Joomla Software solutions Template

Payday loan

Публично стопанство, публични блага и теорията за колективния избор

В съвременните условия публичните финанси се свързват най-вече с осигуряването на публични блага за задоволяване на т.нар. колективни потребности /сумирани индивидуални потребности/. Задачата по осигуряването на публичните блага е предоставане на финансовот стопанство.

Публичното стопанство е публично-правно организирана дейност за управление, създаване и потребление на стопански блага, предназначени за посрещане на колективни потребности. Както частното стопанство добива стоки и услуги и задоволява определени потребности, така и публичното стопанство добива публични блага и ги предоставя за задоволяване на публични потребности.

Съществуващите разлики между частното и публичнот стопанство могат да се опредеят в следното:

1)               Различни са механизмите за осигуряване на ресурсите. Частното стопанство използва собствени ресурси и възпроизвеждани такива. Публичното стопанство набира необходимите си ресурси чрез задължителното и принудително плащане на данъци от данъчните субекти.

2)               Различни са мотивите за функциониране на частното и публичното стопанство. Частното стопанство работи за печалба, докато публичното стопанство работи за задоволяване на колективните потребности, а не за реализирането на печалба.

3)               Различни са механизмите на търсенето и предлагането на блага от частния и публичния сектор.

4)               Различни са институциите, които оперират в двата сектора. В публичния сектор това са подобни на организациите с идеална цел, подчинени на политически и административни решения.

Тъй като публичния сектор работи в условия на недостиг на ресурси, то и при него действат квазипазарни методи на управление.

Публичните блага имат своя специфика, изразяваща се в следното:

1)               При частните стоки и услуги съществува делимост, докато при публичните блага липсва такава делимост. Те са крупни единици /съвкупности/, които се потребяват само общо от всички индивиди.

2)               Достъп но частните стоки имат само тези, които заплатят тяхната цена. Индивидите, които не искат или не могат да направят това, се изключват от потреблението на тези стоки. При публичните блага няма икономически механизъм, който изключва от потреблението части от индивидите.

3)               При публичните блага отделните потребители не са в конкурентни отношения в процеса на тяхното потребление. Потреблението на дадено публично благо от “Х” не означава, че не може то да се потребява от “У”л

Поради тези причини публичните блага са неподходящи за производство от частния сектор. Ако допуснем, че публични блага се създават в частния сектор, то той ще поиска те да се заплатят. Следователно цената на публичните блага може да се разглежда като плащаните от индивидите данъци.

Съществуват два вида публични блага: чисти публични блага и смесени стоки и услуги /квази публични блага/.

Чисти публични блага се потребяват общо, съвместно от всички индивиди, без да се намират в конкурентни отношения.

Квази публичните блага, които също са предоставени от публичния сектор, са персонифицирани /за определени групи от хора/. Те се финансират за сметка на три източника: бюджетни ресурси; такси, плащани от ползвателите; бизнес сектора.

Няма рязка граница между чистите и квази публични блага. Това е въпрос на организация на публичния сектор.

Проблемът за колективния избор възниква поради факта, че от оскъдните ресурси, които притежава обществото, трябва да се заделят средства за публични блага и за частни стоки и услуги.

Разпределението на ресурсите за публичния и частния сектор има изместващ ефект. Всяко повишаване в единия сектор води до понижаване в другия /графика 1/. Този колективен избор на практика се прави, когато се приемат икономическите програми на правителствата и когато се приема бюджета. Колкото е по-демократична една страна, толкова участието на гражданите в колективния избор е по голямо и обратно, колкото една страна е по-недемократично, толкова участието на гражданите в колективния избор е по-малко.

Публ. благо

Х₂ С

Х                                         А

Х₁ В

У₂ У   У₁ Частни стоки и услуги

/графика 1/

Принципи на организация на публичното стопанство:

1)  икономически принцип /принцип на ефективността/ - изисква производството на колкото е възможно повече блага с по-малко разходи;

2)  принцип на безпристранстността;

3)  принцип на справедливостта.