Joomla Software solutions Template

Payday loan

Международни валутно финансови отношения

Същност: МВФО е подсистема на системата на МИО и съществременно обект на системата на МИО с един от най-сложните менъджмънти.

МВФО е съвкупност от парични валутни и кредитно финансови отношения между субектите на МИО, закрепени в международно договорни  правни норми и правила.

Основни понятия:

1. Валута – парична единица за измерване величината на стойността на стока или услуга в международната търговия.

• Видове валута – свободно конвертируема (пълна вътрешна и външна конвертируемост), частично конвертируема и неконвертируема.
• Функции на валутата – разплащателна, разчетна, резервна (ключова)
• Валутен курс – цената на националната парична единица изразена в паричната единица на друга национална валута в определено съотношение, което се определя на базата на т.нар. валутна кошница.
• Валутата подлежи на два основни процеса девалвация и револавизация

1. Капитал
2. Лихва

11. 1 Евлолюция на валутно финансовите системи

Системата на златния стандарт – въвежда се с конференция от 1922г. и включва следните елементи:

• Обмен на основните валути срещу злато
• Обявяване на количеството злато, което се съдържа в националната парична единица
• Поддържане на задължителен запас от злато
• Неограничителен изнов и внос на злато
• Златото се използва като платежно средство до 1933г.

Система на управляеми валутни курсове

Същност – валутни интервенции между националните банки за поддържане на определен валутен курс. Той може да бъде фиксиран, плаващ и сметен. При нарушаване на някоя пропорция се извършва валутна интервенция на пазара ако той е дестабилизиран. От този тип най-значимата валутно финансова система е Бретан Уудската система (1944г. – 1970г.) Тази система предвижда фиксирани валутни курсове чрез „връзване” към силна валута. Тогава тази валута е долара, а в днешни дни лева е вързан към еврото. Златото при тази система остава с функцията на всеобщ стойностен еквивалент до 1971г., което означава, обмен на долари срещу злато.

Към този период в началото на 70те години на 20в стойността на международната търговия надхвърля многократно стойността на наличното злато, което служи като покритие. Това е причината да се премине към валутна система на плаващи валутни курсове.

Златото след 1970г се превръща в обикновенна стока със собствена цена. Появява се международния валутен фонд (МВФ) с функцията на международен регулатор на светоната парична система. Прекратен е обменът на злато срещу долари. Функциите на световна валута се приемат от доскоро долара, след това и еврото и английската лира. В тази връзка претенции за световна валута имат Кирай и Русия. Стратегията им е в създаване регионални валутни зони. От 2006г. руската рубла е обявена за свободно конвертируема.

Проблемът на съвременната валутно финансова система опира до златото, а именно – златото е нещо като невъзобновяем ресурс и затова към днешна дата световната наличност на злато е 135 хил тона, като от него 56 хил. тона е в кюлчета и 63 хил. тона е под формата на скъпоценни изделия. Това злато сумарно покрива само 25% от цирколиращата валута в света. САЩ получават голям шанс когато прибират около 37 хил. Тона злато от Германия и от Русия по схемата оръжие срещу злато. И именно това, че държат голяма част от държаното злато прави долара световна валута, но в последните години златните запаси на САЩ покриват едва 4% от доларите в обращение и по такъв начин гаранцията на долара се измества към икономическата и военна мощ на страната. Започват дебати за връщане на световната валутна система към златен стандарт. Протича и процес на т.нар. валутизации (доларизация и ероизация – официална или неофициална).

11. 2 Международни валутно финансови институции

През 1994 създават МВФ и световната банак. Баща на идеята за тези две банки и за цялата система е Джон Мейнард Кейнс. Стратегията на тези две институции е:

• Либерализиране на международния валутно финансов и кредитен пазар
• Въвеждане на валутни бордове (валутни съвети) в страни с дестабилизирани макроикономически показатели (напр. България)
• Политикана на МВФ включва неолиберален монетарен подход за стабилизация (съкращаване и контрол на паричната маса (контрол на инфлацията)), либерализация цените на работната сила, стриктна бюджетна политика и поддържане на стабилен въртешен валутен пазар. Цената на една такава политина на МВФ обикновено е социална и то в посока на завишаване (с недоказани положителни икономически ефекти).
  • Международната банка за възстановяване и развитие за подпомагане на слабо развити страни.
  • Международна асоциация за развитие – за подпомагане на слабо развити страни
  • Международната финансова корпорация – филиал на световната банка със задача да финансира частни фирми , който не получават правителствени гаранции.

Специфични субекти на МВФС са парижкият и лондонският клуб. За тях са характерни:

-         Не са официално конструирани по изскванията на международното публично право.

-         Отсъства организационната структура и вътрешна организация на работа

Следователно това е един медудържавен механизъм, нелегитимен от гледна точка на международното право, който разработва многостранни или двустранни договорености между страните донори и страните бенефициенти на кредити. Една от основните цели на тези две институции е да не се обявява мораториум по външните дългове на страните бенефициенти. България обяви такъв мораториум през 1991г.

Парижки клуб – Създаден е през 1956г. и вече има над 360 споразумения със страни длъжници. Сумата на предструктурираните външни дългове възлиза на над 400 млрд долара. Парижкият клуб преструктурира дългове само на държави, не и частни лица (фирми).

Лондонски клуб – По нова формация създадена през 1970г. и се занимава с проблеми на дългове на фирми към търговски банки. В лондонския клуб членуват около 600 търговски банки. Ръководи се от т.нар. банков консултативен комитет.

11. 3 Международен капиталов пазар

Движението на капитали в глобалното ГКП е най-съществената характеристика на МВФО. В началото на 21 век оборотът на финансови ресурси в глобалната икономика надвишава 80 пъти стойността на международната търговия. Движението на капитала се извършва на международния капиталов пазар. Капиталите могат да бъдат няколко вида:

• Държавни и чатсни
• Предприемачески и заемен
• Краткосрочен (до една година), Средносрочен (до 3 години) и Дългосрочен (над 3 години)
• Портофелен и ПЧИ

Капиталът се изпозлва в три насоки:

-         финансово инвестиране, което се извършва на финансовите или т.нар. фондови борси, където се извършва покупко продажба на акции и ценни книжа.

-         Физическо инвестиране – инвестиции във физически средтсва на труда (машини суровини, гради и т.н.)

-         Интелектуално инвестиране  - в знаие, във високи технологие

Един от най-големите капиталови ресуррси се генерира по линия на ПЧИ. ПЧИ въвят до две стратегии :

• Т.нар. Простра стратегия, която означава движение на капитал между дъщерните фирми на корпорациите.
• Дълбоко интегриране. Което означава инвестиране в мрежи, процеси на сливания, създаване на транскорпоративни схеми на бизнеса.

Капиталовите операции се извършват в 3 вида финансови ресурси – пари, акции, облигации.