Home Икономика Отчитане увеличението на ДБА чрез създаване в стопанството

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Отчитане увеличението на ДБА чрез създаване в стопанството ПДФ Печат Е-мейл

Отчитане увеличението на ДБА чрез създаване в стопанството

Най-често стопанствата придобиват гори и трайни насаждения чрез създаване. До приемането им в плододаване те се отчитат като разходи за създаване на ДА. На практика това означава, че изразходваните ресурси по създаване на активите се отчитат по правилата за създаване на ДА, т.е. разходите се отчитат чрез сметки от гр. 60 в зависимост от това какъв е вида на ресурса.

ü       За изразходвани материали:

601 / 302

ü       За начислени заплати:

604 / 421

ü       За осигуровки:

605 / гр. 46

ü       За външни услуги:

602 / гр. 50, 401

Тези разходи групирани по икономически елементи се трансформират като разходи за създаване на ДА по сметка 613. Като операционно-калкулационна сметка по нея се формира фактическата себестойност на съответния масив, който се създава. В случай, че са ползвани посадъчни материали произведени в самото стопанство сметките от гр. 60 не се ползват. ...............За ползваните услуги от собствени спомагателни дейности се кредитира сметка 612.

При определяне на масива в плододаване е възможно да се появят няколко проблема:

а) съгласно стандарт 41 ДБА се оценяват по нетна справедлива стойност, а по сметка 613 се е формирала фактическата себестойност, която най-често е различна от нетната стойност. Поражда се проблем къде да се отрази разликата?

б) за някои масиви трайни насаждение е характерно, че е възможно получаване на продукция преди официално масива да е приет в плододаване. Например лозов масив се приема в плододаване 3та год., но част от лозите плододават 2та год. Проблемът е как да се отчита тази получена продукция?

в) масивите с трайни насаждения в съответствие с прилаганата технология могат да изискват допълнителни конструкции.  Особено това се налага при лозята, при производството на хмел, при т.нар. палметни овощни градини и т.н. Проблемът е тези разходи да се отчитат като самостоятелен счетоводен обект или да се включат в себестойността на масива?

г) с цел опазване на масивите често са налага тяхното ограждане. Проблемът е тези разходи да се считат ли като самостоятелен обект или да се включат в себестойността?

Тези проблеми рефлектират върху начина на отчитане в създаването на ДБА. При тяхното счетоводно третиране са възможни следните варианти:

І-ви вариант: За предсрочно получената продукция.

Както НСС – 41, така и МСС – 41 позволяват предсрочно получената продукция да бъде заприходена:

303 / 614

А извънредните разходи по прибирането й също да се отчитат по сметка 613:

613 / гр. 60, 612

Този вариант е есен, но се допуска следната грешка в сметка 613 – разходи за създаване на ДА: не е правилно по тази сметка да се отчитат разходи по прибиране на продукцията. Ако се отчитат общо това би означавало, че не се разграничава създаване на продукция и създаване на биологичен актив, а двата процеса са различни. По същия начин ако се създава масив, то към края на процеса трябва да се създаде биологичен актив и едва тогава от този актив да се получи продукция. Ето защо по-правилен е втория вариант.

ІІ-ри вариант: При него не се ползва сметка 613, а сметка 6111 – разходи за растен. По тази сметка да се отчитат както разходите за прибиране на продукцията, така и оценката на самата продукция.

Пример: Продукцията е за 1000лв., а разходите са 600лв. Едва тогава с разликата да се коригира кредита на сметка 613. Едва след тази корекция чрез съпоставяне на дебита и кредита на сметка 613 се формира фактическата себестойност на създавания масив:

6111 / 613              400 (1000-600)

Например до момента за масива са изразходени 1000лв., а за получената продукция преди приемане плододаване по кредита са отразени 600лв. По този начин себестойността е ........1000 х 600 х 99400........

За приемане на масива за плододаване се използва нетната му справедлива стойност. Тя може да бъде:

І в. 99400,                              ІІ в. 10500,                            ІІІ в. 9900

Когато себестойността съвпада с нетната справедлива стойност (І в.)се съставя:

271, 272, 273 / 613                               99400

При ІІ в. целта е от една страна да се приключи сметка 613, а от друга страна ДБА да се оцени по нетна справедлива стойност:

гр. 27                                     10500

613                         99400

709                         5600

При ІІІ в. в случай, че нетната справедлива стойност е по-ниска от фактическата себестойност се поражда проблем, т.к. в счетоводните стандарти няма ясноти как да се третира тази разлика. От икономическа гл.т. е целесъобразно разликата да се отнесе по сметка 609 и едва на тази база да се определи начина на приключване на с/ка 609 с възникналата ценова разлика. Не е целесъобразно разликата да се отнася по сметка 6111 – разходи за растениевъдството, т.к. така би се утежнила себестойността на продукцията, получена през първата година на плододаване на трайните насаждения. По-правилно е за тази цел да се открие аналитична сметка „ценови разлики от формиране и промяна нетната справедлива стойност на БА”.

6111 / 609

Тази аналитична сметка в края на годината се приключва с709 или 123

709, 123 / 6111

Когато се изразходват ресурси за създаване на конструкции, свързани с технологията на отглеждане на трайните насаждения, тези разходи се отчитат по сметка 613 и на тази база се третират като необходим присъщ елемент на ДБА. Друг въпрос е създаването на огради на тези масиви. Те не са свързани с технологичните процеси, поради което трябва да се заприходят като самостоятелен счетоводен обект по сметки от гр. 20 (пр. с/ка 209). Така се разграничават разходите за създаване на масивите от разходите по създаване на оградата.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG