Joomla Software solutions Template

Payday loan

Геологистика на МИО

В процеса на възникване на глобалната комъникационна мрежа възникват качествено нови субекти и полюси на ГКП. Конвенционалните (класически) субекти (държавата, националните фирми) отстъпват все повече място на нови субекти със сложна логистика на управление.

9. 1 Свободни икономически зони (СИЗ)

СИЗ са едни от известните субекти на МИО и бележат непрекъсната трансформация като форми, съдържание и системи на управление. Те отразяват най-добре тенденцията към развитие на новата икономика, а също така и процесите на глобализация и регионализация. СИЗ са едни от най-важните индикатори за процеса на либерализация в глобалния свят.

Същност на СИЗ – Органическа част от икономическото пространство на една държава или група държави в която се въвеждат преференциални режими за икономическа дейност на местни и чуждестранни стопански субекти. Преференциалният режим означава облекчени правни административни и др. условия за регистриране и дейност на юридически и физически лица.

Видове СИЗ - Има 5 поколения СИЗ: N.B.!

1. Първо поколение (Търговски зони) – митническа екстериториалност (митнически облекчения)
2. Второ поколение (Промишлени зони) – доминира прозводствено сътрудничество (специализация и коопериране) – експортно и импортно ориентирани
3. Трето поколение (Научно технически зони) – разработка и пазарно внедряване на нови технологични продукти свързани с НИРД (научно изследователска разфойна дейност) + рисково финансиране
4. Четвърто поколение (Сервизни зони) – обслужват главно различни аспекти на новата икономика с комплексни услуги – финансови, банкови, застрахователни, консултантски, информационно-комуникационни в условя на преференциален режим.
5. Пето поколение (Свободни мрежови информационни зони) – в условия на преференциален режим преодоляване на статусната информация за всички юридически и физически лица без изключение. Тези зони се наричат обществено комуникационни мрежи, защото именно те правят индивида субект на МИО.

-         Глобалната свободна мрежова зона – Интернет (Кибер пространството)

-         Регионални свободни мрежови зони – RU, EU и др.

-         Локални свободни мрежови зони

Петото поколение има още нялко важни характеристики:

• Изключителна мобилност и интерактивност
• Свободна обращаемост на интелектуалния продукт
• Достъп до преодоляване на статуслата информация

9. 2 „Данъчни оазиси” (Офшорни зони)

“Off Shore” – извън брега

Офшорните зони (ОЗ) се появяват когато се появяват дружествата с ограничена отговорност и холдинговите структури.

Основата на ОЗ:

• Предоставяне на данъчни облекчения.
• Преференциален режим на икономическа финансова банкова и кредитна дейност.
• Конфиденционалност на бизнеса и сключваните сделки.
• Икономии на оборотни средства (за управление на персонал, за регистрация, такси и т.н.)
• Укриване и пране на пари

Движещи сили на ОЗ – ТНК и техните мрежи, международния криминален бизнес, етническото предприемачество.

Субекти на ОЗ:

• Офшорни инвестиционни компании – търсят висока норма на печалба.
• Офшорни финансови компании – минимизация на данъците за предоставените заемни средства.
• Офшорни застрахователни компании – презастраховане на застрахователния риск.
• Офшорни банки – избягване на валутни ограничения за кредитиране на международни операции на своите учредители.
• Офшорни холдингови компании – за избягване данъчни натоварвания при движение на финансови ресурси между дъщерните предприятия на холдинга.
• Офшорни фирми от най различен характер – целта им е избягване на данъчни тежести.

Технология на създаване:

• Регистрация под ключ с възможност за регистрация по интернет
• Разходите са за таксата за регистрация + разходи за т.нар. номинален директор (Материално отговорно лице).
• Срок на регистриране – от 3 часа до 3 седмици. Средна разходна стойност – около 2000$. Регистрирането се извършва в специални фирми наречени шелфови фирми.

Чрез офшорните оазиси се прехвърлят т.нар. „горещи пари” – нефтодолари, пари от световния криминален бизнес, пари от виртуални сделки на ТНК, пари от етническия бизнес. Счита се че 25% от светония официален капитал се превърта през офшорните зони. Така те се превръщат в сериозен полюс на ГКП и субект на системата на МИО. В света има над 50 известни данъчни оазиса, от които по-известни са Хонг Конг, Сингапур, Кипър, Малта, Гибралтар и т.н. Това са така наречените легитимни офшорни зони, където е налице и политическа стабилност. Друга група ОЗ са островите Ман, Сейшели и др. където фирмите и сделките са не до там легитимни.

Проблеми. Развитите страни начело със САЩ и ЕС са против ОЗ. ЕС се стреми да синхронизира данъчната политика на страните членки и затова е против данъчни оазиси. САЩ имат друга геополитическа цел, която се изразява в недопускане офшорно законодателство в развиващи се страни, които създават нелегитимни икономически модели отклоняващи се от принципите на либерализацията. САЩ се стремят да виртуализират офшорния бизнес чрез интернет за да го контролират.

Аргументи „ЗА” офшорните зони :

v      С ниските данъци се мотивира предприемачество и бизнес.

v      Съдействат за натрупване на капитал и неговото оптимално използване.

v      Създават се условия за данъчна конкуренция между страните.

v      Морални съображения – състоят се в това, че не са малко случаите на натиски и преследвания на предстваители на бизнеса по политически причини.

9. 3 Високо технологични зони

Информацията като стратегически ресурс измества енергията като основен фактор на производствения процес. В тази връзка се развиват ново поколение свободни икономически зони в които се осъществява симбиоза между науката и производството на виски технологии. Те са новите субекти на новата икономика и новите полюси на ГКП. Поради нарастналото значение  за разпределение и преразпределение на новия ресурс – знанието през 1984г. се създава международна асоциация на научните паркове, обединяваща интересите на трите геоикономически зони. Щабквартирата на тази асоциация е в Ирландия.

Основни предпоставки за създаване и функциониране на високо технологични зони:

• Наличие на научно изследователски или университетски комплекс от международна класа, тип “Camp”
• Наличие на технологична логистика и инфраструктура
• Осигурен рисков капитал
• Високо квалифицирани специалисти
• Комфортни условия за живот и творене

В този процес ролята на държавата като субект на МИО е много важна. Тя трябва да разработва технологичната стратегия, изхождаща от национални интереси, създава външната инфраструктура и подсказва схемата на управление на зоната.

В началото на 21в. съществуват три типа научно технологически зони като компонент на новата икономика:

1. Иновационни центрове (иновационни инкубатори) – изпълняват три главни задачи:

- Поддръжка на технологичното предприемачество на равнише малки и средни предприятия

-  Подготовка на кадри за технологични фирми

-  Улесняване достъпа до рисков капитал. Финансирането на този тип инкубатори е смесено. Генерирането на иновационни фирми от този тип инкубатори става за срок от 1 до 2 години.

2. Научно технологични паркове – в тях се развиват средно мащабни технологични производства на база на разработката на ноу хау в университети или научно изследователски центрове. Задачата на този втори тип е да подготвя восикотехнологични фирми като срокът на създаването им е от 3 до 5 години

3. Технополиси – обединяват знания и капитал в огромни мащаби. Те представляват градове, в които се концентрира огромен изследователски и финансов потенциал. Предоставят се префенеренциални условия за данъци, за внос и други облекчения. Рисковото финансиране е 100% осигурено, комфортните условия са безупречни. Първообраз на технополисите са закритите военнопромишлени комплекси в Русия и САЩ. Пазарната реализация на продукцията на технополисите е 100% осигурена. Като цяло потенциалът на технополисите е въпрос на национална сигурност. Технополисите като нов субект на МИО обединяват интересите на 3 субекта – националната държава, ТНК и физически и шридически лица потребители на високи технологии.

Характеристика на силиконовата долина :

v      В нея са концентрирани стратегическите интереси в областта на високите технологии на водещите наукоемки корпорации в света.

v      Рисковото финансиране възлиза на няколко стотин милиарда долара.

v      Ползват се сериозни данъчни (до 30%) данъчни и други облекчения

v      САЩ са изградили изцяло инфраструктурата.

v      Стратегическият мениджмнънт се осъществява от група от високопоставени мениджъри на 70-те най-големи фирми в света.

v      Високо квалифицирания персонал е над 2,5 млн души специалисти като само 30% са американци.

v      Развива се на базата на Станфордския университет.

v      Средна заработка на един топ – специалист е около 200 000 $ месечно (произвежда интелектуален продукт на тази стойност).

v      Средните специалисти получават межди 1 и 4 млн долара годишно

Другия технополис развиващ се на базата на университета в Масачузец е Шосе 128.

В Европа няма технополиси от подобен тип. Около Кеймбриджския и Мюнхенския университети се развиват такива схеми, но все още са в самото начало и са далече от равнището на технополис

Технополиси в Япония

v      Цукуба – този технополис се изгражда около 20г. като за инфраструктура са инвестирани 100млрд. Долара. Базата е Токийския университет.

v      Технополис – създава се технологичен коридор по линията Токио – Нагоя – Осака – Коба.

Японските технополиси разработват стратегия по подобряване на известното.

Друг интересен пример в тази област е Сингапур, който освен офшорна зона е и технополис в областта на селското стопанство – биотехнологии за нови култури и нови технологии за обработване на културите.

9. 4 Глобални и регионални комуникационни мрежи и коридори

Те са част от ГКП. Все по-голяма част от тези коридори придобиват т.нар. трансмодален характер. Най-важните проекти по които се работи са:

-         Азиатско северно американска магистрала (АСАМ) – Сингапур – Банкок – Пекин – Якутск – тунел под Беринговия пролив – Ванкувър – Сан Франциско

-         Трасека – трансмодален коридор между Азия и Европа, който ще повтаря пътя на коприната (проект на ЕС)