Joomla Software solutions Template

Payday loan

2.1 Геополитика и МИО

Що е Геополитика? Това е наука и стратегия в практически аспект за закономерностите за разпределение и преразпределение на сферите на влияние с цел установяване на контрол, доминиране и хегемония на главните субекти в глобалното комуникационно пространство.

Що е Геоикономика?

• Това е икономическа геополитика.
• Провеждане на геополитика с икономически средства.
• Провеждане на геополитика от позиции на икономическата мощ на една държава или регионално формирование.
• Геополитика за контрол върху създаването, разпределението и преразпредлението на националните, регионални и световни ресурси и на регионалния и световен доход.

Същността на геоикономиката се свежда до установяване на регионално и световно геополитическо могъщество и хегемония с икономически средства.

Геоикономическото мислене има два аспекта:

• Способност на управляващият елит (на национално, регионално и глобално равнище) да разработва геополитически стратегии за акумулиране и управление на национален, регионален и глобален капитал.
• Способност на управляващият елит да управлява ресурси от всякакъв вид които имат стратегически характер.

Геоикономическа позиция (положение) на един субект на МИО – оптимално съотношение между геостратегически вектори и комуникационни трасета, позволяващо най-доходоносно генериране, движение и обращаемост на икономическите ресурси и най-вече на капитала в различните му форми. В този аспект геоикономическата позиция на една държава е сложен резултат от исторически формиралия се неин геокод. Геокода има два базови компонента – геополитически и геоикономически.

2.2 Геоикономически код

Какво се разбира под Геокод? – Това е генетичната памет за генезиса, развитието еволюцията (прогрес, регрес и деградиране) на една държава, нация, народ, етнос в процеса на историческото развитие. Геокодът има 3 основни компонента:

• Генетичната памет на субекта в следните аспекти:

a)       Сумарната памет (мъдрост) на субекта, която се развива от генезиса на субекта през различните епохи

b)       Историческата памет (наследствеността) през различните етапи на възникаване и развитие на субекта.

c)       Социокултурната памет, обусловена от културната, конфесионална[1], етническа, родствена, езикова и писмена идентичност на субекта.

• Геостратегическия код от който се разбира визията за развитие и позициране на субекта през отделните етапи и исторически епохи. Именно геостратегическия код се разделя на геополитически и геоикономически
• Механизмът за транслиране на генетичните послания на субекта в различните аспекти през различните етапи и епохи. Това е така наречения генетичен механизъм. Най-важните му елементи са традициите, родовата и етническа памет. Традициите са най-важният канал за транслиране на всякаква памет в геокода.

В процеса на историческото развитие на един субект се формира относително устойчива визия за неговотo развитие като минало, настояще и очаквано бъдеще, затова геокодът предполага обезателно няколко неща:

ü       Приемственост на сложилата се генетична/историческа визия за развитие на субекта на различните равнища, за които стана въпрос

ü       Актуализиране (осъвременяване) на отделни аспекти на геокода в завиисимост от действащия към даден историчесски момент комплекс от вътрешни и въшни фактори, параметриращи околната геосреда.

Само при наличието на тези две условия (приемственост и актуализиране) може да се гарантира баланс в развитието на един субект, а неспазването до дебалансиране на геокода и съответно до навлизане в етап на застой, регрес, деградиране и дори изчезване на субекта.

NB!!! Границите като функция биват:

ü       Бариерни – затрудняват връзките и отношенията

ü       Контактни = свързващи

ü       Филтриращи

NB!!!На основата на тези три функции на граничещото в различни комбинации се формират пространствата. Те биват:

ü       Държавно пространство – ограничава се от държавните граници

ü       Географско пространство – обект на икономическата география (релеф, почви, реки, планини и тн)

ü       Цивилизационни пространства – цивилизациите (християнската, която се дели на православна и католическа и др.)

ü       Етническо пространство – може да не е свързано с физически граници (това е локалния проблем – в рамките на физически граници могат да възникват етнически граници)

ü       Конфесионално пространство (религиозните пространства)

ü       Икономическо пространство – обединено от общи икономически интереси (България – Европейски съюз)

ü       Геоикономическо пространство – ограничаващо се само от регионални и субрегионални граници

ü       Кратополитически граници (военно-политически) – пример за това е НАТО, където границите са кратополитически

ü       Информационно-комуникационно пространство, параметриращо се от информационните и комуникационни технологии – тук няма физически граници, технологиите изпълняват  функцията на ограничаващия фактор

Именно границите формират статуквото на пространството (на „нещото” по Хегел).

Комуникация* = правя нещо общо, свързвам, общувам, съвещавам се (философско значение), или комуникацията има универсален смисъл, съдържанието на което се разкрива в конкретното пространство. От гледна точка на геополитиката, процеса на регионализация и глобализация се формират т.нар. геосилови полета. Най-важните аспекти на комуникацията са:

ü       Мариално-практически – телекомуникации, транспорт, пътни, въздушни и жп инфраструктури

ü       Социо-културни аспекти – има се предвид транфера на информация между индивиди и социокултурни групи в процеса на човешката дейност

ü       Геоикономически – това са комуникационни коридори и трасета от интермодален характер (когато се обединят трите TEN  от европейската интеграция, това е модалност.  Интермодалност е ако се обедини мрежа в самата държава)

ü       Информационни – трансфер на информация, знание и интелектуален капитал като ресурс, както и финансов капитал

Заключение: може да се направи извода, че освен за информационна, трябва да се говори и за комуникационна революция. NB!!!Ние сме в епохата на информационно-комуникационната революция. С нея са свързани няколко постулата:

ü      Информационно-комуникационните технологии се превръщат в стратегически ресурс за всеки един субект на МИО. Вече се включва активно и индивидът като субект. В голяма степен се преодоляват бариерите на статусната информация.

ü      Телекомуникационните аспекти като комуникационна инфраструктура

ü      Третият аспект е Интернет, който се превръща в стратегически ресурс за всеки един субект

ü      Икономическият империализъм, обоснован от Карл Маркс, се трансформира в информационно-комуникационен имперализъм

В процеса на информационна комуникационна революция (различните субекти, особено държавите) са в различни стадии - интезивно се формира т.нар. „глобално комуникационно пространство (ГКП)

2.5. Геоикономически войни за ресурси и комуникации

Геоиконимическата война като нов вид война е главно за съзаване, разпределение и преразпределение на икономически ресурси и комуникации с цел присвояване на по-голяма част от глобалния (национален) доход чрез геоикономическата рента.

2.6. Геоикономически пространства или зони

Глобалното комуникационно пространство представлява едновременно геопространството на глобалния свят в двата му аспекта – геополитическо глобално пространство и геоикономическо глобално пространство.

Глобалното геоикономическо пространство има 4 зони:

Параметри на 4те геоикономически зони в следните аспекти:

1. От гледна точка на географския детерминизъм, което е свързано с простраствената конструкция на зоната. Зона 1 и 2 имат ядра. Ядрото на  зона 1 , е НАФТА, на зона 2 ядрото е ЕС. Зони 1 и 3 има център. На номер едно е САЩ, а на 3 е Япония. Зона 2 няма център, а само ядро. Зона номер 3 няма ядро, а само център. Зона 4 няма нито ядро, нито център.
2. Геополитическа и геоикономическа идентификация на зоните. Този аспект също е свързан с пространствената конструкция на зоната. Зона 1 не е изградена като пространствена конструкция, но дърги под геополитически, геоикономически и кратополитически контрол останалата част. Зона 2 демонстрира сравнително висока геополитически, геоикономически и кратополитически идентификация, но в рамките на ядрото – ЕС-27. Зона 3 е с най-слаба геополитическа и геоикономическа идентификация.
3. Геополитическа и геоикономическа компактност, лабилност и мобилност. Нито една зона не е компактна (завършена). Всички геозони за лабилни.

Тема 3: Глобализация, регионализация и МИО.

3.1 Същност на регионализация и глобализация

Глобализацията е обективен процес в развитието на човечеството. Реионализацията е обективен процес, който съпътства глобализацията в трите аспекта „ex-ante” (предхождащ) , “ex-media”(съпътстващ) и “ex-post”(последващ).  Глобализацията е висш стадий на интернационализацията на международния живот във всички възможни аспекти – политически, икономически, социални, трудови, културни, миграционни, конфесинални, етнически и др.

Глобализацията води до възникване на антиглобализъм.

Улрих Бек създава теория според която глобализацията води до увеличаване на глобалния разрив между обоздимите и необозрими (непредсказуеми) рискове. Глобалния свят навлиза в етап когато не може да се справи с тези обозрими и необозрими рискове.

Основни ефекти от интернационализацията:

ü       Формират се глобалните геопространства

ü       Формират се регионалните геопространства

ü       Формират се нови субекти и полюси на системата на МИО, свързани с формирането на  глобалното комуникационно пространство.

ü       Развитие на съпътсващи тенденции на антиглобализъм и антирегионализъм.

3.2 Видове глобализация

v      Неолиберална глобализация – интернационализация на многоаспектния международн живот на човечеството на основата на (нео)либералните разбирания за пазарна икономика в световен мащаб – израз на теорията за мондиализма.

v      Монополистическа глобализация – интернационализация на международния живот на основата на англо-саксонските (главно американски) разбирания за политика, икономика и ценностни системи, в интерес на капитала.

v      Просвещенска глобализация – интернационализация на международния живот на основата на формиране на единно глобално законодателство при което субектите (включително и най-вече индивидите) се извеждат като послушници на съвременната цивилизация.

v      ...

v      Етническа глобализация – интернационализация на основата на международния живот на основата на дейността и засилване влиянието на диаспорите и етническите общности. Свързана е с явлението и процеса на миграция, които имат силно влияние върху цялата система на МИО.

v      Криминална (мафиотска) глобализация – интернационализация на международния живот на основата на дейността мафиотски субкултури, водещо до формиране на глобално криминално пространство. Тече процеса на т. нар. Регионална виртуална глобализация на криминалния бизнес, в който участват етнически общности и диаспори. Появяват се транснационални криминални корпорации.

v      Икономическа глобализация – интернационализация на международния икономически живот печупена през призмата на геоикономическите войни за разпределение и преразпределение на ресурсите. Целта на икономическата глобализация е формитране на ГКП в което се създават условия за многократно ускоряване движението и обращаемостта на виртуалния капитал, трансферирането на нови знания под формата на иновации и високи технологии. Във връзка с икономическата глобализация отбелязваме т.нар. проект наречен „Вашингтонски консенсус”, който предвижда чрез кръга на определени субекти на МИО (think-thank центровете и др. МВФ, Световната банка и др.) за заменяне на либералния модел на Джон Кейнс с неолиберален монетарен модел, който предвижда:

ü                 Максимално отваряне на националните икономики в процеса на регионализация и глобализация.

ü                 Създаване на максимално благоприятни условия за функциониране на транснационален капитал в духа на мондиализма.

v                  Креативна глобализация – интернационализация на международния живот в областта на иновации и високите технологии.

Изводи:

1. Първият извод е свързан с отговора на въпроса „Възможна ли е някаква нова форма на неоколонизация?”, т.е до къде може да се стигне за осигуряване на тотален контрол върху ресутрсите на Земята (възобновяеми и невъзобновяеми).
2. Глобализацията е свързана с информационно-технологичната революция, развитието на постинформационното общество и със развитието на шестата вълна (епоха) в развитието на човечеството (неикономическото развитие на човечеството).
3. Тече изключително активен процес на трансформиране на класическото международно разделение на труда в нови сложни форми.
4. Тече активен процес на нови субекти и полюси в системата на МИО и на формиращото се глобално комуникационно пространство.

3.3 Регионални геоикономически пространства

Типични регионални организации:

ü       ЕС – Европейския съюз

ü       НАФТА – Северно американска организация за свободна търговия

ü       МЕРКОСУР – (1995) - Латиноамериканско митническо споразумение

ü       ОАЕ – Организация за африканско единство

ü       ОНД – Организация на независимите държави, създадена в резултат на разпадането на Съветския съюз

ü       ОЧИС – Организация за черноморско икономическо сътрудничество

3.4 Управление на глобалното комуникационно пространство

Глобалния свят има 2 аспекта:

• Легитимен модел за управление – това е създадената меджународно-правна система за регулиране и направляване на процесите в системата на МО и МИО. Има се предвид на първо място ООН и нейните специализирани международни организации; има се предвид СТО, МОТ а също така и регионални организации от регионален тип като ОПЕК и АОПЕК.
• Виртуален (скрит) модел за управление - …

Билдербергска група –

• Парижкият клуб – създаден 1956г., има неформален характер и от тогава до сега е преструктурирал около 250 млрд външни дългове на различни страни. В резултат на дебалансирането на света по принципа на Парето все повече страни натрупват външни дългове. Парижкият клуб работи на принципа: той не инициира сам процедури за преструктуриране на външни дългове, т.е. не прави специални анализи кой има да връща външни дългове или не; това става по молба на държавата длъжник или по искане на МВФ (Международния валутен фонд).

NB!!! Що е Мораториум?

• Форумът от Давос (Швейцария) – на него присъстват пасионарни личности като Бил Гейтс. Разглеждат се най-важните проблеми най-вече в икономически и социален аспект.
• Форумът на Г8 – САЩ, Япония, Англия, Франция. Германия, Италия, Русия
• ООН - Легитимната част на управлението на света се упражнява от ООН и други междунаридни структури от най-различен характер на базата на междудържавни съглашения, повечето от които имат препоръчителен характер. Субектите участват като членки, плаща се членски внос, участват във взимане на решения със своите представители, като някои от решенията имат и препоръчителен характер. Недостатък на системата на легитимната част е, че започва да се пропуква – т.е. функционирането на ООН и на други организации не винаги дава своите ефекти – пример за това е съветът за сигурност на ООН, който има 5 постоянни члена – това са най-големите държаи без Германия – Русия, Китай, Англия, САЩ, Япония. Съвета за сигурност приема резолюции, чиито предписания за задължителни за съответния субект- държава, например: Резолюция за Ирак, за Югославия и тн. Всяка страна има право на вето.

Хелзинските споразумения от 1973г. и подписани от почти всички страни в света заковават 10 принципа за развитието на глобалния свят, най-важните от които са: спазване на териториалната цялост на държавите, правото на самоопределение на нациите, ненамеса във вътрешните работи. След края на студената война това подреждане на тези принципи се изменя, те се преразглеждат в посока на тяхното неспазване.

• Механизъм на нелигитимните структури за управление на глобалния свят – това става чрез:

-          т.н. геополитическа агентура на национално, регионално и глобално равнище. Втора част на механизма – създаване на лобистки схеми и групи на национално, регионално и глобално равнище. Лобирането е специална схема за легитимиране управлението на глобалния свят на различните развнища от сенчестата част, затова неслучайно стремежът е узаконяване на лобирането

[1] Религиозна