Home Икономика Форма и съдържанието на годишния финансов отчет

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Форма и съдържанието на годишния финансов отчет ПДФ Печат Е-мейл

Форма и съдържанието на годишния финансов отчет

и изисквания към съставянето му

Изисквания към съставянето на годишния финансов отчет, неговата форма и съдържание, периодът и срокът за неговото съставяне и представяне се регламентират със Закона за счетоводството, МСС 1 – Представяне на финансови отчети. Съставните части на пълният годишния финансов отчет съгласно ЗСч. (чл. 26, ал. 1) са:

а) счетоводен баланс;

б) отчет за приходите и разходите;

в) отчет за паричните потоци;

г) отчет за собствения капитал;

д) приложение.

Възприетата от предприятието структура и форма на представяне на съставните части на годишния финансов отчет се запазва непроменена през различните отчетни периоди.

Правилата и основните изисквания за представяне на информация в годишния финансов отчет, предназначен за задоволяване потребностите на външни потребители, както и за разработване и оповестяване на счетоводната политика, се регламентират с приложимите счетоводни стандарти.

Финансовият отчет на предприятията, които не подлежат на  задължителен независим финансов одит от регистрирани одитори и сумата на нетния размер на приходите от дейността им за отчетния период не надхвърля 100 000 лв., може да се състои само от отчет за приходите и разходите.

Обобщаването на счетоводната информация за нуждите на изготвянето на годишния финансов отчет се извършва по всяка счетоводна сметка, като се установяват дебитните и кредитните обороти и крайните салда, което се осъществява чрез съставяне на оборотна ведомост. Оборотите характеризират изменението на даден отчетен обект през периода, а салдото изразява състоянието на същия обект в началото и в края на отчетния период.

Годишният финансов отчет на предприятието се изготвя до 1 март на следващата година. Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на независим финансов одит, съставят и отчет за управлението, който включва:

  • · достоверно изложение за развитието на дейността и за състоянието на предприятието;
  • · важни събития, настъпили след годишното счетоводно приключване;
  • · предвижданото развитие на предприятието;
  • · дейността в областта на научните изследвания и проучвания;
  • · движението на акциите в съответствие с изискванията на действащото законодателство;
  • · друга информация по преценка на предприятието.

На независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на предприятията, при които се превишават минимум два от следните критерии за предходната година:

  • · сума на актива на баланса – 500 хил. лв.;
  • · сума на нетния размер на приходите от дейността – 1 млн. лв.;
  • · средна численост на персонала – 30 души.

Освен това на независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат и годишните финансови отчети на предприятията, които отговарят най-малко на едно от следните условия:

  • · предприятията, които изготвят консолидирани финансови отчети, с изключение на тези, които не превишават горните критерии;
  • · предприятията, осъществяващи дейността си въз основа на отделни закони (банки, застрахователни, инвестиционни и осигурителни организации и други), за които това изискване е регламентирано в нормативен акт;
  • · предприятията – акционерни дружества и командитни дружества с акции;
  • ·предприятията, които са емитенти по смисъла на Закона за публично предлагане на ценни книжа.

.Годишните финансови отчети се представят до 30 юни на представителните организации на работодателите, определени по реда на Кодекса на труда (чл. 36, ал.2). Годишният финансов отчет се публикува във вида, в който е заверен, заедно с доклад на заверката, изготвен от регистрираните одитори, с цел счетоводната информация за дейността да получи публичност. Той се публикува в ежедневник или в икономическо издание, собствено издание или Интернет, или съгласно изискванията на отделен закон в срок до три месеца след приемането му. Когато предприятията са свързани лица по смисъла на Закона за счетоводството (чл. 42, ал. 3), т.е. имат повече от половината от акциите, дяловите вноски, гласовете или от членовете на органите за управление в други предприятия, съставят консолидиран финансов отчет до 30 юни на следващата година и го представят на статистическите органи до 15 юли.

Предприятията, които съставят консолидиран финансов отчет, съставят и консолидиран отчет за управлението със съдържание, определено в приложим счетоводен стандарт.

Консолидирането и публикуването на годишните финансови отчети се регламентира с МСС 27 “Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия”.

Въз основа на годишния финансов отчет и в съответствие с данъчното законодателство предприятията изготвят и представят годишна данъчна декларация.

Когато в период от максимум три години процентът на инфлацията надвишава 100 % или годишният процент на инфлацията надвишава 30%, предприятията разработват счетоводните си отчети в условията на свръхинфлация. Начинът за преобразуване на годишния финансов отчет при тези условия се регламентира с МСС 29 “Финансово отчитане при свръхинфлационни икономики” .

2.1. Счетоводен баланс – същност, строеж, форма, съдържание и структура

Счетоводният баланс има таблична форма и се състои от две взаимосвързани части: актив и пасив. Формата, съдържанието и структурата на счетоводния баланс на предприятието се регламентират с Национален счетоводен стандарт - МСС 1 „Представяне на финансови отчети[1]. Счетоводният баланс на предприятието включва балансова и условна (задбалансова) част и се съставя в двустранна (на фолио - активът и пасивът са показани в две противоположни страни на страницата) или едностранна форма. Надзорният или горестоящ орган определя вида на формата, в която ще се състави и представи счетоводният баланс.

Двустранната форма на счетоводния баланс е следната (вж. Счетоводен баланс):

Прието е в актива на баланса да се вписват средствата, ресурсите с които предприятието разполага, използва ги при извършване на дейността и очаква от тях на получи икономическа изгода.

В пасива на баланса се вписват капитала и другите пасиви на предприятието, т.е. съдържа се информация за източниците на средствата, за произхода на активите. Тази информация показва каква част от средствата са собствени и каква част са чужди, временно привлечени средства в предприятието.

Размерът (сума в хил. лв.) на отделните балансови пера, на сборните данни за групи, раздели и общо на актива и пасива се посочва за текуща година и за предходна година.

Общите суми на актива и пасива на баланса трябва да са равни помежду си. Това равенство се определя от обстоятелството, че в счетоводния баланс намира отражение една и съща маса ресурси, изразени стойностно в два различни по своето икономическо съдържание аспекта: веднъж по състав и въплъщение и втори път – по произход и принадлежност (източника на тяхното финансиране).

Групирането на активите и пасивите в счетоводния баланс се извършва по раздели, групи и балансови пера (статии).

Разделите на баланса съдържат обобщена информация за състоянието на активите и пасивите според тяхната икономическа класификация.

Групите са част от разделите на баланса и съдържат по детайлизирана информация за отделните групи активи и пасиви.

Балансовите пера (балансовите статии) са най-малката структурна единица на счетоводния баланс, чрез която се показва състоянието на конкретни активи и пасиви към момента на съставянето на баланса.

Величината (сума в хил. лв.) на отделните балансови пера, на сборните данни за групи, раздели и общо на актива и пасива се посочва за текуща и предходна година.

Данните за отделните балансови статии (пера) при съставянето на баланса се вземат от съставената, проверена и засечена оборотна ведомост на синтетичните сметки за отчетния период и от счетоводния баланс на предприятието за предходния отчетен период. За текущата година данните за отделните балансови статии на актива и пасива на баланса се вземат от дебитните и кредитните салда на съответните синтетични сметки в оборотната ведомост. Посочените стойности в колона “балансова стойност” в счетоводния баланс за предходния отчетен период се записват в баланса за отчетния период като стойности за предходна година.

Попълването на счетоводния баланс започва с раздел А на актива “Дълготрайни (дългосрочни) активи”. Към него са обособени пет групи: I “Дълготрайни материални активи”, ІІ. “Дълготрайни нематериални активи”, ІІІ. “Дългосрочни финансови активи”, ІV. Търговска репутация и V. Разходи за бъдещи периоди.

За първите две групи дълготрайни активи: I. “Дълготрайни материални активи” и II. “Дълготрайни нематериални активи” балансовата стойност се изчислява като разлика между дебитните салда на оборотната ведомост за сметките, отнасящи се към тези групи (отчетната стойност), и коректива (начислената до момента амортизация), който се взема от аналитичната отчетност по сметки 241 Амортизация на ДМА и 242 Амортизация на ДНА.

Към “Дълготрайни материални активи” се посочват следните балансови пера: 1. Земи (терени), 2. Сгради и конструкции, 3. Машини и оборудване, 4. Съоръжения, 5. Транспортни средства, 6. Основни стада, 7. Други дълготрайни материални активи и 8. Разходи за придобиване и ликвидация на ДМА.

Към “Дълготрайни нематериални активи” се включват следните балансови пера: 1.  Права върху собственост, 2. Програмни продукти, 3. Продукти от развойна дейност и 4. Други ДНА.

Група ІІІ е Дълготрайни финансови активи. Тя обхваща: 1. Дялове и участия, 2. Инвестиционни имоти, 3. Други дългосрочни ценни книжа и 4. Дългосрочни вземания.

Група ІV е Търговска репутация с две балансови пера: 1. Положителна репутация и 2. Отрицателна репутация.

Необходимите данни за група ІV. Търговска репутация се вземат от сметки 231 “Положителна търговска репутация” и 232 “Отрицателна търговска репутация”, като за втората репутация те се записват в баланса със знак минус.

Група V са Разходите за бъдещи периоди.

Към раздел Б “Краткотрайни (краткосрочни) активи” се отнасят следните групи: I. “Материални запаси” (материали, продукция, стоки, млади животни и животни за угояване, дребен продуктивен добитък, незавършено производство и други материални запаси). ІІ. “Краткосрочни вземания”: (вземания  от свързани предприятия, вземания  от клиенти и доставчици, вземания  по предоставени търговски заеми, съдебни и присъдени вземания, данъци за възстановяване и други краткосрочни вземания).  IІI. “Краткосрочни финансови вземания” (финансови активи в свързани предприятия, изкупени собствени дългови ценни книжа, краткосрочни ценни книжа, благородни метали и скъпоценни камъни, други краткосрочни финансови активи), IV. “Парични средства” (парични средства в брой, парични средства в безсрочни депозити, блокирани парични средства, парични еквиваленти) и V. “Разходи за бъдещи периоди”.

Раздел Г е за “Условни активи”.

Чрез условните активи се посочва стойностният размер на чужди материални и нематериални активи, които временно се използват или се намират в предприятието (получени като обезпечение или по консигнационен договор, наети, на съхранение и др.), на собствените активи, които са извадени временно от оборота за различни гаранции, разни емисии за пускане в обръщение, чужди финансови активи, предоставени като обезпечение, както и условните вземания.

Начинът на попълване на пасива на баланса е подобен на актива. Тук данните се вписват за текущата година по балансова стойност. Пасивът на баланса се състои от следните раздели:

Раздел А на пасива е “Собствен капитал” и съдържа три групи: I “Основен капитал”, с три балансови пера: 1. Записан капитал. 2. Невнесен капитал (в който се показват дебитните салда на сметка 426 Вземания по записани дялови вноски с отрицателен знак) и 3. Изкупени собствени акции; II “Резерви” с три  балансови статии: 1. Премии от емисии. 2. Резерв от последващи оценки на активи и пасиви и 3. Целеви резерви в.т.ч.общи, специализирани и други резерви; ІІІ “Финансов резултат” с три балансови статии: 1. Неразпределена печалба. 2. Непокрита загуба и 3. Текуща печалба (загуба).

Раздел Б “Дългосрочни пасиви” съдържа две групи: I “Дългосрочни задължения”, с шест балансови пера: 1. Задължения към свързани предприятия, 2. Задължения към финансови предприятия, в т.ч. към банки, 3. Задължения по търговски заеми, 4. Задължения по  облигационни заеми, 5. Отсрочени данъци и 6. Други дългосрочни задължения и II. “Приходи за бъдещи периоди и финансирания”.

Раздел В “Краткосрочни пасиви” има две групи: I “Краткосрочни задължения”, с девет балансови статии, свързани с отделните видове задължения (към свързани предприятия, към финансови предприятия, в т.ч. към банки, към доставчици и клиенти, по търговски заеми, към персонала, към осигурителни предприятия, данъчни задължения и други краткосрочни задължения) и II. “Приходи за бъдещи периоди и финансирания”.

Последният раздел Д е за “Условни пасиви”.

Чрез условните пасиви се посочва стойностният размер на условните задължения, произтичащи от постъпилите в предприятието чужди активи, или от поети от него условия по изпълнението на договорени сделки (условните  задължения).

Условните активи и условните пасиви се посочват в баланса след сумата на актива и пасива и не се сумират с тях. Затова се наричат още задбалансови.

Целесъобразно и полезно е попълването на баланса да се извършва първоначално в левове, като в страни на черновата се посочват счетоводните сметки от оборотната ведомост, които участват към дадена балансова статия. След това трябва да се установят общите сборове на актива и пасива на баланса от всички балансови статии. Получаването на еднакъв сбор за актива и пасива на баланса е гаранция за правилността на съставения баланс. По-нататък се пристъпва към уточняване на междинните сборове по групи и раздели на актива и пасива на баланса. Повторното получаване на еднакъв сбор на актива и пасива от сумите на разделите позволява да се попълва формата баланс в хиляди левове и да се подготви за проверка и заверка от дипломирани експерт-счетоводители и за представяне на адресантите.

Предприятия представят счетоводния баланс на данъчните органи, МФ, НСИ и съответното ведомство.

2.2. Отчет за приходите и разходите

Отчетът за приходите и разходите съдържа обобщена информация за извършените разходи, получените приходи и финансовия резултат на предприятието за отчетния период. Той разкрива механизма за получаването на финансовия резултат. Неговата форма, структура и съдържание са определени също с МСС 1 - Представяне на финансови отчети.

Отчетът за приходите и разходите представлява двустранна таблица (лява – разходи, и дясна - приходи) или едностранна таблица (с вертикално редуване на отделните видове приходи и разходи).

Всяка част от своя страна се състои от раздели и групи.

Към раздел А. “Разходи за обичайната дейност” се отнасят групите: I. “Разходи по икономически елементи”. II “Суми с корективен характер”, ІІІ. “Финансови разходи”.

Раздел Б е “Общо разходи за дейността (І+ІІ+ІІІ).

Раздел В е “Печалба от обичайната дейност”.

Група IV е  “Извънредни разходи”.

Раздел Г е “Общо разходи” (Б+ІV)

Раздел Д е “Счетоводна печалба”

Група V е  “Разходи за данъци” с отделни позиции за данъци от печалбата и други данъци.

Раздел Е е  “Печалба” (Д-V).

Към приходите се включват следните раздели и групи: Раздел А “Приходи от обичайната дейност” с три групи: І. Нетни приходи от продажби (на продукция, стоки, услуги, други), II. “Приходи от финансирания, ІІІ. “Финансови приходи”.

Раздел Б е “Общо приходи за дейността (І+ІІ+ІІІ).

Раздел В е “Загуба от обичайната дейност”.

Група IV е  “Извънредни приходи”.

Раздел Г е “Общо приходи” (Б+ІV)

Раздел Д е “Счетоводна загуба”

Раздел Е е  “Загуба” (Д+V от разходите).

Основен източник на информация за съставянето на Отчета за приходите и разходите е оборотната ведомост. От счетоводните сметки в нея за отчитане на разходите и приходите в предприятието се вземат необходимите данни.

Чрез сборуване на общо разходи и общо приходи за дейността по отчета за приходите и разходите и получаване на разликата между тях се установява крайният финансов резултат от дейността на предприятието. При печалба той се записва в раздел В Печалба от обичайната дейност в страната на разходите, за да балансира тяхната сума до тази на приходите, а при загуба - в раздел В “Загуба от обичайната дейност” в страната на приходите, за да изравни тяхната сума със сумата на разходите. След това се вземат предвид и извънредните разходи и извънредните приходи и се установява общо разходи и общо приходи. Разликата между тях съставлява счетоводната печалба или счетоводната загуба за периода. Те се коригират с начислените разходи за данъци и се получава крайния финансов резултат – печалба или загуба. Получената сума като финансов резултат по отчета за приходите и разходите на предприятието трябва да е равна на остатъка по с/ка 123 “Печалби и загуби от текущата година”.

2.3. Отчет за собствения капитал

Предприятията съгласно Закона за счетоводството трябва да представят като съставна част към пълния годишния финансов отчет и отчет за собствения капитал. Той се попълва от началните и крайните салда и оборотите на синтетичните сметки, които показват измененията в капитала и участват при попълването на балансовите статии на раздел А “Собствен капитал” на пасива на баланса. В него се представят:

*0            Салдото на собствения капитал  в началото на отчетния период (към 1 януари).

*1            Всички промени за сметка на собственици (увеличения и намаления), настъпили в тях през отчетния период.

*2            Финансовия резултат за текущия период

*3            Разпределение на печалбата, в т.ч. за дивиденти

*4            Покриване на загуба

*5             Последващи оценки на дълготрайни материални активи, в т.ч. увеличения и намаления

*6            Последващи оценки на финансови активи и инструменти в т.ч. увеличения и намаления

*7            Промени в счетоводната политика, грешки и други

*8            Други изменения в собствения капитал

*9            Салдо на собствения капитал към края на отчетния период (към 31 декември на текущата година)

*10         Промени от преводи на годишни финансови отчети на предприятия в чужбина

*11         Промени от преизчисляване на финансови отчети при свръхинфлация

*12         Преизчислен собствен капитал към края на отчетния период.

Всички показатели в отчета за собствения капитал и капиталовите резерви се посочват в хоризонтален разрез по техните компоненти (основен капитал, резерви – премии от емисия, резерв от последващи оценки на активи и пасиви, целеви резерви (общи, специализирани, други), финансов резултат – печалба или загуба, резултат от преводи, общо собствен капитал.

Формата и съдържанието на отчета за капитала и резервите се регламентират с МСС 1 „Представяне на финансови отчети”.

2.4. Отчет за паричните потоци

Следващият отчет, който представят предприятията е за паричните потоци. Той обобщава общите суми по търговските и други сделки през определен отчетен период. Неговата форма и съдържание, правилата и редът за съставяне и представянето на информацията за паричните потоци се регламентират за всички предприятия (без застрахователните, инвестиционните, пенсионните фондове и бюджетните) с МСС 7 - Отчети на парични потоци.

Основната цел на отчета за паричните потоци е да осигури информация за историческите изменения на паричните наличности и паричните еквиваленти на предприятието през определен период. Втората цел е да даде възможност да се вникне в инвестиционните и финансовите операции на отчитащото се предприятие. По-конкретно, отчетът за паричните потоци трябва да помогне на акционери и кредитори да оценят:[2]

1. Възможностите за генериране на бъдещи положителни парични потоци.

2. Възможността за погасяване на задължения и изплащане на дивиденти.

3. Причините за разликите между прихода и паричните постъпления и плащания.

4. Аспектите на паричните и безналичните инвестиционни и финансови операции.

Отчетът за паричните потоци е необходим компонент на цялостното финансово счетоводство. Ползата от неговото представяне наред с баланса и отчета за приходите и разходите се подчертава в МСС 7 “Отчети за паричните потоци” :

1. Той предоставя поглед върху финансовата структура на предприятието (включително неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да въздейства върху размера и времето на възникване на паричните потоци, за да се приспособява към променящите се обстоятелства и възможности.

2. Той предоставя на потребителите на финансови отчети информация, необходима за оценка на промените в активите, пасивите и собствения капитал.

3. Увеличава се степента на сравнимост на отчетността за резултатите от дейността на различните предприятия, защото се елиминират ефектите от използването на различни счетоводни третирания на едни и същи операции и събития.

4. Той служи за индикатор на размера, времето на възникване и сигурността на бъдещите парични потоци.  Когато едно предприятие има система за планиране на бъдещите си парични потоци, отчетът за паричния поток би могъл да се използва като критерий за оценяване точността на минали прогнози на тези бъдещи парични потоци. Тази полза е обяснена от стандарта както следва:

а) отчетът за паричните потоци е полезен при сравняването на минали оценки за бъдещи парични потоци и информацията за паричните потоци от текущата година;

б) той е от полза при оценяване връзката между рентабилността и нетните парични потоци и влиянието на променящите се цени.

Отчетът за паричните потоци представя паричните потоци през отчетния период, групирани по основна, инвестиционна и финансова дейност, чрез пряк и косвен метод.

Пряк метод е този, при който паричните потоци от различните видове сделки, извършени от предприятието, се отразяват в отделните дейности по основни класове брутни парични постъпления и брутни плащания за отчетния период.

При прекия метод информацията за съставяне на отчета може да бъде получена от:

  • ·счетоводните регистри на предприятието за движението на паричните му средства;
  • ·размера на статиите в отчета за приходите и разходите, коригиран с промените през отчетния период в размера на статиите на счетоводния баланс, като се вземат предвид всички промени в тези статии, настъпили в резултат на сделки, осъществени без използването на парични средства.

При подробния разбор на горните данни, отнасящи се до отчитането на паричните средства, вниманието се насочва към разграничаването на вида дейност и посоката на паричния поток.

Косвен метод е този, при който паричните потоци в отделните дейности се отразяват основни класове като нетни парични потоци чрез коригиране на нетната печалба или загуба за отчетния период със съвкупните ефекти от различните видове сделки, осъществени от предприятието. Нетната печалба или загуба се коригират със:

  • ·промените през отчетния период в размера на статиите на счетоводния баланс, и
  • ·всички статии на счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите и отчета за собствения капитал, които не кореспондират с парични потоци.

Отчетът за паричните потоци има вертикална и хоризонтална структура. Във вертикалната структура паричните потоци са обособени в шест групи, означени с главни букви, като първите три групи съдържат отделни неозначени позиции. В хоризонталната структура информацията за паричните потоци се представя поотделно за текущия и предходния период в три разреза: постъпление, плащания и нетен поток.

Групите, в които  се класифицират паричните потоци в предприятията са:

А. Парични потоци от основна дейност

В тази част на отчета се посочват паричните потоци от обичайната дейност, свързани с търговски контрагенти, с краткосрочни финансови активи, държани за търговски цели, с трудови възнаграждения, с лихви, комисиони, дивиденти и други подобни, потоци от положителни и отрицателни курсови разлики, платени и възстановени данъци върху печалбата, плащания при разпределение на печалби, други парични  потоци от основната дейност и всичко парични потоци от основна дейност.

Б. Парични потоци от инвестиционна дейност

Тази група обхваща паричните потоци, свързани с дълготрайни активи, с краткосрочни финансови активи, с лихви, комисиони, дивиденти и други подобни, придобивания чрез бизнес комбинации, положителни и отрицателни валутни курсови разлики, свързани с инвестиране, други парични потоци от инвестиционна дейност и всичко парични потоци от инвестиционна дейност.

В. Парични потоци от финансова дейност

Финансовата дейност също е насочена към генерирането на бъдещите печалби или загуби за дружеството. В резултат от нея се предизвикват промени в обема и структурата на собствения и привлечения капитал, т.е. осигурява се бъдещия растеж на предприятието. Паричните потоци, които обхваща тази група, са свързани с емитирането и обратното придобиване на ценни книжа, с допълнителни вноски от собствениците и връщането им, с получени или предоставени заеми, лихви, комисиони, дивиденти и други подобни, плащания на задължения по финансов лизинг, потоци от положителни и отрицателни валутни курсови разлики, свързани с финансовата дейност, други парични потоци от финансова дейност и всичко парични потоци от финансова дейност.

Паричните потоци от посочените три вида дейности се разглеждат за текущия период и за предходния период в две посоки: входящи (постъпленията) и  изходящи (плащанията). Разликата между тях съставлява нетен паричен поток от съответната дейност.

В следващите три групи на отделни редове се посочват измененията и наличностите на парични средства.

В група Г се определя изменението на паричните средства през периода като сбор от горните три раздела (А + Б + В) по постъпления, плащания и като нетен поток.

В група Д се посочват парични средства в началото на периода (към 1 януари).

В група Е се показват паричните средства в края на периода.

Някои от дефинираните понятия в МСС 7  – “Отчети за паричните потоци” са:

“Парични средства” - краткосрочни финансови активи под формата на парични наличности и/или парични еквиваленти.

“Парични наличности” - налични в брой пари и безсрочни депозити.

“Парични еквиваленти” – краткосрочни, високо ликвидни вложения, които са лесно обратими в съответни парични суми и които съдържат незначителен риск от промяна в стойността им.

“Парични потоци” - входящите (постъпленията) и изходящите (плащанията) потоци от парични наличности и парични еквиваленти.

2.5. Приложения към годишния финансов отчет

Приложенията към годишния финансов отчет са в съответствие с приложимите счетоводни стандарти – МСС 1 “Представяне на финансовите отчети”. Като елементи на годишния финансов отчет в преобладаващата си част те съдържат информация за измененията в активите и пасивите през отчетния период. За тяхното попълване се използват счетоводни данни от съответните синтетични и аналитични сметки и от други източници на счетоводна информация. В друга част от приложенията се съдържат данни, които поясняват прилаганата счетоводна политика - използвани счетоводни методи, правила, оценки и промените, които са настъпили в тях, и показатели за характеризиране на финансовото и имуществено състояние на предприятието.

Приложението представлява отчетни форми (елементи) – приложения, към годишния финансов отчет, определени от Министерството на финансите и Националния статистически институт. В тях се съдържа информация, позволяваща по-подробно описание и анализ на посочените в основните отчети показатели. Те са:

Справка за оповестяване на счетоводната политика – елемент № 7.1.

Справка за дълготрайните (дългосрочните) активи – елемент № 7.2.

Справка за вземанията, задълженията и провизиите – елемент № 7.3.

Справка за ценните книжа – елемент № 7.4.

Справка за участията в капиталите на други предприятия – елемент № 7.5.

Справка за приходите и разходите от лихви – елемент № 7.6.

Справка за извънредните приходи и  разходи - елемент № 7.7.

Справка за финансовите резултати - елемент № 7.8.

Справка за данъци от печалбата върху временни разлики - елемент № 7.9.

С попълването на тези елементи приключва съставянето на задължителната част на годишния финансов отчет на предприятието, която се представя на съответните външни потребители.

Литература

1. Божков, В., Илиев, Г. Основи на счетоводството. Варна, 2001

2. Градев, Н. Основи на счетоводството. Варна, 2001

3. Динев, М. Обща теория на счетоводството. С. 2002

4. Душанов И. Обща теория на счетоводството. С. 2002

5. Душанов, Ив. и др. Примерен индивидуален сметкоплан на стопанското предприятие. С., Ромина, 2003

6. Душанов, Ив. и М. Димитров. Курс по счетоводство на предприятието. С., Ромина, 2003

7. Начева, Р. Обща теория на счетоводството. С. Тракия-М, 2001

8. Тифонов, Тр. Теория на счетоводството. С, 1997

9. Янков, В., М. Николов и Г. Николова, Г. Въведение в счетоводството. Бургас, 2003

10. Закон за счетоводството. (Обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г., в сила от 1 януари 2002 г., изм. бр. 91 от 2002 г., изм. и доп., бр. 96 от 2004 г., бр.102, 105 от 2005 г., 33 от 2006 г.)

11. Закон за електронния документ и електронния подпис. (Обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.)

12. Наредбата за изискванията към алгоритмите за усъвършенствуване на удостоверителните услуги. (Обн., ДВ, бр. 15 от 2002 г.)

13. Национални счетоводни стандарти. (Обн., ДВ, бр. 22 от 2002 г.)

14. МСС 2002-2003 Международни счетоводни стандарти. Коментари и Приложения. С., Кабри, 2002

15. Примерен Национален сметкоплан, С., 2002

16. Албум на първичните счетоводни документи. С., 2002

17. Настоящий бухучет. Харков, Изд. Дом „Фактор”, 2006


 

WWW.POCHIVKA.ORG