Home Икономика Анализ на имуществената структура (ИС)

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Анализ на имуществената структура (ИС) ПДФ Печат Е-мейл

Анализ на имуществената структура (ИС).

Имуществената структура се характеризира чрез показатели за структура изразяващи се в %, относителни дялове на ДА и КА към общата сума на всички активи, т.е. към цялото имущество на предприятието. Използват се следните показатели:

– структура на ДА (относителен дял на ДА)

– структура на КА (относителен дял на КА)

В литературата по ФСА се споменава и за отношение между ДА и КА като показател за имущественото напрежение.

Стойностите на Сда зависят най-вече от браншовата принадлежност на предприятието. Най-големи те са при транспорта (60%) и енергетиката (40-45%), а най-ниски в сферата на обръщението (търговската дейност – 30%).

Показателите за имуществената структура се анализират в динамика, за продължителен период от време. Чрез анализа се цели да се установи съответствието между ИС на анализираното предприятие и средните стойности за показателя за ИС в бранша. По-високия от средните стойности относителен дял на ДА означава по-голяма сума на постоянните разходи под формата на амортизации, ремонт, данъци, застраховки и т.н. Следователно ако чрез анализа констатираме подобен факт, пътищата за намаляване на тези постоянни разходи са изброените по-горе фактори. Най-важното в случая е правилно избраната амортизационна политика и прилагането на ускорени методи на амортизация.

При КА по-големия им относителен дял позволява да се реагира по-гъвкаво при евентуални пазарни и икон. конюнктури. Когато този относителен дял превишава доста средните стойности на показателя в бранша, значи в анализираната фирма са налице големи размери на вземанията и високо равнище на обездвиженост на МЗ. Анализа следва да се конкретизира в посока на изследване на дебиторската задлъжнялост и на МЗ.

Структурният анализ на имуществото (на активите) налага да се изследва и увеличението (намалението) на активите за сметка на собствения капитал, а така също и зависимостта между стойността на амортизируемите активи и степента на тяхната амортизация. Изменението под формата на увеличение или намаление на активите за сметка на собствения капитал се определя като от сумата на активите по балансова стойност се извади сумата на получените заеми, задължения, финансирания. Този показател следва да се изследва за продължителен период от време в динамиката.

Зависимостта между стойността на амортизируемите активи и степента на амортизацията им се анализира с помощта на коефициент на амортизациям, който е частно между сумата на амортизациите, т.е. коректива им, и сумата на амортизируемите активи по отчетна стойност. Желателно е този показател също да се изследва в динамиката за продължителен период.

19temaАнализ на капиталовата структура и неговия собствения капитал.

При този анализ подхода е аналогичен с този на аналитичното изучаване на имущ. структура. Показателите за структура тук също са относителни дялове в % - СК и ПК към общата сума на капитала, т.е. към целия капиталов ресурс на фирмата. – структура на собствения капитал

– структура на привлечения капитал

Този показател дава информация за това в каква степен фирмата осъществява дейността си с преобладаващ собствен или привлечен капитал. На стойностите на този показател най-съществено влияние оказва браншовата принадлежност. В случая е валидно правилото, че колкото повече е дела на СК, толкова по-големи са възможностите на фирмата да спечели доверието на кредитодателите и да повиши своята конкурентноспособност на пазара.

При анализа на структурата на капитала е желателно да се изследва и съотношението между постоянния капитрал, включващ СК и дългосрочните пасиви и непостоянен капитал, който се идентифицира с краткосрочните пасиви. Това е продиктувано от факта, че функционалното предназаначнение на посочените видове капитал е различно – СК е за дългосрочно ползване, а втория за краткосрочно ползване.

Желателно е също капиталовата структура да се анализира и изследва и чрез показателите за финансова независимост и финансово напрежение. И двата показателя се изчисляват като коефициент. Първият е съотношение между СК и пасивите, а вторият обратно. За първият показател е наложително стойностите да са по-големи от 1, а за втория < 1.

В теорията и практиката на ФСА и в икон. анализ са известни 3 степени на оценка и анализ на капиталовата структура на фирмата:

Първа степен – степента на ниска капиталова структура. Такава структура е налице, когато посредством анализа се установи, че СК = или < от 25% от общия капиталов ресурс. Тази капиталова структура е най-неприемлива за фирмата, тъй като тя предполага финансова зависимост от кредиторите.

Втора степен – степента на средна капиталова структура. При нея СК заема от 25 до 50% относителен дял от общия капиталов ресурс. Тази структура се счита за по-благоприятна и приемлива.

Трета степен – степента на висока капиталова структура. Тя е налице, когато чрез анализа се установи че СК > 50% от общия капиталов ресурс. Това е най-благоприятния вариант за фирмата, което означава по-голяма финансова мощ и по-малка финансова зависимост.

При аналитичното изследване на капитала особено внимание заслужава СК, който като правило включва 2 компонента: инвестиран и натрупан капитал, т.е. като натрупан над първоначално инвестирания капитал. Съотношението между двата компонента характеризира и мотивира бизнес интереса и бизнес активността на фирмата. Желателно е чрез анализа да се констатира увеличение на дела на натрупания СК. За анализ на СК като основен информационен източник се изпозва отчета за СК и информацията в счетоводните сметки, свързани с неговото счетоводно отразяване. Анализа на СК започва с констатиране на величината му и абсолютното му изменение през отчетния период в сравнение с базисния. След това се проследява и относителното му изменение в % като частно между размера през отчетния период и размера през базисния период. Това позволява да се проследи динамиката на изменение на СК за даден период от време. Имайки в предвид подразделянето на СК на инвестиран и натрупан трябва да се анализира и структурното му изменение. То се изследва по отношение на включените в него структурни елементи – основен и допълнителен капитал, резерви и финансови резултати. Тези структурни изменения се проследяват в динамика, за да проличат тенденциите. Краен етап на анализа на СК е определяне и количествено измерване на влиянието на отделните фактори върху неговото изменение, т.е. извършването на факторен анализ, след което се набелязват мерки за подобрение структурата на СК.

20temaАнализ на ликвидността.

Ликвидността е способността на предприятието по-бързо да превръща част от имуществото си в пари и своевременно да извършва текущите си плащания към кредиторите. Анализа на ликвидността дава възможност за оценка и прогноза именно на способността на фирмата своевременно да посреща финансовите си задължения. Затова Л е един от най-следените показатели за финансовото състояние на фирмата.

Принципно Л се анализира като се съпоставят КА с краткосрочните задължения. Л се опредделя като количествена характеристика на способността на фирмата да изплаща текущите си задължения с наличните си КА, без разходите за бъдещи периоди. За анализ на Л съгласно бившия НСС 13 бяха предвидени 4 основни показателя, с които се определя равнището на Л на фирмата. Всички тези показатели се изчисляват като коефициент.

На първо равнище ликвидността се анализира с коефициент на обща Л (коефициент на текуща Л):

(краткосрочни задължения)

Икономическото тълкуване на показателя е колко пъти фирмата покрива краткосрочните си задължения с наличните си КА. За улеснение на анализа има препоръчителни стойности на КОЛ, които в повечето случаи имат отраслова специфика.

Счита се, че при стойности от 1 до 1,5 Л е нормална. При стойности от 1,5 до 2 Л е висока и при стойности над 2 – 50% от КА се формират за сметка собствените средства. При стойности > 2 (3, 4, 5, и т.н.) предприятието има излишък на средства. Желанието за висока Л не трябва да се абсолютизира. Прекалено високото равнище на КОЛ може да бъде резултат от нерационалното използване на парите на предприятието, от забавено разплащане с клиентите, от забавена обръщаемост на МЗ. КОЛ е известен още като “коефициент на покриване задълженията на фирмата по текущите операции”.

Освен ръководния екип на фирмата от равнището и динамиката на КОЛ се интересуват и краткосрочните кредитори, което е продиктувано от факта, че от стойностите на коефициента зависи способността на фирмата да осигури парични средства за удовлетворяване на краткосрочните кредитори.

Определен интерес към този показател проявяват и дългосрочните кредитори, тъй като ако фирмата не може да плаща краткосрочните си задължения тя е заплашена от фалит. Ето защо в страните с развита пазарна икономика съществува практика при отпускане на дългосрочни кредити да се поставя условие за минимално равнище на КОЛ.

Този показател обаче притежава един съществен недостатък, а именно: 1 значителна част от оборотния капитал на фирмата е ангажиран в МЗ, които не винаги могат да бъдат отнесени към бързо ликвидните средства. Ето защо при извършване анализа на Л за по-голяма прецизност се използва следващия показател.

Второ равнище – показател за бърза Л. При него се абстрахираме от по-бавно ликвидните МЗ.

Препоръчителните стойности на КБЛ са = или > 1. Това означава това, което е като сума в числителя трябва да покрие поне веднъж краткосрочните задължения.

Чрез ПБЛ се дава по-реална представа за паричните средства, с които разполага фирмата и които могат по-бързо да се изплатят на кредиторите.

Трето равнище – коефициент за незабавна Л.

В текущите задължения се включват краткосрочните задължения + годишната сума за погасяване на дългосрочните задължения. Препоръчителните стойности са 1 или < 1.

Четвърто равнище – показател за абсолютна Л.

Препоръчителни стойности – 0,3 до 0,6 в зависимост от браншовата принадлежност. При по-големи стойности имаме наличие на излишни парични средства, които трябва да се завъртят в бизнеса.

Често в литературата за ФСА се споменава за още 1 коефициент на Л като съотношение между вземанията и задълженията на фирмата. Препоръчителните му стойности са около 0,7 при дейности с голяма трудопоглъщаемост и 0,8 до 0,9 при дейности с ниска трудопоглъщаемост. За нормални се считат стойности < 1.

Що се касае до дългосрочната платежоспособност тя е известна като финансова автономност на фирмата. Анализа на дългосрочната платежоспособност най-често се извършва чрез: коефициент на финансова автономност и коефициент (степен) на задлъжнялост.

21temaАнализ на състоянието и изменението на МЗ.

Съществено влияние върху дейността на предприятието оказват МЗ намиращи се в неговите складове. От наличието на достатъчни по обем и структура МЗ зависи, както обема и ритмичността на производствено-стопанската дейност, така и Л и финансовия резултат на предприятието. Затова всяко предприятие си поставя за цел да поддържа оптимални по размер и структура МЗ. Несъблюдаването  на това изискване води до натрупване на необосновани по размер МЗ, до замразяване  на оборотен капитал и до влошаване на финансовото състояние на предприятието. Всичко това налага МЗ да бъдат предварително строго разчетени по линия на вътрешното фирмено планиране, след което да бъде организиран още по-строг контрол и анализ на наличието и динамиката на изменение на МЗ.

Основните фактори, които оказват най-съществено влияние върху формирането и изменението на МЗ и които в последствие се използват за извършване на факторен анализ са следните:

-несъвпадане на производството и потреблението на МЗ по време и място

-несъвършенството на пространственото преместване на МЗ и несъвършенството на транспортния фактор

-общата потребност от МЗ в предприятието под формата на суровини, материали, ГП за определен период от време (като правило за 1 година). Общата потребност от материали в предприятието и величината на МЗ са в правопропорционална зависимост.

-потребността от МЗ за 1ца време (като правило за 1 ден или 1 денонощие; това е среднодневен разход). Зависимост: колкото по-голям е среднодневния разход на МЗ, толкова по-високо е равнището им в предприятието

-периодичност (сезонност) на производството и потреблението на МЗ

-товароподемността на транспортните средства, с които се транспортират МЗ

-времето за пребиваване на МЗ в път

Според фазите на технологичния процес и мястото на образуване МЗ се подразделят на:

1.Производствени запаси от суровини и материали (на входа).

2.Запаси от незавършено производство (запаси в “кухнята” на предприятието).

3.Запаси от ГП (на изхода) – пласментни запаси.

От гледна точка на целевото предназначение МЗ се състоят от 3 компонента:

1.Текущи МЗ – за текущо обезпечаване.

2.Подготвителни МЗ – за подготовката на производството.

3.Гаранционни МЗ – при изключителни случаи, имат постоянен характер.

Целта на анализа на МЗ е непрекъснато наблюдение за тяхното състояние и по такъв начин облекчаване на финансовото състояние на предприятието. Основен източник на информация е Годишния финансов отчет с приложенията, също така използването на оперативни данни от отделите за снабдяване и пласмент.

Анализът на МЗ – етапи:

I.  Извършване на сравнителен анализ на МЗ в следните аспекти:

1.Анализ на изменението на величината на МЗ през отчетния период в сравнение с базисния. По този начин се определя абсолютното изменение на запасите.

2.Проследяване на динамиката на изменение на МЗ за продължителен период от време посредством изчисляване на индекси на верижна и базисна основа за изменението на МЗ.

3.Извършването на анализ на структурните изменения на МЗ от гл.т. на елементите които ги формират и от гл.т. на материално-веществения им състав. Този анализ се извършва с показатели за относителни дялове в % на отделните видове МЗ по отношение на общия им размер.

II. Определяне (ако е наложително) на влиянието на факторите върху изменението на МЗ. За целта е необходимо да бъде избрана подходяща аналитична техника (верижно заместване, абсолютни разлики). Чрез факторния анализ определяме влиянието на настъпилите изменения поотделно в текущите, подготвителните и гаранционните запаси върху общата величина на МЗ. След това се определят факторите, които са повлияли върху изменението на самите подготвителни, гаранционни и текущи запаси.

III. Настъпили изменения в осигуреността на производството с МЗ и изменения в тяхната обръщаемост. Този анализ се извършва с помощта на следните показатели:

1.Коефициент на текуща осигуреност на производството с МЗ:

МЗф – МЗ фактически

Рс.д. – средно дневен разход

Коефициента на текуща осигуреност дава информация за колко дни напред производството е осигурено с МЗ. Тази информация се използва за оперативни и управленски нужди.

2.Коефициент на средна осигуреност на производството с МЗ:

Този показател дава информация средно за колко дни, за изминал период от производството е било фактически осигурено с МЗ.

3.Относителен размер (равнище) на МЗ на единица изразходвани материали в производството:

ОРМ – общ размер на материалите

Този показател дава информация средно колко единици запас се падат на единица разход на материалите в производството или с колко единици запас се обслужва единица разход в производството.

4.Коефициент на обръщаемост на МЗ:

Пн.пр. – нетни приходи от продажби

Този показател е един от най-използваните и показва колко оборота са извършили МЗ или колко пъти те са се обновили в складовете на предприятието през анализирания период. Колкото по-високи са стойностите на този показател, толкова е по-добро състоянието на МЗ и финансовото състояние на предприятието (при = други условия).

5.Време на оборота (продължителност на 1 оборот)

Този показател се нарича още цикъл на обновяване на МЗ за определен период от време. Той предоставя информация за продължителността на престояването на МЗ в дни в складовете на предприятието, от момента на тяхното постъпване в склада до изписването им от него. Показателя е в обратнопропорционална връзка с Ко, което означава че колкото по продължително е времето на оборота, толкова по-малко на брой са оборотите на запасите и обратно. Целта е ВО непрекъснато да намалява, с което се допринася за увеличаване обръщаемостта на МЗ.

6.Заетост на МЗ в производството.

Този показател свидетелства за това средно с колко единици МЗ се обслужва единица постъпления от продажби. Колкото по-малки са стойностите на този показател, толкова по-малко са запасите с които се обслужват продажбите, т.е. толкова по-ниска е запасоемкостта на продажбите и следователно по-добро е ФС на предприятиет

22temaАнализ на вземанията (дебиторската задълженост) – ДЗ.

Вземанията оказват непосредствено влияние върху ФС на предприятието и особено върху неговата платежоспособност. ДЗ като елемент на текущите активи включва главно следните елементи:

1.Вземания от свързани предприятия, в това число дивиденти.

2.Вземания от продажби.

3.Предоставени аванси.

4.Вземания по предоставени търговски кредити.

5.Съдебни и присъдени вземания.

6.Данъци за възстановяване.

7.Други краткосрочни вземания.

Най-голям относителен дял във вземанията, а следователно и в ДЗ заемат вземанията от продажби. Тук съществува закономерност, че с увеличение обема на продажбите се увеличава и размера на ДЗ, т.е. на вземанията от клиенти. Въпреки че увеличения обем на продажбите е предпоставка за повече постъпления от продажби, едновременно с това се увеличава и рискът за увеличение на ДЗ, поради което съществува вероятност от несвоевременно извършване на плащанията. Рязкото увеличение на ДЗ е показател или за увеличен обем на продажбите, или за неправилна кредитна политика по отношение на клиентите, или за влошаване платежоспособността и влошено ФС на същите. При подобна ситуация предприятието би могло да намали обема на продажбите, с което ще намали и обема (размера) на ДЗ. Но тази мярка едва ли би била най-правилната. От това обаче следва, че ДЗ не винаги трябва да се приема и оценява отрицателно. В подобни случаи е необходимо да се направи разграничение между нормална и просрочена ДЗ. Просрочената ДЗ създава финансови затруднения на предприятието, тъй като то ще изпитва недостиг на финансови ресурси за закупуване на суровини, материали, за изплащане на РЗ и т.н. Освен това замразяването на парични средства под формата на ДЗ води и до забавяне на обръщаемостта на капитала. Просрочената ДЗ означава още и увеличение на риска от непогасяване на задълженията, т.е. на дълговете на предприятието. Затова всяко предприятие е заинтересовано от съкращаване на времето за погасяване на задълженията. Ускоряването на плащанията по ДЗ може да се получи за сметка на:

*Усъвършенстване на формите за разчитане и разплащане.

*Своевременно оформяне на разчетните документи.

*Авансово разплащане за доставени стоки и оказани услуги.

Анализа на ДЗ започва най-напред с определяне на общата сума на вземанията, а също и на вземанията по отделни групи и видове. Това става с помощта на способа на сравнението, като за целта фактическите вземания от текущия период се съпоставят с вземанията от минали периоди. Така се определя абсолютното изменение на вземанията в посока на тяхното увеличение или намаление. Изследват се и настъпилите структурни изменения в ДЗ по различни групи и видове вземания. При този аспект на анализа най-голямо внимание се обръща на най-големите и стари вземания, които се анализират приоритетно с цел стабилизиране на ФС на предприятието.

На следващия етап от анализа се пристъпва към изучаване на обръщаемостта на вземанията, сроковете за погасяването им и причините за настъпилите изменения в тях, т.е. към факторен анализ на ДЗ.

23temaАнализ на задълженията - КЗ.

КЗ включва краткосрочните здължения на предприятието от рода на задължения към свързани предприятия, задължения за получени банкови и търговски кредити, задължения към доставчиците, към бюджета, към персонала, към СО, евентуално получени аванси и т.н. Целта на анализа е да се види какво е състоянието на КЗ към определен момент и съответно да се набележат мерки за погасяването й или за регулиране на границите й в допустимата задълженост. Основни информационни източници на данни за анализа:

-група I на краткосрочните задължения на раздел В – краткосрочни П от баланса

-справката за вземанията и задълженията и за обезпечените заеми към 31.12 от приложенията към ГФО.

Методиката на анализа на КЗ включва следните основни моменти:

Изследва се фактическата наличност на КЗ към началото и към края на анализирания период. Проследява се нейното изменение в рамките на този период. Тази фактическа наличност на КЗ може да бъде съпоставена със задължеността от минал период, за да се проследи динамиката на нейното изменение. Анализът на КЗ задължително включва:

Изследване на настъпилите структурни изменения в задължеността през анализирания период с едновременното определяне на причините за тези изменения. Правят се съпоставки със структурните изменения от минали периоди за определяне на тяхната динамика и причините за измененията. При анализирането на настъпилите изменения в елементите на КЗ особено внимание следва да се обърне на групирането на задълженията, както следва:

-по размер или по величина

-по срокове на погасяване на задълженията

-по степен на ликвидност до 1г. и над 1

Оттук произтича и необходимостта от извършването на анализ на краткосрочната КЗ по видове, т.е. фактическата задлъжнялост към момента и вероятността (потенциална), която може да бъде причина за възникване в следващи, бъдещи периоди. При това не трябва да се забрява, че като правило КЗ е нормативно регламентирана и регулирана. Много важна е също краткосрочната КЗ да бъде аналитично изучена и изследвана от гл.т. на нейната допустимост в разумни граници или от гл.т. на нейната недопустимост, което от своя страна поражда винаги негативни последици за ФС на предприятието. Накрая се проследява възможността за погасяване на КЗ от страна на предприятието длъжник. Това става като се използва показателят период на погасяване на задължеността. Периодът за погасяване на задължеността се получава като разделим средната задълженост към доставчиците на  на доставките и умножим с 360. В сумата на доставките следва да се има в предвид кредитния оборот по сметките, отчитащи задълженията към доставчиците. В резултат на извършения анализ се обобщават изводи и констатации и се правят предложения или препоръки за погасяването на задължеността или за регулирането й в допустими граници.

24тема Анализ на паричните средства.

От финансово-икономическа и счетоводна гл.т. ПС на предприятието са КА. Те се конкретизират в паричните наличности и парични еквиваленти. Паричните наличности са касовите наличности на предприятието в края на работния ден и банковите депозити по разплащателните сметки и др. сметки в лева и валута. Паричните еквиваленти са краткосрочни, бързоликвидни активи, лесно обратими в парични наличности като: чекове, срочни депозити, полици и др. Всяка инвестиция с краткосрочен падеж до 3 мес. от придобиването й се третира също като паричен еквивалент. Постъплението на парични средства и изплащането на такива в хода на дейността на предприятието формира паричния поток на това предприятие. Не се третират като ПП увеличенията съответно намаленията на парични средства в резултат на прехвърлянето им от 1 сметка в др. сметка вътре в предприятието.

ПП на фирмата могат да бъдат третирани от позициите на различни критерии:

  1. В зависимост от посоката на движението им биват: входящи и изходящи. Стремежът на предприятието е винаги към увеличаване на входящите и намаляване на изходящите ПП.
  2. В зависимост от обхвата, а така също и от съдържанието ПП биват: нетни ПП, традиционни (конвенционални) ПП, оперативни и общи (генерални) ПП. Нетните ПП изразяват разликата между величината на ПС в края и началото на съответния период. НПП може да бъде положителна или отрицателна величина. При положителен НПП в предприятието се вливат повече пари отколкото изтичат. Следователно предприятието генерира пари като по такъв начин подобрява ФС. Отрицателния НПП показва, че изтеклите от предприятието пари са по-големи от постъпилите и то изпитва недостиг на пари. Това затруднява неговата платежоспособност и ФС. При невъзможност за преодоляване на отрицателния НПП предприятието може да стигне до несъстоятелност. Традиционния ПП  обхваща онази част от ПС, които остават относително трайно и постоянно в предприятието, като негова своеобразна собственост под формата на брутна печалба и амортизации. Този ПП има място най-вече  при анализа и оценката на инвестиционните проекти. Оперативния ПП е най-динамичната част от ПП изобщо. Представлява разлика между постъпления от продажби на стоки и евентуално оказани услуги и разходите за закупуване на суровини, материали и др. Общият ПП отразява общото парично и ФС на предприятието, защото е парично изражение на цялостната му дейност.
  3. Според произхода на ПП от различните видове дейности в предприятието те биват: ПП от оперативна стопанска дейност, ПП от инвестиционна дейност, ПП от финансова дейност. Според тази класификация е съставен и ОПП към ГФО, който от своя страна е основен информационен източник на данни за извършване на анализа на ПП. Същността, целите и задачите на този анализ могат да бъдат диференцирани като систематизация и обработка на информация за ПС и еквиваленти, за установяване на тяхното движение, изменение от позициите на платежоспособността и ликвидността на предприятието.

Методиката на анализа на ПП включва следните моменти:

Най-напред и на първо аналитично равнище се извършва сравнителен анализ за изменението на паричната наличност в рамките на текущата година, след което се прави сравнение с данните за паричните наличности от предходната година. В случая изменението на паричната наличност през отчетната година или в сравнение с предходната година се идентифицира с настъпили изменения в НПП, който има изключителна важност за фирмената дейност. Резултатите от този етап на анализа могат да бъдат положително или отрицателно изменение на НПП. Това дава основание по нататък да се търсят причините за настъпилите изменения, т.е. да се пристъпи към извършването на фактически анализ. Причините за изменениято на НПП следва да се търсят най-напред в т.нар. преки фактори, обосновали изменението, а именно това са настъпили изменения в НППи от различните видове дейности в предприятието, т.е. изменение в НПП от оперативна дейност, изменение в НПП от инвестиционна дейност, изменение в НПП от финансова дейност.

В резултат на извършения анализ най-често възникват 2 ситуации:

1-Когато НПП в края > НПП в началото, което свидетелства за положителен НПП (постъпилите пари са повече от изтеклите).

2-Когато НПП в края < НПП в началото или ситуация на отрицателен НПП, което е индикация за влошаване на ФС на предприятието.

Извършвания в това направления анализ може да се конкретизира и по видове НПП от различните дейности: анализът може да обхване всички дейности или най-важните дейности на предприятието. Като правило обаче той най-често се извършва по отношение на НПП от оперативната дейност. Тук основни причини, които са и фактори са следните:

-изменения в паричните приходи от оперативна дейност

-изменения в паричните разходи от оперативна дейност

Конкретно при анализа на НПП от оперативна дейност се използват и някои показатели под формата на коефициенти, най-важни от които са:

1)Ликвидност на НПП.

НППод – НПП от оперативна дейност

2)Рентабилност на оперативния НПП.

Ако е необходимо може да се извърши анализ на динамиката и изменението на ПП за няколко последователни периода, като за целта най-уместно е да се използват индекси на постоянна (базисна) основа и индекси на верижна основа.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG