Home Икономика СЧЕТОВОДНИТЕ ШКОЛИ

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
СЧЕТОВОДНИТЕ ШКОЛИ ПДФ Печат Е-мейл

Счетоводните школи

В края на XVIII век, счетоводството се радва на огромна популярност в цяла Европа. За времето от когато италианските търговци стигат до идеята за използването на абстрактаната сметка Капитал, като по този начин  се утвърждава системното двойно счетоводство е постигнато твърде много. Счетоводството има свой език, своя терминология, която е строго специфична.Използват се различни счетоводни форми, всяка от които има своите предимства  и недостатъци. Счетоводствоо е кодифицирано, създадени са правила  и нормативни рамки за неговото прилагане, като спазването на тези правила е задължителни за търговците.

Всичко това показва, че настъпева нов период на равитие на счетоводството. Започават да се правят първите опити за теоретично изясняване на неговата логика и принципи. Някои от авторите разглеждат счетоводството като клон на математиката, други го интерпретират чисто юридически, като средство, имащо за цел да представи отношенията между търгоците, осъществявани при търговскяи обмен. Те персонифицират сметките с лицата с които търговоецът има определени взаимоотношения. Така се формират два подхода за интерпретиране на счетоводството - юридическо и икономическо, които са в основата на появилите се по-късно счетоводни теории.

През първата пооловина на XIX век се правят първите опити за теоретично изясняване  същността на счетоводството. Това е един продължитеоен процес, който настъпва значително по-късно в сравнение с появата на счетоводството като практическа дейност. По това време в Италия работят автори, чиитио стремеж е не само да обяснят реда и техниката на записванията в една или друга счетоводна форма, а да се опитат да изяснят основните счетоводни принципи, да представят счетоводството като система, подчиняваща се на строго определени правила. Така постепенно възиникват различните счетоводни школи. Когато се говори за счетоводни школи следва да се има предвид обстоятелството, че не съществива нито в една страна, която да има единна и неизменна концепция за счетоводството. За всяка една обаче е характерно преобладаването на едни и ли други концепции за счетоводството.

Италианска счетоводна школа. Възникналото в Италия двойно счетоводство първоначално получава предимно юридическа интерпретация. Един от крупните специалисти, занимаващи се с проблемитте на счетоводството – Джузепе Чербони посочва, че посредством счетоводството се представят и контролират взаимоотношенията между собственика на предприятието и неговите контрагенти, т.е взаимоотношенията между търговците, осъществяващи стопанската  дейност. Джузепе Чербони е известен в историята като родоначалник на юридическото направление в развитието на счетоводството. Той е автор на т. нар. логисимография, която представлява едновременно теприята на Чербони за същността на счетоводството и вид счетоводна форма. В основата на логисимографията стоят два принципа – на персионификацията и дуализма. Същността на персонификацията се състои в това, че зад всяка еднасчетоводно сметка стои конкретно лице, или група лица, като не е възможно да съществува счетоводна сметка, без зад нея да стои конкретно лице. По отношение на принципите на дуализма следва дас е отблеежи, че Чербони разглежда всички сметки за отчитане на активите (без тези за дебиторите) като сметки за агентите, а в сметките за отчитане на взаимоотношенията с деботорите и кредиторите той вижда т. нар. кореспонденти. Теорията за логисимографията сеосновава на идеята ,че задължително следва да има конкретен човек – агент или кореспондент, като само тогава би могло да има и счетоводна сметка посредством, която да се отчитат взаимоотношенията между собственика и тези агенти или кореспонденти.  Неговата счетоводна теория се гради на юридическите отношения в които влиза собственикът, а те се характеризират с противоположността на интересите. На тази основа е разработена счетоводна та форма логисимография, която се е прилагала за отчитане на държавните финанси на кралство Италия в последните години на XIX век.

Логисимографията наподобява твърде много счетоводната форма Дневник гавна книга.  Тя дава възможност за счетоводно отразяване не само на капитал и неговите елементи, но също така и на вземанията и задълженията на предприятието посредством т. нар. Дневник.  Логисимографическията дневник се разделя на две главни сметки, а именно на сметка собственици, по която се отразява основния капитал и реализирания финансов резултат и сметка предприятие (стопанство). От своя страна сметка предприятие (стопанство) се подразделя на сметка “кореспонденти,” т.е е дебитори и кредитори на предприятието и сметка “агенти,”  т.е лицата в управлението на които се намират съставните части от имуществото на предприятието (каса, стоки, ценни книжа и др.) . Правата и задълженията на собствениците се противопоставят направата и задълженията на агентите и кореспондентите. Именно това противопоставяне на интересите на собствениците от една страна и агентите и кореспондентите от друга представлява основата върху която се изгражда теорията на логисимографията като счетоводна теория и като вид счетоводна форма.

Всички лица, имащи отношение към предприятието се класифицират в четири групи 1)собственици, 2)администратори, 3)агенти, 4) кореспонденти(дебитори и кредитори).  В съответствие с така посочената групировка, администраторите се осъществява и класифицирането на счетоводните сметки, като адмиистраторите се разглеждат разглеждат като посредници между собствениците и агентите и кореспондентите. Следователно дебитните и кредитни обороти по тази сметка винаги ще бъдат равни, поради което сметката ще остане без салдо. В тази връзка логисимографическият баланс обхваща два вида сметки – сметка на собствениците и сметка на агентите и кореспондентите.

В логисимографията всички стопански операции е подразделят на три групи  1) юридически, предизвикващи изменения във взаимоотношенията с кореспондентите, 2) статистически – предизвикващи вътрешни изменения в състава на имуществото и 3 ) икономически, предизвикващи изменения в сумата на разчетите на предприятието със собствениците и контрагентите (например държавата).

Идеята на юридическото направление в развитието на счетоводството е осъществяването на контрол върху дейността на лицата, осъществяващи стопанската дейност. Същността на счетоводството се свежда до осъществяване на контрол върху стопанската дейност. В този смисъл; се използват предимно лични сметки, операционните и съпоставящи сметки все още не са познати и не са необходими за счетоводни отразяване на стопанската дейност.  Счетоводният баланс се разглежда като таблица, като в актива се представят имуществото (ценностите), а в пасива се посочва източник на това имущество, капиталът на предприятието.

Юридическото направление в развитието на счетоводство търпи сериозни критики, поради невъзможността поради обстоятелството, че практически не е възможно сметка амортизация да се разглежда като лична сметка или сметка капитал да се разглежда като сметка изразяваща задължения на предприятието към неговите собственици.

Джузепе Чербони има множество последователи като К. Чербони (син), Д. Роси, К. Белини, Ф. Болналуми, Д. Маса, Е. Мондини, М. Рива, В. Джити и др. Един от най-известните застъпници на юридическото направление не Д. Роси – създателят на оригиналната философия на счетоводството на основата на анализа на стопанските операции. Д. Роси счита, че предмет на счетоводството са именно стопанските операции и ги класифицира в няколко групи: 1) икономически – производство, разпределение и потребление на материални блага, 2) юридически – възникване или прекратяване на правя и задължения и административни, свързани с движение на имуществото на предприятието. Освен това Д. Роси е известен като един от най-великите изследователи на историята на счетоводството и създател на шахматната счетоводна форма. Основният постулата на Д. Роси се свежда до две основни твърдения

  1. Сумата от всички салда по счетоводните сметки е равна на нула
  2. Сумата от всички обороти по счетоводните сметки е равна на нула

Интересен опит за развитие и обогатяване на логисимографията прави един от последователите на Дж. Чербони, а именно – Клитофонте Белини, който развивайки идеите на Чербони, разглежда два вида агенти – депозитари (материално отговорни лица) и изпълнители. Според Белини  като предмет на счетоводството следва да се разглеждат стопанските операции, а целта на счетоводство се свежда до количествено измерване на стопанските факти, явления и процеси и контролът върху тях с оглед ефективно управление дейността на предприятието Всяка една операция включва обект, субект и взаимоотношенията между тях. Тези взаимоотношения вече изискват използването на лични и нелични сметки. В личните сметки двете страни на сметката се наричат дебит и кредит, а в неличните-приход и разход. В тази връзка посочва Белини възниква необходимостта от изготвянето на два баланса – имуществен и финансов, т.е на счетоводен баланс и стопански баланс, който днес наричаме отчет за приходите и разходите или отчет за доходите.

Както вече беше посочено логисимографията има много привърженици, но също така и не малко противници. Един от основните критици на това направление е Фабио Беста. Той поставя акцента върху обстоятелството, че посредством счетоводството следва да се контролира не токова имуществото на шредприятието, а по-скоро неговата стойност. На тази основа се изгражда и икономическото направление в развитието на счетоводството. Фабио Беста е създател на т.нар. венецианска школа в счетоводството. Той е създател на оригиналната теория за т. нар. Фонд. Фондът се разглежда от Ф, Беста като съвкупност от стойностите на отделните имущества, които са вложени в предприятието. Фондът се състои от отделни елементи. На всеки един елемент съответства отделна счетоводна сметка. Всички сметки имат стойностен характер се делят на преки и производни. Към т. нар. преки сметки се отнасят сметките за отчитане на активите и задълженията към кредиторите, а към производните сметките за отчитане на капитала и финансовите резултати. Преките сметки се разделят на положителни (актив) и отрицателни (задължения към кредитори).

Заслужават внимание възгледите на Ф. Беста относно счетоводните системи и формата на счетоводството. Под счетоводна система той разбира съвкупността от всички счетоводни записвания и прилаганите способи за осъществяване на счетоводната регистрация Ф. Бета разглежда четири системи 1) патримонална, 2) финансова, 3) депозитна и 4 ) договорна. Формата на записванията според Ф. Беста определя и формата на счетоводството, като на него принадлежи и една от най-добрите класификации на счетоводните форми  в зависимост от различни признаци. За класифицирането на счетоводните форми Ф.  Беста въвежда три критерия – вида на регистрите, характера на счетоводните записвания и способите посредством които се осъществяват самоте счетоводни записвания.  В зависимост от вида на регистрите се различават книжни и картотечни форми. Впоследствие към тях се прибавя и воденето на счетоводството, посредством използването на свободните листове. В зависимост от характера на счетоводните записвания  счетоводните форми се делят на прости и двойни, т.е на просто и двойно счетоводство. В зависимост от способите за осъществяване на счетоводните записвания  се подразделят на описателни, свързани с просто описание на осъществяваните стопански операции и синоптични.

Един от първите италиански учени, който е привърженик на юридическото направление в  развитието на счетоводството е Франческо Вила. Той счита, че посредством счетоводството е възможно ефективно да се контролира и управлява имуществото на предприятието. В този смисъл авторът търси връзката и зависимостта между  юридическото начало и движението на имуществото и капитала на предприятието в резултат на осъществяваните търговски сделки. Той достига до идеята, че посредством счетоводството се отчита най-вече резултатът от стопанската дейност на предприятието, но този резултат е породен от реални взаимоотношения между търговците. Следователно във възгледите на Ф. Вила се срещата и наченки на икономическо мислене, като както вече беше посочено, той се опитва да търси връзката между юридическото начало и икономическата интерпретация нас четоводството.

Възгледите на Ф. Вила са повлияли и на един друг италианец Емануел Пизани, който е известен като родоначалник на статмографията (от гръзк истатмо – баланс и графия описание). Според Пизани счетоводството изучава три вида операции 1)динамични, 2) статични и 3) статико-динамчини. Първите се подразделят на вътрешни (предизвикващи изменнеие в имуществото на агентите) и външни (предизвикващи изменнеия в имуществото на кореспондентите); вторите се подразделят на зависещи и незявисещи оът управляващите. Така възниква и основният постулата на Пизани, който обикновено се разглежда и като постулат на италиянската счетоводна школа. Салдото на статичните сметки е равно на салдото на динамичните сметки, като всяко от тях е равно (или изразява) сумата на печалбата.

Завършвайки с възгледите на представителите на италианската счетоводна школа следва да се отбележи, че в началото на XX век, в Италия са разпространени три основни възгледа (теории ) за счетоводството:  - логисимография – учение на счетоводните сметки, статмография (учение за счетоводния баланс) и лемалогия – учение за салдата (остатъците) по счетоводните сметки. Логисимографията е най-близка до традиционното разбиране за счетоводството. Статмографията впоследствие се трансформира в анализ на стопанската дейност, а лемалогията получава развитие е англо-американските държави и се свързва с използването на сложен математически апарат.

Френска счетоводна школа. Един от крупните представители на икономическото направление в развитието на счетоводството  е Р. П. Кофи. Той счита, че счетоводството следва да се разглежда като част от политическата икономия и следва да бъде интерпретирано предимно икономически. На всеки един конкретен елемент от имуществото на предприятието съответства определена счетоводна сметка. Поради това счетоводните сметки се класифицират като по видове в зависимост от вида на имуществото, за което се получава информация по счетоводен път.  Според Кофи сметките се подразделят на две групи – за отчитането на реалните и рационални (фиктивни) имущества. Сметките от първата група се подразделят на лични сметки (дебитори и кредитори) и сметки за отчитане на материални ценности (имущества). Те от своя страна се подразделят на сметки за отчитане на дълготрайни активи и сметки за отчитане на краткотрайни активи. Втората група сметки включват сметките за отчитане на капитал и всички останали резултатни сметки. Интерес представлява теорията на Кофи за т. нар. хоризонтална кореспонденция между сметките. Същността на тази теория се състои в това, че сметките, използвани за отчитане на дълготрайните активи трябва да кореспондират винаги със сметките за отчитане на капитала, сметките за отчитане на краткотрайните активи – със сметка печалби и загуби и със сметките за отчитане на капитала,  като в края на периода всички резултатни сметки се приключват със сметка печалби и загуби.

В разпространените през този период във Франция определения за счетоводството винаги се подчертава неговата икономическа природа. Например според Боно счетоводството е наука, която има за предмет:

1. Установяване количеството и стойността на имуществото, образуващо капитала на предприятието,

2. Осъществяване на счетоводни записвания,  в определен ред, посредством които се отразяват измененията в имуществото на предприятието, като по този начин става възможно да се представи както състоянието на имуществото във всеки един момент, така  и  състоянието на разчетите с третите лица.

3. Да се определи резултата от осъществяваните търговски сделки.

Според Перо – счетоводството е наука, имаща за цел да покаже нагледно измененията, които настъпват в капитала на предприятието в резултат на извършените стопански операции.

Бодран приема, че счетоводството е наука за сметките. То е изкуство за събиране и обобщаване на всички данни, от които може да се получи информация за състоянието и измененията в капитала на предприятието, измененията в неговото имущество в резултат на стопанските операции, разходите на предприятието и резултата от осъществяваните стопански операции.

Като основни представители на френската счетоводна школа, поддържащи икономическото направление в развитието на счетоводството следва да бъдат посочени Жан Густав Курсел-Сенел,   Леон Сей, Адолф Гилбо и Ежен Пиер Леоте.

Един от последователите на Ж.Б. Сей и Е. Дегранж, Жан Густав Курсел-Сенел разглежда счетоводството като средство (способ), посредством което става възможно да се получава информация за осъществяваните стопански процеси с оглед ефективното управление на предприятието. Целта на счетоводството е да предоставя информация за настъпващите изменения в капитала на предприятието, неговите разходи и приходи. В основата на всяка стопанска дейност стои размяната. Всяка размяна предполага наличието на две операции, едната от които предполага записване по дебита на дадена счетоводна сметка, а другата по кредита на друга счетоводна сметка. Според Курсел-Сенел сумата с която дадена сметка следва да се кредитира винаги следва да бъде със знак “+,” а сумата, с която дадена сметка следва да се дебитира да бъде със знак “-“. Оттук произтича и равенството между оборотите по счетоводните сметки.

Разглеждането на двойното записване като обусловено от размяната  оказва огромно влияние върху развитието на счетоводната теория. Таи идея се поддържа от редица изследователи на счетоводството като Леоте и Гилбо (Франция), Скубиц (Австро-Унгария), ГАрисон (САЩ), Мальоне (Италия), Волф, Сивер, Блатов (Русия) и много други.

Курсел-Сенел дава различни определения за счетоводството

1. Счетоводството е изкуство за воденето и съчетаването (координацията) на сметките,

2. Счетоводството представлява съвкупност от счетоводни сметки

3.Сметката представлява съвкупност от записвания, отразяващи стопански операции от един и същи вид или осъществявани от едно и също лице. Сметките отразяват фазите на движение на капитала на предприятието.

Подчертавайки управленските цели на счетоводството  Курсел-Сенел – посочва: Счетоводното знание е необходимо на всички, но най-вече на управляващите. Интерес представлява неговата теория за същностната природа на счетоводството. Доколкото принципите на счетоводството са постоянни и неизменни във времето, дотолкова  безкрайно е неговото приложение. Следва да се изучава не приложението, а принципите. Теорията не може да бъде заменена от практика. Целта на обучението по счетоводство е бъдещите счетоводители да усвоят своя професионален език. Разглеждането на счетоводството като универсален език (метод) води автора до разбирането, че отрасловите счетоводство представляват частен случай на теорията на счетоводството.

С възгледите на Курсел-Сенел започва т. нар. икономическо направление в развитието на счетоводството.  Според това направление, целта на счетоводството е изучаване на ефективността от функционирането на предприятието, начинът на функциониране на отделните отчетни обекти. Сметките, които се откриват за отчитане на отделните обекти се наричат вътрешни (за взаимоотношенията с кореспондентите се откриват външни сметки) и поради тази причина вътрешните сметки могат да бъдат класифицирани като материални или както самият автор ги нарича калкулационни сметки. Двойното записване произтича от обективния закон на размяната, а персонификацията, водеща началото си от времето на Лука Пачоли се явява само дидактически прийом, подпомагащ усвояването и изучаването на двойното записване.

Развивайки своите тези и становища, много често Курсел–Сенел цитира Ж.Б.Сей, който посочва – Естествено, че трудът, който се полага за воденето на счетоводството с нищо не увеличава приходите на предприятието  Но той (трудът за воденето на счетоводството) постоянно ни убеждава в необходимостта от непрекъснатия стремеж за увеличаване на приходите. Счетоводството не показва пътя към бъдещето, но показва пътя по който трябва да се върви и мястото в което се намираш във всеки един момент. Основната цел на счетоводството е осъществяването на контрол. Посредством контрола стремежа е да се контролира себестойността и цената на продукцията.В условията на конкуренция, когато пазара се характеризира с непрекъснато колебание на цените, себестойността се превръща в един от основните фактори за пазарни успех на предприятието.

Друг представител на френската счетоводна школа се явява Иполит Вание. Посоченият автор класифицира счетоводните сметки на три групи

1 .Сметки на собственика (капитал, печалби и загуби)

2.Материални

3.Лични

И. Вание е известен в историята на счетоводството със своите виждания относно начина по който следва да се води счетоводството. Според него счетоводството се води от името на предприятието,  а не от името на неговия собственик, поради което и собственика отговаря за задълженията на предприятието до размера на своя дял в капитала.

Развитието на френската счетоводна школа се свързва най-вече с имената на Е.Леоте, преподавател по счетоводство и Е. Гилбо – счетоводител – практик. Те създават икономическото направление в развитието на счетоводството, първоначално във френската, а впоследствие и в световната специализирана литература по счетоводство. Те формулират следното определение за счетоводството: Счетоводството се свързва с приложението на математиката за изучаване на икономическите явления и процеси, то се явява наука за сметките, по които се набира информация за произведенията на труда и измененията в капитала.Леоте и Гилбо категорично разграничават счетоводната теория от счетоводната практика. Практически те за първи път провъзгласяват  независимостта на теоретическите идеи от практическите задачи, които могат да се решават посредством счетоводството. Леоте и Гилбо считат ,че счетоводството изпълнява три основни функции

1. Счетоводна – свързана с разработването на специална счетоводна логика, с класифицирането на отделните отчетни обекти и др.,

2.Социална

3 Икономическа , позволяваща, посредством създаваната по счетоводен път информация да се осъществява ефективно управление на стопанската дейност.

Леоте и Гилбо се опитват да разработят елементарен модел на стопанските операции

R= yx,   y=Rx, където

R – себестойност,

у –приход от продажби

х- финансов резултат

Всяка стопанска операция може да породи финансов резултат в следните три направления  х  0, х = 0 и х0. Всяка стопанска операция следва да включва количество, цена за единица  и договорни условия, ако такива са договорени между страните.

В основата на всяка една стопанска операция лежи разменният акт. Двойното записване произтича от самата разменна операция. Не случайно двамата автори посочват, че всяка разменна операция  предполага наличието на две страни – една, която следва да получи и друга, която следва да даде. Всички разменни операции се разделят на външни и вътрешни. Външните са свързани с взаимоотношенията между предприятието и трети лица, а вътрешните се осъществяват в самото предприятие. Първите (външните (са свързани с преместването (движението) на материални ценности (доставка и реализация на стоки), както и на такива, които не са свързани с движение на имущество, например преоценка на задължения. Вторите (вътрешните) се делят на такива, които са свързани с преместване на отделно имущество в рамките на предприятието (например преместването на стоките от един склад в друг) и такива, които не са свързани с подобно преместване, например естествени загуби, липси, излишъци и др.

За отразяване на стопанските факти, явления и процеси се използват две системи униграфическа (просто счетоводство) и диаграфическа (двойно счетоводство) .Само втората се отличава с необходимите данни за да решава проблемите, стоящи пред счетоводството. Имайки предвид горепосочения модел на стопанските операции двамата автори разработват сложна класификация от счетоводни сметки. Според тях счетоводството следва да бъде насочено към установяване на финансовия резултат. От тази гледна точка Леоте и Гилбо считат, че счетоводните сметки следва да се разделят на две големи групи А – сметки за капитала и Б – сметки за имуществото (ценностите), които от своя страна се разделят на 1 – сметки за дълготрайни активи, 2 – сметки за краткотрайни активи – 3.- сметки за разходи, 4 – сметки за отчитане на взаимоотношенията с третите лица и 5 – сметки за отчитане на резултатите. В основата на счетоводството се поставя уравнението между сметките на собственика и сметките за отчитане взаимоотношенията с третите лица.  Двойното счетоводство-посочват Леоте и Гилбо може да изразява математически равенства, възникващи в резултат на осъществяването на разменни операции, посредством противопоставянето на личната сметка на собственика и сметка, отчитаща взаимоотношенията с третите лица.

Като основен принос на тези двама автори се счита въвеждането на контрарните, операционните  и калкулационни счетоводни сметки. Като такива следва да бъдат посочени – сметка амортизация, която се разглежда като регулираща, сметка Делкредере, използвана за отчитане на резерви за покриване на рискови мероприятия и загуби и др.

Представителите на френската счетоводна школа, застъпващи икономическото направление в развитието на счетоводството поддържат идеята, че като печалба могат да се разглеждат само постъпилите парични средства. В този смисъл те изхождат от правилото – няма парични средства – нямa и реализирана печалба. Например ако стоките са изпратени на клиента,  те не следва да се разглеждат като реализирани, докато не са постъпили паричните средства от продажбата им. Точността на създаваната по счетоводен път информация следва да бъде достатъчна за  могат да бъдат вземани адекватни икономически решения.  В този смисъл представителите на френската счетоводна школа са убедени, че за разлика от италианците, те (французите) отчитат  не информацията или сведенията, а конкретните отчетно обекти – парите, вещите или ценностите. Разбира се представителите на икономическото направление в развитието на счетоводството не са в състояние на обяснят голям част от счетоводните записвания, които не са пряко свързани с разменните операции, например изхабяването на дълготрайните активи в процеса на осъществената стопанска дейност.

Немска счетоводна школа.  За разлика от италианската счетоводна школа, която разглежда счетоводството  изхождайки от юриспруденцията (Счетоводството е алгебрата на правото) и френската школа, според която счетоводството следва да се разглежда като част от политическата икономия, т.е предимно в икономически аспект, представителите на немската счетоводна школа (Й. Ф. Шер, Х. Никлиш, О. Шмаленбах, Ле Кутре и др.), свързват счетоводството със счетоводните документи, които постъпват в счетоводството и с използваните счетоводни регистри, Акцентът се поставя върху самата счетоводна процедура, т. е. Върху технологията по която се осъществява счетоводството. Счетоводната процедура се разглежда като предмет и цел на счетоводството. Счетоводството се свързва с максимално възможната формализация на отчетната процедура, което води до интерпретирането му като своеобразен математически език, с помощта на който се отразяват осъществяваните стопански операции. Като основен представител на тази школа следва да се посочи  Й. Ф. Шер. Той създава своята теория не на основата на сметките, както правят френските и италианските автори, а на основата на счетоводния баланс. Според него балансът представлява уравнение, което  произтича от идеята за капиталовото равенство в двойното счетоводство. Както имуществото на търговеца е равно на неговата собственост + неговите задължения, така и активите на предприятието са равни на собствени капитал + пасивите.

Както вече беше посочено в основата на счетоводството се поставят не сметките, а баланса. В основата на баланса е залегнало горепосоченото уравнение, т. е балансираността на активите на предприятието със собствения капитал и пасивите, а самият баланс се разглежда като средство за представяне отделните фази от кръгооборота на капитала. Поради това обстоятелство много често теорията на Шер се нарича балансова теория.

И. Ф. Шер използва няколко балансови равенства

1. А-П = К (активи – пасиви = капитал). Това равенство е известно като равенство на Шер и гласи, че сумата на капитала в едно предприятие е равна на разликата между имуществото и дълговете на предприятието. Практически това равенство изразява имуществото на предприятието в неговото статично състояние. Динамиката се изразява  посредством две други равенства като

А – П = К +Пр-У  (2) и А-П-К=Пр-У (3), където Пр – печалба (приход) У – загуба (разход).

Уравнение 2 практически повтаря уравнение 1, като разликата между тях е, че в уравнение 1 финансовия резултат се отразява като увеличение или намаление на собствения капитал, а във втория като печалба или загуба. Според Шер  началният баланс има вида  А+П = К (4), а всеки последващ баланс приема вида А+У=К+П+Пр. (5).

Ето ги основните балансови уравнения, които могат да се модифицират и така  А-П = К. Практически и на съвременния етап това са двете възможни форми за построяването на счетоводния баланс. Първата А=К+П е типична за немската счетоводна школа и представя в разгърнат вид трите най-типични елемента на счетоводството – активите, пасивите и капитала. Втората А-П = К е типична за англо-американската счетоводна система, която предпочита по-краткото и по-прагматично изразяване на финансовия резултат.

Шер отделя и необходимото внимание на способа калкулация, разглеждайки я като една от най-съществените части на счетоводството. В сферата на калкулирането той формулира няколко постулата, които впоследствие получават всеобщо признание. 1) необходимо е строго разграничаване между производствените и административни (реализационни) разходи.   Първите следва да се включат в себестойността на база основните производствени разходи (съкратената себестойност), а вторите се включват само в пълната себестойност на реализираната продукция. 2. Всички калкулации се класифицират като предварителни, фактически и последващи, 3. Колкото е по-висок дела на преките разходи, толкова калкулацията е по-точна, 4. Непреките (косвени) разходи следва да се разпределят пропорционално на избрана от предприятието база.

Шер е един от първите счетоведи, които въвеждат икономическия анализ. Негова е и методиката за класифицирането на разходите на постоянни и променливи, а така също и на способа на “мъртвата точка,” над която предприятието покрива своите разходи и започва да работи на печалба.

От гледище на баланса всички счетоводни сметки се класифицират като активни и пасивни. Записванията по двете страни на сметките се разглеждат като противоположни – записванията по дебита на активните сметки изразяват увеличение, а записванията по кредита на активните сметки – намаление. По пасивните сметки е точно обратното – записванията по дебита на сметката изразяват намаление, а записванията по кредита на сметката увеличение.

Значителни са заслугите на немската счетоводна школа по отношение на развитието на изчислителната техника и използването на последната за счетоводни цели, създаването на картотечната форма на счетоводството,  разделението на счетоводните записвания на хронологически  и систематически, използването на математически и статистически методи в счетоводството, унифицирането на сметкоплана и др.

Основното произведени на И. Ф. Шер се нарича Счетоводство и баланс. В него посоченият автор разглежда баланса не като съвкупност от счетоводни сметки, а балансът се оприличава на здание (сграда), която е изградена от кирпичи (сметки) и цимент (кореспондентските връзки между сметките). Сметката, посочва Шер сама по себе си не означава нищо.  Всеки един стопански факт, явление или процес, т.е. всяка стопанска операция оказва влияние върху баланса и евентуално върху сумата на баланса, като извън баланса сметките не съществуват.

Разглеждайки кореспонденцията между сметките като развитие на връзките между отделните части на баланса представителите на немската счетоводна школа допускат съставянето на комбинирани счетоводни статии, при които се дебитират две или повече и се кредитират две или повече счетоводни сметки.

През 30-те години на миналия век в Германия, главно под влияние идеите на Шмаленбах започва разработването на т. нар. национални сметкоплани. Практическата реализация на тази идея се е прилагала дълго време в Германия, но в последствие, някъде през 50-те години на миналия век тя е изоставена. Сметкопланът се е прилагал като задължителен и във Франция, докато при англо-американската счетоводна система, задължителния национален сметкоплан не намира практическо приложение.

Непосредствено след първата световна война настъпва и упадък на италианската и френската счетоводна школа.

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG