Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Инвестиции, инвестиране, капиталово бюджетиране

Решенията за инвестиране са една от областите на стратегическите решения при финансовото управление на фирмата. Инвестирането е процес на употреба на капиталите на фирмата, собствени и привлечени.

Инвестициите могат да са с най-различна насоченост: за промишлено оборудване, запаси, финансови активи, обучение на персонала и т.н. Общото между всички тях е, че от тях се очаква вложеният капитал да се върне нараснал поне с очакваната норма на възвращаемост.

Инвестирането в ДА обикновено се осъществява чрез оценка и избор между различни алтернативи. Изборът между една от тези алтернативи и вземането на инвестиционно решение въз основа на инвестиционен анализ изразяват съдържанието на капиталовото бюджетиране. Процесът на капиталово бюджетиране се основава на установяване на разходите по осъществяване на някакъв алтернативен проект, разходите за набавяне на капитала, очакваните доходи, парични потоци и величината на риска. Това изисква и предполага установяването на редица параметри: приходи от продажби, обеми на производство, цени, пазари, лихвени проценти, инфлация, данъчни ставки, амортизационни норми и т.н.

Инвестиционната политика на предприятието трябва да се съгласува със стратегията на финансовото управление на фирмата по цели и етапи на практическа реализация. Видове инвестиции:

- Според целите си - могат да са насочени към разширяване на производството, осъществяване на нови решения за продукти, въобще на иновационни проекти, за установяване на основния капитал, за повишаване на образователното и квалификационно равнище на персонала, за придобиване на финансови активи и т.н.

- според обхвата си - могат да бъдат нето и бруто инвестиции. Бруто инвестициите обхващат всички капиталови разходи, докато нето инвестициите се получават след като от бруто инвестициите се спаднат онези, които са финансирани за сметка на амортизационни отчисления.

- според друг критерии инвестициите могат да са принудителни, т.е. които са наложени от екологични изисквания, изисквания за условия на труд, за инфраструктурно осигуряване на производства и дейности и по други нормативни изисквания.

- Противоположност на инвестициите по принуда са инвестициите в земя, сгради, машини, права, ноу-хау и други продукти на индустриална собственост, финансови ДА, които се наричат свободни инвестиции. Критерии за инвестиране в тях е доходността. При капиталовото бюджетиране е необходимо да се установят първоначалните инвестиционни разходи и така нареченият работещ паричен поток. Първоначалните разходи включват разходи за проучвания от всякакъв род (от геодезическите и се стигне до маркетинг), загубите от намаление на продажби от стара продукция (продукция, която повече няма да произвеждаме) разходи за доставка, монтаж и оборудване, разходи за строителство, инфраструктура и други. Тези разходи се съпоставят с така наречения работещ паричен поток. Това е паричният поток, който ще се съпостави с първоначалните разходи, за да се установи изгодата от проекта. Работещият паричен поток включва обикновено чистата печалба през годините, сумата на амортизациите и чистата сума от продадени активи. На основата на тези два параметъра се прилагат различни методи за инвестиционния избор. В зависимост от това, дали отчитат или не отчитат стойността на парите във времето те се делят на статични и динамични. Динамичните отчитат стойността на парите във времето. Те са многобройни, но сред тях се открояват методът на чистата осъвременена стойност, вътрешната норма на дохода и индексът на рентабилност. Чрез критерия чиста осъвременена стойност може да се даде отговор на въпроса дали инвестиционен проект е по-добър в сравнение с друг инвестиционен проект. Преди всичко, за да може въобще един инвестиционен проект да бъде обсъждан

Втори динамичен метод е нормата на възвръщаемост, при която чистата осъвременена стойност е равна на нула.

Вътрешната норма на възвращаемост предполага, че тя е неизвестната, а всичко друго е неизвестно.

Третият начин е индексът на рентабилност, в случая е отношение:

Може да се изчисли като отношение на осъвременената стойност на работещия паричен поток върху чистите инвестиционни разходи

В практиката се прилагат много модификации на разгледаните три метода. Една от тях е анализът приходи-разходи. Резултат на този анализ е изчисляване на коефициент приходи-разходи, като отношение на дисконтираната сума на всички приходни парични потоци по даден проект към дисконтираната сума всички разходни парични потоци към един проект.

Когато коефициентът приходи-разходи е над единица, инвестиционният проект се приема за финансово ефективен. Когато коефициентът е под единица, проектът е финансово непривлекателен.

Статичните методи за преценка на инвестиционни решения не отчитат стойността на парите във времето и поради това показват по-висока ефективност на инвестиционните проекти от реалната.

Пример на статични методи: метод на средна норма на дохода и методът на период на откупуване. Средната норма на дохода се получава като се разделят средногодишните очаквани чисти доходи на половината от първоначалната инвестиция. Срокът на откупуване се изчислява като инвестиционните разходи се разделят на средногодишния чист паричен поток.

Съществена роля при решенията за инвестиране, както се вижда от посочените методи имат възвращаемостта и лихвеният процент. Тъй като възвращаемостта зависи от особеностите на прилаганата технология, на производството, на конкурентноспособността на продукта или услугата, от продажбите, от себестойността, финансовият мениджмънт не може да взема решения за инвестиране без да се съобрази с всичко това. Освен това може да има противопоречия в интересите на собствениците и професионалния мениджмънт в това отношение. Не на последно място трябва да се отчита и обстоятелството, особено по отношение на инвестициите в дълготрайни или нетекущи активи, че веднъж осъществени, капиталът трудно подлежи на претрансформация.

4. Рискът при инвестиционните решения

Всяка инвестиция е съпроводена с риск, затова важна отговорност на финансовия мениджър е разкриването на рисковете и на възможностите за противодействие на риска. Величината на риска от една инвестиция произтича от несигурността от очакваната възвращаемост от нея. Колкото е по-голямо разминаването между фактически и очаквани парични постъпления, толкова по-голям е риска. Влияят още времето или срокът на инвестицията, гаранциите за изплащане на доходите и размерът на инфлацията. Инвестирането се извършва в различни сфери на различни пазари, които се отличават и с различни видове риск. Спрямо различните видове риск са подходящи и различни методи за количествената му оценка. Например когато се инвестира във фиксиран актив, основният риск е бизнес рискът, евентуално търговският риск. Когато се закупуват правителствени, общински или корпоративни облигации, т.е. инвестира се в тях, основният риск е лихвеният, ако се инвестира чрез ползване на заемни капитали, тогава се прибавя и кредитният риск. Разграничаваме следователно различни видове риск, свързан с инвестициите – пазарен, уникален, финансов, ликвиден, валутен, стартов, производствен, търговски, екологичен, риск от природни бедствия и други. Финансовият мениджър трябва да прилага различни мениджмънт техники в различните сфери на икономическа активност. На тази основа той ще е в състояние и да направи обоснована преценка за възвращаемостта от инвестиционните проекти и да вземе обосновано инвестиционно решение. Естествено, е от инвестиции, съпроводени с по-високо равнище на риск, да се изисква и по-висока норма на възвращаемост.

Пазарният риск е свързан с общите парични постъпления от инвестициите в ценни книжа. Това е общ риск, произтичащ от несигурността на пазара като цяло.

Уникалният риск също е свързан с несигурност във възвращаемостта на ценни книжа, но става дума за ценни книжа на определено дружество и произтича именно от особеностите на протичането на процесите в това акционерно дружество и на неговото финансово състояние.

За разлика от финансовия и от пазарния риск, той подлежи на регулиране. Уникалният риск на един актив се измерва чрез неговия бета (β) коефициент. Бетата (β) можем да определим като процент на промяна на възвращаемостта на пазара като цяло върху процент на промяна на възвращаемостта на актива.

Бета (β)  показва с колко се променя възвращаемостта на един актив при един процент промяна във възвращаемостта на пазара или на пазарния портфейл. Бетата (β)  на напредналите страни се публикува в справочници. У нас или се правят самостоятелни изчисления или се използват значенията за бета по аналогия на предприятия в същия бизнес в други страни. Приема се например, че краткосрочните държавни ценни книжа нямат пазарен риск и тяхната бета (β) е равна на нула. Коефициентът бета позволява да се определи очакваната възвращаемост от един актив  като се знае именно нормата на възвращаемост на безрисковите активи. Тези постановки са заложени в така наречения модел за оценка на капиталовите активи (МОКА).

Ликвиден риск: произтича от вероятността предприятието да изпадне в затруднение по изплащане на краткосрочни задължения и да не е в състояние чрез продажба на активи стоки (суровини, материали) да посрещне тези задължения.

Валутен риск: произтича от вероятността вследствие на промяна във валутните курсове предприятието да реализира загуби от преоценка от валутните позиции.

Финансов риск: произтича от вероятността да спадне курса на ценните книжа на дружеството на борсите и акционерите да се стремят да се освободят от тях.

Кредитен риск: произтича от вероятността да се повишат лихвените проценти.

Стартов риск: произтича от възможността да се отложи началото на дейността в резултат на неблагополучие.

Рискът във всичките му разновидности съществува и финансовите мениджъри трябва добре да ги познават, да притежават също така солидни познания за възвращаемостта на активите и на финансовите пазари, за да могат да вземат обосновани финансови решения.