Joomla Software solutions Template

Payday loan

Финансово-управленски съображения, свързани с избора на вид акции, предназначени за емисия

1. Избор между обикновени (common stock/share) и привилегировани (preferred stock/share) акции

Преобладаваща практика е привилегированите акции да се емитират без право на глас. Това привлича спекулативни инвеститори, водени от стремеж за печалба и отблъсква тези, които желаят реално да участват в управлението на дружеството. Може да съществува опция към привилегированите акции те да бъдат заменени с обикновени.

Дружеството може да предвиди емисията на определени класове привилегировани акции, носещи характеристики или клаузи, които биха дали някои предимства на акционерите или на емитента в бъдеще:

• Клауза за натрупващи се (кумулативни)  дивиденти – дава възможност да се отсрочи плащането на определен брой дивиденти – това е удобно както за инвеститора, така и за емитента. Положителното влияние върху инвеститора е свързано с еднократно изплащане на дивиденти; акционерите могат да отложат своето данъчно плащане във времето. От друга страна, тази клауза влияе върху пазарната цена на цялото дружество-емитент.
• Клауза за конвертиране – представлява възможност привилегировани акции да се заменят с обикновени акции. Тази клауза е привлекателна за инвеститора, защото тя дава сигурност и възможност за реализиране на капиталов доход.
• Право на обратно изкупуване на собствени привилегировани акции – изхожда се от финансовия показател „стойност на капитала” или „цена на финансиране”. Може да се предвиди право на обратно изкупуване, ако емитента реши да промени капиталовата си структура и да се рефинансира с по евтини за него капиталови или дългови инструменти. Тази клауза е удобна за целите на регулиране на текущите пазарни цени на акциите: само факта на обявяване на обратно изкупуване на собствени акции рязко, но само моментно покачва пазарните цени на всички акции на дружеството в обръщение. Клаузата е удобна и за целите на капиталовия пакет, използвана като разменно средство за целите на бизнескомбинациите. Опцията е полезна за целите на различни планове за стимулиране на персонала и участие в собствеността.

На следващо място трябва да се анализират и финансовите предимства на обикновените и привилегированите акции – това става с помощта на показателя „цена на финансиране” („стойност на капитала”), свързан със сумата на разходите, които емитента понася. Основните плащания, които дружеството понася при капиталово финансиране, са:

-        първоначални разходи по емисията;

-        разходи по пласиране на акциите на пазара;

-        дивидентни плащания.

Тези три елемента са цената на финансиране.

Връзката между цена на финансиране и посочените три фактора може да се представи чрез следната формула:

При равни други условия : ЦФоа > ЦФпа , поради нарастващия темп на дивидента в ЦФоа

От посочените формули става ясно, че основните фактори, които влияят върху стойността на показателя цена на финансиране, са:

• размер на бъдещия потенциален дивидент;
• емисионната (респ. в последствие пазарната) цена;
• разходите по емисията.

Влиянието на тези фактори може да се представи в следния вид:

Обикновено ОА носят по-висок дивидент отколкото ПА, което при равни други условия би повишило стойността на обикновения капитал в сравнение с плащанията за обслужване на привилегирования.

Цената, по която се емитират ОА и ПА (респ. пазарната цена на следващ етап от изчисляване на показателя), зависи от два фактора: дивидент (доход) и изискуема норма на доход:

Емисионна (пазарна) цена = доход / ИНД

От своя страна нормата на доход е в пряка зависимост от степента на риск, който носи всяка инвестиция. Тъй като основният риск по правило се носи от обикновените акционери, изискваната от тях норма на доход е по-голяма от тази при привилегированите акционери. Това пък намалява емисионната (пазарната) стойност на ОА в сравнение с тази на ПА.

Разходите по емисията зависят от два фактора: вида на съответния емитиран финансов инструмент и обема на емисията. Най-високи са разходите при емисия на ПА, след това на ОА и най-ниски са при облигациите. Колкото е по-голям обемът на емисията, толкова при равни други условия емисионните разходи, падащи се на една акция са по-малки. Трябва, обаче, да се имат предвид следните видове разходи по емисията:

• Разходи, зависими от количествения обем на емисията – разходи, които прави емитентът за отпечатване на временни удостоверения (по-късно заменени и с акции);
• Разходи, зависими от стойностния обем на емисията – изплатените комисионни и други възнаграждения на посредници, инвестиционни банки и други участници в разпределителния процес;
• Постоянни разходи (нямат отношение към обема на емисията) – първоначални разходи по търговската регистрация на дружеството; разходи по изготвянето проспект; разходи за консултантски и правни услуги, за държавни, нотариални и други такси;
• Променливи разходи (пряко обвързани с количествения или стойностния обем) – разходи за временни удостоверения и комисионни на посредници.

Заключение:

По-високият размер на дивидента при ОА ще се компенсира с по-ниската цена на ОА.

Емисионните разходи на една акция са сравнително равни при двата финансиращи варианта, т.е. те са неутрален фактор.

От тези два факта следва, че цената на финансиране с ОА и ПА би била идентична при емисия на ОА и ПА и не би повлияла върху решението за избор на финансиращ вариант.

Аналитичното отчитане се организира на три нива по с/ка 101 Основен капитал.

1. Избор между поименни акции и акции на приносител

Съгласно Търговския закон акции на приносител се издават само след пълното покриване на записаната им стойност. Поименните акции могат да бъдат придобити от акционера и без да са напълно покрити.

Съществуват някои особености при прехвърляне  на акциите, които се изразяват основно в ограничения относно разпореждането с поименни акции. Поименните акции се прехвърлят чрез джиросване, а акциите на приносител – чрез предаване. Това може да повлияе върху предпочитанията на различните инвеститори и върху последващия пазар на съответните акции.

Право на глас носят само поименните акции, докато акциите на приносите получават право на глас само след замяната им с поименни. По този начин дружеството може да влияе върху своя акционерен състав.

Акциите на приносител имат по-динамичен пазар от поименните акции поради лесната им прехвърляемост и изключителна мобилност. Емисията на поименни акции се препоръчна при създаване на дружества от затворен тип.

При емисия на акции на приносител акционерите остават анонимни за дружеството. Тази анонимност е свързана невъзможност за анализ и предвиждане на решения.