Joomla Software solutions Template

Payday loan

ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ И ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ – СЪЩНОСТ, СЪДЪРЖАНИЕ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Годишното счетоводно приключване е процес на обобщаване и на логическо преобразуване на счетоводната информация от текущото отчитане в посока на създаване на обобщена счетоводна информация за целокупната дейност и за резултатите от тази дейност на предприятието за годината.

Както вече се посочи по-горе, Законът за счетоводството приема календарната година за отчетен период. За този период се обобщава, сводира счетоводната информация от текущото отчитане на дейността на предприятието. Той започва от 1 януари и приключва на 31 декември на отчетната година.

Създадената в процеса на годишното приключване резултатна счетоводна информация се филтрира съобразно с информационните потребности на нейните потребители. Тази информация се обобщава и синтезира в информационни масиви, изградени по икономическа еднородност и управленско предназначение. Тези масиви приемат цифрово изражение в съответни носители на информацията.

Такъв носител с комплексен характер и най-широко информационно значение за управлението на финансите и на имуществото на предприятието е годишният финансов отчет на предприятието като отчетно обособена единица.

Годишният финансов отчет може да се разглежда и характеризира като система от взаимносвързани и ваимнообусловени носители на резултатна счетоводна информация за състоянието и промените на активите и пасивите на предприятието и за неговото финансово състояние към края на отчетната година. От гледна точка на единния счетоводноотчетен процес той може да се третира и като продукт на заключителен етап на счетоводното отчитане – на годишното счетоводно приключване.

Информацията в годишния финансов отчет, показана в парично-стойностен израз, е предназначена за анализ на целокупната дейност на предприятието и за последващ контрол върху тази дейност.

С особено значение се откроява предназначението й за установяване и характеризиране на финансовото състояние на предприятието. По тази причина годишният финансов отчет се нарича в документите, приети от Европейския съюз и други организации (директиви и Международни счетоводни стандарти), финансов отчет.

Тук следва да се изтъкнат постановките за целта, качествените характеристики и елементите на финансовите отчети, формулирани в Общите положения за изготвяне и представяне на тези отчети, разработени от Комитета по международни счетоводни стандарти. В основната си част те са възприети и залегнаха в редица текстове на Закона за счетоводството. Тези общи положения – както изрично се посочва, третират следните въпроси:

а) целите на счетоводните отчети;

б) качествените характеристики, определящи степента на полезност на информацията, включвана в счетоводните отчети;

в) дефиниция, разпознаване и оценка на елементите, от който се състоят финансовите отчети;

г) концепциите за капитал и за неговото поддържане.

Целта на изготвянето и представянето на финансовите отчети е да предоставят информация за финансовото състояние, за ефективността и за промените във финансовото състояние на дадено предприятие, която да се ползва от широк кръг потребители при вземането на икономически решения.

Формулирани са качествените характеристики на финансовите отчети, т.е. свойствата им, които правят предоставената чрез тези отчети информация полезна за потребителите. Тези главни качествени характеристики са четири:

-                      разбираемост;

-                      уместност;

-                      надеждност, и

-                      сравнимост.

Резбираемостта за потребителя – се посочва в Общите положения, е основно качество на информацията, представена в един счетоводен отчет. Това не означава – се посочва по-нататък, че от счетоводните отчети следва да се изключи информацията по комплицирани въпроси.

За да бъде полезна на потребителите й, информацията в счетоводните отчети трябва да е уместна. Тя е уместна тогава, когато влияе на вземането на икономически решения от потребителите, като им помага да оценят минали, настоящи и бъдещи събития и като потвърждава или коригира техни предишни оценки.

Информацията във финансовите отчети трябва да притежава качеството същественост. Счита се, че информацията е съществена, когато непосочването й или неправилното й представяне повлиява на решенията, които потребителите й вземат на базата на счетоводния отчет. С други думи – както изрично се подчертава в Общите положения, съществеността представлява по-скоро праг или пределна точка, отколкото основна качествена характеристика, която информацията трябва да притежава, за да е полезна.

Надежността на информацията е главна качествена характеристика на финансовите отчети. Надеждността – това е липсата на съществени грешки или пристрастност, при което потребителите могат да разчитат, че информацията изразява достоверно онова, което й е възложено да представи, или онова, което би трябвало да представи.

Сравнимостта като качествена характеристика е тази, която дава възможност потребителите да бъдат информирани за счетоводната политика, за разликите в тази политика при сравнение със сходни сделки и други събития, без това да означава пречка за въвеждане на по-съвършени счетоводни стандарти.

Изложеното дотук за същността на финансовите отчети, за техните качествени характеристики и за изискванията при съставянето им не бива да се разглежда и разбира като ненужно теоретично оповестяване. Например – привеждането на счетоводството върху изискванията на законите на пазарната икономика не само не че предполага, но и стриктно повелява спазване на изброените качествени характеристики при съставянето и представянето на годишните финансови отчети. Само върху тази основа би могло да се предложи най-пъло и всеобхвато осигуряване на местните и чуждестранните потребители с ясна, уместна, точна и сравнима резултатна счетоводна информация, а оттук – биха се създали необходимите икономически и организационни предпоставки за преодоляване на различията и за пълна инфорационна осигуреност на всички наши чуждестранни потребители на тази информация.

Годишните финансови отчети задоволяват разнообразните потребностина множество потребители на резултатна счетоводна информация, която се съдържа в тях. Това са – както се посочва изброително в “Общи положения за изготвяне и представяне на счетоводни отчети” към Международните счетоводни стандарти, редица потребители на нужната им счетоводна информация:

а) Инвеститори. Те се нуждаят от информация, за да решат дали да купуват, да задържат или да продават своите дялове. Информация, която да им помогне да преценят дали едно предприятие е способно да плаща дивиденти, която е нужна и на собствениците на акции.

б) Служители. На тях е нужна информация за стабилността и ефективността на работодателите им. Те се нуждаят от сведения, позволяващи им да преценят възможностите на предприятието да изплаща възнагражденията и пенсиите им, както и осигуряването на служебния им растеж в трудовата кариера.

в) Заемодатели. Те се интересуват от счетоводна информация за платежоспособността на предприятието и по-конкретно – дали дължимите на тях заеми и лихви по тях могат да бъдат изплащани в договорния срок.

г) Доставчици и други търговски кредитори – доколко предприятието е платежоспособно, т.е. в състояние ли е предприятието да плаща дължимите на тях суми за изпращаните стоки, материали, оказани услуги и т.н.

д) Клиенти.

е) Правителства и правителствени служби. Те са заинтересовани от разпределението на ресурсите. Предоставената резултатна информация в годишните отчети служи за предприемане на мерки от тези служби за регулиране дейността на предприятията, за формиране на данъчната политика, за изчисляване на националния доход и др.по. статистически изчисления.

ж) Общественост.

Законът за счетоводството (чл.26, ал.1) определя съставните части на годишния финансов отчет:

а) счетоводен баланс;

б)отчет за приходите и разходите;

в) отчет за паричните потоци;

г) отчет за собствения капитал, и

д) приложение.

Дава се възможност счетоводният баланс да се съставя в двустранна или едностранна форма.

Формата и съдържанието на съставните части на годишния финансов отечет се определят в приложимите счетоводни стандарти.

Законът за счетоводството (чл.32, ал.3) посочва, че финансовият отчет на предприятията, чийто годишен оборот (сума на продажбите) не надхвърля 50 хил.лв., се състои само от отчет за приходите и разходите.

Предприятията са длъжни да изготвят годишен финансов отчет до 1 май на следващата година (чл.37, ал.1 от ЗСч.)

Всички предприятия, които имат повече от половината от акциите, от дяловите вноски, от гласовете или от членството на органите на управление в други предприятия, са длъжни да съставят консолидиран финансов отчет до 30 юни на следващата година.

Законът за счетоводството определя критериите, въз основа на коите годишните финансови отчети подлежат на независим финансов одит от регистрирани одитори. На такъв одит подлежат отчетите на предприятията, които превишават минимум два от следните критерии за предходната година:

1. сума на актива на баланса – 50 хил.лв.;
2. сума на нетния размер на приходите от дейността – 1млн.лв.;
3. средна численост на персонала – 30 души.

Независимо от горните критерии, на независим финансов одит подлежат годишните финансови отчети на предприятията, които:

а) съставят консолидирани финансови отчети (с изключение на предприятието, което не превишава горните три критерия;

б) осъществяват дейността си въз основа на отделни закони, за които това изискване е реграментирано в съответния нормативен акт;

в) са акционерни дружества или командитни дружества с акции, и

г) са емитенти по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

След приемането му от съответния оправомощен за целта орган годишният финансов отчет следва да се публикува в ежедневник, икономическо издание, собствено издание или Интернет. Отчетът се публикува заедно с доклад за заверката, изготвен от регистрирания одитор.

Публикацията на годишния финансов отчет следва да стане в срок до три месеца след приемането му.