Joomla Software solutions Template

Payday loan

Задачи на счетоводното изследване на кръгооборота на стойността.

Стопанският кръгооборот включва следните процеси:

-            Инвестиране (снабдяване) в стопански ресурси: прието е обаче да се постулира, че фирмата инвестира в дълготрайни активи и се снабдява с краткотрайни активи – главно материални запаси;

-            Производство, като целево използване наличните ресурси, в резултат на което се извършват производствените разходи като съдържание на пълните разходи за продукта;

-            Размяна (продажба), при която стоковата форма на продукта се трансформира в парична, като се реализират определени приходи;

-            Разпределение, при което финансовият резултат от дейността, след данъчното облагане, е обекта на целево разпределение в различни направления.

Посочените процеси се състоят от стопански операции. От гледна точка на счетоводството те са най-малката структурна единица на стопанския кръгооборот. Като цяло кръгооборотът на стойността и всеки от съставляващите го процеси, с присъщите му операции, е обект на стопанското управление. Счетоводството като главна информационна система на управлението на фирмата задълбочено изследва стойностния кръгооборот и неговите елементи в качеството му на съдържание на неговия предмет. По-нататък чрез своите методи създава необходимите данни за неговото ефективно управление.

Приложението на способите на счетоводния метод за анализ и синтез на данните за стопанския кръгооборот изисква предварителното дефиниране на основните задачи за изпълнение. За тази цел се има предвид, че стопанският кръгооборот е непрекъснат процес на движение и смяна на формите на стойността.

Конкретните задачи пред счетоводството в това отношение са, както следва:

• Установяване на агрегатните счетоводни показатели за разходите, респективно показателите „себестойност” и „пълни разходи” и тяхното съпоставяне с приходите за изчисляване на стойностния резултат;
• Определяне на стойностните величини на запасите от стопански ресурси в техните три форми – материални, монетарни  и стойностно-разчетни отношения, респективно изчисляване на сумите на активите в края на независимия отчетен период;
• Установяване на стойностния резултат о стопанската дейност и неговото разпределение по направления, при което се формират пасивите на фирмата;

Основната част от стопанските ресурси – средствата и предметите на труда, пренасят своята стойност върху тази на произвежданите продукти на труда. Това се извършва по различен начин  в зависимост от икономическата природа на използваните ресурси – дълготрайни и краткотрайни. Присъединяването на стойност към тази на продуктите на труда се извършва от живия труд. Паричният еквивалент на пренесената стойност и присъединената стойност от живия труд към стойността на готовия продукт се конкретизира като  разходи за стопанския процес. В рамките на независимия отчетен период от гледна точка на фазите на стопанския кръгооборот разходите по използването на ресурсите са обособяват като:

-            Разходи по инвестирането в дълготрайни активи и за снабдяването с краткотрайни активи;

-            Разходи за производството на готовия продукт, обхванати по икономическата им същност, и начина на връзката им с отделния продукт – пряка или непряка;

-            Разходи по продажбите на готовите продукти на труда;

-            Разходи за общото управление на стопанско-финансовата дейност на фирмата.

Обобщени, тези разходи формират важната икономическа категория „пълни разходи”, респ. съответен агрегатен икономически измерител за рационалното използване на стопанските ресурси в стопанската единица. Голямата част от обобщените разходи за стопанската дейност формират категорията „себестойност”. Тя  е определящият компонент на пълните разходи. Като съвкупност от материални, трудови и финансови разходи пълните разходи и себестойността са основните счетоводни измерители за ефективното функциониране на стопанските единици. На тази основа изчисляването на видовете разходи в цялото тяхно многообразие и на техните агрегатни величини, като себестойността и пълните разходи, се дефинира като първата важна задача на счетоводството във връзка с информационното осигуряване на управлението на стопанския кръгооборот.

Във връзка със счетоводното установяване на себестойността в условията на прехода към пазарно стопанство все още се изповядва съществуването на различни измерители за себестойността. Говори се за съкратена, търговска и пълна себестойност. В световното счетоводство съществува една основна категория „себестойност”. За външностопански цели тя е регламентирана със Закона за счетоводството под наименованието „основни производствени разходи”. Употребява се и понятието за пълни разходи, като второстепенно по отношение на нея за вътрешностопански цели, главно във връзка с ценообразуването на произведените продукти.

Наличните ресурси на стопанската единица не са обект на цялостно потребление  в процеса на използването на видовете ресурси. Материалните и нематериалните дълготрайни активи пренасят само част от стойността си върху продуктите. В стопанската единица винаги съществува определена наличност от тях с начислено изхабяване., респ. непренесена стойност. Материалните краткотрайни активи се потребяват изцяло в процеса на кръгооборота. Във връзка с нормалното протичане на стопанския кръгооборот фирмата почти винаги поддържа определена наличност от предмети на труда в своите складове. В производствените предприятия това са запасите от различните видове материали, а в търговските предприятия – от стоките. Те съставляват минимално необходимите потребителни стойности за осигуряването на регулярното протичане на дейността. В счетоводния баланс на фирмата се отразяват под формата на материални запаси. Компоненти на материалните запаси в предприятията със сложен производствен процес са и незавършеното производство, полуфабрикатите, резервните части, произведените, но непродадени готови продукти на труда.

В края на независимия отчетен период, първо паричният израз на стойността на наличните дълготрайни и краткотрайни активи и второ, паричният израз на стойността на готовите продукти, представляват тяхната стойностна оценка към съответния момент. Непренесената стойност на даден актив се изразява от паричната сума по балансовата статия за този актив в счетоводния баланс. С други думи, налице са две базисни постановки:

• Разходите са паричен израз на пренесената стойност на активите и на присъединената стойност от живия труд в стопанския процес;
• Сумите в актива на счетоводния баланс са паричен израз на непренесената стойност на видовете дълготрайни и краткотрайни активи в стопанския процес.

Установяването на стойностните величини на наличните активи в края на независимия отчетен период е втората важна задача на счетоводния анализ и синтез на стопанския кръгооборот.

Стопанските единици от различните отрасли на националното стопанство, независимо от формите на тяхната собственост осъществяват дейността си в цел задоволяването на определени обществени потребности. Целта им е постигането на определен стопански резултат, получил парично-стойностно изражение. Той лежи в основата но обществената оценка за работата на стопанските единици. Нормално е те да функционират с ясно определена икономическа цел – реализирането на печалба, като положителен стойностен резултата от дейността им. Икономическата теория формулира различни критерии за оценка на работата на предприятията в условията на пазарна икономика. Печалбата си остава един от най-важните абсолютни оценъчни измерители. Във връзка със задълбочаването на цялостната оценка на дейността в счетоводството от векове се изчисляват и допълнителни относителни измерители. Те се установяват чрез съотнасяне на печалбата към други базисни показатели за дейността и капитала главно приходите от продажбите, себестойността, собствения и инвестиран капитал и други.

Реализираната печалба е обект на външно разпределение между фирмата и обществото в лицето на държавата. Впоследствие остатъкът от нея е обект на вътрешно разпределение  в рамките на  стопанската единица – за индивидуално потребление и за инвестиционно натрупване. При равни други условия по-голяма част о нея се заделя за индивидуален доход на собствениците на фирмата и за натрупване в стопанската единица.

Оттук се дефинира, че разпределението на печалбата във фирмата е съществен елемент на стопанския кръгооборот във връзка с:

-            Уреждане на нейните стойностни взаимоотношения с държавните органи по изплащането на различните данъчни задължения;

-            По формирането на нейните собствени капиталови източници и за регулиране на нейните източници на привлечен капитал.

Има и стопанки единици на бюджетна издръжка, при които резултатът от дейността не е получена печалба, а рационално изразходване на предоставените им ресурси във връзка с предмета на тяхната дейност. На тази основа се дефинира третата важна задача на счетоводното изучаване на кръгооборота, а именно: установяване и разпределение на стойностния резултат о работата на стопанската единица.

Световната  литература обосновава, че изпълнението на посочените три базисни задачи на счетоводството при изучаването на стопанския кръгооборот води до създаването на трите главни масива от резултативни счетоводни данни, както следва:

-            Отчет за финансовото състояние;

-            Отчет за  дохода;

-            Отчет за разпределението на стойностния резултат.

Съставянето на отделен отчет за стойностния резултат през даден период е характерно за фирмите в англосаксонските страни. В нашата страна  Министерството на финансите е регламентирало като основни счетоводни документи: Отчет за финансовото състояние и Отчет за доходите. Разпределението на финансовия резултат в по-голямата си част намира израз в данъчната декларация, която стопанските единици представят на фискалните власти. Също в някои допълнителни отчети, които се изготвят, като част от общия счетоводен отчет на стопанската единица в края на годината.

Както беше посочено, счетоводното отразяване на стопанския кръгооборот има за резултат формирането на определени информационни масиви от резултативни счетоводни данни. Формирането на тези масиви, обаче се предхожда от процес на двойнствено отразяване на стопанските операции по счетоводните сметки. Създаването на счетоводна информация за обектите и процесите, които опосредстват стопанския кръгооборот включва:

• Установяване на измененията в активно проявяващите се счетоводни обекти – активи и разходи, както и в пасивно проявяващите се счетоводни обекти – пасиви и приходи, под влияние на стопанските операции, т.е. да се определят техните увеличения и намаления;
• Определяне на сметките, чрез които да се обработват счетоводните данни. Така практически се материализира двойственият анализ и синтез на балансовите изменения в счетоводните обекти. По-специално се определят кои сметки са активни и кои пасивни, така че установените увеличения и намаления в обектите от стопанския кръгооборот да се отразят съответно в дебитната или кредитната им страна.

На първия стадий на стопанския кръгооборот – инвестирането, респ. снабдяването, стопанската единица в качеството и на производител на продукти си доставя необходимите материално-веществени и трудови ресурси. За целта тя разполага с определени парични средства, които може да са нейни собствени капиталови ресурси. Те може да са получени под формата на заеми от финансово-кредитни институции. Могат да  бъдат дълготрайни активи – сгради, машини, транспортни средства и други, или краткотрайни активи – материални запаси. Доставката на дълготрайни активи е по-широко известна като процес на инвестиране на капитали в съответните активи. Доставянето на материални запаси текущо през периода е известно като снабдяване. В процеса на съответното придобиване предприятието влиза в икономически взаимоотношения с други предприятия – контрагенти, които се явяват негови доставчици. Придобитите дълготрайни и краткотрайни активи предприятието може да заплати в брой от наличните си парични средства. Често пъти обаче срещу придобитите активи възникват задължения към доставчиците, които се изплащат по-късно. Съгласно класическата икономическа школа фазата на инвестирането в материални ценности като цяло е свързана с трансформация на паричната форма на стойността във веществена, т.е. по-общо трансформацията „пари-стока”.

Теорията на счетоводната отчетност при централизирано стопанство също разглеждаше инвестиционния процес като проста трансформация на формите на стойността. Съвременният микроикономикс разглежда тази фаза от стопанския кръгооборот през призмата на взаимовръзката между пазарното търсене на продуктите от страна на потребителите и пазарното предлагане на тези продукти от страна на производителите. Вследствие на взаимодействието на основните пазарни сили резултира пазарната цена на придобитите блага. За стопанската единица формиралата се пазарна цена на придобиваните ресурси има важно значение в качеството и на среден разход по инвестирането в тях. Съответната цена предпоставя бъдещите производствени разходи на предприятието по използването на акумулираните материални ресурси – дълготрайни и краткотрайни. Всички тези нови постановки за същността и изследването на инвестирането и снабдяването с материални ресурси, като първа фаза на стопанския кръгооборот предпоставят двойственото отразяване на операциите от разглежданата фаза в системата на счетоводните сметки.

На втория стадий от кръгооборота на ресурсите – производството, стопанската единица осъществява производственото потребление на материалните ресурси с помощта на наетия труд. Паричният израз на пренесената и присъединената стойност представлява разходи по производството. В своето единство те формират показателя за себестойността. Целта е да се обхванат разходите:

-            Първо, по тяхната икономическа природа – материални, трудови, непреки, по продажбите и управлението;

-            Второ, по видовете производствени дейности във фирмата – основни, спомагателни;

-            Трето, по видовете произвеждани продукти, колкото и многобройни да са те.

Това прави счетоводното изучаване на този стадий много сложно.

На третия стадий на кръгооборота – продажбата на продуктите на труда, те са обект на размяната, срещу което се получава определен паричен еквивалент – приходи от дейността. Съгласно класическата политикономия веществената форма на стойността отново се трансформира в парична – в най-добрия случай нараснала. Съвременният счетоводен анализ и синтез детайлно изследват операциите, които са съдържание на процеса на продажбата, а именно:

-            Извършване на разходи по продажбата и управлението;

-            Определяне на продажните цени на продуктите;

-            Установяване на получените приходи от реализацията;

-            Изчисляване на крайния финансов резултат.

Двойственото отразяване по сметките изисква откриване и завеждане на групи от тях за информационно осигуряване на реализацията, на възникналите вземания от клиентите, на изплатената парична равностойност на продуктите и на формирания положителен или отрицателен краен финансов резултата.

От казаното се разбира сложността на счетоводството за кръгооборота на стопанските  ресурси. Това предпоставя използването не само на синтетични, но и на многобройни аналитични сметки за повишаване на степента на детайлизация на счетоводните информационни потоци.