Home Икономика ОТКРИВАНЕ, ВОДЕНЕ И ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ. СПОСОБ НА ДВОЙНОТО ЗАПИСВАНЕ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ОТКРИВАНЕ, ВОДЕНЕ И ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ. СПОСОБ НА ДВОЙНОТО ЗАПИСВАНЕ ПДФ Печат Е-мейл

ОТКРИВАНЕ, ВОДЕНЕ И ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ. СПОСОБ НА ДВОЙНОТО ЗАПИСВАНЕ

Ще разгледаме въпроса най-напред по отношение на активна сметка. Нека това да е сметка Материали. Ако едно предприятие е действало през предходния период, през 2009 г. откриването на сметката ще се осъществи като се впише по нея наличността на материалите към 31.12.2009 г. Информацията за това можем да вземем както от салдото на сметка Материали така и от актива на баланса, ще я запишен най-напред в дебита на сметка Материали като салдо на 1.1.2010 г. С всички постъпления по-нататък в годината сметка Материали ще се дебитира, защото когато има увеличение на отчетния обект активните сметки се дебитират. По кредита на активните сметки се отразяват намаленията в обектите на отчитане. Така като се отразяват последователно данните за протеклите стопански операции с материали в края на периода ще се създаде информация колко материали са постъпили, колко материали са изтеглени и какво е състоянието на материали в края на отчетния период. За да се определи салдото в края на периода по една активна сметка трябва да определим дебитния сбор и кредитния сбор. Дебитният сбор е общата сума на салдото по сметката в началото на периода и дебитния й оборот през периода. По активните сметки кредитният сбор съвпада с кредитния оборот. Салдото в края на периода по активните сметки се определя като от дебитния сбор се спадне кредитният сбор. Той е дебитно, защото показва състоянието на материалите към края на оборота. Да предположим, че сме възприели поведение, при което се прави междинно приключване за всяко тримесечие и се съставят междинни счетоводни баланси за всяко тримесечие и годишно счетоводно приключване. Да разгледаме следния пример – в предприятие „Тракийка ООД“ за производство на дамска конфекция в склада на предприятието са постъпили материали както следва – на 15 януари за 15 000 лв. На 02.02 23 000 лв, на 06.03 20 000 лв Същевременно с искания от склада на предприятието са изтеглени на 17.01 – 10 000 лв, на 30.01 – 18 000 лв, на 10.03 20 000 лв. В края на годината салдото по сметка Материали е било 25 000 лв. През течение на годината дебитният оборот по сметка Материали възлязал на 280 000 лв, а кредитният оборот на 275 000 лв. Откиите, водете и приключете сметка Материали тримесечно и за цялата отчетна година. В началото на новия отчетен период ще открием сметка Материали с нейното салдо към края на отчетната 2009 г. В хода на изложението по примера използвахме различни салда и термини за тяхното обозначение. Салдото, с което откриваме сметката на 01.01 през новия отчетен период, наричаме начално салдо. Салдото в края на тримесечие се нарича крайно салдо за този изтекъл период. То е начално салдо за следващото тримесечие. Салдо за уравнение се определя в края на годината за изкуствено изравняване и приключване на сметката. При активна сметка салдото за уравнение е кредитно. Оборотите по сметките изразяват измененията на обектите на отчитане през отчетния период, а салдото в края на отчетния период състоянието на обекта на отчитане към този момент. Откриването, воденето и приключването на пасивна  сметка може да бъде проследено примерно чрез сметка Доставчици. В началото на отчетния период 2010 година тя ще бъде открита със салдо на 01.01, което е салдото по сметката към 31.12.2009г., а информация се съдържа и в баланса, в статията , в пасива, задължения към доставчици. Пасивните сметки се откриват с кредитно салдо ако има такова. През отчетния период текущо ще се регистират измененията в задълженията към доставчиците, съответно нововъзникнали и изплатени. Това ще се осъществи чрез записвания по счетоводната сметка доставчици във връзка с протекли стопански операции, които засягат този обект на отчитане. В пасивните сметки в кредита се регистират увеличенията на източниците, защото задълженията към доставчици са източник на финансиране. В дебита на пасивни сметки се регистрират намаления на източниците. В резултат на воденето на пасивната сметка доставчици се създава информация за това, какви нови задължения са възникнали към тях през периода, какви са изплатените и какъв е остатакът към края на периода. За да се определи салдото в края на даден период по една пасивна сметка, отново трябва да се изчислят дебитния сбор и кредитния сбор. При пасивните сметки дебитният сбор съвпада с дебитния оборот, а кредитният сбор е равен на началното салдо плюс кредитния оборот по сметка. Крайното салдо по пасивна сметка е разликата между кредитния сбор и дебитния сбор. Ако изобщо го има, то е кредитно. Приключването на пасивната сметка изисква също ако има крайно кредитно салдо, да определим салдо за уравнение, което в случая ще бъде дебитно. Крайното салдо за сметка доставчици в едно предприятие – Лилия ООД към 31.12.2009г. възлиза на 10 000лв. Сметката според възприетата счетоводна политика на предприятието се води и се приключва тримесечно и за целия отчетен период. Да предположим, че за първото тримесечие доставките, които са постъпили в предприятието са на следните дати и за следните суми – 15 януари – 15 000лв. На 2 февруари – 23 000лв., и на 6 март – 20 000лв. На 10 януари за 6000лв., на 30 януари за 10000лв и на 23 март – 20 000 лв. Към 31 декември дебитният оборот по сметката възлиза на 260 000 лв., а кредитният оборот на 270 000 лв. Иска се сметката да се открие, води и приключва по тримесечие и към до края на отчетния период 2010г. Сравняването на сметките от двата модела показва, че те се откриват, водят и приключват противоположно. Активните сметки са свързани с активи с лявата страна на баланса и при тях водещата страна е дебитната. Ако в края на периода по тях има салдо, то е дебитно и ще бъде съставна част или самостоятелно включено в статия от актива на баланса. Обратно – пасивните сметки са свързани с пасива на баланса – дясната му страна. Ако в края на периода по тях има салдо, то ще бъде вписано именно в статия по пасива на баланса. Истината е, че с помощта на счетоводните сметки се отразяват измененията в активите и в техните източници в периода между два баланса. Активните и пасивните счетоводни сметки могат да бъдат разграничени още на основни и корективни, балансови и задбалансови. Основни пасивни и активни сметки са тези, чрез които се отчитат активите и техните източници. Корективни активни и пасивни сметки са тези, чрез които при съставяне на т.нар брутни баланси се внася информация за коректив на стойността на активите и на техните източници. Ако коректива е в посока на увеличение, те се наричат прилежащи или допълващи. Ако е в посока на намаление, те се наричат контрарни. Корективните сметки независимо дали са допълващи или контрарни нямат самостоятелно значение. Те имат значение само към основна активна или пасивна сметка и салдата по тях намират израз в баланс само ако той е от типа на т.нар. брутен баланс. Активните и пасивните балансови сметки са тези, чрез които се отчитат притежавани от предприятието активи и съответно източници за финансиране на активи. Активни и пасивни задбалансови сметки са тези, чрез които се отчитат чужди активи, които временно се намират в предприятието( например под наем или на отговорно пазене, или на консигнация. А също собствени активи, които временно са изведени от оборота на предприятието като например продукция или други ресурси, които представляват залог срещу получен от предприятието банков кредит. Срещу тези активи съптветно възникват и условни задължения като източници за финансиране.

Операционните сметки се откриват, водят и приключват по подобие на активна или на пасивна сметка, в зависимост от предназначението им. Ако са операционно-калкулативни, т.е. предназначени са за отчитане на разходи по стопански процес, те се използват като активни, т.е. дебитират се за извършените разходи, тъй като от тези разходи се очаква бъдеща изгода. Операционно-резултатните сметки се кредитират, когато стопанския процес, който ги отчита приключи и създаденият резултат се зачисли в имуществото на предприятието. Ако операционните сметки са предназначени за отчитане на приходи, те се водят като пасивни, т.е. за всички постъпили приходи във връзка с един стопански процес те се кредитират. За да се отнесе накрая полученият резултат към общия финансов резултат за предприятието с набраните приходи, сметката ще се дебитира, а ще се кредитира финансово резултатната сметка. Възможно е операционните сметки да са операционно-резултатни, т.е. предназначени за отчитане на приходите и разходите по даден процес. Тогава те се използват едновременно и като активна и като пасивна сметка. Дебитират се за разходите от стопанския процес и се кредитират за приходите, постъпили от него. Накрая се определя финансовият резултат от процеса и сметката се приключва като той се отнася към финансово-резултатната сметка.

Финансово-резултатните сметки се използват по сходен начин за операционно-резултатните. Дебитират се за загубите и се кредитират за приходите от всички операции и предприятия. На тяхна основа се определя печалбата или загубата за периода от всички протекли стопански операции. Всяка една стопанска операция има двойствено значение. Тя е само една стъпка в кръгооборота на средствата на предприятията, който се осъществява чрез последователното им преминаване от една в друга форма. Това е изменение, което е еднакво по размер, но разнопосочно за формите, между които се извършва това движение. Ето защо в счетоводството още с неговот налагане като практика се прилага способът на двойното или двустранно записване. Всяка стопанска операция трябва да се отрази или да се направят записвания за нея най-малко по две счетоводни сметки, за да се изрази нейното съдържание. Това означава, че съществува връзка между сметките, чрез които трябва да се запише счетоводно стопанската операция. Тази връзка се установява след внимателен анализ на стопанската операция, за да се разкрият отчетните обекти, засегнати от нея и характера на протеклите изменения. Записването по сметките е счетоводен начин да се окаже как да се отрази стопанската операция. Писмените счетоводни изрази на стопанските операции се наричат счетоводни статии. Чрез тяхното съставяне счетоводителят всъщност съставя модел на стопанската операция, като посочва по кои сметки тя да се запише и в коя страна на сметките. Съществуват правила във връзка с това, наложили се от практиката. Във всяка една счетоводна статия най-напред се записва сметката, която трябва да се дебитира, а след това сметката, която трябва да се кредитира според съдържанието на стопанската операция. Друго правило е, че сметките се записват с леко разместване, а също и сумите, което води до формиране на съответни колони и по-лесното възприемата след това на съставените счетоводни статии в хронологичния дневник, в който всяка една получава своя пореден номер. Трето правило е, че наименованието на всяка счетоводна сметка се записва с главна буква. Последното правило е, че при счетоводните статии трябва да има балансиране.

В хода на двойното счетоводно записване счетводната обработка на данните за стопанската операция условно може да се раздели на три етапи:

-         проверка на постъпилите в счетоводството първични и вторични счетоводни документи. Те се проверяват формално, освен това по същество. Подлагат се също така на правна и аритметична проверка. Формалната проверка е насочена към това, да се установи, дали е спазена формата на документа и най-вече дали съдържа необходимите реквизити. Проверката по същество установява точността и пълнотата на вписаните наименования, количества и цени, дали документът съответства на клаузите на сключени договори, на приети заявки, поръчки и други подобни условия. Правната проверка трябва да установи дали осъществената стопанска операция съответства на правните норми на страната. Аритметичната проверка трябва да установи верността на изчисленията в документите.

-         Тук се включват счетоводното отразяване на стопанските операции, т.е. съставяне на счетоводните статии след внимателен анализ на същността на протеклата стопанска операция.

-         Счетводните статии се вписват в регистрите на сметките( или това е етапът на т.нар. Хронологично регистриране на съставените счетоводни статии. Счетоводните статии биват прости и сложни. Това зависи от начина на протичане на стопанските операции, които се изразяват чрез тях. Когато стопанската операция протича просто, тя засяга минимум отчетни обекти – само два. Затова съставената счетоводна статия ще е проста и ще съдържа само две сметки. Когато стопанската операция протича сложно, записването, чрез което се отразява съдържа повече от две сметки, тъй като и засегнатите отчетни обекти са повече от два. Например предприятието намаля задълженията към доставчици с 10 000 лв., като пловината от задължението е погасено от разплащателна сметка, а другата половина за сметка на рзрешен от банката краткосрочен заем. Сложните статии също трябва да са балансирани, а включените в тях счетоводни сметки да са подбрани така, че да си кореспондират и логически вярно да отразяват същността на протеклата стопанска операция. В нашия случай записването,което можем да направим е дебит сметка доставчици. Дебитираме тази сметка. 5000лв. разплащателна сметка и още 5000 за обработни нужди. Разбира се тази сложна стопанска операция би могла да се представи и чрез съставянето на две прости счетоводни статии:

-         дебит сметка доставчици 5000лв. Кредит сметка разплащателна 5000лв.

-         Дебит сметка доставчици 5000 лв. Креди сметка краткосрочени 5000 лв.

Чрез спестяване на сложната счетоводна статия се спестява време, а и самото регистриране в хронологичния дневник в последствие ще изисква по-малко усилие. Не е допустимо при съставяне на сложни счетоводни статии да се дебитират едновременно или да се кредитират много, защото по този начин информацията за протеклите стопански информации се завоалира и не се разбира. Например ако формираме капитал на предприятието, който става чрез вноски на собствениците, ние можем да дебитираме сметка от група 20 – дълготрайни активи, от група 50, от група 30 и да кредитираме една сметка – основен капитал. Освен наименования, счетоводните сметки имат и шифър. Шифрирането на сметките улеснява както съкратеното записване на счетоводните статии, така и позволява да се автоматизира счетоводния процес. В практиката в България за синтетичните сметки е възприет трицифрен шифър, като първата цифра показва раздела, в който се намира сметката, а другите две показват групата. Макар, че вече няма единен задължителен сметкоплан, се следват наследените навици и опит от практиката при съставянето от страна на всяко едно предприятие на негов индивидуален сметкоплан. За целите на обучението биха могли да се използват примерни сметкоплани.

Основни раздели са :

-         сметки за капитал

-         за дълготрайни активи

-         за стоковоматериални запаси

-         сметки за разчети

-         сметки за финансови средства

-         сметка за разходи

-         сметки за приходи

-         резервен

-         за условните активи и условните пасиви

t-f �y"p,X�'"; mso-bidi-font-weight:bold'>

За м.5-ти     60 бр. Х 34.247 лв.= 2 055 лв.

За м.6-ти     50 бр. Х 34.247 лв.= 1 713 лв.

За м.7-ми    30 бр. Х 34.247 лв.= 1 027 лв.

------------------------------------------------------------------

140      Х  34.247 лв.= 4 795 лв.

-----------------------------------------------------------------

Остатъкът в края на периода ще бъде : 6 бр. Х 34.247 лв.= 205 лв.

В обобщение на разгледаните методи за оценка на материални запаси може да се каже, че предприятието решава избора на метода. Както се вижда, всеки един метод дава различни стойностни величини за отделния вид актив, но общата сума на изписаните материали не се променя. Най- същественото е, избраниа метод да не се променя пре времето на отчетния период.

 

WWW.POCHIVKA.ORG