Joomla Software solutions Template

Payday loan

Счетов. отчитане на разходите за основна  дейност- промишлен, селско,строител. и търговска.

Основната дейност е съвкупност от стоп.операции, от които се генери-рат основните (значителна част) от приходите на дадено пред-тие. Основната дейност определя функционалното му предназначение. Нов момент сега, че пред-тията могат едновременно да извършват няколко основни дейност. На прак-тика те се развиват най-вече в произв.пред-тия, които откриват търгов. обекти за продажба на соб-ствена продукция. Една от основнит-те дейности е водеща.

За отчитане на основната дейност е предвидена с/ка 611. Когато основ-ните дейности са повече се органи-зира аналитичност с 4-ри цифри.

6111-р-ди за промишлена дейност

6112-р-ди за селскостопан.дейност

6113-р-ди за строителна дейност

6114-р-ди за търгов. дейност

С/ка 611 е основна активна сметка. Тя се съдържа в баланса на предпри-ятието, чийто основна дейност е произ-вото и показва незавършено произ-во.

І. 6111- промишлена дейност

Тук се включват – производство на енерго и топлоенергия, преработка на природни изкопаеми и суровини, преработка на селскостоп.суровини, произ-во на ср-ва на труда , произ-водство на предмети за потребление, произ-во на невеществена продукция във вид на ремонтни услуги.

Промишл.дейност счетоводно се отчита като с-ма с два основни компонента: отчитане производст-вените р-ди и калкулиране на себест/ста на продукцията и услуги-те. Като изчислителна процедура калкулирането се отличава от отчитането на производ. р-ди. В крайна сметка калкулирането е определящо по отношения на отчи-тането на р-дите –обуславя начина на аналитичното им отчитане. Отчи-тането на р-дите пък обуславя до голяма степен изпълнението на кал-кулирането. В с/ка 611. се водят ана-литични партиди, които могат да бъдат: по произв. структурни звена, цехове, участъпи, по поръчки и др.

В сч-вото е изведен признака „произход” пред признака” предназначение. Това важи и за промишлен. дейност.

Р-дите първо минават по икон. еле-менти и тогава  в края на отч.период или веднага те се отнасят по Д-т 611.

Партида 6111 – 6111/601,602,603,604

605,609

По Д-та на 611 (6111) се отнасят и др. разходи – 611/612,616,617,652

Не се задържат дълго в склада.

При полуфабрикати – двуаспектно отчитане също се дебитира 6111. Полуфабрикатите имат две особе-ности: те не са готова продукция, но не са и незавършено п-во, защото могат да бъдат продадени. Отчитане:

1/ безполуфабрикатен вариант – полуфабрикатите остават като неза-вършено п-во по Дт с/ка 6111 като салдо, само че се прехвърлят по етапи в калкулацията с/у Кт на с/ка 6111. Не се задържат дълго в склада.

2/ полуфабрикатен – ако се задържат дълго в склада, заприхождават се по фактическа себест/ст. Няма с/ка за полуфабрикати собствено п-во, затова се използва с/ка 302 въз основа на скл. разписка.

302/6111 – те са изходен м-л за следващото п-во: при влагането им не бива да се минава пак през гр.60, трудност има и ако се купуват и от вън същите м-ли как да се разграни-чават и как да се следи кои да минат през гр.60 и кои не. Има две възмож-ности да бъдат разграничени:

-да има две отделни с/ки 302 -3021 и 3022.

-да се води с/ка 309”полуфабрикати” собствено произ-во.

3/ в промишлените пред-тия 6111 се кредитират също и с произв. продук-ция   - 303/6111.

Допуска се през год. с/ка 303 да се оценява по ориентировъчна цена, вместо по фактическа себест/ст. Изискването обаче е на 31.12 да се коригира до фактическата . Това става по два ничина:

-пряко със сторно на разликата или доначисл. 303/6111-на останалите

701/6111-на продадените вече

-непряко с корективна с/ка 307

611/307-корекция на останалата продукция непрод.

701/307-корекция на продаадените вече. Ориентировъчната оценка създава удобство.

4/ отчитане на произв. брак – бракът в произ-вото е нежелано явление, но е присък на пред-тия с произв. дей-ност. Извършените р-ди във връзка с брака по същество са непроизво-дителни. Биват поправими и непоправими.

-поправим 61172 –р-ди за непоправим брак / 6111

-непоправим -61171-р-ди за поправим брак / 6111

Поправим брак – за да се поправи брака се правят още разходи

61171/ гр.60

302/61171,

421/61171-по вина на работника

441/61171-по вина на доставчика

6111/6171-без вина за с/ка на предпр.

Непоправим окончателно бракуване по факт. себест/ст-61171/6111

5/ при незавършено произ-во – инвентразация – преброяване, из-мерване, претегляне

-излишъкът се заприхождава по факт. себест/ст – 6111/709

-липса – 609/6111-когато липсата остава за с/ка на предприятието, но ако е констатирано липса по вина на МОЛ- 442/6111,443,4532

ІІ. 6112-селскостопан. Дейност

Извършва се от: земеделски коопе-рации, земеделски сдружения и зе-меделски стопани, които за да ползват данъчни и кредитни префе-ренции, следва да са регистрирани в областните земеделски служби.

Селск.стопанство е свързано с мно-жество специфични действия. Не са редки случаите на загуби от бедствия и болести по животните, затова е необходимо да се застрахо-ват. За тях застраховкаат е производ. разход. Счетоводно отчитане: натрупват се разходите

6112/601,602,603,604,605,609

Застраховка – тук тае произв.разход

602/495-начисляваме я

495/503 – внасяме я

6112/602- получено обезщетение от застраховката

-като извънреден приход 495/791

-може да се третира и като п-д от дейността, щом внесената застра-ховка е отчетена като р-д за дейно-стта. Има две възможности:

495-застрх

302-отпадаци/ 709

709/611

707/611,311,312

Другата възможност с с/ка 707-приходи от застрах.събития

495,302или501/707

707/123

ІІІ. 6113 – счетов.отчинате на строителство

6113/601,602,603,604,605,609

-закупена зема за строеж като м-л

302/401 , 601/302 , 6113/601

-закупено право на строеж

601/401 , 6113/601

-отчитане произв. брак

6113/6117

-временно строителство – използва се от пред-тието строител, собстве-ник е инвеститора

411/701,4532

701/6113  , 701/123

-при инвестирота на ДМА

203,4531/401

Когато строителното пред-тие стори за своя сметка, то е и инвеститор

-временните сгради, ел.мрежи, водопроводи по гр.60 /6113

-сгради 203/6113

-съоръжения за придобиване 204/6113

Строителните пред-тия заделят р-ди за отстраняване на дефекти през гаранционния му срок :

607/499 , 611/607 – р-ди за провизии

При отстраняване на дефектите натрупаните р-ди по Д-т нас/ка 611, при отстраняване на дефектите, се отнасят за покриване на заделените гаранц. Суми – 709/611, 499/709 или за закриване на неусвоени суми при изтичане на гаранцията – 499/709

ІVІ Счетов.отчит. на търг.дейност

6114 –търг.дейнст – неин обект е покупко-продажба на стоки. По-средническа дейност м/у произво-дители и потребители. Набират се разх. по: търгов. обекти, по видове разходи. И тук първо р-дите се отчитат по иконом. Елементи

6114/601,602,603,604,605,609

6114/612,651

702/6114

В края на отч.период по 6114 няма с/до, но влияе в/у вида и р-ра на фин. резултат от търг. дейност.

15. Калкулиране себест/ста на продукцията от промишл. и селскостопан. дейност.

Калкулирането е основен способ на счет-вото и като такъв остава неиз-менен. Освен, че е изчислителна процедура, калкулирането е и знание за същността и методите за опреде-ляне себест/ста на продуктите и услугите. Калкулирането се разглеж-да като методика за обхващане, из-мерване и дефиниране на р-дите с цел да се установи себест/ста на даден калкулационен обект, като по време на неговото произ-во – факти-ческа себест/ст, а също планова, нормативна, планово-нормативна себест/ст.

Единствено чрез келкулиране на произв.р-ди може да се определи себест/ста на едно изделие (продукт или услуги), а оттам и неговата цена. Това е необходимо за водене на пра-вилна ценова политика в условията на пазар. стопанство Създадената ч/з калкулиране инф-ция за себест/ста е основа за установяване и анализиране на вида и причините за преразходи по отделни статии на калкулацията. Целта е да се оптимизират. Затова калкулирането е помощно и контролно ср-во в управлението.

Калкулирането като дейнсто се осъ-ществява от сч-вото с помощта на методи на калкулиране. Те в зависи-мост от различни критерии и приз-наци са разрични. Основните крите-рии може да ги обобщим в 3 гр. и ч/з

Тях да определим методиките.

1/ Според обектите на отчитане на разходите –по поръчки и по процеси

2/ Според степента на обхващане на р-дите – калкулиране по пълни разходи и калкулиране по промен-ливи р-ди

3/ в зависимост от времето на из-вършване на разходите – по факти-чески р-ди и по планови(норматив-ни ).

Всяко пред-тие може да избере свой специфичен метод, като единствено-то условие е да съдим за задължи-телно включени и трите признака

Пример: по-поръчков метод – по пълни разходи – по фактич.разходи.

Метод по поръчков – калкулация на цялата поръчка.

Метод по процеси – има няколко варианта:

а/прост-еднофазен

б/по преработков –петфазен

-полуфабрикатен

-безполуфабрикатен

Процесът на калкулиране като про-цедура се осъществява ч/з калкула-цията – тя е ср-во с цел изчисляване себест/ста. Вида на калкулацията зависи от вида себест/ст – пълна, съкратена, фактическа и нормативна.

Последователност при изпълнение на изчислителни процедури –калку-лиране.

По поръчков метод:

1/ извършените осн. произв.р-ди са отчетени по статии на калкулация. Тези разходи преди това са отчетени по икон. Елементи:

611/601,602,603,604,605,609

2/ заприхождаване на използваеми отпадъци – 302/611

3/ след инвентаризация установяване незав. произ-во

Ако сме възпрели гот.продукция да се заприхождава по ориентировъчна цена през периода, то след оконча-телното изчисляване на фак. себест/ст се налага да се извършат коригиращи операции:

а/ заприхождаване по ориентировъч-на цена  - 303/611 бр.х ориен.цена

б/ продавана продукция заприходена по ориент. цена – 701/611-за изпис-вана на продукцията

в/ корекция – ако факт.себест/ст е по-голяма от ориент цена –прераз-ход – 303,701/611

ако факт.себест/ст е по-малка от ориентир. цена - икономия

303,701/611-червена статия

Др. вариант за счет. отчитане е със с/ка 307-отклонения от факт.себес/т

-ако факт.себес/ст е по-голяма от ориентир. цена -преразход

307/611-  привеждане ориент. цена към факт. с/ст – доначисляваме

-когато факт.себес/ст е по-малка от ориент. цена – икономия 611/307

-за продадените вече продукти – червено сторно  - 701/307

Калкулиране на себест/ста на селскостоп. продукция -

В селското ст-во калкулационния период е една година.  При калку-лирането себест/ста на селскостоп. продукция първо се определя калку-лационния обект. Има няколко осо-бености:

1/ ако от култури и животни се доби-ват едновременно няколко продук-ти – трябва да се разграничат коя е основна и коя е допълнителна продукция. Основната продукция е тази, заради която се организира самото про-во. Допълн. продукция – съпътстваща про-вото на основната.

Себест/ста се изчислява само на основната, а допълнителната се оце-нява по оценъчна ст/ст т.е. продажна цена или вътрешна цена.

2/ др.особеност, е че обекта на кал-кулирането могат да бъдат потре-бителните ср-ва на селскостоп. продукция – маслен градус – за масло, захарност за грозде.

3/ животните се представят от поро-ди, а културите от сортове, в чиято продукция се съдържа едни и същи потребителски св-ва.

Изчисляване на себест/ста когато от културата или вида животни е про-изведен само един вид основна про-дукция

1/ установяване сумата на основни-те произв. р-ди, която съответства на основната продукция

-611/гр.60 – общи основ.произ. р-ди

-303/611 – осчетов. допълнит. Про-дукция по нейната оценъчна ст/ст

2/ изчисляване себес/ста на 1-ца продукция – разделят се фактич. основни произв.р-ди на количест-вото продукция

303/611-аналитично бр. х фактич.себест/ст

3/ определена разликата м/у ориен-тировъчната оценка и факт. себест/ст на 1-ца оснв. Продукция

4/ с общата сума на разликата м/у ориентировъчната оценка и фактич. себест/ст се коригира:

-при преразход 303/611

-при окономия 303/611-червена статия.