Home Икономика Отчитане на разходите и калкулиране на себестойността на растениевъдната продукция

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Отчитане на разходите и калкулиране на себестойността на растениевъдната продукция ПДФ Печат Е-мейл

Отчитане на разходите и калкулиране на себестойността на растениевъдната продукция

Организацията на отчитане на разходите в растениевъдсвото и калкулирането на себестойността на готовата продукция се обуславят от много фактори и условия. Такива са организацията и технологията, продължителността на производствения процес и комплексността на производствата. Съвместното влияние на посочените фактори предполага паралелно с аналитичните сметки за съответните култури – царевица, пшеница, да се обособяват и аналитични сметки за отчитането на общи разходи, които се извършват едновременно за няколко култури или за няколко продукта, а също и за едни и същи култури, но отглеждани през различни калкулационни периоди. Във връзка с това се обособяват следните групи аналитични сметки за отчитане на общи разходи. Аналитични сметки за отчитане на общи разходи по отношение на няколко култури:

1. Аналитични сметки за отчитане на общи разходи по отношение на култури - тези общи разходи се разделят на общи разходи върху незасети площи и общи разходи върху засети площи. Към общите разходи върху незасети площи можем да отнесем всички разходи от подготвянето на почвата до засяването на съответната култура. Общите разходи върху засети площи са например разходите за вредители.

2. Общи разходи по отношение на калкулационните периоди – наторяване с естествени торове, многогодишни култури, разходи по засяване

3. Разходи, които са общи по отношение на отделните продукти. В резултат на отглеждането на съответна култура се получават няколко продукта.

Наличието на посочените общи разходи предполага използването на подходящи бази за тяхното разпределение съответно между калкулационни периоди, продукти или култури.. Разпределението на общи разходи извършвани за няколко култури се осъществяват пропорционално на физическите декари засята площ от съответните култури. Разходите отнасящи се за няколко калкулационни периода се разпределят или в зависимост от полезния ефект в определено съотношение или пропорционално на годините на рекултиране на съответната култура.

Сравнително по-труден е въпросът за разпределение на разходите извършени общо за няколко свързани продукта. При повечето растениевъдни  продукти се получават по няколко продукта, а паралелно с това и допълнителни продукти. Останалата част от разходите следва да се разпределят между продуктите. Тези разходи се разпределят на практика или пропорционално на продажните стойности или чрез приравняване на свързаните продукти към един от тях.

Във връзка с формирането на себестойността на селскостопанската продукция съществено значение има и обхвата на разходите, които се включват в тази себестойност. За зърнените култури в себестойността се включват всички разходи до заприходяване на продукцията в складовете. По отношение на фуражите, себестойността им включва разходите за транспорта и складирането по съответния ред. По отношение на зелената маса в себестойността се включват разходите до доставката във фермите. По отношение на плодове, зеленчуци в себестойността се включват всички разходи до тяхната продажба.

Методиката за счетоводното отразяване на разходите по синтетичните сметки не се различава от методиката при другите производства. Известни особености произтичащи от особеностите на производството са налице при аналитичното отчитане. Схемата е следната:

1. По отношение на разходите за подготовката на почвата. Дебитира се сметка 611 с всички разходи, към която се обособяват аналитични сметки за различните мероприятия – дълбока оран, брануване, наторяване и се кредитират сметка 601, 604, 605, 612 (с плановата себестойност на услугите).

2. След засяването на отделните участъци от общата площ със съответните култури за отразяване на частта от общите разходи се дебитира сметка 611 и аналитичната сметка за съответната култура и се кредитира сметка 611.

3. За счетоводното отразяване на текущите разходи по засяване и отглеждане на съответната култура пак се дебитира сметка 611, но се кредитира с преките разходи – 601 по отношение на закупени семена, посадъчен материал, торове препарати, 303 – семената, посадъчния материал от собствено производство и съответни сметки от група 60.

Тези записвания се правят за всички култури. Много често растениевъдните култури цялостно или частично могат да бъдат унищожени от различни природни бедствия. Когато в резултат на природно бедствие се унищожи цялата площ от културата в зависимост от периода, в който е станало това налице са три възможности:

  1. може върху тези площи да се засее същата култура;
  2. може да се засее друга култура или
  3. нищо да не се засее.

Когато върху площ от унищожена култура се засява друга или същата култура като загуба се третират само разходите по засяването и отглеждането на тази култура. А разходите по подготовката на почвата ще се прехвърлят за новата култура. Разходите, които няма да се повтарят се прехвърлят за новата култура.

611 1 / 611 1

- ан.с/ка нова култура / ан.с/ка – стара култура

Останалата част се отчита като извънреден разход – 691 / 611 1 – ан.с/ка унищожена култура. Природното бедствие може частично да е унищожило културата, като загуба ще се отнесе пропорционално на база на процента на унищожаване – 691 / 611 1

Освен посочените до тук принципни положения, които се отнасят за всички култури, при отчитане на разходите за някои култури ще разгледаме организацията на отчитането на различните групи култури според тяхното аналитично отчитане.

Най-елементарно е отчитането при културите, от които се добива само един основен продукт – зърнени култури, овес, царевица. За тези култури се открива по една аналитична сметка. По тази аналитична сметка последователно се отразяват частта от раходите за подготовка на почвата. Когато от съответната култура се добива и допълнителна продукция себестойността се определя по метода на изключването на разходите и по директния метод.  В някои случаи – царевицата – е възможно да се получат два основни продукта – силаж и зърно.

Едногодишни култури, от които се добиват по няколко основни продукта.

В тази група можем да отнесем подреждането на овошки, цветя и др. За всяка от тези култури се открива по една обща аналитична сметка за отчитане на разходите по засяването и отглеждането и по една аналитична сметка за отчитане на разходите по прибиране на отделните продукти. В края на периода на отглежданетно общата сума на разходите по засяването и отглеждането на съответните култури се разпределя между продуктите на база на продажната им стойност.

Производства в оранжериите и парниците

При тези производства върху едни и същи площи през годината могат да се отглеждат по няколко култури и разходите за отглеждането на тези култури обикновено са различни през различните сезони от годината. За нуждите на калкулирането в тези производства се откриват по 3 групи аналитични сметки:

-          за отчитане на общите разходи за оранжериите през годината. Те нямат отношение към отделните култури. Това са разходите за ремонта, за амортизацията на оранжерията и т.н.

-          за отчитане на сезонните разходи. В тези аналитични сметки се отчитат характерните за сезона разходи. Например през зимата се отчитат разходи за отопление.

-          За преките разходи за отделните култури. Това са разходите за семена, препарати и др.

Общите разходи и сезонните разходи подлежат на разпределение за отделните продукти. За оранжерийните производства разпределението на разходите се извършва пропорционално на квадратните метри и дните на отглеждането. По отношение на парниковите производства базата за разпределение на разходите са рамкодните.

Друга група култури са многогодишните култури с неколкократно рекултирани през отделната година и добивани по няколко продукта. При отчитането на разходите за тези култури се откриват по 3 аналитични сметки: една аналитична сметка за засяването на съответната култура, по една аналитична сметка за съответната година на отглеждането и по една аналитична сметка за всеки продукт. Разходите по засяването на съответната култура до годината на плододаването се разпределят пропорционално на годините, през които ще се получава продукцията (това са обикновено 3 години). При ягодовите насаждения обикновено се получава един продукт. В този случай разходите във връзка с прибирането на реколтата могат да се отчитат по аналитичната сметка за отглеждането през съответната година. Ако обаче се получат два продукта се откриват аналитични сметки (например ягоди-плодове и ягоди-за разсад). По-различен е случаят с тревните култури, при които през всяка една година на отглеждането се получават по няколко култури (например люцерна). При тези случаи се откриват аналитични сметки за всяка година на отглеждането и през всяка една година се откриват аналитични сметки за всеки получаван продукт. Предвид обстоятелството, че продуктите са няколко, като се има предвид, че през годината от различните площи се получават различни продукти, то самото разпределение на разходите не може да се извърши на база на физическите декари. Може да се подходи по два начина: чрез приравняването на отделните продукти към един от основните или пропорционално на условните декари рекултирана площ. Тези условни декари се получават като сбор от физическите декари окосени за съответния продукт при всички рекултирания.

4.3. Отчитане на разходите и калкулиране на себестойността на продукцията от животновъдството

Животновъдството се изразява в отглеждането на различни по вид, състав и предназначение животни. Тези животни са групирани в няколко групи – млади животни, животни за угояване, дребни и едри продуктивни животни.

Отчитане на краткотрайните биологични активи

Краткотрайните биологични активи са специфичен обект на счетоводството в подотрасъла животновъдство. В този подотрасъл те формират основната част от краткотрайните активи на предприятието. Предвид техните биологични качества и функционалното им предназначение при осъществяването на стопанската дейност краткотрайните биологични активи се обособяват в следните групи:

-          млади животни. Към тази група се отнасят родените от основните стада, както и закупените от други предприятия млади животни до навършване на определена възраст. Обикновено младите животни са предназначени за попълване състава на основните стада. В някои случаи част от отгледаните млади животни се продават на други предприятия. Прехвърлянето на младите животни в продуктивните стада се извършва след навършване на определена възраст и придобиване на определени продуктивни качества. В организационно отношение младите животни се обособяват в стада, диференцирани по възрастови групи. Например телетата се обособяват в две възрастови групи – телета до 6 месеца и телета над 6 месеца. Прасетата са в 3 групи – до 2 месеца, 2-4 месеца и над 4 месеца. След като животните от съответната възрастова група навършат пределната възраст за тази група те се прехвърлят в следваща група за отглеждане. При всяко прехвърляне се установява прираста (нарастване на теглото на животното). След навършване на определена възраст животните се прехвърлят в състава на продуктивните животни. Друга част от отгледаните животни се прехвърлят в групите за угояване.

-          Животни за угояване. Тези животни имат различен възрастов състав и към тях се отнасят всички животни от съответните видове, които са подложени на спеиален режим на отглеждане, с цел да станат годни за продажба. Тези животни се отчитат в групи по видове.

-          Дребни продуктивни животни. Към тях се отнасят продуктивните овце, пчелни семейства, зайци. Възможно е някои от тези животни да се отчитат като дълготрайни активи. Целта от тези животни е да се получи съответата животновъдна продукция. Предвид тяхната биологична същност и предназначение, на тази група не се определя прираст. Теглото на дребните продуктивни животни (без пчелите) се установява само когато се прехвълят в групата за угояване.

Всички животни при текущото им счетоводно отчитане се оценяват по справедлива стойност. Тази справедлива стойност за младите животни и за животните за угояване се определя за килограм тегло. За дребните продуктивни животни справедливата цена се определя за едно животно от съответния вид според притежаваните качества. В края на отчетната година краткотрайните биологични активи се преоценяват в съответствие с действащите пазарни цени. Трябва да се има предвид, че оценката се извършва само при наличието на активен пазар. Когато за някои възрастови групи животни липсва активен пазар те се оценяват по себестойност. Особеният характер на краткотрайните биологични активи предопределя и използването на специфични първични документи за отразяване на операциите във връзка с придобиването, движението на теглото. Тези документи са:

-          акт за приплод – с него се документират родените приплоди от продуктивните стада. Този акт се съставя ежедневно като за приплодите от дребните продуктивни животни новородените се записват общо с данни за бройките и теглото. Издават се или индивидуални актове за всяко новородено или на отделни редове в акта. В тези актове се записват и други данни като родителите. Актовете за приплод се съставят най-малко в 2 екземпляра от съответния ръководител на фермата, като единия от актовете се предава в счетоводството.

-          Акт за прехвърляне на животни. Съставя се при всяко прехвърляне на животни от една възрастова група в друга. Описването на животните в акта се извършва по отделно или общо. Този акт се съставя в 3 екземпляра.

-          Приходна разписка за закупени животни. С тази разписка закупените животни от други предприятия се зачисляват на МОЛ. Издава се от МОЛ, което е получило животните в 2 екземпляра, един за него и един за счетоводстовто. В нея се описват загубените животни индивидуално или общо с данни за броя, теглото и пола.

-          Акт за претегляне и прираста на животните. Той се съставя обикновено ежемесечно при определянето на прираста на младите животни или на животните за угояване. Този акт се съставя и във всички други случаи, в които се определя прираст и при смяна на МОЛ. В този акт на основата на първичните документи за движението на животните последователно се записват бройките и теглото на наличните животни от предходното претегляне, бройките и теглото на постъпили от други групи или закупени животни, бройките и теглото на напусналите групата животни, бройките и теглото на наличнинте животни при претеглянето им в края на периода. На оновата на тези данни в акта се определя създадения в групата прираст. За целта от сбора на теглата на наличните в края на периода и напусналите групата животни се приспада сборът на теглата на наличните животни при предходното претегляне и постъпилите от вън или други групи животни.

Килограми прираст = теглото на животните в края + теглото на излезлите от групата животни – теглото на животните в началото + теглото на постъпилите от вън

Този акт също се съставя в 2 екземпляра – за МОЛ и за счетоводството

-          протокол за приемане и зачиляване на животните в основните стада – с него се документира прехвърлянето на млади животни от последната възрастова група в състава на продуктивните. В този акт по отношение на едрите продуктивни животни описваненто е индивидуално или общо. Протоколът се съставя в 3 екзепляра – по един за двамата МОЛ и един за счетоводството.

-          акт или протокол за смъртност и клане – с него се документират умрелите и заклани животни. Съставя се в 2 екземпляра, но се подписва от ветеринарния лекар и бригадира на фермата. В случай, че животните са били застраховани се съставя 1 екземпляр повече.

Информацията от всички първични документи се обособява в отчети на животните по видове и възрастови групи.

Отчитането на тези животни се осъществява чрез сметките от гр. 31. Там са предвидени 5 сметки – 311 дребни продуктивни животни (птици, основни стада, пчелни семейства) 314 млади животни 315 животни за угояване, 316 животни за ексепериментални цели и 319 други краткотрайни биологични активи.

Аналитичното отчитане се организира по видове, по местонахождение и по МОЛ количествено по бройки и кг и стойностно. Само за младите животни аналитичното отчитане е и по възрастови групи.

Придобиването се осъществява по няколко начина – новородени, закупуване, прехвърляне от една възрастова група в друга.

Приходи възоснова на актовете за приплод се

Дебитира се сметка млади животни 314 и се кредитира сметка 611 животновъдство. Разликата в края на годината се отнася като друга разход или друг приход.

Когато се закупуват животни от вън се дебитира сметка 311, 314 или 315, сметка 4531 и се кредитира сметка 401.

Ако получим безвъзмездно животни дебитираме 311 и кредитираме сметка 709.

Когато прехвърляме млади животни от една в друга възрастова група се дебитира сметка 314, ан. Сметка на новата група и се кредитира пак 314 но с ан. Сметка предходната група. Когато справедливите стойности в двете възрастови групи са различни всяка от тези сметки се дебитират или кредитират със същите килограми, но по различна цена. Разликата се отразява или по дебита на сметка 609 или пък по кредита на сметка 709.

След навършване на определена възраст младите животни се прехвърлят в състава на продуктивните животни, дебитира се 274 животни в основните стада или сметка 311 със справедливите стойности на съответните животни и се кредитира сметка млади животни, аналитичната сметка на последната възрастова група. За разликата се кредитира сметка 709 други приходи от дейността.

Когато се прехвърлят животни в групите за угояване ще се дебитира сметка 315 животни за угояване със справедливата стойност за кг живо тегло и се кредитира 314, 311 или 274 със справедливите им стойности. Разликата се отразява по сметка 609.

Резултатът от отглеждането на младите животни и животните за угояване се изразява създадения прираст. С установеното количество прираст по основание акт за претегляне прираста на животните се дебитират сметка 314 или 315 с количеството на прираста по справедлива стойност и се кредитира сметка….

Разликата между себестойността и справедливата стойност на прираста се отразява по 609 или 709.

При животновъдството повечето от основните разходи се обхващат като преки разходи за съответния вид и групи животни. За разлика от растениевъдството при животновъдсвото не се обособяват общи разходи, защото всички животни са отделно при отделни МОЛ. В животновъдството няма незавършено производство, не се отчита такова. Калкулационият период съвпада с календарната година.

Документирането на разходите в животновъдството се осъществява с познатите ни документи. В специализирани ферми могат да се използват лимитни карти за фураж, фактури за услуги и други документи.

За счетоводното отчитане към сметка 611 животновъдство се обособяват аналитични сметки по видове животни, по предназначение, а също така по възрастови групи за младите животни, и по статии на калкулация. Всички извършени през месеца разходи на основание на съответните първични документи се отразяват по дебита на аналитичните сметки на 611 и се кредитират различни сметки – 303 за стойността на фуражите, 611 растениевъдство за стойността на зелените фуражи, 601 за стойността на закупени фуражи, медикаменти, 602, 603, 604, 605.

Аналитично отчитането на разходите се осъществява посредством отчет за производството. Този отчет се обособява за всяка отчетна група животни и се състои от 2 части – едната е за разходите, а другата за продукцията. Самият отчет изпълнява ролята на аналитична сметка.

При отглеждането на животните в зависимост от биологическите им качества могат да се получат 1 или няколко продукта. Независимо от броя на получаваните продукти и от възможността за отчитане на някои разходи като преки, за всяка група животни се отчита само по 1 аналитична сметка за продукти. Когато се получават по няколко продукта разпределянето на разходите между продуктите се извършва по пропорционалния метод, като базата за разпределение е продажната стойност. Обект на калкулиране при отглеждането на младите животн и животните за угояване е прираста и живото тегло на животните. Калкулира се на килограм и на бройка.

За приходите при приплодите от едрите продуктивни животни е приплодът, а при приплодите от дребните продуктивни животни обект на калкулиране е приплод и прираст взети заедно.

Готовата селскостопанска продукция е предназначена за продажба и за вътрешнопроизводствено потребление. Към продукцията се отнасят напълно преработените и предадени в складовете продукти, а също и продуктите, които подлежат на по-нататъшна обработка. Прираста не се отчита към продукцията.

Съответно изискванията на стандарт 41 селскостопанската продукция се оценява по справедлива пазарна стойност. И за селскостопанската продукция е валидно изискването, в края на отчетния период да се направи преоценка, ако стойността е по-висока от действата в момента пазарна стойност.

В селското стопанство се прилага и друг начин на оценка на готовата продукция, при който продукцията текущо се оценява по планова себестойност и в края на годината тази себестойност се коригира във фактическата. И в този случай се прави преоценка.

Готовата селскостопанска продукция се документира със следните документи:

-          кантарна величина – това е документът, чрез който се измерва прибраната от полето готова продукция. Тя е неразделна част от складовата разписка, с която се заприходява продукцията в складовете.

-          Акт за резултатите за сушенето, сортирането, почистването и преработката на селлскостопанската продукия. Съставя се от комия за установяване на действителното количество продукия след нейната преработка.

-          Акт за приемане на грубия и сочния фураж.

-          Отчетен лист за получената животновъдна продукция – използва се за продукцията, за която няма специфичен документ. Чрез него се отчитат най-вече млякото, яйцата, тоест продукцията, която се получава ежедневно.

-          Акт за остриганата вълна

При повечето от продажбите в селското стопанство не се издава фактура, а се работи с предавателно-приемателна разписка. Фактура се издава след като купувача получи и определи качеството на продукцията.

По отношение на отчитането на готовата продукция само при зърнените култури продукцията първоначално се заприхождава по бункерно тегло. Издавасе складова разписка и се заприхождава от МОЛ, дебитира се сметка 303 и се кредитира сметка 611 с аналитична сметка пшеница. След като се извърши преработката възоснова на акта се сторнира първото записване за продукцията и съответно за действителните килограми се дебитира сметка 303 и се кредитира сметка 611.

В много от случаите в селското стопанство продукцията продадена направо от фермите не се отчита по сметка 303, а направо се продава.

За отписване на продукцията 701/611 или 303.

По общо изяснения ред се отчита финансовия резултат.

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG