Home Икономика Основни обекти на счетоводството в предприятието

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Основни обекти на счетоводството в предприятието ПДФ Печат Е-мейл

Основни обекти на счетоводството в предприятието

Обекти на счетоводството са нещата, които съществуват реално, принадлежат на дадено предприятие и се използват от него за осъществяване на целокупната му дейност.

Обектите на счетоводството в предприятието по своя характер, предназначение, роля и принадлежност са многобройни и разнообразни.

Непосредствени, конкретни обекти на счетоводството, за състоянието и изменението на които се създава отчетна икономическа информация, потребна и на предприятието и на обкръжаващата среда, са:

1. Активите на предприятието.

2. Капиталите на предприятието.

3. Стопанските операции и процеси.

4. Условните вземания и условните задължения.

5. Приходите.

6. Разходите.

Активите на предприятието като обект на счетоводството

Активите на предприятието са съвкупността от всички средства, съставляващи неговото имущество, които то притежава, контролира и използва в процеса на осъществяваната от него дейност.

Според общите разпоредби на приложимите счетоводни стандарти, активът е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от използването на който се очаква реализация на бъдеща икономическа изгода. В това определение на актива се съдържат три основни момента. Първо, предприятието притежава ресурса, който е действителен, реален, а не предполагаем, защото е резултат от минали събития – от осъществена покупка, собствено производство, дарение, внесен от акционери и др. Второ, предприятието извършва контрол върху придобития ресурс, поради което се разпорежда с него. Трето, ресурсът за да е актив, трябва да съдържа възможност за реализация на бъдеща икономическа изгода за предприятието[1].

За да се разкрие по-пълно същността на активите и да бъдат те опознати по-добре от различни гледни точки е необходимо да бъдат класифицирани (групирани) по различни признаци.

По своя икономически характер, функционална роля и предназначение, и съобразно действащото счетоводно законодателство, активите на предприятието се подразделят на:

а) дълготрайни;

б) краткотрайни

Дълготрайни са тези активи, които се намират във владение и разпореждане на предприятието за по-продължителен период. Те имат дълготраен характер, очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесетмесечен период и участват многократно и продължително време в обслужването на всестранната дейност на предприятието. Една част от дълготрайните активи не променят видимо своята натурално-веществена форма за продължителен период от време, но се изхабяват (физически и морално), поради което в рамките на даден отчетен период, пренасят на части своята стойност в себестойността на готовата продукция, на извършваната услуга. Друга част от дълготрайните активи са под формата на инвестирани средства в интелектуални продукти и такива с нематериален характер, а трета част - в дългосрочни финансови активи (в съучастия с акции и дялове в капитала на други търговски дружества, в ценни книжа и в предоставени дългосрочни депозити и заеми) с цел реализиране на приходи чрез дивиденти, лихви, ренти и други доходи.

Дълготрайните активи формират основната част от имуществото на предприятието. В Закона за счетоводството (чл.14,ал.2) те се класифицират в четири групи: материални, нематериални, финансови активи и положителна търговска репутация.

Дълготрайни материални активи (ДМА) са всички установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието[2], които:

а) имат натурално-веществена форма;

б) се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи и услуги, за отдаване под наем, за административни или други цели;

в) се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период;

За целите на данъчното облагане дълготрайни активи са тези, които отговарят на критериите, определени със Закона за счетоводството, и са със стойност по-ниска от определеният по реда на счетоводната политика на предприятието праг на същественост и първоначална оценка не по-малка от 500 лв.[3].

Дълготрайните материални активи формират материално-техническа база на дадено предприятие. Те включват: земи (терени), подобрения върху земята, гори и трайни насаждения; продуктивни и работни животни; сгради и конструкции; машини, съоръжения и оборудване; транспортни средства; компютърно оборудване, обзавеждане и трайни активи, библиотечни книги и други дълготрайни материални активи, невключени в горните групи.

Всеки конкретен вид ДМА, който е обект на счетоводството, се нарича инвентарен обект. За улеснение, прегледност и контрол инвентарните обекти се номерират като на всеки от тях се присвоява съответен инвентарен номер, по който се записват в счетоводството.

Дълготрайните нематериални активи (ДНА) са твърде разнообразни по вид, състав, предназначение и роля в дейността на предприятието,. В МСС 38 – „Нематериални активи” те се дефинират като установими нефинансови активи, придобити и притежавани от предприятието, които нямат натурално-веществена форма, са със съществено значение при употребата им и от които се очаква икономическа изгода. Условията, които се регламентират за ДНА са почти същи както при ДМА, с тази разлика, че трябва да носят икономическа изгода (увеличаване на приходите или намаляване на разходите) поради своите функционални възможности през повече от един отчетен период, през който ползата от тях е сигурно измерима или доказуема. Стойността при придобиването на даден ДНА не трябва да бъде по-малка от 150 лв.

В преобладаващата си част дълготрайните нематериални активи са интелектуални продукти, с неизчерпаемо познание, които носят определена финансова и стопанска изгода за предприятието, като резултат от фактическото използване на техните функционални особености или чрез правото на собственост върху тях. Едни и същи интелектуални продукти могат да се използват от много потребители едновременно за създаване на богатство и за произвеждане на повече знания.

Към дълготрайните нематериални активи се отнасят: продукти от развойна дейност; програмни продукти; права върху интелектуална собственост (патенти върху изобретения и патенти върху полезни модели, авторски и сродни на тях права, марки - търговски, за услуги, колективни и сертификати и географски означения, промишлени дизайни, топология на интегрални схеми, лицензи на права върху интелектуална собственост и други), права върху индустриална собственост и други дълготрайни нематериални активи, които се посочват в баланса, когато може да се докаже, че в бъдеще предприятието ще има стопанска изгода, както и да отговарят на изискванията, посочени в МСС и МСФО.

Дълготрайните нематериалните активи също имат свое веществено изражение под формата на документация, схеми, чертежи, записи на дискети, на CD дискове и други технически носители. Те представляват отделни инвентарни обекти и се отчитат в счетоводството подобно на дълготрайните материални активи.

Дълготрайните финансови активи са собствени средства на предприятието, предоставени (инвестирани) в други предприятия за по-продължително време с цел постигане на финансова и стопанска изгода. Те биват:

а) дългосрочни финансови активи към които се отнасят дялове, акции, държавни ценни книжа, облигации и други финансови активи в инвестиционен портфейл със срок на държане над 12 месеца и инвестиционни имоти.

б) дългосрочни вземания, които са със срок на погасяване над 12 месеца.

В по-детайлен аспект дългосрочните финансови активи могат да се групират в следните разновидности: съучастия, инвестиционни имоти, дългосрочни финансови активи с различно предназначение, държавни ценни книжа и други дългосрочни финансови активи.

Съучастията са собствени активи, дългосрочно инвестирани в капитала на други предприятия чрез акции, дялове, договори и други форми. Те могат да бъдат в левове, валута, имущество, вземания, права и други активи, които след оформянето им с договор, изменят първоначалното си предназначение и се трансформират в активи с нова разновидност - съучастия. Последните носят дивиденти в полза на предприятието.

Инвестиционният имот е финансов актив в земи и/или сгради, които не се ползват в процеса на дейността на инвестиращото предприятие. Те се предоставят за временно ползване в инвестирано предприятие с цел да се получат приходи до настъпването на момента за тяхната изгодна продажба.

Дългосрочните финансови активи с различно предназначение обхващат следните разновидности: финансови активи, държани до настъпване на падежа, финансови активи, обявени за продажба и финансови активи, заложени като обезпечение.

Държавните ценни книжа са разновидност на дългосрочните финансови активи. Те се различават от държавните ценни книжа, придобити като краткосрочни активи по това, че обикновено не се придобиват с цел получаване на изгода при продажба от разлики между покупна и продажна борсова цена. Придобиването на дългосрочни държавни ценни в повечето случаи преследва стратегически цели. При тях се получават приходи от операции с дългосрочни финансови активи.

Дългосрочните вземания възникват по повод вземания на предприятието от други, свързани с него предприятия[4], от предоставени дългосрочни заеми на служители и дългосрочни заеми на трети лица при определени с договор условия, непротиворечащи на нормативната уредба на банковите институции, както и вземания по предоставени дългосрочни аванси, по финансов лизинг и по отсрочени (просрочени) плащания.

Заеми на нуждаещи се служители се предоставят, когато те нямат възможност да получат такива от кредитните институции по различни причини или когато трябва да бъдат подпомогнати финансово за определен период. Заемът се отпуска по решение на управленските органи на предприятието.

В заемите на трети лица се инвестират временно свободните собствени парични средства за получаването на финансова изгода (обикновено по-висока лихва, от тази при депозитите и доверителното управление във финансовите институции).

С предоставените депозити на банки и на други финансови институции за доверително управление и с предоставените дългосрочни заеми на трети лица обаче могат да се преследват и стратегически цели - получаване на приоритет при получаване на поръчки, при доставки и придобиване на активи; завоюване на пазари в нови територии; повишаване конкурентоспособността на предприятието и други.

Репутацията възниква, когато при осъществена бизнес комбинация[5] (придобиване на предприятие под формата на закупуване на акции/дялове, на нетни активи, емитиране на дялов капитал, прехвърляне на пари и парични еквиваленти, създаване на ново предприятие (холдинг или консорциум), което да притежава контрола върху комбиниращите се, вливане или сливане в съответствие с разпоредбите на Търговския закон) е налице разлика между цената на придобиване и стойността на нетните активи, получена от справедливите стойности на придобитите разграничими активи и пасиви по бизнес комбинацията.

Вътрешно създадената репутация на предприятието не се признава и не се отчита нито към сметките да репутация, нито по други балансови счетоводни сметки, защото тя не е установим ресурс, който предприятието може да контролира и чиято стойност може надеждно да се оцени, въпреки че могат да се очакват икономически изгоди.

Вътрешно създадена репутация е репутация, формирана от предприятието при осъществяване на дейността му, която може да доведе до увеличаване на икономическите изгоди над тези, които предприятието би реализирало без наличието на такава репутация. Вътрешно създадената репутация може да се изрази в:

  • · увеличение на пазарната стойност на предприятието като цяло в сравнение с балансовата стойност на неговите установими нетни активи;
  • · увеличение на котировките на акциите или дяловете на предприятието в пазара на ценни книжа, без да е налице в такъв размер увеличение на балансовата стойност на неговите установими нетни активи;
  • · подобряване на кредитния рейтинг на предприятието, без да е налице в такъв размер подобрение на финансовото му състояние;
  • · получаване на статут на първокласен клиент (например в банкова институция) без да са извършени допълнителни разходи от страна на предприятието;
  • · покачване в позицията на предприятието в класации, рейтинги и т.н., без да е налице  извършването на допълнителни разходи за тази цел.

Репутацията може да бъде положителна и отрицателна.

Положителната репутация представлява превишението на стойността на придобиването над дела на придобиващия в справедливата стойност на придобитите разграничими активи и пасиви към датата на разменната операция[6]. Изчисляването на размера на репутацията и нейното последващо отчитане се извършва в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. За целта е възможно да се приложат различни подходи. Положителната репутация може да се вписва в счетоводния баланса като дълготраен актив, който се тества ежегодно[7]. Когато към датата на съставяне на годишния финансов отчет бъдещата икономическа изгода от положителната търговска репутация е изчерпана е възможно да се възприеме подход, при който репутацията да бъде редовно преразглеждана и отписвана поради обезценка и други причини и нейната част се отнася като загуба (разход) от обезценка или се приспада от печалбата. Репутацията може да се начислява директно срещу акционерния капитал на датата на придобиване на предприятието (бизнеса) или да се изписва при придобиване чрез отнасяне към резервите (14, с. 26, 55).

При определяне на полезния живот на положителната репутация имат значение следните условия: същността и вероятният срок, за който ще се осъществява придобитата дейност; стабилността и вероятният живот на предприятието, към което се отнася положителната репутация; публичната информация за характеристиките на положителната репутация в подобни дейности и нейната продължителност; влиянието на моралното остаряване на продуктите, на промените, които могат да настъпят в търсенето на произвежданата продукция или услуги и на другите икономически фактори, върху придобитата дейност; вероятният оставащ трудов стаж на ръководните лица и групата служители в придобитата дейност и дали тя може да се управлява от друг мениджърски екип; равнището на разходите за поддържане или за финансиране, необходими за постигане на очакваните изгоди от придобитата дейност, способността и намерението на придобитото предприятие да достигне това равнище; очакваните конкурентни действия; срокът на контрол върху придобитата дейност и нормативните изисквания или договорни условия, влияещи на полезния й срок. Затова в отделните страни броят на годините, в течение на които репутацията може да бъде амортизирана или погасена не е еднакъв.

Когато към датата на съставяне на годишния финансов отчет бъдещата икономическа изгода от положителната търговска репутация е изчерпана, сумата на репутацията се отписва поради обезценка и други причини и неамортизираната (непогасената) част се отнася като загуба (разход) от обезценка.

Отрицателната репутация е превишаването на справедливата стойност на придобиваните разграничими активи и пасиви над разходите по придобиването при покупката на предприятие и представлява дългосрочен пасив. Нейният размер се определя от придобиващия като очаквани загуби и разходи, които не представляват разграничими пасиви към датата на придобиването и се отразява като друг приход в отчета за приходите и разходите, когато се проявят очакваните загуби и разходи. Ако тези разграничими бъдещи загуби и разходи не бъдат признати за периода, в който се очакват, отрицателната репутация се отразява като приход, както следва:

а) когато нейната сума не надхвърля справедливите стойности на разграничимите непарични активи, се отразява системно като приход за периода на осреднения полезен срок на годност на разграничимите придобити активи, подлежащи на амортизиране;

б) когато нейната сума надхвърля справедливите стойности на разграничимите непарични активи, се отразява като приход веднага при придобиването на предприятието.

Размерът на отрицателната репутация, който не се определя от придобиващия като очаквани загуби и разходи, се отразява като приход, когато се придобиват бъдещите икономически изгоди от разграничимите амортизируеми активи. Ако обаче активите са парични, приходът се признава към датата на придобиването.

Отрицателната репутация също е възможно да се погасява директно срещу акционерния капитал на датата на придобиване на предприятието (бизнеса) или се изписва при придобиване чрез отнасяне към резервите.

Счетоводното отчитане на стопанските операции във връзка с придобиването на едно предприятие от друго се регламентира с МСС 22  – Бизнес комбинации. Тъй като отчитането на положителната и отрицателната репутация в списъка от счетоводните сметки е предвидено да се извършва към една група сметки и има редица общи страни между тях, те се разглеждат към дълготрайните активи.

Краткотрайните активи са активите, от които очакваната икономическа изгода се черпи еднократно или в рамките на дванадесет месеца. Те имат следната вътрешна структура: материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни финансови активи, парични средства и биологични активи.

Материалните запаси представляват съществен елемент от материалното имущество на предприятието, предназначено за използване в производството, за продажба, експлоатация, услуги и за други стопански нужди на предприятието. Материалните запаси участват еднократно в дейността, променят натурално-веществената си форма и пренасят изцяло стойността си като разход за дейността.

В съответствие със Закона за счетоводството и Списъка на счетоводните сметки, към материалните запаси се отнасят: материали, резервни части, млади животни и животни за угояване, продукция, стоки и незавършено производство.

Краткосрочни вземания са вземанията на предприятието от трети лица, които възникват на основата на счетоводния принцип за “текущо начисляване”, според който всяка стопанска операция следва да намери счетоводно отражение в момента на нейното възникване, а не в момента на касовото или безкасовото разчитане (постъпването на сумата). Те имат срок на изискуемост до 12 месеца.

Краткосрочните вземания се пораждат срещу извършване на операции, свързани с продажби на продукция, стоки, услуги и други активи (дълготрайни активи, материали и други), със съучастия, с липси и начети, съдебни и присъдени вземания, записани дялови вноски и пр.

Краткосрочни вземания могат да възникнат и когато при наличието на определени условия предприятието може да предостави част от собствените свободните парични средства под формата на краткосрочни заеми на други предприятия или на персонала. На персонала се предоставят заеми за лични нужди по специално решение на ръководството на предприятието.

Финансовите средства на предприятието са краткотрайни бързо ликвидни активи. Към тях се отнасят паричните средства и краткосрочните финансови активи и инструменти.

Паричните средства са левови и валутни (в чуждестранни парични единици). Те се съхраняват в касата под формата на касова наличност, по разплащателни, депозитни и други сметки в различни банки, обслужващи предприятието, в парични еквивалентности (чекове, парични документи и др. под.).

Финансовият актив представлява парична сума, договорирано право за получаване на парични суми или финансов актив на друго предприятие и/или за размяна на финансов инструмент с друго предприятие при потенциално благоприятни условия, както и инструмент на собствения капитал на друго предприятия. В зависимост от целта, която предприятието си е поставило за постигане с техния портфейл, финансовите активи се класифицират на няколко вида: а) финансови активи за търгуване – придобити са или са издадени от предприятието с цел получаване на печалба, произтичаща от краткосрочни колебания в цените или в дилърските маржове; б) финансови активи на падеж – придобити са с цел съхранение до настъпване на падежа им; в) издадени финансови активи - издадени са посредством директно осигуряване на пари, стоки или услуги на дебитори; г) финансови активи, заложени като обезпечение – намират счетоводно отражение, когато кредиторът има разрешение от дебитора за продажба или залагане на обезпечението без ограничения, т.е. дебиторът не си е запазил правото да обезщети или замени обезпечението с друго; д) финансови активи за продажба – останалите финансови активи, които не могат да се отнесат към горните видове и са предназначени за продажба.

Финансовият инструмент е договор, от който произтича едновременно финансов актив за едно предприятие и финансов пасив или инструмент на собствения капитал за друго предприятие. Финансовите инструменти намират счетоводно отражение, когато предприятието е страна в договорните им условия и те могат надеждно да се остойностят. Те се оценяват при първоначалното им завеждане по себестойност, която включва: а) справедливата стойност на финансовия инструмент, коригирана с всички отбиви и надбавки, появили се при осъществяване на сделката; б) преките разходи, които могат надеждно да бъдат измерени и съотнесени към финансовия инструмент, като хонорари, комисиони и други възнаграждения, изплатени на агенти, брокери, консултанти, дилъри и други, пряко ангажирани със сделката лица, налози, такси, разрешения и други, изплатени на борси и на държавни органи, трансферни данъци и мита и други.

Краткосрочните финансови активи и инструменти са предимно закупени акции и облигации на други предприятия или изкупени собствени акции и собствени облигации на дружеството, държавни ценни книжа, благородни метали и скъпоценни камъни, и други финансови активи и инструменти в оборотния портфейл, които са лесно продаваеми, държат се с цел да се търгува с тях, придобиват се с цел да бъдат продавани за срок до 12 месеца или са заложени като обезпечение. Те се различават от дългосрочните финансови активи по своето предназначение: придобиват се предимно с цел получаване на положителни ефекти от разликите между „курс купува” и „курс продава”. Затова те се обособяват и отчитат отделно от дългосрочните финансови активи. Краткосрочните финансови активи се придобиват на фондовата борса или се закупуват от финансовите институции (държавните ценни книжа). За притежаваните краткосрочни финансови активи и инструменти се получават финансовите приходи под формата на лихви, ренти, доходи от доверително управление и др.

Краткотрайни биологични активи са животни, придобити и контролирани от предприятието с цел получаването на продукция – месо, мляко и др., а също и приплод или прираст. Към тях се отнасят млади животни и животни за угояване, птици, пчелни семейства, риби, зайци и др. дребни продуктивни животни. Характерни са предимно за селскостопанските предприятия. По своята икономическа същност те имат едновременно качества на предмети и продукти на труда.

Разходите за бъдещи периоди се извършват в предприятието през отчетния или минали периоди, но са свързани с получаването на приходи и изгоди през следващи отчетни периоди. Те не са свързани с финансовия резултат за този период, защото се отнасят за следващи периоди. Такива са разходите за предплатени наеми, застраховки, абонаменти за вестници, списания, такси, получени услуги от трети лица, отнасящи се за бъдещи периоди и други. Не се отчитат като разходи за бъдещи периоди разходите, извършени в резултат на случайни (извънредни) събития или действия, несвързани с обичайната производствено-стопанска дейност. Текущо, при тяхното осъществяване, разходите за бъдещи периоди не се отчитат като разходи по икономически елементи.

Разходите за бъдещи периоди се признават като текущи разходи през периода на отчитане на приходите, за които са извършени, или през периода, съгласно погасителния план, когато не е възможно да се измери и отчете по периоди притокът на икономическите изгоди. Промените, които настъпват в техния размер в края на отчетния период влияят върху размера на финансовия резултат.

Величината на краткотрайните активи се обуславя, от една страна, от конкретната дейност на предприятието, от характера на производството и на технологическия процес, а от друга, - от състоянието и протичането на производствено-финансовата и търговска дейност. По принцип при преуспяващи предприятия относителният дял на тези активи трябва да е по-нисък, защото се работи с малки по обем запаси, с нормални по размер вземания, финансови средства и разходи за бъдещи периоди. При такива предприятия акцентът се поставя върху инвестициите. Обратно е обаче положението при настъпили смущения в бизнеса, при стагнация. Тогава нараства относителният дял и абсолютната величина на краткотрайните активи и намаляват инвестициите. Техният бързоликвиден характер обаче увеличава вероятността за по-бързо намиране на решения за оцеляване на предприятието.

Следователно мениджърите трябва непрекъснато да следят, оценяват и целенасочват величината и вътрешната структура на дълготрайните и краткотрайните активи в пряка зависимост от конкретните условия с цел да се постигне оптимално съчетание, което да осигури благоприятно развитие и преуспяване в дейността на предприятието. Едновременно с това в самите краткотрайни активи е необходимо съобразяване на техния размер, който не трябва да е нито много малък, нито много голям. Например, ако размерът на материалните запаси е малък може да се стигне до прекъсване на производствения процес или до неговото неритмично протичане. Това е свързано и с по-чести доставки в малки количества, което, при равни други условия, увеличава транспортно-доставните разходи и се пропуска възможна изгода от евентуално доставяне на по-големи количества на по-ниска цена. При положение, че размерът на материалните запаси е твърде голям, също се проявяват редица затруднения:

  • част от капитала се замразява непроизводително;
  • извършват се излишни складови разходи по съхранението и поддържането на запасите;
  • налице е риск от промяна на технологията на производството или на търсенето на продукцията, което би затруднило реализацията на материалните и стокови запаси или освобождаването от тях;
  • съществува риск и от разваляне и кражба на материални запаси, а за някои от тях и от изтичане на срока за годност.

Оптимизирането на материалните запаси е свързано с трудоемки изчисления по определянето на техния максимален, минимален и среден размер, на разходите по съхранението, на разходите по покупката при различни количества на заявките, на икономическия размер на доставките, размери на запасите, при които трябва да се извърши новата доставка и др.

Активите се класифицират и по степен на ликвидност[8]. В зависимост от този признак активите се делят на ликвидни и неликвидни.

Ликвидни са краткосрочните активи , защото те за кратко време могат да бъдат продадени и трансформирани в парична форма и в рамките на един отчетен период многократно се авансират в кръгооборота на предприятието.

Неликвидни са дълготрайните активи, тъй като те възстановяват стойността си в парична форма продължително време (материалните и нематериални активи) или продължително време се инвестират в други предприятия (финансовите активи).

По състав и предназначение активите на предприятието се подразделят на необоротни, оборотни и разходи за бъдещи периоди.

Необоротните активи са собствените или получени по условията на финансовия лизинг дълготрайни материални и нематериални активи на предприятието.

Оборотните активи обхващат стоково-материалните запаси, вземанията и паричните средства и техните еквивалентности.

Третата група са разходите за бъдещи периоди. Те се подразделят на две групи: нефинансови и финансови разходи за бъдещи периоди. Нефинансовите разходи за бъдещи периоди в предприятието се извършват през текущия отчетен период, но са свързани с получаването на приходи и изгоди през следващи отчетни периоди. Всички разсрочени финансови разходи през текущия период, които се признават за текущи през следващи отчетни периоди, представляват финансови разходи за бъдещи периоди.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG