Home Икономика Предмет и метод на УС. Методически инструментариум на УС за изследване на стопанската практика

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Предмет и метод на УС. Методически инструментариум на УС за изследване на стопанската практика ПДФ Печат Е-мейл
  1. Предмет и метод на УС. Методически инструментариум на УС за изследване на стопанската практика

Всяка наука има свой предмет и дейност. От методолигическа гледна точка предмета е онова към което е насочено нейното изучаване. Метода е онова с което се постига това изучаване, т.е. подходите, средствата и инструментариума на изучаването. С предмета и метода са свързани същностните характеристики на всяка една наука, в. ч. и на УС като самостоятелна счетоводна дисциплина. По повод на дефинирането на предмета и теоретичната същност на УС в доклада на комитета по УС към американската счетоводна асоциация е записано, че УС е приложение на подходи и методи, а така също и на постановкипри обработката на фактическите и плановите икономически данни в предприятието за да се подпомогне управлението при разработването на планове за  разумни икономически цели и за разработването на рационални управленски решения. По съвременната базисна дефиниция за УС, която американската счетоводна асоциация анонсира през последните години е, че УС представлява процес на идентификация, на измерване и на комуникация на икономическата информация, което от своя страна позволява извършването в последствие на икономически оценки и решения от потребителите на информация. Именно на тази основа УС се свързва най-напред с идентифицирането, т.е. обхващането, измерването, т.е. стойностното оценяване и комуникацията, т.е. предаването на икономическа информация на нейните потребители, но вътре в предприятието. Това налага извода, че УС има за презмет изучаването на съвкупната вътрешно-фирмена дейност на предприятието, респективно кръгооборота на стойността, ограничен обаче в рамките на обособената стопанска единица. От казаното следва, че УС акцентира върху осъществяването на съвременен аналитичен подход при изследването най-вече на разходите и себестойността общо за предприятието и по отделни негови подразделения, а така също и по видове продукция с цел не само упражняване на контрол и последващ анализ, а най-вече с цел формерането на управленски решения за различните стопански ситуации. Освен за оперативни нужди УС създава информация и за вземане на управленски решения, които са свързани с бъдещата дейност на предприятията. Това на практика означава интегриране в някакв астепен на УС с дейността по съставянето на различните производствени финансови планове на предприятието и най-вече с дейността по изграждането на бизнес плановете на предприятието.

При изясняване на проблема за метода на УС в страните с по-богат опит се споделя схващането, че щом УС се занимава с извършването на управленски счетоводен анализ то би следвало да използва не само един метод, а съвкупност от методи, квалифицирани често като методически инструментариум на УС. В това отношение УС е повлияно от редица сходни икономически дисциплини по-важни от които са следните: счетоводство на разходите – то е повлияло на УС най-вече с методите за извършване на стойностна оценка на използваните материално-веществени и трудови ресурси, а така също  и с теорията за калкулацията и себестойността на продукцията.; финансовото счетоводство – то оказва влияние върху инструментариума на УС със системата от показатели за анализ на данните, съдържащи се в ГФО, който се счита и за основен информационен източник на данни на УС; микроикономиката – УС използва от тази наука елементите на теорията за избор на потребителя в условията на пазарното търсене, а така също и микроикономическия анализ на дейността на фирмата. От микрото се използва също и теорията за производствените разходи и теорията за видовете пазари и пазарна конкуренция; макроикономиката – от нея УС използва теорията за търсенето и предлагането и за формирането на пазарните цени; ФСА – от нея УС използва методическите способи за сравнителен и факторен анализ, методиките за анализ на разходите и приходите и методиките за анализ на финансовия резултат; теория на стопанското управление – УС използва от тази наука системния подход и редица елементи от теорията на информацията.

За формирането на инструментариума на УС сериозно влияние са оказали и математическото моделиране, социалната психология, социологията на икономиката, правото и др.

  1. Единство и различия между ФС-во и УС

Между УС и ФС-во има редица сходства и различия. Специалистите по УС отбелязват, че различията в това отношение преобладават. В УС както и в ФС-во имат еднаква теоретико-фундаментална база, но различно функционално предназначение. В страните с развита пазарна икономика в които най-силно е развито УС се счита, че единната счетоводна система на всяко предприятие трябва да включва в едно цяло двете функционално обособени подсистеми, а именно тази на ФСч. и на УС, независимо от това, че те се различават както по цели и предназначение, така и по създадената от тях информация. Това несъвпадане на информацията по функционално и целево предназначение поражда именно съществени различия между тези две теории и факти. В този смисъл могат  да бъдат посочени следните специални особености на УС, които го различават съществено от ФСч.:

-      УС и създадената от него информация не са законово и нормативно регламентирани, т.е.  те нямат задължителен характер. Както е известно ФСч. и създаваната информация (финансово счетоводните отчети) имат задължителен характер и са регламентирани с ЗС и НСС.

-      За разлика от ФС-во, УС се подчинява на правила и стандарти, разработени от самото предприятие. Изготвените на тази основа отчети, както по съдържание, така и по форма отговарят единствено на информационните потребности на самото предприятие. Затова те се различават в различните предприятия. УС изхожда от правилото, че за управлението на дейността на предприятието по-важно е създадената информация да е необходима, а не да е задължителна.

-      Подготвените от УС данни са предназначени само за вътрешно-фирмени нужди и обслужват единствено нуждите на управленската дейност на предприятието. По качество и разнообразие те даже надхвърлят информационните нужди на външните потребители. В редица случаи по своя характер, състав и предназначение информацията, създадено от УС представлява фирмена тайна.

-      Докато ФСч. е насочено преди всичко към отразяването на имущественото и финансово състояние на предприятието като цяло УС повече е  ориентирано към отделни звена и дейности вътре в предприятието. Такива дейности могат да бъдат отделни производствени участъци, административни служби и други, т.е. при УС по елементното наблюдение и отчитания анализ на отделните обекти е изведено на преден план

-      Информацията, създавана от УС е силно ориентирана към бъдещата дейност на предприятието. Това произтича от нуждите на управлението да се заложат цели, да се набележат задачи и начини за тяхното решаване. За разлика от УС, ФСч. в това отношение отразява стопански събития само след като те са станали част от финансовата история на предприятието.

-      УС за разлика от ФСч. осигурява както съответност и така многоаспектност на информацията. Това има особено значение при изготвянето на алтернативни управленски решения.

-      За разлика от ФД-во към което съгласно изискванията на НСС се предявява претенция за вярна и честна картина на имущественото и финансовото състояние на предприятието то в УС в повечето случаи по-важна е бързината от прецизността , без разбира се това да се абсолютизира. В случая се изхожда от схващането, че за нуждите на оперативното управление на дейността и най-прецизно подготвения отчет няма да има никаква информационна стойност ако той е представен след като момента на вземане на управленско решение вече е отминал. Като правило всеки мениджър е готов да жертва малко от прецизността за сметка на тяхната точна навременност.

-      За разлика от отчетната информация, създавана от ФСч., информацията създадена от УС освен, че не е задължителна, тя не е регламентирана нито по форма, съдържание, срокове на представяне извън предприятието. Освен това за разлика от счетоводната отчетност, която се представя чрез стойностни измерители, управленската отчетност се представя както чрез стойностни, така и чрез натурални и трудови измерители.

5. Функции и задачи на УС

Функцията на УС най-общо се характеризира като информационно осигуряване на оперативната и стратегическата дейност на предприятието, т.е тази функция основно се свързва с вземането на управленско решение. Тази основна функция на УС според мненията на специалистите се проявява и конкретизира в следните подфункции

-      Информационна;

-      Контролна;

-      Прогнозна;

-      Мотивационна

Първите две функции по същество и съдържание се припокриват с традиционните и контролно-информационните функции на счетоводната отчетност въобще. Прогнозната функция на УС се свързва с прогнозирането на бъдещата стопанска дейност на базата на фактически достигнатите резултати от предприятието и по-конкретно става въпрос за възможно най-точното прогнозиране на бъдещите разходи, себестойност и финансов резултат на предприятието.

Мотивационната функция на УС се изразява в това, че създавайки информация за фактическото състояние и за резултатите от дейността на предприятието УС не само подпомага, но наред с това стимулира и мотивира управляващите в предприятието за формирането на правилни управленски решения, съответстващи на целите и задачите на предприятието.

Посочената основна функция на УС и съпътстващите я подфункции намират конкретизация по нататък и в задачи, които УС  решава във всяко едно предприятие. По-важните от тези задачи са следните:

-      Предоставяне на своевременна информация на мениджърските екипи в предприятието за фактически извършени и предстоящите разходи, както по видове разходи, така и по мястото на тяхното възникване

-      Предоставяне на информация и за себестойността на продукцията, работите  и услугите и организирането на наблюдения за оценка и контрол евентуално на остатъците от готова продукция и незавършено производство в предприятието.

-      Осъществяване на строг контрол върху разходите и себестойността на продукцията с цел търсене на възможности за евентуалното им снижение.

-      Изготвяне и предоставяне на информация за управленските екипи за продажните цени на продукцията въз основа на себестойността и извършените за нея разходи

-      Извършване на сравнителен и факторен анализ на фактическите разходи и на себестойността и на тази основа прогнозиране на бъдещите разходи и тенденциите в тяхното изменение

-      Подпомагане с подходяща информация на управленските звена в предприятието в процеса на вътрешно-фирменото планиране на дейността на предприятието

-      Изследване и контрол на крайните финансови икономически резултати от дейността на предприятието, а така също и изследване на рентабилността и ефективността като цели и по отделни звена в предприятието.

  1. Ролята на УС и на управленския счетоводител за осъществяване на функциите на управлението

Този въпрос е все още спорен за настоящия етап на развитие на УС у нас. Спора произтича от факта, че УС засега все още у нас не е достатъчно популярно като теория и практика. Част от специалистите считат, че УС трябва да изпълнява спомагателна функция спрямо такива управленски функции като планирането, отчитането, организацията и контролирането. Независимо от това обаче УС заема възлово място в системата за управление на всяко предприятие, особено в страните с развити пазарни икономики. Ролята на УС се определя най-вече от това, че то е своеобразно свързващо звено между функциите за събиране и обработка на информацията, т.е оперативната, счетоводната и статистическата отчетност и функциите, свързани с вземането на управленско решение от рода на планиране, организация, контрол и регулиране. В резултат на това УС изпълнява ролята на преобразувател на информацията за извършващите се в предприятието процеси и нейното подготвяне във вид за вземане на управленско решение.

Субекта на УС, т.е. управленския счетоводител винаги в квалификационните характеристики на тази длъжност се отъждествява като ключова фигура в управлението на предприятието. Това е така защото управленския счетоводител стои в основата на подготовката на алтернативни варианти за управленски решения. И особено на ония решения, които са свързани с регулиране на разходите, себестойността, приходите, финансовия резултат и рентабилността. Именно управленския счетоводител осигурява необходимата информация, оказва техническа и методическа помощ за нейното използване и изготвяне на свързаните с това отчети. Затова управленския счетоводител най-често се отъждествява като контрольор на разходите и себестойността на продукцията, вследствие на това, че той непрекъснато следи за фактическите разходи и тяхното съответствие на планираните параметри.  Освен това управленския счетоводител участва с подходящи съвети и консултации при формирането и вземането на управленски решения във фирмата. За да изпълни всички тези функции и задачи управленския счетоводител трябва да притежава следните квалификационни умения:

-      Да умее не само да определя, но и прогнозира и подсказва потребностите от подходяща информация за управленски нужди на мениджърските екипи в предприятието;

-      Да знае как да задоволява тези информационни потребности с подходящата по обем и състав информация;

-      Да познава с подробности показателите за анализиране и изследване на разходите, себестойността, приходите, финансовия резултат и рентабилността на предприятието;

-      Да познава целия методически инструментариум, а така също и методиките за подготовка и обработка на изходящите данни;

-      Задължително да притежава знания в областта на съвременните информационни технологии за обработката на данни по компютърен начин;

-      Да умее да формулира изводи, констатации и препоръки във връзка с подобряване на дейността на предприятието;

-      Да притежава умения за работа в управленски екипи;

-      Да притежава добра обща и специална култура и добри комуникативни способности и умение за работа с хора.

  1. Уточняващи понятия и определения за разходи в УС

Стопанската дейност на всяко предприятие се съпътства винаги с изразходването на жив и овеществен труд. Стойностният израз на изразходвания жив и овеществен труд представлява сумата на разходите за дейносттта на предприятието. Следователно разходите са съвкупност от пренесени и новосъздадени стойности. В УС съществува схващане, че разходите предварително трябва да бъдат планирани и в последствие отчитани и строго контролирани. Сред управляващите битува също схващането, че който умее компетентно да управлява разходите си той винаги реализира положителен финансов резултат. Също в УС по отношение на разходите се влага следния смисъл, че разходите са ресурсите(материални, парични и др.) от които се отказваме за да придобием или спечелим онова което желаем. Следователно разходите са паричния израз на употребените ресурси за осъществяването на дадена дейност или за произвеждането на даден продукт с цел реализирането му на пазара. УС се придържа и споделя всички определения и тълкувания за разходи, съществуващи в счетоводната нормативна материя у нас. Например – НСС, МСС и т.н. Всички определения за разходи в тези нормативни документи се възприемат и споделят от УС като фундаментални категории и понятия при извършването на УСА(управленски счетоводен анализ). Имайки предвид важността на разходите за стопанска дейност на предприятието те следва винаги да са обект на наблюдение и контрол посредством специално предвидените за тази цел системи в УС. Голямото разнообразие обаче на разходите налага преди да се пристъпи към тяхното наблюдение и изследване от позициите на УС, те да бъдат предварително систематизирани, групирани и класифицирани по предварително избрани признаци, характерни само за категориите разходи в УС.

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG