Home Икономика Международна икономическа миграция (МИМ)

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Международна икономическа миграция (МИМ) ПДФ Печат Е-мейл

Международна икономическа миграция (МИМ)

5.1 Същност на международната миграция (ММ) – движение (преместване) на население (отделни индивиди, групи или по-компактни маси) от една страна в друга, от един регион в друг. В процеса на ММ участват страни донори, които дават емигрантите и стрни бенефициенти, които приемат имигрантите.

Основни причини за ММ:

ü       Политически

ü       Икономическо-социални

ü       Конфесионални (религиозни)

ü       Етнически – свързани с т.нар. „етнически прочиствания”

ü       Военни

Икономически причини за МИМ:

ü       Недостиг на нискоквалифицирана в ядрото (20-те % на Парето)

ü       Различните жизнени стандарти между бедните и богатите страни (Парето – 80%-20%)

ü       Засилване на икономическите мотивации на индивидите за личностна изява и развитие

ü       Икономизация на диаспорите и етническите общности в развитите страни. Те (диаспорите и общностите) се превръщат в своеобразен филтър на миграционните потоци

Социо-икономически причини за МИМ:

ü       Преместване в друга държава с цел намиране на работа (трудоустрояване)

ü       Смяна на местожителство

ü       Смяна на гражданство

ü       Събиране на семейството

Типология на МИМ:

ü       От гледна точка на обхвата – вътрешна и външна

ü       От гледна точка на правния статут – легална и нелегална

ü       От гледна точка на образователния ценз (статут) – „изтичане на мозъци” -  висококвалифицирана, средно квалифицирана и нискоквалифицирана

ü       От гледна точка на целта – постоянна (с цел окончателно преместване в страната бенефициент), временна (гастарбайтери), сезонна (трудов туризъм)

Последствия за МИМ:

ü       За донорите

-          Съществена загуба на вложен капитал за обучение и повишаване на квалификацията

-          Намаляване на интелектуалния потенциал на нацията, чрез „износ на мозъци”

-          Влошаване на демографската ситуация

-          Влошаване ситуацията на трудовия пазар

ü       За бенефициентите:

-          Спестяване на национален капитал за обучение и преквалификация

-          Нарушаване баланса в структурата на трудовия пазар

-          Покриване дефициттите от работна сила в трите аспекта – виско-, средно- и нискоквалифициран

-          Влошаване на социалната хармония в обществото, резултат от формирането на етнически антлави ( = затворени общности) и диаспори

-          Увеличаване на трудовите ресурси в трудоспособна възраст

5.2 Геоикономика на МИМв новата човешка история има две вълни на масова международна миграция: в края на 19в и началото на 20в (дестинация новия свят – САЩ – около 55млн души от Европа) и  втората вълна - след падането на Берлинската стена (Студената война 1989г.).

От геоикономическа гледна точка ситуацията в ЕС:

ü       В момента има около 30млн имигранти, от които 20млн са от мюсюлмански произход и 11% са чужденци

ü       Към 2050 г населението ще се съкрати с около 100млд души

ü       Проблемът със социалната интеграция на имигрантите

Политическа икономия ма миграцията:

c + v + m

Миграцията се превръща в един от решаващите фактори на глобалното развитие.

Изводи:

  1. 1. Човешкият ресурс (миграционният ресурс) трудно се витуализира подобно на капитала (чрез цената)
  2. 2. МИМ като явление и процес предизвиква нови геоикономически и геополитически измерения от гледна точкана създаването на БВП и неговото разпределение ипреразпределение.

-          В тази връзка към днешна дата 30% от трудовите ресурси на земята са неиползваеми, а структурните безработни са над 1 млрд.

-          ООН е установил минимален праг от $3 за почасова  ставка

5. 3 Основни демографкси трендове (тенденции)

  • Демографски процеси на 20 и 21 век.

ü      От 18в започва тенденцията за растеж на населението на Земята: в края на 19 век населението на Земята е било 1 млрд. Души, в края на 20в е над 6 млрд.

ü      За този период градското население се е увеличило над 10 пъти. В ЕС 80% от населението живее в градовете.

ü      Продължителността на живота в 20-те % в развитите страни е средно 75години, в периферията – 80-те % - средно 30-35 години.

ü      Изменя се етнонационалния, расов и религиозен ландшафт на Земята

Лудвих Милер: „Началото на 21 век Aмерика (USA) става все по-малко западна, по-малко бяла и по-малко англосаксонска.”

Жан Елюп: „Присъствието на имигранти от ислямския свят несъмнени ще доведе до деградирането на цялото западно общество... Западът ще се окаже в тази ситуация и от в глобален мащаб, както днес бялото малцинство спрямо черното болшинство в ЮАР”

ü       Към 2025 г растежът на населението в света ще е 95% за сметка на периферията. През 1991г делът на населението в индустриалните страни е бил 20% от населението в света, през 1985г – 16-17%, а 2020г ще бъде 10% от населението в света.

ü       Появява се проблемът застаряване, 2040г 22% от населението в Европа ще е над 65 години.

ü       Пренаселяване. Капацитетът на световната икономика да изхрани около 12 млрд. души.

Джон Кейнс – „Много катастрофи на човечеството са резултат от внезапно изчезване на условията, допринесли за свръхнаселение, което е повече от населението, което може да бъде изхранено.

Малтос –„Човечеството се увеличава в геометрична прогресия”

В резултат на тези демографски тенденции се пораждат нови негативни процеси, които имат отношение към международната миграция:

  • Явлението „демографски реванш” – има изключително икономичесла и социална мотивация и се изразява в искането на държави, субрегиони и региони да получават своя дял от материалното благополучие на света. Този реванш се компенсира (реализира)  в малка част чрез международната икономическа миграция (МИМ). Предизвикване на сериозни военни конфликти между богатия Север и бедния Юг.
  • „Демографска агресия” -  поражда контраявлението, наречено „отбранителен демографски расизъм”
  • „Демографски страх” – характерен за страните бенефициенти. Това е страх от загуба на етническата чистота (смесените бракове), внедряване на ортодоксални (край) етнически и религиозни стериотипи на живот и поведение; формиране на етнически общности, които функционират по собствени закони.
  • „Демографски натиск” – свързан с нарастването на тези 95% ще става за сметка на периферията и как този натиск върху ядрото ще бъде контролиран. В резултат на това се изостря проблемът за жизненото пространство т.е. райони където има гъсто население и висока раждаемост ще имат претенции за разширяване на жизненото пространство.

Дън Цяо Пин – „Ако в китай настъпи политическа и икономическа нестабилнност, то се очаква масово емигранстко движение в посока Хонг Конг – над 500хил души, Тайланд – над 10 млн души, Индонезия – над 100 млн души, Сибир.”

Демографски императив (прогноза) – Предстои ни  ново „Велико преселение на света”, което сега се измерва със стотици милиони, а тогава ще се измерва може би с милиарди. Императива е дали ще се реализира ново масово преселение в глобалния свят като трета вълна.

5. 4 Миграционна политика

Миграционната политика е част от външната политика на един собект и се провежда на национално, регионално и глобално равнище. Международната политика предствалява съвкупност от мерки и действия за целенасочено регулиране на миграционните потоци във вътрешен и външен план. За това миграционната политика има две части – емиграционна и имиграционна.

Формулата „3+2+3” - 3 години всяка страна на ЕС има право да регулира миграционните потоци от новоприетите страни без да се съобразява с всеобщата миграционна политика на ЕС.

Общата миграционна политика на ЕС се характеризира на този етап с три момента:

  • Сигуритарен характер – отношение към зоната ‘Свобода, сигурност и правосъдие”. Засилват се елементите на гарантиране на сигурността в ЕС.
  • Рестриктивен характер – включване на филтриращи и бариерни функции
  • Политизиране на проблема за миграцията

... ... ... ... ...

Диаспора – значителна част от един народ (или от голям етнос) която пребивава извън родината си. Тя бива организирана и неорганизирана. Организираната или се самоорганизира или бива организирана от управлението на специализирани органи или посолството на държавата произход на диаспората (напр. в България има комитет, грижещ се за въпросите на българите в чужбина)

  • Китайската диаспора – около 400 млн.
  • Руската – около 30 млн.
  • Еврейската – над 12 млн.
  • Българската диаспора е около 4 млн.

Тенденции:

А) Тече активен процес на консолидиране и преструктуриранен на етническите диаспори, включително институционално.

Б) Диаспорите проявяват изключителна силна мотивация за стопанска дейност.

В) Превръщането на диаспорите в сериозни субекти на МИО по две линии:

  • самостоятелно
  • включвайки се в други центрове и общности

В резултат на тези 3 тенденции възниква и се развива силно мотивирано етническо предприемачество, което се базира главно на планови зависимости, землячески връзки и солидализирани фактори на конфесионална основа. Лидерска позоция в етническото предприемачество има китайското етническо предприемачество, което е известно като „хуа – цяо”. Слеващото по сила е евройското, след това е руското и на четвърто място остава италианското предприемачество, тъй като италианската диаспора е вплетена много в чуждите нации и губи връзка с корена. Капиталовият ресурс на „хуа – цяо” е съпоставим с БВП на официален Китай, а на еврейското предприемачество е дори по-голям от БВП на държавата Израел. Има държави (като Индонезия например) които изцяло са под контрола на китайското етническо предприемачество.

 

Извод: Етническото предприемачество и етническия бизнес в съвременните условия са се превърнали в съществен фактор на системата на МИО като техен обект и субект.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG