Joomla Software solutions Template

Payday loan

Качество:

1.1. Управление чрез качество - промяна на условията на пазара:

- през 60те - конкурентен фактор;

- през 70те - производителност;

- п/з 80те - конкурентен фактор и качество;

1.2. Основни характеристики на съвременния международен пазар:

а) Високи изисквания към качеството в процеса на потребление на продукта: Отношението “полезност/цена” , “надеждност/консумативни разходи”

б) Ускоряване на темпа на разработване и излизане на пазара с нови продукти с подобрени експлоатационни характеристики (високотехнологични области).

в) Водещите фирми са пръснати по целия свят и хората имат възможност да видят, че техните продукти са по-добри.

1.3. Дефиниция на понятието “качество”

В началото:          - конструкторска                               |

- маркетингова                   |  Time

- производствена                               |

- общо-управленска          \|/

Тя е потребителска.

Качеството е съвкупността на характеристиките на продукта - пазарни, конструкторски, производствени и експлоатационни, с които той ще посрещне изискванията на потребителя. Желаното качество е качеството, което удовлетворява изискванията на потребителя.

1.4. Проблеми

а) Всяко отклонение от желаното качество;

б) Загуба, свързана с отклонението от желаното качество;

2. Подходи за определяне на понятието “качество”:

2.1. Трансцендентен - Барбара Тъчман - “Качеството е условие за съвършенство, превъзходство, което разграничава доброто качество от лошото. Постигане на най-висок стандарт!”

Недостатъци: - Този връх може да не означава нищо за много хора, да не съответства на техния вкус;

- априорен (извън опита)

2.2. Продуктово-ориентиран - идентифицира специфични характеристики и свойства, които са измерими и означават по-добро качество. Приемат се обективни критерии, но недостатъкът му е в това, че се приема за по-добро качество наличието/отсътвието на дадена характеристика.

2.3. Потребителски-ориентиран - Потребителят определя качеството на продуктите. Джуран нарича това “годно за употреба”.

Предполага знание относно намеренията на потребителя за употреба на продукта. Качеството еднозначно се определя с удовлетвореността на потребителя. Организацията трябва внимателно да прецени и проучи изискванията на пазара, а след това да проектира, произведе и достави подходящ продукт.

Този подход е в най-голяма степен близък до потребителя и съвременното разбиране на понятието “К”. Удовлетворението на потребителя може да не се постигне въпреки качеството на продукта (да няма нищо общо с това). Потребителят може на не възприема веднага и напълно предимствата на този продукт.

Ако възприеме само този подход, организацията рискува да изостане от конкуренцията, което Деминг оприличава с “шофиране с гледане само в огледалото за обратно виждане”.

2.4. Производствено ориентиран - Кросби определя този подход като “съответствие на изискванията”, заложени от конструкторите и проектантите. По-висока точност на изработката (стандарти). Качеството се доставя в процеса на производство. Обективно измерими показатели за качество.

Недостатък: Не държи сметка за предпочитанията на потребителите.

2.5. Стойностно-ориентиран - въвежда цената на продуктите като елемент на качеството. В дефиницията на Брох, к’ е: “степента на съвършенсто на приемлива цена и контрол на вариацията при приемливи раходи.”

При вземане на решение за покупка, потребителят претегля качеството с цената на продукта. Цената играе ролята на балансьор между изискванията на потебителя и степента, в която тези изисквания могат да бъдат удовлетворени. Качеството е степен на удовлетворение на дадени потребителски изисквания про дадена цена. Цената е обективен критерий, но съпоставката е субективна.

2.2. и 2.4. Са обективни подходи, но не държат сметка за предпочитанията на клиента. 2.3. и 2.5. са най-прилагани в съвременните условия. Фирмите прилагат една смесица от подходите.

3. Изисквания на потребителя - “Най-доброто от гл. т. на:”

- реалната употреба на продукта;

- цената;

- технически и експлоатационни характеристики;

- дълготрайност и надеждност;

- безопасност;

- равнище на стандартизация;

- разходи: общи разходи + осигуряване на качеството;

- производствени условия;

- инсталиране, поддръжка и сервиз;

- използване на енергията и други глобално дефицитни материали;

- екологични и странични ефекти;

- разходи на потребителя по използване на продукта (консумативи);

Продуктите във вид на услуги - поставят се специфични изисквания:

- отклик - реакция на клиентите;

- сигурност - (компетентни отговори)

- сърдечност - (симпатия към клиента)

Оценката по тези изисквания се извършва чрез различни средства. Прилагат се анкети, интервюта и проучвания сред потребителите. Той е доволен, когато полученото е повече от очакваното. Потребителските изисквания образуват динамиката в ценностите на конкуренцията.

4. Обобщение

Думата “Качество” за различните хора означава различни неща.

“Цената няма никакво значение ако не е измерител на качеството, което продава” - Валтер Щукарт.

Цената: - всички разходи за притежаване на даден продукт (+ разходи от пропуснати ползи);

- продажна цена;

- предпродажбена грижа;

- поддръжка, настройка, ремонти;

- престои, вследствие на откази;

- консумативи;

Верига на съответствието:

  Отношение доставчик-потребител;

 Външни и вътешни потребители

Всеки участник във веригата трябва да си отговори на следните въпроси:

Относно потребител:

- кои са моите непосредствени потребители;

- какви са техните истински изисквания;

- как и мога ли да разбера какви са изискванията им;

- как мога да измеря моята способност да посрещна техните изисквания;

- имам ли необходимата способност да удовлетворя изискванията им. Ако не какво да подобря;

- продължавам ли да удовлетворявам изискванията им. Ако не какво пречи;

- как следя промените в изискванията на потребителите

Относно доставчик:

- кои са моите непосредствени доставчици;

- какви са моите истински изисквания;

- как да съдействам да бъдат разбрани моите изисквания;

- имат ли моите доставчици способността да измерят моите изисквания

- как да ги информирам за промени в изискванията ми.

Методология и история на TQM. Пионерите и корифеите

1. Еволюция на контрола на качеството:

I етап - Самоконтрол на оператора - до края на 19в.

II етап - Контрол на майстора (с развитието на занаятчийството) - от нач. на 20в.

III етап - Инспекторски контрол (квалифицирани хора) - Първа световна война

IV етап - Статистически контрол (бурно разитие на промишлеността) - Втора световна война

V етап - Тотален контрол - след 1960г. -> Тотален контрол на кач. в цялата фирма.

TQM (total quality management) - фирмена стратегия за тотално качество - 1980г.

Система за тотално качество - възприетата в цялата фирма оперативно-работна структура, документирана в ефикасни технически и управеленски процедури за насочване на координираните действия на хора, машини и информация (или инфраструктура ???)  по най-добрия и практичен начин за осигуряване на качество, което удовлетворява потребителя и може да бъде постигнато при икономични разходи за него. /Арманд Файгенбаум/

2. Философията на пионерите

2.1. Едуард Деминг /www.deming.com/

“Out of the Crisis” - 1986г. - в нея излага 14 принципа за качество; Висшето ръководство е отговорно за качеството;

“Quality, Productivity and Competitive position” - 1982г. - познаването на основни статистически методи и средства като основен принцип за TQM.

Принципи на ДЕМИНГ:

1) Да се държи твърдо на това качеството да се подобрява

2) Да се възприеме нова философия за ръководене и промяната да се води със здрава ръка

3) Да се направи така, че качеството да не зависи от проверките

4) Да се сложи край на практиката да се закупуват само най-евтини материали. Да се работи с единствен доставчик (по дадено изделие)

5) Да се подобряват всички процеси по планиране, производство и обслужване

6) Постоянно да се обучават всички ръководители и служители

7) Да се развива водещата роля на висшето ръководство

8) Да се премахне атмосферата на страх за да може всеки да бъде полезен

9) Да се разрушат бариерите между звената. Да се организира работата в групи за решаване на проблемите

10) Да се изхвърлят призивите и лозунгите

11) Да не се управлява чрез контролни числа

12) Да се създадат условия хората да се гордеят с работата си

13) Да се поощрява образованието и усъвършенстването на всеки

14) Да се въвлече целия персонал в осъществяването на промяната.

2.2. Джоузеф Джуран - “Quality Control Handbook”-1951; “Managerial Breakthrough”-1964 - описва процесът на подобряване на качеството; “The Quality Trilogy”-1986;

Трилогията на Джуран: Качеството трябва да бъде планирано, контролирано и подобрявано. От само себе си не може да стане!

Методика за подобряване на качеството на Джуран:

- Качеството трябва да се подобрява непрекъснато и не се състои в гасене на пожари;

- Доказване на необходимостта на “езика на парите”

- Всеки скок (организирано постигане на промяна) се осъществява проект след проект;

- Конкурентното сравнение е най-важният елемент катоводещи са изискванията на клиента;

- работата по качеството се планира и организира като производствена задача;

- всеки проект изисква изминаването на два пътя: пътя на диагнозата от - от симптома до причината; и пътя на лечението - от причината до лекарството;

- Всеки проект се нуждае от яснота за това кой го ръководи, кой го диагностицира, кой го лекува. Диагностични и ръководни групи.

- Първо трябва да се атакуват контролируемите от ръководството причини за незадоволително качество - те са 80%.

- Диагностика на контролируемите от ръководството причини: анализ на симптомите, формулиране на тези за причините и проверка на тезите;

- анализ на контролируемите от изпълнителите задачи;

- Диагностичен инструментариум;

- Отношение към доставчика - политика на сътрудничество и общи интереси;

- Ранно предупреждение и осигуряване;

- Да се създадат условия за самоконтрол на изпълнителите;

- Всяка промяна има две страни - технологична и социална. На всеки да се осигури участие и достатъчно време;

- Мотивиране. Дългосрочни програми за трудови взаимнотношения;

* Кой какво и как да прави? По какъв начин?

2.3. Филип Кросби (www.philipcrosby.com)- “Quality is Free”-1979; /The Art of making Quality Certain/ - TQM  е повече културна революция отколкото въвеждане на нови процедури и правила. Въвеждане на измерители за качество.; “Quality and Me: Lessons From an Evolving Life”-1999;

“Running Things: The Art of Making Things Happen”-1986 - да се създаде среда, в която хората да изпитват удоволствие и от най-тежката работа.

Дава 10 характеристики, с които ръководителите да се самохарактеризират. Качеството НЕ е неосезаемо или неизмеримо. Превантивната функция, удовлетворяване на клиентите навреме и всеки път.

“Quality Without Tears: The Art of Hassle Free Management”-1984;

2.4. Арманд Файгенбаум - “Total Quality Control” - пише за розходите по качеството, също и за прилагане на интегриран систематичен подход от ръководителите за управелние на качеството.

2.5. Каори Ишикава - диаграма на Ишикава; Кръжоци по качеството;

2.6. Геничи Тагучи - приложение на статистиката в практиката по проектиране на продуктите. Функцията на загубите (формализиран процес по изчисляване на загубите при отклонение на процесите от нормата). Планиране на експерименти - Quality Function Deployment. Къща на качеството.

При изследване на логистичните разходи е необходимо първо да се определи тяхната обща величина, индивидуалното им равнище, а също и структурата и тенденциите в нейното изменение.

Общата величина е резултат от разходите, които се извършват на отделните етапи, през които минава движението на материалите. На ниво фирма този показател се определя така, че да се определи влиянието на всеки етап.

Нивото на логистичните разходи се изследва чрез следните показатели:

- Отношението общи лог. разходи към общо произведена продукция

- Отношението общи лог. разходи към материални разходи

- Отношението общи лог. разходи към разходи за запаси

Структурата на логистичните разходи е относителният дял на всеки разход в общата величина на разходите.