Joomla Software solutions Template

Payday loan

Приложение на счетоводната отчетност у нас на настоящия етап

Въпросът за приложението на финансовото счетоводство у нас на настоящия етап е регламентиран със Закона за счетоводството. Той влиза в сила на 01.IV.1991г. и с това се дава възможност на отделните предприятия да формират самостоятелно своята финансово-счетоводна политика.

Финансово-счетоводната политика е съвкупност от организационни принципи за регистриране, оценка, обработка, съхраняване и ползване на счетоводна информация.

Законът за счетоводството урежда осъществяването на счетоводството в предприятията. Според този закон под предприятие се разбира „икономически обособени юридически и физически лица, които осъществяват разрешена от законите дейност”.

За отразяване съдържанието на стопанските операции предприятията използват счетоводни документи. Главният счетоводител организира финансовата дейност, вътрешния финансов контрол и счетоводството на предприятието. Той е пряко подчинен на ръководителя и подписва платежните документи и счетоводните отчети.

Според закона за счетоводството счетоводна отчетност трябва да водят:

1. Фирмите, регистрирани съгласно Търговския закон.

2. Кооперациите, регистрирани съгласно Закона за кооперациите.

3. Банките и небанковите финансови институции, регистрирани съгласно Закона за банките и кредитното дело.

4. Държавните институции като БДЗИ, БДСК.

5. Бюджетните предприятия – например училища, детски градини, болници и др. на държавна издръжка.

Не се изисква водене на счетоводната отчетност от :

1. физически лица, занимаващи се със селскостопанска дейност

2. занаятчиите

3. лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища

Съгласно Закона за счетоводство предприятията трябва да водят двустранно счетоводство. Само на предприятията, чиито годишен оборот не надхвърля 50000лв, се разрешава да преценят какво счетоводство да водят – двустранно или едностранно.

Тема 4 – Предмет и обекти на счетоводната отчетност – общи положения

Счетоводството е клон на стопанската отчетност. Това предполага, че предметът на счетоводството се включва в предмета на стопанската отчетност. Две особености на счетоводството имат важно значение за определяне на неговия предмет. Първо – счетоводството се прилага в рамките на отделните предприятия. Второ – в счетоводството задължително се използва паричният измерител и се осъществява стойностно отчитане.

Предметът на счетоводството включва всичко, което е характерно за дейността на едно предприятие и което има стойностен израз и може да бъде обхванато в стойностно изражение.

За да може едно предприятие да осъществява своята дейност, то трябва да разполага с определени стопански средства.

Стопанските средства, с които разполагат предприятията (отчетните единици) са най-различни – дълготрайни активи, краткотрайни активи, парични средства и т.н.

Източници на тези средства могат да бъдат : държавата, като собственик на държавни предприятия на които предоставя определени капитали, за да осъществяват стопанска дейност; собствените капитали на собствениците на частни предприятия; съвместните капитали на участниците в кооперативни сдружения; кредит от различни банкови институции; неразпределената печалба; задържани средства на други предприятия и лица, във връзка с неиздължените към тях задължения.

Средствата, с които разполагат и които използват отделните предприятия, са основа на тяхната стопанска дейност. Средствата имат определени източници на формиране. Както средствата, така и техните източници имат стойностен израз и могат да бъдат обхванати в парично изражение. Следователно те се включват в обхвата на счетоводството.

Средствата на предприятието, както и източниците на тяхното формиране, се намират в непрекъснато движение и изменение в резултат на стопанските операции. Всяка отделна стопанска операция има свой стойностен израз и може да бъде обхваната в парично изражение. Следователно и стопанските операции се включват в обхвата на счетоводството.

Следователно Предмет на счетоводството това са средствата на отделните предприятия и източниците на тяхното формиране, както и изменението им в резултат на стопанските операции, извършвани при осъществяването на стопанската им дейност.

Обекти на счетоводно отчитане в отделните предприятия при осъществяване на стопанската дейност са конкретните обекти от състава на средствата и от източниците на тяхното формиране, както и конкретните стопански операции, които предизвикват движението и изменението им. В счетоводството те се наричат обекти на счетоводно отчитане.

Тема 5 – Предмет и обекти на отчитане на двустранното счетоводство

В счетоводството се извършва двойствена класификация на средствата, с които разполагат отделните предприятия: първо според техния конкретен състав и второ според източниците на тяхното формиране, т.е. според това как са придобити тези средства – със собствени капитали или с временно привлечени чужди капитали.

I – Средствата на предприятието по конкретен състав са онези обекти, които са основа на стопанската дейност и формират Активите на предприятието.

Активите или имуществото са всички материални и нематериални елементи на предприятието. Те са ресурси, които се контролират от предприятието в резултат на осъществена дейност и от които се очаква да бъде извлечена бъдеща икономическа или стопанска изгода. Според участието си в процеса на осъществяването на стопанската дейност, активите биват: дълготрайни и краткотрайни.

A. – Дълготрайните активи са тези, които участват продължително време в стопанската дейност и пренасят на части своята дейност в съставя на разходите за тази дейност. Това се постига чрез начисляване на амортизации. От своя страна дълготрайните активи биват: материални, нематериални и финансови дълготрайни активи.

1. Към материалните ДА спадат онези, които имат материален характер – земи, гори, трайни насаждения, сгради, машини и производствено оборудване, съоръжения, транспортни средства, стопански инвентар, работни и продуктивни животни, работно и униформено облекло.

2. Към нематериалните ДА се отнасят онези, които нямат конкретен материален характер, но също имат висока стойност, която на части се пренася в състава на разходите за дейността. Това са : разходи за учредяване и разширяване, научни разработки, програмни продукти, фирмени марки и др.

Характерно за нематериалните ДА е това, че те имат срок за пренасяне на тяхната стойност в съставя на разходите за дейността, т.е.  срок на амортизиране до 5год.

3. Финансовите ДА имат специфичен характер. Те не се амортизират, а се формират с цел да носят дивиденти на предприятието.

Такива са : съучастия (средства, вложени в др. предприятия с цел дивиденти), ценни книжа, предоставени дългосрочни заеми (с цел лихви)

Б. – Краткотрайни активи – по-бързо изменят формата си, лихвидността им е бърза, обслужват дейността на предприятието за сравнително кратко време. Такива са : материалните запаси – материалите, продукцията, стоките, амбалажа, младите животни; вземанията – парични средства на предприятието, временно задържани в други предприятия – от клиенти, от съучастия, по липси и начети, съдебни вземания, присъдени вземания; финансовите средства – парични средства в лева, във валута – движими ценности; разходи за бъдещи периоди – извършени са през един отчетен период, но се отнасят за други периоди.

II – Класификация на средствата според източниците на тяхното формиране. Източниците за формиране на средствата могат да бъдат 2 вида: собствени капитали и привлечени капитали.

1. Собствен капитал – Като обект на счетоводството капиталът представлява паричен израз на стойността на вложените в стопанската дейност активи. Собственият капитал бива : основен (с който е регистрирано предприятието), допълнителен (допълва основния), резервен (за покриване на рискови мероприятия и загуби).

Към групата на собствените капитали се отнася и печалбата (неразпределена печалба от минали години и печалба от текущата година.

2. Привлечен капитал – временно привлечените средства в предприятието. Привлечения капитал дава реален израз на пасивите на предприятието. Той обхваща получените заеми (чужди средства, които подлежат на връщане) – краткосрочни и дългосрочни ; задълженията  и финансиранията.

Разликата между текущите активи и текущите пасиви предствавлява оборотния капитал (текущите собствените средства) на предприятието.