с нарастване на стойността на базисния актив, при еднаква екзерсизна цена и еднаква падежна дата. За отбелязване е също, че опцията продължава да има положителна цена, въпреки че стойността на актива е по-ниска от колкото  екзерсизната цена. До толкова до колкото инвеститорите вярват във възможността цената на актива да превиши екзерсизната цена преди падежа опцията има позитивна стойност.  Колкото по-ниска е екзерсизната цена толкова по-висока е цената на опцията call. Третият безспорен фактор влияещ върху цената на call опциите е продължителността на времето до падежа. Колкото по-дълго е времето до падежа толкова по-висока е вероятността цената на актива да се покачи над екзерсизната цена. Така дългосрочните опции имат по-висока цена от дългосрочните. Всъщност call опциите които имат не дефиниран падеж ще имат цена равна на стойността на актива независимо от екзрсизната цена. Това е така, защото такава опция никога няма да бъде упражнена.

Съществуват още два важни фактора които въздейства върху цената на опцията – вариацията на цената на актива въз основа на който сключен опционния договор и безрисковият лихвен процент. Колкото по-висока е вариацията толкова по-висока е вероятността  цената на актива да надвиши екзерсизната цена и това в полза на държателя на call опцията. Също така колкото повече нараства безрисковия лихвен процент толкова повече нараства и стойността на call опцията.

Едно от най-интересните свойства на опциите е че могат да бъдат комбинирани по различни начини предлагайки различни варианти на печалба. Комбинация от акция и опция put върху тази акция дава същите възможности за доход като комбинация от облигация и опция call. Съответно портфейл съставен от дълга позиция върху актив плюс опция put и къса позиция върху call е равносилен на държане на безрискови облигации.

Възможните модели на изплащане осигуряване при комбинация на отделните ценни книжа са: spread – комбинация от put и call опции в единствен договор при което екзерсизната цена на опцията от put е по-ниска от екзерсизната цена на опцията call. Поради паритета между опциите put и call стойността на spread-a е по-ниска от тази на straddle.

Straddle – комбинация от put и call опции в единствен договор, при които екзерсизната цена и падежния срок е еднакъв за двете опции.

Straps и Strips – комбинация от две опции call и една put и съответно две put и една call.