Joomla Software solutions Template

Payday loan

Власт и демокрация.

Като израз на изкуството и науката да се управлява държавата, политиката се изправя пред проблема за властта, като основание и средство за управление. Сама по себе си властта не е необходима, но като средство за запазване на политически интереси, статус и позиции тя придобива изключително значение. Поради това политиката е принудена да се занимава с придобиването, запазването и упражняването на държавната власт. Неизбежно се развива в полето на собствената и чужда власт и самата тя е форма на властване. Неделимата връзка на политиката с властта внася специфика в управлението на обществото като цяло и неговите големи групи. По-внимателното разглеждане на въпроса за властта е в състояние да разкрие някои изисквания към държавно-политическата организация. Властта е твърде обемно понятие. Политическата. икономическата, военната и информационната власт са само част от множество власти и по-скоро покриват отколкото разкриват сложното съдържание на властта. Едновременно с това стремежът за власт е толкова натрапчив, че дава основание на Бертран Ръсел да твърди че, властта наред със славата си остават висш стремеж на човечеството и най-голямото му възнаграждение. Но веднъж придобитата власт се превръща и в трудно променима привилегия.

Идеите за властта са твърде разнообразни. Те варират от традиционното схващане на Mакс Вебер като „възможност за налагане на нечия воля върху поведението на други индивиди" до по-сложните определения, включващи източниците и инструментите за налагането на властта.

Като се погледне инструменталната страна на властта могат да се разкрият източниците на правото за нейното прилагане. Според Дж. Гълбрайт, три са основните вида инструментална власт: принуждаваща, компенсаторна и условна. Принуждаващата власт включва налагане на волята чрез заплашване и заслужено наказание. Пример за такава е съдебната власт. Компенсаторната власт търси подчинение чрез стимулиране и възнаграждение. В замяна на подчинението тя предлага компенсиращи ценности. Такава е икономическата власт, при която подчинението се награждава със заплащане. Накрая, условната власт постига подчинение чрез промяна на мисленето. Собствените убеждения изградени по различен начин, са сигурно средство за неотклонно и последователно подчинение на проникналата в личността чужда воля.

Това е пример за духовна власт. Отделните видове власти имат различна прикритост на намеренията, с които се прилагат. Не всякога явно може да се открие, че властта е средство за защита на интереси и ценности. Още повече ако интересите и ценностите са неясни или неизвестно от кого произтичащи. В зависимост от конкретните предположения домогването до властта може да се тълкува по различен начин, било то като желание за самооблагодетелстване или като придобиване на власт в интерес на другите.

Принуждаващата и компенсиращата власт са повече явни отколкото прикрити. Приемащите властта правят това съзнателно, като преценяват отсъствието на друга или по-добра възможност. 3адължаващата причина е облагата. Компенсаторната власт е обаче далеч по-цивилизована и съвместима със свободата и достойнството на личността.

Условната власт е по-неуловима, прикрита и неявна от другите власти, дори за прилагащите и подчиняващите и се субекти. Тя може да бъде плод на традиция, култура, образование, изградени убеждения, внушено доверие и т.н. Характерно за нея е това, че се създава чрез промяна на мисленето, като допуска манипулация и се изгражда чрез духовното въздействие върху обществото.

Трите инструмента на властта произтичат от три различни източника- индивидуалността при принуждаващата власт, собствеността или богатството при компенсаторната и организацията при условната власт. Принуждаващата власт се свързва с качествата на личността, която задейства силови средства. Богатството е ресурс, с които може да бъде купено подчинение, а организацията е задължително условие за подчиненост на собствените интереси на общите.

Разбира се властите - политическа, военна, икономическа и др. по сложен начин съчетават източниците. Тук интерес представлява композицията на военната власт. В нея може да се открие смес от принуждаваща наказателна сила на командирите, компенсаторните механизми на заплащането на войсковия труд и накрая условната власт с изграденото чувство за дълг на личността пред обществото.

Властта според Т. Парсънз може да се разглежда като „специфичен механизъм, опериращ с цел да предизвиква промени в действието на други единици, индивидуални или колективни, в процесите на социалното взаимодействие". Това подсказва, че властта е обществено явление, неделимо от управлението. Няколко са характерните черти на властта, които нейните изследователи вкл. Д. Иванов подчертават:

-тя е достъп до вземане на решение и контрол върху политическия дневен ред по ключови въпроси, в които се изразяват общи интереси и цели;

-тя е средство за контрол върху факторите, определящи ефективността на общественото взаимодействие. В този смисъл тя е обобщена способност за мобилизация и важен ресурс на обществото:

-тя е функция на обобщена сила, т. е. основана не само на единични или частни санкциониращи актове, а на постоянно и узаконено (легитимно) силово отношение. 3аплахата с правно несанкционирана сила не е власт. Силата присъства само като гаранция за санкции и краен инструмент за задръжка. В отношенията между страните международния правен ред е този, който превръща заплахата във властно отношение:

-тя се основава на съгласието (дори и манипулирано) на членовете на обществото да узаконят позициите на водещите и да им дадат мандат за вземане на решения, водещи към целите. Оттеглянето на доверието от властта води до нейния провал. Авторитетът е израз на правото на лидера да взема решения, да очаква подкрепа и налага санкции.

Централен проблем на всяка власт е как да постигне подчинение и предотврати разрушаваща властта опозиция, като се подчини адекватно на общественото съгласие и целите на развитие.

Всяка политическа система иманентно се стреми да достигне състояние на устойчивост като използва за това различни средства. Политическата елитарност има стремеж да развива средства за контрол над обществото. В крайните си форми има тенденция да изолира личностите от активно участие в политическия живот, като прави това участие чисто ритуално и показно. Обратно, политическата демокрация представлява множество от принципи, които трябва да осигурят определени права, политическо равенство, свобода на гражданите. Тя е обществена ценност, която определя съответни норми за междудържавно и вътрешно обществено поведение.

Многобройни са класификациите на демократичните принципи, целящи формиране на нова свободна личност, чрез естествената борба на хората да защитават своите интереси и истината. Изследователите са достигнали до синтез на дванадесет принципа на демокрация, прилагането на които може да бъде съдържание на съвременната норма на политически живот. Това са:

-суверенитет на народа чрез суверенност на личността, чиято свобода може да бъде ограничавана само от необходимостта за запазване свободата на болшинството;

-управление, основано на съгласие на управляваните;

-власт на мнозинството;

-права на малцинството;

-гаранции за основните човешки права;

-свободни и честни избори;

-равенство пред закона;

-процесуални граници за честен съд:

-конституционни ограничения на държавната власт;

-разделение и независимост на законодателната, изпълнителната и съдебната власт;

-социален, икономически и политически плурализъм;

-търпимост, прагматизъм, сътрудничество и компромис.

Тези принципи трябва да стоят в основите на държавното устройство и дейност.