Joomla Software solutions Template

Payday loan

Геоикономика и МИО

Тема 2.1 Геополитика и МИО

Наука и стратегия в практически аспект за закономерностите, за разпределение и преразпределение на сверите на влияние  в глобалния свят с цел установяване на контрол или хегемония на определени субекти в глобалното комуникационно пространство (ГКП).

Геополитиката е свързана с понятието ГеоКод. Това е съдържанието на генетичната памет за генезиса, еволюцията и развитие, прогрес или деградиране на една държава, нация народ или етнос . Има три компонента: 1. Генетична памет на субекта – в следните аспекти- сумарна памет (акумулирана мъдрост на субекта) генерирана от неговото възникване до точка от неговото развитие.; 2. Историческата памет на субекта(наследствеността) различните етапи в развитието; 3. Социокултурната памет на субекта обусловена от духовната, културна, конфесионална, етническа, родова, езикова и писмена идентичност на субекта.

СХЕМА:

ГЕНЕЗИС И РАЗВИТИЕ НА ГЕОКОДА

Историческа обусловеност и приемственост > ГК > ГПК-доктрини > ГИК-доктрини>геостратегия>ГПВ-задачи-цели-задачи>ГИВ>геостратегическо позициониране>A,B,C>

Тема 2.2 Геоикономика и МИО

Геоикономиката няколко определения:

• Икономическа геополитика
• Провеждане на геополитика с икономически средства
• Провеждане на геополитика от позиция на иконом мощ на една държава или регионално формирование.
• Геополитика за контрол върху създаването разпределението на националните, регионални и световни ресурси и на регионалният и световен доход.

Геоикономиката се свежда се до осигуряване на регионално и глобално геополитическо могъщество и  хегемония с икономически средства. За да се постигне тази цел е нужно да има политическият елит на субекта да притежава геоикономическо мислене в два аспекта: А.) способност да разработва геополитически стратегии за акумулиране управление на национален, регионален и глобален капитал. Б) Способност на управляващия елит да управлява ресурси от всякакъв вид особено тези, които имат стратегически характер, като знанието например.

При правилно Геокономическо мислене на управляващия елит се разработва и най-адекватна геоикономическа позиция на един субект в околната геополитическа среда.

Същност на Геоикономически КОД – виждания тези, хипотези, предположения, доктрина един субект за поведения в обкръжаващата икономическа среда на съответните равнища – регионално, субрегионално, глобално, локално.

Тема 2.3 ГКП – Глобално комуникационно пространство

„Само в своите граници и благодарение на тях, нещото е това което е”

Граничещо – „противопоставяне на маргиналното на централното”

Границите като функция биват 3 вида: бариерни – затрудняват връзките и отношенията между пространствата; контактни – способстват за връзки и отношения; филтриращи – селектират връзки и отношения;

На базата на тези 3 функционални граници в съответни комбинации се формират различните пространства:

• Държавно пространство – лимитира се от териториални граници.
• Географско пространство – лимитира се от различни географски признаци (морета, планини, релеф).
• Цивилизовано пространство – лимитира се от социологически и  културни елементи, които формират социологическа – културна еднородност.
• Етническо пространство – лмитира се от етническа еднородност.
• Конфесионално (религиозно) пространство – лимитира се от религиозна еднородност.
• Лимитира се от държавни и регионални граници
• Геоикономическо пространство което се лимирира само от регионални и субрегионални граници
• Геополитическо пространство, което се лимитира от кратополитически граници
• Информационно-комуникационно пространство лимитиращо се главно от обхвата на действие на информационните и комуникационни технологии.

Комуникацията е правя нещо общо, общувам, свързвам, съвещавам се. Комуникацията има универсален смисъл които се разкрива в конкретното пространство. Комуникацията има няколко важни измерения:

Материално практически измерения: Съобщенията, телекомуникациите.

Транспортните, пътни, въздушни, жп структури

Преносни трасета – газ, нефт, вода;

Социокултурни измерения на комуникациите – трансферна информация между индивиди, групи и общности.

Геоикономически измерения на комуникацията: комуникационни трасета от модален и интермодален тип.

Информационно комуникационните измерения на комуникацията : чрез новите комуникационни и информационни технологии е възможно да се трансферира различни фактори на производство в ускорен режим във времето.

Информационно комуникационна революция – (ИКР) Информационните  и комуникационните технологии се превръщат в стратегически ресурс за всеки субект на МИО. Телекомуникационните аспекти – веществената част. Със тази революция се навлиза в етап на информационно комуникационен империализъм.

В процеса на информационната и комуникационната революция в която не участват едновременно и равностойно всички субекти се формира ГКП. В него се формират зони с висока геополитическа и геоикономическа енергия които са известни като геострати, те представляват статифицирани многоаспектни комуникационни пространства в които акумолираната енергия се освобождава под формата на различни видове икономически дейности свързани най-вече с генерирането и усвояването на новия стратегически ресурс – знанието. В зоните за висока енергия се кръстосват стратегически вектори и през тях преминават модални и трансмодални трасета. В тези зони се формират високо доходни полюси на МИО – свободни икономически зони (СИЗ) от 5то и 6то поколение.

Глобално комуникационно пространство (СХЕМА)

В зоните на висока енергия се формира геоикономическата рента, тя е основният високодоходен източник на печалба. В тези зони високотехнологичните фирми генерират печалби от до 1000%. В следствие на това се образува виртуализация на световната икономическа система и финанси, което е откъсване на движението на финансовия капитал от реалното производство и услуги.

Тема 2.5 Геокономически зони

Глобалното комуникационно пространство е едновременно геопространството на глобалният свят в двата му аспекта геополитическо и геоикономическо глобално пространство. Глобалното геоикономическо пространство има 4 зони:

1. Американска геоикономическа зона с център САЩ
2. Европейска геоиконом зона с център и ядро ЕС
3. Атлантико - тихоокеанска зона с център Япония АТР
4. Евразийска геоикономическа зона, няма център и ядро в процес на формиране

(НБ -

Модул 3. Глобализация и регионализация и МИО

Глобализацията е висш стадии на интернационализацията на международния живот във всички възможни аспекти: политически, икономически, социални; Когато говорим за интернационализация в ширина – това е глобализацията. Когато имаме процес на интернационализация в дълбочина се стига до регионализация, така се формират регионалните геопространства.

НБ - Глобализацията е свързана със следните последствия: формира се формално геопространство с нови параметри основната характеристика на която е ГКП; Формират се регионални геопространства с различна характеристика; Формират се нови субекти и полюси на глобалният свят; Развиват се съпътстващи тенденции на анти-глобализъм и анти- регионализъм;

Видове глобализация:

• Неолиберална глобализация – интернационализация на международния живот на основата на неолибералните разбирания за пазарна икономика в световен мащаб;
• Монополистическа глобализация - интернационализация на международния живот на основата на англосаксонските разбирания за политика, икономика и ценностни системи;
• Икономическа глобализация – Интернационализация на световният стопански живот пречупена през призмата на геоикономическите воини за разпределение и преразпределение на световните ресурси. Целта на иконом глобализация е формиране на глобално комуникационно пространство в което да се създадат условия за много кратно ускоряване на движението и обръщението на различните видове капитал.

„Вашингтонски консенсус” – представя се от определени субекти на МИО (главно ТhinkThankCentres, МВФ, Световната банка) за заменяне на либералният модел на Кейнс с неолиберален монетарен модел. Този консенсус предвижда две основни неща: максимално отваряне на националните. Икономики в процеса на регионализация и глобализация (в ширина и дълбочина). Създаване на максимално благоприятни условия за трансфериране на транснационален капитал в духа на мондиализма.

• Етническа глобализация: интернационалнализация на международния живот на основата на дейността на засилване влиянието на диаспорите и етническите общности.
• Криминална (мафиотска) глобализация : интернационализация на международния живот на основата на дейността на криминални субкултури, водеща до гобално криминално пространство.
• Креативна глобализация – на интернационализация на  международния живот на основата на креативния потенциал на човечеството, ако този вид глобализация тече той може да отвори процеса на бъдещето неоразвитие -  Духона глобализация.

Глобализацията на този етап е свързанаглавно с информационно комуникативната революция, в бъдеще е свързана с развитието на пост информационното общество и очакваната 6та епоха в развитието на човека (неикономическото развитие). Тече процес на формиране на нова матриа на света под формата на глобално телекомуникационно пространство.

Тема 3.3 Регионализация

Регионалните геоикономически пространства са продукт от процеса на интернационализация в дълбочина. По принцип регионалните  геоикономически пространства се изграждат на междудържавни съглашения за сътрудничество и интеграция. До сега само ЕС е достигнал висока степен на зрялост, преминал е познатите за сега форми на интеграция:

ü       Преференциални търговски спогодби

ü       Зони за свободна търговия

ü       Митнически съюз

ü       Вътрешен общ пазар

ü       Икономически и валутен съюз.

Регионални и субрегионални споразонемия ЕС, НАФТА, ОНД, ОЧИС, ОАЕ, МЕРКОСУР

Тема 3.4 Управление на глобалното комуникативно пространство

Глобалният свят се управлява по 2 начина:

1. Легитимен модел за управления.

2. Скрит (виртуален) модел на управление.

Легитимната модел на управление е създаден на базата на международна правна система за регулиране на процесите в системите на МО и МИО. Това са преди всичко международни организации и структури от различен характер създадени на базата на междудържавни съглашения. ядрото на този модел е ООН и нейните специализирани регионални структури МОД. В този модел са включени и регионални формирования от рода на ЕС. Тук влизат и различни секторни, проблемни, отраслови организации и така наречените стокови съглашения.

Скрит (виртуален) модел:

Съвет по външни връзки. Контролира решенията на политическият и икономически елит

Трилетарна комисия 1973 по инициатива на съвета за външни връзки.

Римски клуб –

Това управление има своите механизми – световни срещи, лобиски групи;

Модул 4  Трансформация на МИО

4.1    Основни тенденции в трансформацията на МИО

Процеса на трансформиране на МИО е свързан  в 2 основни момента – смяна на световният ред – Геипол и геоикон; Преобразуване на системата на световното разделение на труда; С променяне на модела  на контрол и управление на системата на МИО;

В процеса на трансформиране на системата се изменят пълно или частично обектите и субектите на МИО, формите на международното отношения МРТ и характера на отношенията в системата.

НБ!!!!

4.2    Главни движещи сили на трансформация на МИО

Има 3 движещи сили:

Неолиберализма – идеологията на трансформацията, Класически либерализъм,Вашингтонски консенсус

Геоконфликтите – интересите

Информационно комуникационна революция

Конфликтите биват: геоикономически, геополитически, кратополитически, военни;

Геоикомическите воини имат 3 измерения – търговски воини, студена воина, информационна воина;

Информационната воина: въздейства върху субектите особено индивидите, без възможност за обратна връзка. Целта на инф. воина е: 1. контрол върху знанието. 2. Препрограмиране на човешкото съзнание. 3. Разрушаване на национални икономически системи и структури с информационни и комуникационни системи от ново поколение

Модул 6. Геологистика на МИО

В процеса на възникване на ГКП се формират качествено нови субекти и полюси на това пространство.

Свободни икономически зони (СИЗ): Класически субекти на МИО но през последните години все повече тяхното развитие се свързва с така наречената нова икономика. СИЗ са органична част от икономическото пространство на държава или група такива, в която се въвежда преференциален режими за икономическа дейност на местни и чуждестранни стопански субекти

НБ! Има 5 поколения зони:

1. Търговски зони – въвеждане на митническа екстериториалност
2. Промишлени зони – доминира производствена специализация или коопериране с експортна или импортна ориентираност.
3. Научно технически зони – главно разработка и пазарно внедряване на нови технологични продукти и рисково финансиране.
4. Сервизни зони – Предоставяне на комплексни услуги във връзка с дейности произтичащи от новата икономика.
5. Свободни мрежови информационни зони – Предоставя се преференциален режим за преодоляване на всякакъв вид статусна информация.

Тема 6.1 Високотехнологични зони:

През 1984 в Ирландия се създава „Международна асоциация на научните паркове” обединяваща интересите на 3те геоиконимически зони в областта на високите технологии. По такъв начин се координира развитието на мрежа от високотехнологични зони в западния свят.

1. Наличие на научно изследователски центрове и мрежи и университетски комплекси от международна класа.
2. Наличие на технологична логистика и инфраструктура.
3. Осигуряване на рисков капитал.
4. Наличие на високо квалифицирани специалисти.
5. Комфортни условия за живот и творене.

В началото на 21 век има 3 типа информационни зони като субекти на МИО в сферата новата икономика :

1. Иновационни центрове( информационни инкубатори) изпълняващи 3 задачи главни А.) поддръжка на технологичното предприемачество на равнище малки и средни предприятия. Б.) Подготовка на кадри за малки и средни високо технологични фирми. В.) Улесняване достъпа на рисков капитал. Този тип високо технолог зони генерират иновационни фирми в срок 1 до 2 години.
2. Научно технологичен парк: В тях се генерират средно мащабни технологични фирми в срок от 3 до 5 години и на базата на разработка на ноу хау в университети и научно изследователски центрове.
3. Технополиси: Обединяват знания и капитал в огромни мащаби, цели градове или урбанистични комплекси, в които се концентрира огромен изследователски и финансов капитал, те са 100% осигурени с рисково финансиране. Предоставя се преференциални условия за данъци и други условия. Потенциала на технополисите е обект на национална сигурност, в технополисите се срещат 3 субекта на МИО: Националната държава, транснационалните компании и физически и юридически лица потребители на високи технологии. Има два примера на технополиси : Силиконовата долина в САЩ – Развива се на базата на Станфордски университет; Концентрира стратегически високотехнологични интереси на транснационални компании в света; Рисковото финансиране възлиза на 1 трилион долара; САЩ участват с инфраструктурата и предоставяне на сериозни данъчни облекчения; управлението е от високо поставени мениджъри представляващи 7те най - големи транснационални компании в света; там работят 2.5 млн. висококвалифицирани специалисти като само 30% са американци. В САЩ има още един парк наречен шосе 128 на базата на Масачузетския университет; В Япония технополиса се казва Цокуба на базата на Токииският университет с инвестиции от Япония 100 млрд. долара за инфраструктура, друг такъв в Япония е наречен  - Технологичен коридор Токио – Осака – Нагоя – Кобе; !!!!!!!!!!!!!!!!!!!НБ!!!!!!!!!!!!!!!!!
4. Преференциални иконом зони: Офшорните зони се появяват когато възникват ООД и холдинговите структури. А) Предоставят данъчни облекчения;Б) Преференциален режим на банкова, финансова, икономическа и кредитна дейност; В) Пълна конфиденциалност на бизнеса и сключваните сделки; Г) Сериозни икономии на оборотни средства; В основата на офшорите стоят: Транснационалните  компании, етническото предприемачество; международният криминален бизнес; Технология на създаване на фирма в офшорна зона:  Регистрира се под ключ с възможност за регистрация по интернет, разходите са такса по регистрация + разходи за номинален директор, срок за регистрация от 3 часа до 3 седмици, средна разходна стойност е около 3000 долара, регистрацията се извършва от специални фирми наречени шелфови. ЕС е против офшорните зони, защото има стремеж за уеднаквяване на данъчната система; САЩ имат геополитически мотив а именно че много субекти работят в такива зони и превъртат много финансови средства; 1.) Там има много ниски данъци; 2.) офшорите са оазиси за натрупване на капитал и неговото използване; 3.) стимулират данъчната конкуренция между субектите на МИО; 4.) Морални съображения - единственото място където се елиминира политическия натиск върху бизнеса.

АСАМ – Азиатско северноамериканска магистрала.