Joomla Software solutions Template

Payday loan

Методика за калкулиране фактическата себестойност на продукцията в селското стопанство

В НСС – 41 се посочва, че произведената селскостопанска продукция в непреработен вид при нейното първоначално признаване се оценява по нетна справедлива стойност, но след това и задължително в края на годината тя се оценява съгласно НСС – 2, както всички други материални запаси. Това поражда необходимост, независимо, че се оценява по нетна справедлива стойност, за всеки вид продукцида се определи и себестойността. За да може тя да бъде определена е необходимо да се получат данни за стойностния размер на изразходваните ресурси. Тази информация се получава от дебита на 6111, 6112, аналитична сметка разходи за съответното производство.

Съгласно НСС – 2 в настоящия момент се използва т.нар. непълна производствена себестойност. Именно поради това по дебита на посочените сметки за отделните производства се отнасят преките основни разходи и разпределени части от общопроизводствените постоянни и променливи разходи. Съгласно ЗС и НСС – 2 в себестойността не се включват административните разходи, разходи за реализация (извън производствени разходи), финансови разходи, извънредни разходи и разходи за данъци. Така по дебита на посочените сметки се формира т.нар. калкулационна сума.

При определени производства формирането на калкулационната сума се извършва на етапи, които са обосновани от етапите на протичащите биологични процеси или на особеностите в технологията на производството. Например при многогодишните тревни фуражи (люцерна, детелина) разходите по засяване са еднократни за няколко години. Това налага те да се разграничават от технологичните разходи за всеки отчетен период или разходите за всяко направление на прибиране.

При редица селскостопански производства могат да се получават взаимосвързани продукти, което определя необходимостта общо извънредните разходи (І етап на калкулиране) да бъдат разпределени при спазване на определена процедура между отделните производства, за да може да се формира калкулационната сума за всеки продукт.

Калкулационната сума по дебита на сметка 6111, 6112 задължително се конкретизира и по статии на калкулацията. Те се формират с цел анализиране структурата на изразходваните ресурси. За да може да се калкулира фактическата себестойност на единица продукция от даден вид, освен стойностния размер на разходите е необходимо и количеството на получената продукция. Това е калкулационния обект.

При сложни производства калкулационния обект се проявява под формата на няколко вида продукция. Типичен пример в животновъдството е овцевъдството, където едновременно с получава мляко, вълна и приплоди. По подобен начин в растениевъдството, например при производството на люцерна се получава зелена маса, сено и семе.

Възприетата методика за калкулиране в нашата страна третира като калкулационен обект само получената основна продукция. Получената допълнителна продукция например слама, царевичак, оборски тор, не се включва и не се използва като калкулационен обект. С оценката на допълнителната продукция се коригират производствените разходи, за да се получи калкулационната сума. Корекцията се извършва само в случаите, когато от допълнителната продукция може да се черпи икономическа изгода (продукцията може да се оползотвори в самото стопанство или да се реализира, т.е. тя има оценка).

Формирането на калкулационната сума винаги се извършва за определен период от време, известен като калкулационен период. Възможни са няколко варианта:

• Калкулационния период съвпада с отчетния период (календарната година)
• Калкулационния период обхваща части от два отчетни периода – например при есенните култури той е съобразен с протичащите биологични процеси, започва през месец октомври/ноември със сеитба и приключва следващата година месец юни/юли. Този калкулационен период поражда необходимост за едно и също производство да се откриват две аналитични сметки.

-         в началото на годината аналитичната сметка е за производството на съответната култура, която ще се реколтира през отчетния период;

-         в края на отчетната година аналитичната сметка е за същото производство, което ще бъде реколтирано следващата година.

• Калкулационния период е по-малък от отчетния – това е характерно за производства със сезонен характер (зеленчуци), които могат да бъдат няколко пъти произведени за една година или производства, при които технологичния процес е кратък (например при бройлерно производство – 40/45 дни).

За да може да се характеризира калкулационния обект основната продукция се измерва в калкулативни единици. Най-често те са в натурални измерители (брой, кг., л.), но е възможно особено при не селскостопански производства да се използват и условно натурални измерители. Това е типично при производството на услуги от спомагателните дейности. Например при товарния автотранспорт услугите се измерват в тон км., при пътническия – път км., при машинно-тракторния парк – в декари мека оран, при ремонтната работилница – в ремонтни поръчки и др.

Когато е налична информацията за калкулационната сума и калкулационния обект, то за да се получи фактическата себестойност на една калкулационна единица е необходимо да се прилага определена методика. Тя характеризира логическата последователност от действия, които се прилагат за да се изчисли фактическата себестойност на една калкулационна единица. В икономическата теория най-често се прилагат следните методики за калкулиране: попоръчков метод, калкулиране по технологични процеси, калкулиране на база на променливи разходи, нормативен метод за калкулиране и др.

При калкулиране себестойността на селскостопанската продукция най-често се използва метода на простата калкулация.