Joomla Software solutions Template

Payday loan

Набиране и подбор на персонала. Администриране на дейността по набиране на кандидати. Методи за подбор на персонала. Трудово правоотношение и въвеждане в организацията. Управление на възнагражданието.

Това е дейност, която включва определяне на подходящите източници на кадри във ф-мата, информиране и привличане за кандидатстване за работа във фирмата. За тази цел ф-мата трябва да има разработени политика и стратегия. Политиката за набиране на персонал трябва да е в съответствие със стратегията и плановете за развитие на дейността на ф-мата. Необходимо е предварително да се определят работните места, за които ще се набират хора, длъжностите и изискванията по отношение на образованието, професионалната подготовка и квалификация , личностните качества и умения. Процесът на набиране на персонал от ф-мата се осъществява в следните 3 основни етапа: * определяне на най-подходящите източници на кандидати за работа във фирмата; * определяне на начините за комуникиране с източниците на персонал; * привличане на потенциалните кандидати за участие в подбора. Източниците могат да бъдат вътрешни и външни. Вътрешните източници са заетите във ф-мата, които съответстват на изискванията за свободните работни места и могат да ги заемат. Те формулират т.нар. вътрешен пазар на труда. Външните източници са различните видове организации, институциите на пазара /бюра по труда/, специализирани агенции, учебни заведения и др. Използването на вътрешния пазар на труд е целесъобразно , когато ф-мата сравнително често внедрява нови технологии, техника и прави значителни инвестиции в човешките ресурси. Трудовите борси са организациите, които осъществяват връзката м/у продавачите и купувачите на работна сила. Най-пълна и всеобхватна роля на трудовата борса играе Националната служба по заетостта с нейните бюра по труда в цялата страна. При подбора на персонал трябва да се направи избор на най-подходящия кандидат за работа във ф-мата, за работа в съответния колектив и на съответното работно място. Когато подборът се извършва от ф-мата, най-подходящата стратегия е формиране на екипи. Те трябва да включват специалисти по персонала и ръководителите на съответните работни места, както и външни специалисти. Има голям брой критерии, по които се осъществява избора на кандидат: образование, професионална подготовка, квалификация, трудов стаж, интелигентност, обща култура и т.н. Най-важните от тези критерии трябва да намерят място в документите, описващи трудната дейност на съответното работно място - описание на труда, длъжностна характеристика и др. Подходите, техниките и процедурите за подбор на персонала, които ф-мата може да използва зависят от състоянието на съответния пазар на труда, трудовото  и социално законодателство, кадрова  политика,   броя   на  кандидатите.   Когато   кандидатите   са  много   се   използват   селекциониращи

процедури, чрез които се отсяват най-подходящите. Тези процедурите отчита предварително формулираните изисквания за заемане на съответното работно място. Следващият важен момент от работата на ф-мата по подбора на персонала е избора на техники за селекция - молби и автобиографии, интервюта, тест за

способностите, професионално оценяване, изпитателен срок и др. Работната заплата в пазарната икономика изпълнява следните основни функции: * социално-икономическа; * материално-стимулираща. Системата за заплащане на парче, макар и да се счита за остаряла за съвременното производство, все още се използва от

редица ф-ми, поради това, че дава добри резултати. Конкретното й прилагане се осъществява на базата на оценката на качеството на произвежданата продукция. Ако работника произведе некачествена продукция, той не получава възнаграждение за нея, докато не поправи изделието за сметка на собственото работно време.

Заплащането е пропорционално на броя на качествено изработените изделия. Освен заплатата работника може  да  получи  и   премии,  като  разпределението  им  става  по  точкова  система.   При  системата  на многофакторното заплащане освен стажа се имат впредвид и професионалната подготовка и конкретните резултати от труда. С това се цели да се избегне автоматичното нарастване на работната заплата в зависимост от продължителността на работа във фирмата, без да се отчита крайния резултат от работата.

[I част-29 в-с - Валутен курс и платежен баланс. Същност и структура на платежния баланс.

Валутният курс това е цената на една валута, изразена в друга валута. В икономическите анализи често се налага изчисяването на ефективен и реален валутен курс. Ефективния валутен курс представлява средно претеглена величина от разменните курсове на валутата на дадена страна спрямо валутите на нейните най-важни външнотърговски партньори. Той се изчислява във формата на индекс. Реалния валутен курс е номиналния валутен курс, коригиран с промените в съотношението между чуждестранното и националното равнище на цените. Платежният баланс представлява с-ма от сметки, която обобщава всички сделки, осъществени от индивидите, ф-мите и правителствените институции на една страна през определен период от време /обикновено година/, с техни партньори от останалата част на света. ПБ се съставя по метода на двустранното счетводство. Това ще рече, че в него всяка м/ународна сделка се отразява чрез две записвания като автономна сделка /самостоятелно мотивирана/ и като балансираща. Двете записвания са с противоположен знак и сумата по всички кредитни /със знак +/ и дебитни /със знак -/ записвания в ПБ трябва да бъде равна на нула. Сделки, осъществявани от бълг. ф-ми, ще бъдат записани в ПБ като кредит, когато пораждат приходи от чужбина за страната ни, а като дебит - когато пораждат плащане към чуждестранни партньори. Напр. като К-т в ПБ на Б-я ще се записват с/ки като: износ на стоки от бълг. ф-ми; плащания от чуждестранни партньори с/у транспортни и пътнически услуги, предоставени от бълг,ф-ми; доход на български юрид. и физ. лица, получен от инвестиции в чужбина; дарения за бълг. ЮЛ и физ.лица от чуждестранни резиденти; помощи, предоставени от чуждестр. правителства; преки и портфейлни инвестиции на чуждестр. резиденти в Б-я. Като Д-т в ПБ на Б-я се записват следните сделки: внос на стоки от бълг. ф-ми; плащания от бълг.ф-ми за транспортни и пътнически услуги, предоставени от чуждестр. ф-ми; доход на чуждестр. ЮЛ и физ. лица, получен от инвестиции в Б-я; дарения, предоставени от бълг. на чуждестр. резиденти; помощи, предоставени от Б-я на др. стр.; преки и портфейлни инвестиции, осъществявани от бълг. резиденти в чужбина. Структурата на ПБ се състои от две основни сметки: * текуща сметка; * капиталова сметка, в която е вкл. и сметката на официалното финансиране. Текуща сметка на ПБ - тя е счетоводно Отражение на валутния поток, произтичащ от сделките със стоки, услуги и едностранни преводи. Текущата с/ка вкл. раздела "търговски баланс", показващ разликата м/у стойността на изнесените и внесените стоки. Износът се записва като К-т, вносът - Д-т. Дивидентите и лихвите, които бълг. ф-ми изплащат на чуждестр. резиденти с/у направените от тях пряки и портфейлни инвестиции в нашата страна, се отразява като Д-т в текущата с/ка на ПБ. Това е така, защото те се тълкуват като възнаграждение за услугите на чуждестр. капитал, инвестиран в бълг. икономика. Съответно доходите, които са получени от бълг. физ. и ЮЛ от техни инвестиции в чужбина се записват като К-т в текущата с/ка на ПБ. Едностр. представляват еднопосочни сделки. Те отразяват д-нието на стоки и услуги, несъпроводено от съответно насрещно плащане. Такива сделки са даренията и трансферните плащания м/у Б-я и останалата част от света. Частните трансфери представляват дарения, които се правят м/у местни и чуждестр. индивиди и неправителствени институции. В текущата с/ка се включват и безвъзмездните трансфери, отпускани от чуждестранни правителства на български правителства или частни институции и индивиди. Капиталова сметка на ПБ - включва всички международни покупки и продажби на активи. "Активи" се използва в широк смисъл и вкл. титули за собственост в/у недвижимо имущество, акции и облигации на дружества, ДЦК и обикновени банкови депозити. В кап. с/ка се вкл. сделки на представители на частния сектор, а също и сделки, осъществявани от правителствени институции /напр.ЦБ/. Капиталовите сделки се регистрират в ПБ като К-т, когато предизвикват приток на капитал и като Д-т, когато пораждат изтичане на капитал от страната. Приток на капитал имаме, когато: * се увеличават задълженията на стр. към чуждестр. резиденти /от чужда стр. са закупени акции на бълг. предприятие/; * намаляват вземанията на Б-я от др. стр., на които са били отпуснати К-ти; * увеличават се чуждестр. преки и портфейлни инвестиции в Б-я; * намаляват задграничните активи на Б-я /бълг.ф-ма продава свое предприятие в Г-я на герм. Купувач/. Противоположни процеси се осъществяват при изтичане на капитал от страната. Капиталовата с/ка на ПБ включва и с/ката за официалното финансиране, В нея се включват само сделки, осъществявани от държавни институции /обикновено това е ЦБ/. Тук се отразяват измененията в размера на държ. валутни резерви, получените заеми от чуждестр. ЦБ или МВФ. Увеличаването на държ. валутни резерви на страната се записва като Д-т в с/ката на официалното финансиране /това е внос на чужда валута в страната/. Намаляването на държ. валутни резерви се записва като К-т /това е износ на чуждестр. валута от стр./. При събирането на данните, необходими за съставянето на ПБ, се срещат редица трудности - някои от сделките или не се отразяват или са отразени неточно, а понякога съществува и стремеж на стоп. субекти да избягват данъчното облагане, поради което незначителни капиталови потоци се укриват и не се влючват в баланса. Тези пропуски се отразяват в статията "грешки и пропуски". Това е числото, с което сумата от салдата на текущата с/ка, капиталовата с/ка и с/ката за официалното финансиране се отклонява от нула. Принципната взаимовръзка м/у сделките, включени в ПБ може да се изрази чрез формулата:

Баланс на                                Баланс на                                            Грешки и        Баланс на официалното

текущата с/ка    + капиталовата с/ка    +   пропуски     +       финансиране                                                            =     О

П част - 37 в-с - Предприемачество и рискови капитали. Условия за предприемачески бизнес. Рисково финансиране и кредитиране на предприемачески проекти.

Предприемачеството е част от пазарния бизнес и носи неговите белези. Предприемаческия бизнес се гради в/у свои специфични опорни точки: * Предприемаческите проекти са с подчертана сложност, в тях винаги присъстват нововъведенията и неочакваното. Тяхна силна страна са съществуващите несъответствия м/у търсене и предлагане, м/у ресурси и готови продукти; * В основата на предприемаческите проекти стоят рисковите капитали. Чрез рисковото финансиране са акумулират собствени капитали в Предприемачеството. Рисковото кредитиране гарантира заемните капитали; * Предприемаческия бизнес се осъществява преди всичко в капиталови организационни форми - ООД, АД; * Предприемаческия бизнес има за цел реализирането на по-висока печалба и рентабилност. Това е гаранция за покриване на рисковете. Предприемачеството се прилага в страни с пазарна икономика. Няма единство по дефинирането на Предприемачеството в бизнеса. Напр. в англоговорящите стр. /САЩ, Великобритания и др./ всеки нов бизнес е предприемачество. В Германия - предприемачът е човек, който притежава и управлява собственост и ф-ма. Франция - предприемаческата д-ст е широка и се развива от д-вата, ф-ми, университети. Питър Дракър дава следното определение - Предприемачеството е практика, която във всеки отделен случай притежава свои особености и специфични черти. За Б-я е характерно, че тя е в началото на Предприемачеството в бизнеса. Въз основа на световната практика се извеждат няколко опорни точки. Предприемачеството: * е новост за бизнеса, за ф-мата, която създава повече трудности и напрежение; * е силно рискова дейност, която се гарантира чрез рисково финансиране и кредитиране; * трябва да носи високи печалби. Фирмения бизнес се реализира по две линии - традиционна и предприемаческа. Предприемачеството във ф-мата изисква рискови капитали, съпътства се от рискове, носи висока печалба, но дава ново лице на фирмения бизнес. Дефинирани са няколко условия за Предприемачеството в бизнеса: 1. Всяко предприемачество започва от пазара и се свързва с М-га. Реално си взаимодействат Предприемачеството, пазарните условия и М-га. Когато се подготвят предприемаческите проекти мениджърите винаги проучват пазара и могат да се срещнат различни ситуации - * свободен пазар — оправдано е изгодното предприемачество, висока печалба; * частично зает пазар /напр. 65%/ - проучват се кои ф-ми са на пазара и се формира позиция; * пазарът е зает -предприемаческото е невъзможно. 2. Предприемачеството предпочита капиталовите организационни форми за бизнес. У нас Търговския закон предлага възможности за избор на предприемачите. 3. Предприемачеството предпочита д-ва с либерална икономическа политика по отношение на бизнеса - приемливи данъци, мита, валутни  инструменти.  В  българските условия съществува недостиг.  4.  Предприемачеството се основава винаги върху рискови капитали. Фирмената практика се базира в/у два компонента - рисково финансиране и рисково кредитиране. Рисковото финансиране има приоритетна роля. При него главното е да се акумулират повече собствени капитали; да се разпределя риска; да се гарантира повече печалба на собствените капитали. Каналите за формиране на собствени капитали чрез рисково финансиране са:  собствените капитали на предприемачите;  СК на съдружниците;  СК  на бъдещите доставчици  на оборудване  на проекта; СК на бъдещите генерални продавачи на продукцията от реализирания проект. Рисковото кредитиране допълва рисковите капитали и най-често е осъществявано от специализирани банки. При тях особеното е, че банките, предоставили рисковите К-ти ги застраховат и с това поделят риска със застрахователните агенции. По този начин предприемаческия риск пак се прехвърля върху СК на застрахователната компания. Под рискови капитали се разбира потенциално високо печелившо капиталовложение в създаване или разширяване на ф-ми в различни отрасли на икономиката, съпроводено по правило с понасяне на голям риск. Рисковият капитал задоволява новите пазарни изисквания, на които не са в състояние да отговорят традиционните форми. Обикновено се изграждат ф-ми с подчертана предприемаческа насоченост, динамично развиващи се на основата на  собствена  технология.   Така  се  осъществява тясно  сътрудничество  между  технологиите  и евентуалния инвеститор, готов да вложи ср-ва за практическата им реализация. Необходимо е да се прави разлика м/у две организационни форми - "венчър", "венчърна компания", "рискова ф-ма" - обозначават специфична форма на организация с цел създаването и производството на нововъведения; "рисков фонд". Гфирма", "ф-ма на венчърния или рисков капитал" - означава орг. форма, осъществяваща финансирането на рисковите проекти и ф-ми. Ф-мите за рисков капитал имат за цел получаване на ср-ва от крупни финансови институции и инвестиране в нови бързорастящи рискови ф-ми. Техни създатели са почти винаги опитни бизнесмени, идващи от известни ф-ми. Това може да са технически специалисти и борсови дейци, известни индустриалци и предприемачи, в качество на съветници за придаване на престиж на ф-мата. Съществуват следните   източници   за   формиране   на   ф-ми   на   рисковия   капитал:   * ресурси   на   големи   банки, застрахователни   компании,   пенсионни   фондове,   крупни   ф-ми   и  др.   образуват   специализирани  техни поделения,   разполагащи   с   оперативна  самостоятелност,   но   зависима  от   ср-вата  на  своите  създатели; набиране на рисков к-л чрез разпространение на ЦК на независими ф-ми на рисковия к-л. Често тези ф-ми имат интернационален х-р и по-голямата част са образувани по частен път; * формиране на ф-ми на рисков капитал   в   рамките   на   специализирани   правителствени   програми,   гарантиращи   значителни   данъчни облекчения на участващите инвеститори; * набиране на рисков к-л от местните органи за управление и гьржавните организации за регионално развитие. Когато необходимия капитал е събран ф-мата на рисковия капитал пристъпва към инвестиране. В центъра на вниманието на водещи бизнес-школи, университети и др. научни центрове. Около 80% от рисковия капитал влизат в най-новите отрасли и дейности. Инициативата за инвестиране на рисковия капитал може да дойде и от друга страна  - на рисковите ф-ми. Много често ф-ми, желаещи да привлекат заемни ресурси под формата на рисков капитал прибягват до услугите на финансови посредници /консултанти/, които ги насочват към определени ф-ми на рисковия капитал. Взаимоотношенията между дебитори и кредитори не се ограничават само с еднократно предоставяне на средства. Възможни са няколко продължения на взаимоотношенията между ф-мите на рисков капитал и рисковите предприятия. Дейността на фирмите на венчърен капитал не се ограничава само в сферата на финансирането, включва и р. допълнителни услуги, като анализ на степента на рискованост на проекта, разчет на очакваните разходи и приходи,  управленски  консултации,  помощ  в  избора  на  кадри,  търсене  на  потенциални  потребители, непосредствено участие в управлението на венчъра. Друг вид активно участие на ф-ми за венчърен капитал, е техниката "отделяне"Ь на нови компании от крупни монополи с помощта на рисков капитал. Това става, когато вътре в монопола възниква идея или продукт, нямащи пряко отношение към основанат му дейност и не  могат да бъдат  изоплъзвани  ефективно.  Към  рисковото  финансиране  с  няколко  уговорки  спада и изкупуването  на  компанията  от  менаджерския  екип.   Те  обикновено  се  педизвикани  от  желанието  на собствениците да продадат компанията. Често големи компании се освобождават от второстепенни дъщерни ф-ми за повишаване на своята дейност. В тези случаи става въпрос за създаване на нови компании, имащи както повишен потенциал за печалба, така и по-висок риск от фалит. Важна фаза в оборота на рисковия капитал е пускането на акции на рискови ф-ми на фондовия пазар, т.е. тяхното превръщане в публични корпорации.   Най-важната  особеност  на  рисковия  капитал  като  форма  на  финансиране  на проекти  се заключава в това, че тя позволява на талантливи ентусиасти, нямащи собствени ср-ва, да реализират идеите си. Венчърите дори не са длъжни да връщат ср-вата на ф-мите на венчърния капитал. Те разчитат на доход от пускане на акции на успешния венчър на фондовата борса, а не на регулярни доходи от инвестирания капитал. В това е най-голямата разлика между венчърното финансиране и банковото кредитиране.І  част   -4   в-с -Маркетинг.   Предмет,   основни   концепции

/продуктова,   търговска,   традиционна/.         Маркетинговият микс - същност, компоненти.Видове търсене.

Маркетингът е пазарно ориентирана концепция, стратегия и тактика за управление дейноста на фирмата. Това определея приоритетното място на пазара, респ. на характеристиките на потребителите, формиращи този пазар, в процеса на вземане на управленски решения. С решаващо значение за ф-мата е изборът на подходящи пазари, определянето на ефективно подходи за обхващане и трайното им завладяване. М-г означава да се проучи пазара, да се установят желанията и потребностите на клиентите. В съответствие с тях да се произвеждат стоки и услуги, които да се предложат на клиентите при използване на инструменти за привличане на тяхното внимание. Съществуват 5 концепции за реализация на продукцията: 1. Производствена - счита се, че ако се произведе добър продукт с достъпна цена той ще се продаде. При нея вниманието на ф-мата е насочено в/у производството и служителите, които се занимават с производството и имат по-висок статус. 2. Продуктова - счита се, че ако се произведе качествен продукт с подобрени функции, качество и др. той ще се продаде. При нея висок статус имат конструктори, дизайнери, технолози. 3. Търговска - счита се, че ако ф-мата положи усилия в търговската част може да се продаде повече. 4.Традиционна — счита се, че ако ф-мата задоволява желанията и потребностите може да достигне своите цели. 5. Социална - търси баланс между интересите на производители, потребители и общество. Целта на М-га е да продадеш, да произведеш това, което може да продадеш. Елементите на М-говия микс са - продукт, цена, дистрибуция, комуникации. Стоката преминава през 4 фази. При въвеждането стоката е нова, без много модификации, без широк асортимент, добро качество, опаковки - ефектни, канали за дистрибуция -малко на брой, рекламата е информираща, цената - висока или относително ниска. Ако стоката е уникална се пуска на висока цена, а ако няма особени предимства за по-широко проникване с относително ниска цена. Фаза растеж - повече модификации, качеството си остава, цената е същата или леко намаление, каналите са повече, рекламата не е само информираща, но и убеждаваща да купят продукта. Фаза зрялост - най-голям брой модификации на стоката за различните сегменти, цената е сравнително ниска, каналите за дистрибуция са голям брой, но отпадат по-малките. Отпадат и по-слабите ф-ми конкуренти, рекламата е към марката и повторните покупки. Фаза спад - не се обогатява продукцията, освен ако не се отива на нов цикъл, цените са ниски, но може да се повишат, ако много конкуренти излязат на едновремнно от пазара, каналите за дистрибуция намаляват, рекламата и комуникациите са ограничени - главно напомнящи. По принцип има връзка между цена и търсенето. Когато цената пада търсенето се увеличава и обратно. Степента на падане и вдигане се мери с коефициент на еластичност. Той показва, ако с 1% се увеличат цените, с колко % ще падне търсенето и обратно. Този коефициент не е еднакъв за всички стоки. Той е конкретен за всеки вид стока и за отделни видове стоки коефициента на търсене е равен на 0 там, където има насищане. Ценовата еластичност е ниска и при уникалните стоки. Цените на новия продукт са по-високи от цените на стария. Всеки потребител има зона, в която цените са приемливи за него. Качествените стоки са по-скъпи. Високото качество е съпроводено с висока цена. Използват се съвременни технологии, материали. Потребителите не са еднакви. Процесът на покупка включва: 1. Възникване на потребност. 2. Набиране на информация. 3. Оценка на •информацията. 4. Вземане на решение за покупка. 5. Впечатление след покупката. Относно вземането на решение за покупка трябва да се проучи за купувача поведението преди, по време и след покупката, как се взема решението за покупката, кой го взема, какви фактори влияят. В зависимост от вида на стоката и характера на купувача е възможно покупката да бъде: * самостоятелно; * съвместно с други лица; * със съдействието на други лица. Лицата, които участват в процеса на вземане на решение за покупка изпълняват 5 роли: * инициатор - дава идеята за покупката /импулсивно, в резултат от обстоятелствата, премислена тактика/; * лице, оказващо влияние; * лице, вземащо решение— кога, къде и как да се купи; * лице, което купува; * лице, което използва стоката. Моделите на потребителско поведение при избора на стока са: 1.Доминантен - предпочита се стока, която има минимална цена и най-добри параметри от гл.т. на потребителя. При него се изключват последователно изде#лията, които най-малко отговарят на изискванията на потребителя. 2. Ограничителен - всички стоки се разделят на приемливи и неприемливи. Задават се екстремални оценки за огцраничение. Ограничителните оценки не отчитат значението на всяка една от тях. По-висока оценка на един от показателите не може да компенсира друг. 3. Разделителен - отделят се стоките, които превъзхождат останалите само по един или няколко параметри. Интереса и само към тях. 4.Лексикографски - покупателя класира признаците по важност за себе си и съпоставя стоките по най-важния признак. Тя ще бъде предпочетена. Ако 2 или повече стоки са изравнени по този признак потребителя разглежда следващия по значимост признак. 5. Многофакторен - потребителя дава определено тегло на определените характеристики. На тази основа дава обща претеглена оценка. 6. Модела на идеологичната [представа - има някаква представа за стоката, която търси. Ако всички характеристики съответстват на идеалното равнище, то степента на удовлетвореност на потребителя е = 0. Колкото по-близо до идеалния модел са характеристиките на стоката, толкова по-висока ще е оценката за нея.

І част - 9 в-с - Управление на човешките ресурси. Същност и основни х-ки на ЧР и тяхното управление, Корпоративна култура — същност, подходи и техники за културни промени в организацията.

Управлението като дейност засяга всички равнища на соц.-икон. Активност то е процес на вземане на решение, процес на размяна на информация. УЧР представлява планиране, организиране и контролиране на привличането, задържането, развитие и движение, освобождаване на хората с цел задоволяване на лични, колективни, организационни и социални интереси. УЧР от своя страна като специфична функционална област на управлението се реализира чрез следните осн. групи дейности: * анализ и проектиране на длъжностите; * подбор и набиране на персонала; * обучение и развитие на персонала; * усъвършенстване на трудовите отношения; * осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд; * планиране на ЧР; гоценяване на работата на персонала; * възнаграждение и мотивиране на хората. Дисциплината УЧР като съдържание е тясно свързана с у-нието на персонала и стратегическото у-ние на ЧР. УЧР означава пазарно ориентирано у-ние на хората, а стратегическото УЧР означава професионално развити умения за у-ние, ориентирано в максимална степен към промените в макросредата и използването на адекватни инструменти за дългосрочно успешно развитие на ф-мата. В условията на глобализация, ускоряване на динамиката на бизнеса и бързо развитие на информационните технологии хората с техните компетенции, качества и умения се превръщат в ключов ф-р на ефективността и конкурентноспособността, т.е. днес е по-конкурентноспособен този, който разполага с по-добър персонал. Целта на УЧР е да обслужва ф-мата по начин, по който да осигури най-подходящия персонал и условия за най-ефективно реализиране. Практиката по УЧР в развитите страни показва, че когато в една организация работят повече от 160 души е целесъобразно в нея да се обособи звено по УЧР. Размера на звеното зависи от типа д-ст, от управленската структура и т.н. В малките компании ф-иите по УЧР не могат да се обособят в отделна длъжност, често главно изп. директор рзема решения по въпросите, свързани с хората във ф-мата. В Б-я това са административните директори. Функциите могат да се групират в 3 осн. групи: 1. Стратегически ф-ии - към тях спадат: * участие в разработването на корпоративната стратегия; * разработване на стратегия и политика за развитие на ЧР и др. 2. Консултативни ф-ии. 3. Тактическо решение - * набиране и подбор; * обучение и развитие; * заплащане и мотивиране. Класическата школа завещава 4 принципа на научното у-ние, които по-късно преминават във важни ф-ии на УЧР - * анализ и проектиране на труда; * набиране и подбор на персонала; * обучение и развитие; * у-ние на корпоративната култура, като източник на синергия. Корпоративната култура често се свързва с имената на Питър Дракър, Алън Кенеди, Филип Селзник, Ричард Паскал, Томас Питърс и др. От вижданията на тези автори могат да се резюмират следните гл.т. към същността на корпоративната култура. *Персоналност на организацията , която обхваща целите и доминиращите идеологии на компанията; *Умения да се запазват и развиват ценностите и отличителната идентичност на организацията; * С-ма от ценности, които взаимодействат с хората на компанията, организационните структури и контролната с-ма, за да се създадат устойчиви норми на поведение; * Вътрешно, достатъчно дълбоко ниво на предпоставки и убеждения, които се споделят от хората на организацията и дефинират възгледите им и др.; От казаното дотук могат да се изведат няколко важни х-ки на корпоративната култура. 1. Тя е нещо строго персонално за всяка организация. Готов модел на корпоративна култура колкото и добър да е той, не може да бъде присаден в/у живия организъм на др. организация. Корпоративната култура се изгражда отвътре навън, в/у здравия фундамент на уникалните за всяка организация мисия, стратегия и начин за постигането им. 2.Корпоративната култура е истина, поверена от живота, нещо трайно и устойчиво във времето. 3. Културата е вътрешна същност на организацията, но основното й предназначение е да направи организацията устойчива на външния натиск и предизвикателства. 4. Корпоративната култура е многопластово я-ние. Външната й обвивка е видима и достъпна за всеки - обзавеждане на работните места, служебно облекло, обноски и др. Вторият пласт е изграден от нагласи, навици, критерии за оценка и др. Този пласт привидно е скрит за външния за организацията поглед. Доброто на корпоративната култура е, че свързва хората и ги стимулира за добър общ резултат. Отрицателната й страна е високата й степен на самосъхранение. Корпоративната култура се проявява в организационното поведение. Влияе в/у поведението в три сфери: 1. Корпоративни ценности -виждания за това кое е добро за организацията и какво следва да се случи по отношение на *цели; * начин на постигането им. 2. Организационен климат - дух, настроение, приемане или не норми и правила. 3. Стил на управление - правилата на играта приобщават или отблъскват хората. Корпоративната култура намира външен израз в трайно установените виждания за това кое е най-добро за организацията и какво следва да се случи в нея по отношение на две неща - цели и ср-ва за постигането им: * състоянието и доминиращите характеристики на организационния климат; * предпочитания от организацията стил на у-ние. На базата на външни проявления, водещи изследователи на корпоративната култура - Нилсън и Бърнс различават 4 групи компании: * Реагираща орг. - цари неувереност и импровизация. Целта е всеки да съхрани себе си. * Отзивчива орг. - планирането касае близки задачи и правилно разпределение на работата; * Активна орг. - в нея се мисли стратегичски, стимулира се инициативата и последователността в работата; * Високоефективна орг. - задача е да се насочи енергията във вярна посока, стремеж към съвършенство.

IІ част- П в-с - Сключване и изпълнение на ВТС

Резултат от успешното приключване на преговорите е сключването на сделката за МП. Търговската практика предлага някои възможности за сключване на сделката: * безусловно приемане на твърда оферта в срок на опцията; * безусловно приемане на контраоферта; * безусловно приемане на поръчката; * подписване на договор за м/унар. продажба. Сключването на сделката чрез подписване на договора предлага най-добра възможност за детайлно и прецизно уреждане на сложния комплекс от отношения м/у продавач и купувач. Договорът е гаранция, че контрагентите няма да "забравят" постигнатите договорености. Изборът на включването на сделката зависи от степента на взаимно доверие м/у контрагентите, сложността на предмета на сделката, стойността на доставката, схемата на плащане и др. Изпълнението на сделката представлява физическо придвижване на стоката от продавача до купувача, съставянето и придвижването на комплекта от стокови, транспортни, митнически и платежни документи. Основен документ, свързан с външнотърговския режим, е разрешението за извършване на внос или износ, наричано в м/ународната практика експорт/импорт лиценз, а в българската практика познат като удостоверение за внос/износ. Този документ се изготвя от вносителя/износителя, за когото стоката/сделката са на разрешителен, регистрационен или др. специален външнотърговски режим. Удостоверението се заверява в оторизирания държ. орган и се представя в митническата администрация при износа или вноса на стоката. Основни документи, свързани със стоката -обекта на доставка са: * Сертификат за качество — доставяната стока трябва да отговаря на изискванията за качество, формулирани в договора за продажба; * Фитосанитарен и ветеринарен сертификат -Фитосанитарния сертификат удостоверя, че растенията, плодовете или зеленчуците не са заразени и са подходящи за потребление. Ветеринарния сертификат удостоверява, че живи животни и птици не са заразени болни. * Санитарен сертификат - удостоверява, че хранителни и животински продукти са подходящи за потребление. * Сертификат за произход - определя страната, от която произхожда стоката. * Опаковъчен лист - придружава стоката по време на транспорта. Съдържа данни за стоката, адресите на получателя и изпращача. Транспортни документи - зависят от вида на транспорта и условията на договора. Основен транспортен документ при морски транспорт е коносоментът. При жп, автомобилния и въздушния транспорт осн. превозен документ е товарителницата. За разлика от коносамента тя не е стоково-разпоредителен документ. Платежни документи - Осн. търговски и платежен документ е експортната фактура. Тя се издава от износителя и служи за извършване на плащането, за осчетоводяване на разхода на вносителя, за база за зачисляване на мита, данъци и такси. Митнически документи - * Митническа декларация за внос/износ -документ, с който в законно установен срок се оповестява пред митническата администрация стоката, която предстои да пресече границата. * Митнически манифест - документ, който се представя от превозвача при пристигането му в граничен пункт, в който документ се посочва наличието на стоки, хранителни запаси, гориво и др. в превозното ср-во. * ТИР - карнет - международен митнически документ, използват при транзитен автомобилен превоз. * АТА - карнет - документ за транзитен превоз или временно допускане на стоки на митническата територия на дадена страна в съответствие с конвенция по карнета АТА за временен внос.

ІI част - 44 в-с —Международна икономическа интеграция

Международната икономическа интеграция е установяване чрез определени предпоставки на транснационални правила за икономическа активност, което води до по-интензивни икономически отношения м/у страните. Интеграцията е процес на преплитане на процесите в нац. стопанства, като резултат от развитието на съвременните производителни сили. Терминът "интеграция" от латински преведено значава възстановяване на нещо в неговата цялост. Интеграцията е свързана с преднамерени действия, с целенасочена политика на правителствата на отделните държави за договаряне на общоприемливи правила за по-тясно взаимодействие в различни области на обществения живот. Действителна интеграция е налице, когато има свободно движение на капитали, хора, стоки. ИИ е ср-во за постигане на икономическо благосъстояние, за постигане на мир чрез обвързване на нац. икономики и намаляване възможностите зяа конфликт м/у участничките, за демокрация и за защита на правата на човека. ИИ е процес на приобщаване на нац. стоп. към общите механизми за взаимодействие.ИИ се развива на етапи. По-значими са: 1. Зони за свободна търговия - тук се премахват пречките пред свободното д-ние на стоки, хора, капитали. 2.Митнически съюз - осигурява се свободно д-ние на ф-рите на производството. 3. Изграждането на икон. и валутен съюз - чрез общ пазар се интегрират икон. политики в различни области. 4. Политически съюз -основава се на икон. и валутен съюз като допълва интеграцията в областта на външните отн., сигурността и цр. Инструментите, които ползва интеграцията са: 1. Информация - т.е. стр. членки трябва да предоставят достоверна инф. на партньорите си. 2. Консултация - в/у основата на инф. трябва да се търсят общи виждания и ср-ва за политиките, които ще прилагат. 3. Координация - съгласуване на действията, които грябва да предприемат при осъществяване на обща политика. 4. Унификация - замяна на нац. инструменти на икон. политика в различните области с общо за всички страни координиране и развитие на икономиката. Развитието на интеграцията преследва различни ефекти, които са краткосрочни и дългосрочни - Краткосрочните са свързани със създаване на м/ународна търговия, стимулиране на търговската експанзия, а дългосрочните - с подобряване на условията за функциониране на нац. икономика в цялост и на съставящите я отрасли и ф-ми, както и с повишаване ролята на конкуренцията. Дългосрочните ефекти обикновено се проучват чрез икономиите от мащаба. Дългосрочният ефект се търсив икономия от пространство, а също и чрез нарастване на компаниите. Проучва се като цяло какъв ще е ефекта на интегрираните пазари, т.е. не само за отделната страна, а като цяло за всички страни.

П част- 40 в-с - Международни методики за оценка на средните фирми. Алтернативи за фирмен избор на методика. Международни методики, прилагани в България

Средните ф-ми в пазарната алтернатива имат ясно обособени количествени параметри - това е брой на персонала, величина на продажбите, размера на активите. Средните ф-ми в световен, европейски и български план са поставени пред един свободен избор на м/ународна аналитична методика. Алтернативите за практиката са: * Методиката "Fortune"; * Методиката "Business week". В световната практика само около 8 % от средните ф-ми избират и прилагат методиката " Fortune ", в ЕС това са 6 %, а в българската практика досега се прилага в около 2%. Тази методика не е приоритетна, затова масово в света, Европа и България средните фирми работят с международната аналитична методика

"Business week” Тя притежава следните х-ки: 1. Това е най-професионалната методика за средните ф-ми. 2. Тя е много широко разпространена в практиката -в световен план - 80%, ЕС - около 90%, в Б-я - 50 %. 3. Тази методика е изградена и плътно следва ЖЦ на средната ф-ма. Той може да бъде представен - капитали на ф-мата — продажби на ф-мата — печалбата. В конструкцията на методиката

"Business week" са вградени 3 показателя, които напълно покриват 3-те компонента от ЖЦ на средната ф-ма, а именно - капитали, продажби и печалба. В рамките на тези показатели, конструкторите на методиката са въвели ясни оценъчни критерии, в/у които се взамат и верни решения. Критериите в методиката са: * общовалидни за всички световни ф-ми /при оценка на капиталите/; *фирмени - /за отделната ф-ма - при оценка на продажбите и печалбата/. 1 показател - Капиталите на средната ф-ма - Методиката дава еднозначна дифиниция за капиталовата структура като отношение в % между СК на ф-мата и ЧК във ф-мата. Количествените граници могат да бъдат от 99:1 .... 1:99. В границата на кап. структура се възприемат 3 степени: * ниска кач. капиталова степен — СК се движат в граници от 1 до 25%. Белезите на тази кап. степен са - ф-мата няма независима собств. политика; печалбата на ф-мита отива за данъци, лихви, а незначителна част от тях се насочват към инвестиции. Правилото при ниската степен е да се ограничава в средния бизнес, тя има ст-ст при текущи сделки и при бързооборотната фирмена д-ст. Противопоказна е за оцеляващите бълг. ф-ми, които имат евтини СК и скъпи левови К-ти. Практически на тези ф-ми се дава слаба негативна оценка, а решенията, които мениджърите трябва да вземат се определят като трудни, тактически и нискоефективни. * средна кач. капиталова степен - при нея СК се движат в границите на 35-55%. Тя е широкоприложима. Тази степен ражда опр. ефекти — капиталовия механизъм задейства осн. преференции; увеличава се фирмената печалба; хармонично се разпределят рисковете м/у СК и ИК. Средните ф-ми в Б-я са естествено свързани с тази капиталова степени с нейните ефекти. Обикновено на тези ф-ми се дава висока оценка, а мениджърите е необходимо да следват досегашните си кап. решения за инвестиране, като вземаните решения са изключително стратегически, високоефективни и конкурентни. *висока кап. капиталова степен - при нея СК са от 60 до 99%. Тя е подходяща за предприемаческия бизнес с рискови капитали. На тези ф-ми се дава добра, позитивна оценка. Мениджърите вземат тактически и стратегически решения, като не срещат непреодолими трудности. От казаното е видно, че м/у ниската и средната кач. степен, както и м/у средната и високата кап. степен съществуват преходни, буферни зони, в чиито рамки се препоръчва да не се вземат решения, а да подготвят решенията за прехода във ф-мата от едната в другата степен. 2 показател — Продажбите на ф-мата — разкрива пазарната адаптивност на ф-мата. Чрез него се прави оценка на паз. възможности на ф-мата. Тя се базира в/у данни за продажбите на ф-мата на м/унар. пазари и на нац, пазар през текущата, оценяваната година, в предходните две години, както и тенденциите в тактически 2-год. и стратегически 3-год. план. Оценките, които се получават са в 3 групи: * висока паз. оценка -дава се на ф-ми, при които продажбите нарастват в тактически и стратег, план. * добра паз. оценка - дава се на ф-ми с нарастващи продажби в такт. 2-год. период, но разколебани в страт. 3-год. срок. * лоша паз. оценка — получават ф-ми, които непрекъснато губят пазар, продажбите падат тактически и стратегически. Тук решението е разработване на нова пазарна стратегия. З показател - Печалбата на ф-мата - силно интересува собственици, мениджъри, кредитори, д-ва. Методиката изисква печалбата да бъде представена чрез абсолютна сума в % за отделните периоди. За оценката на фирмената печалба се използва инф. от брутната печалба през текущата година, в предходните 2 години, както и тенденцията в такт. 2-год. и страт. 3-год. план. Оценките, които могат да се получат са: * висока оценка - дава се на ф-ми, при които БП нараства в 2 и 3-год. план. * добра оценка - при ф-ма с нарастваща печ. в тактически план, но е разколебана в стратегически. * слаба, лоша оценка - принадлежи на губещите ф-ми. Необходимо е да се търсят източници за покриване на загубите. Резултатите от методиката се докладват на собствениците на ф-мата, мениджърите ги вграждат в бизнес-плана на ф-мата за следващия период. Методиката "Fortune" за оценка на средния бизнес се счита за полупрофесионална. Причината е, че в едната версия на методиката ударението се поставял в/у единствен интегрален коефициент, а в другата в/у продажбите. Интегралния коеф. като величина може да се движи в границите от 0 до 10. В него са включени следните съставки: 1, к-во на продуктите, стоките, услугите; 2. иновации на ф-мата; 3. дългосрочни инвестиции; 4. фин. състояние на ф-мата; 5. отговорност към околната среда. В/у разчети за интегр. коеф. се правят браншови класации на ф-мите - електроника, фармацевтика, петролна промишленост и др. В продажбите на бизнеса се търси гъвкавост, маневреност при подреждане на ф-мите. Методиката "Capital" се счита за най-професионалната методика за м/ународни бизнес анализи. Тя е ориентирана към средния и големия бизнес. Проспериращите и добре оцеляващи бълг. фирми имат потребност от прилагане на тази методика. Тази професионална методика следва следните цели: Да гарантира класация на ф-ми по браншове, съобразно пригодените фирмени данни за нуждите на анализа. Тук се сдружават специалисти и експерти от фин. къща "Андерсън" и на списание "Capital”. Да представя методика за фирмени анализи, които да осъществяват мениджърите за собствени потребности. В конструкцията на методиката “Capital” са залегнали 3 осн. разреза: фин. помощ на ф-мата; рентабилност на фирмената д-ст; растежът на бизнеса. Фин. мощ на ф-мата: 1. Дял на СК на ф-мата в %. Той се интерпретира и оценява в/у тезата за капиталовата стр. на бизнеса - съотн.м/у СК и ЧК. Кап. стр. като свободен фирмен избор се влива в една от трите степени - ниска, средна, висока. Облагодетелствана е средната кап. степен в границите над 30-55%. Тя е в състояние да гарантира 20% значимост на този показател на разреза. 2.Структура на източниците на финансиране на бизнеса / в %-тно съотн./ Ударението се поставя в/у %-тния цял на дългосрочните капитали. СК и ЧК, а от др. страна - текущите, ангажирани в бизнеса, проспериращия и оцеляващия бизнес показват различия. Те дават основание да се предвиди 30% значимост на к-лите. 3.Възможност за погасяване на фирмените задължения чрез печалбата - използва се % на фирмената печалба спрямо дълговете. В конкретен план %-тни х-ки за ф-мите са най-различни от 80 до 10, но не се изключва възможността да се дефинира една нормална граница, която да се ползва при оценяването на бизнеса през призмата на неговата фин. мощ: от 10 до 30%. Рентабилност на бизнеса - 1. Оборотна рентабилност /в %/ -тя е като % на брутната печалба към оборота на бизнеса. Използва се от ф-ми с производствена и търговска насоченост. Прилагана в сферата на промишления бизнес тя се движи от 5 до 20%, а в тьрг.-посредническия бизнес - около 4 %. Неговата значимост е 30 %. 2. Фин. рентабилност в бизнеса /в %/ - установява се като % на чистата печалба към СК в бизнеса. Целта е висока цена. Неговата значимост е 30 %. 3. Общофирмена рентабилност от бизнеса /в %/ . Тя се формира като % на брутната печалба към ангажираните в бизнеса к-ли. Нормалните граници са от 5 до 15%. Този показател има високо относително тегло - 40 %. Фирмен растеж -1. Нарастване на оборота за год. и за последните 4 год. Има относително тегло - 45. Търсят се тенденциите в продажбите и оборотните данъци, които са в основата на фирмения оборот. 2. Инвестиционна квота - това е % от оборота, който се използва за нови машини, съоръжения. Обикновено фирмената инвестиционна квота се дава в развитие на последните 4 год. Показателят има значимост — 40. 3. Темп на продажбите спрямо складовите наличности и вземанията. Търсят се хармония и асинхрон м/у тенденциите в продажбите и запасите плюс вземанията. Конкретизацията има 2 измерения: а/ тенденция на развитие на продажбите, запасите и вземанията; б/ сравняване на %-та на складовите запаси спрямо продажбите.