Home Икономика Корпоративно подоходно облагане

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Корпоративно подоходно облагане ПДФ Печат Е-мейл

Корпоративно подоходно облагане – същност, елементи, обекти и субекти, данъчно задължени лица, видове данъци

1. Същност на преките данъци

Характерно за преките данъци е, че те имат за предмет и основа на облагане реализирани или придобити приходи. Прякото облагане на фирмите  се базира на годишно сумирания брутен доход, получен от всички източници на доход, непосочени изрично като "необлагаеми".  Облагането на фирмите у нас  е свързано със Закона за корпоративно подоходно облагане и Закона за облагане доходите на физическите лица /за еднолични търговци/.

От друга страна, в началото на 2007 г предстои въвеждането в сила на нов Закон за корпоративно подоходно облагане, което представлява част от съвкупната данъчна реформа у нас.

Данъчната реформа  у нас се оказва трудна за осъществяване, защото е политически проблем. Данъчното облагане всъщност е преразпределителна дейност, и докато идеите за данъчна реформа са от полза за някои хора и общности, те неизбежно ще накърнят интересите на други, които ще лобират ожесточено против всякакви промени. Друга причина данъчната реформа да е толкова трудна за провеждане е, че тя предполага вземането на определени решения. И докато решения, вече вградени в данъчната система често са вече оправдани от употребата им, решенията, съдържащи се в предложенията за реформа често изглеждат неприемливи и дори нелепи. Данъчната реформа се осъществява трудно и защото хората поемат дългосрочни задължения и решения, основавайки се на съществуващата данъчна система. Те обикновено трудно могат да бъдат променени.

Промените в данъчната система не се правят самоцелно, а са продиктувани от водената, фискална и икономическа политика от страна на управляващите, от целите, които се преследват в областта на фиска. За да е успешна една подобна програма за дългосрочна промяна в основата и следва да стоят съответните приоритети и принципи, които неминуемо следва да бъдат съобразени с факторите действащи на национално ниво:

Първо, важно е да бъде определено съотношението между косвените и преките данъци, тенденцията е към намаление на вторите за сметка на първите.

Второ, величината на деформациите зависи от величината на пределната данъчна ставка. Следователно необходимо е да се разработят данъчни системи с ниски пределни данъчни ставки.

Трето, схемите за избягване на данъци са свързани на първо място с прогресивността на данъчната таблица и с данъчното облагане на капитала - и особено облагането на различните видове доход с различни ставки. Намаляването на равнището на пределните данъчни ставки ще намали стимулирането избягване плащането на данъци (укриването). Намаляването (или прилагането) на диференциално третиране на дохода би снижило стимулите и възможностите за занимания с данъчен арбитраж.

Четвърто, сложността на данъчния закон се дължи на много от същите причини, на които се дължи и избягването на данъци. Например винаги, когато различни категории доход се облагат по различен начин, хората ще се опитват да получат най - благоприятно третиране на собствените си доходи. Изглежда като правило определянето на ясни разграничения в данъчния закон е много по-трудно на практика, отколкото на теория. Освобождаването от данъци и не плащането на данъци освен, че правят данъчната система по-малко прогресивна (и по-несправедлива, тъй като някои хора са в по изгодна позиция да се възползват от схемите за освобождаване от данъци в сравнение с останалите), предизвикват и значителна неефективност.

Пето, важно е да се намери оптималното съотношение межди преки и косвени данъци, така че от една страна държавата да не бъде ощетена като постъпления от съответните данъци, а от друга да се създава усещане у данъкоплатците за справедливост при разпределение на данъчното бреме.

Шесто, необходимо е по най-добрия начин да бъдат структурирани и координирани действията на институциите занимаващи се със събирането и контрола на данъчните приходи. По такъв начин да се доведе до повишаване на данъчните постъпления, не за сметка на увеличаването или въвеждането на данъци, а в резултат от ефективно и хармонизирано действие на приходните институции.

Данъците оказват силно влияние върху икономическото поведение на стопанските субекти. Данъкоплатците реагират на въвеждането или повишаването на определен данък по два начина: или като се стремят да минимизират своите данъчни задължения, изменяйки структурата и интензивността на своята икономическа дейност - покупки, продажби, производство; или като се стараят, според съществуващите възможности, да прехвърлят данъчното бреме на своите контрагенти – подавача на купувача, работодателя на работника и.т.н. Общото в двата случая, че има процес на заместване на едни дейности, стоки и услуги  с други, които осигуряват по-ниско данъчно облагане.

Данъците, тяхното намаляване или увеличаване, структурата им, начините за формиране на данъчната основа, както и начините за тяхното събиране и контрола върху това събиране оказват голямо влияние върху икономиката, социалния и инвестиционния климат, обществения живот и отношения, върху възприемането на страната ни от международните институции и развитите страни и др. За това е важно отделните елементи на данъчната ни система да бъдат синхронизирани, реформирани по такъв начин, че ефектът от общото функциониране на финансовата система и данъчната в частност да е оптимално по отношение резултатите, които се очакват от всяка една промяна. Ето защо, въпреки, че темата за данъка върху печалбата на икономическите единици у нас е обект на редица публикации, то въпросът е винаги актуален, още повече в светлината на приемането на достиженията на ЕС  в областта на данъчната политика.

2. Обекти на облагане

Корпоративното подоходно облагане е регламентирано чрез Закона за корпоративно подоходно облагане /ЗКПО/.

Съгласно чл. 3 на ЗКПО,  местните юридически лица и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с корпоративен данък.  Чуждестранните юридически лица и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с корпоративен данък за стопанската си дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност.

Данъчно задължени лица по ЗКПО са:

-                                        местните юридически лица;

-                                        местните юридически лица, които не са търговци, когато извършват стопанска дейност или отдават под наем движимо и недвижимо имущество;

-                                        организациите на бюджетните предприятия, когато извършват стопанска дейност;

-                                        местните неперсонифицирани дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за задължително обществено осигуряване;

-                                        чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност;

-                                        чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната, включително и чрез място на стопанска дейност.

Юридическите лица, които не са търговци, се облагат за печалбата и доходите им, получени от сделки по чл. 1 от Търговския закон, извършвани по занятие, включително отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество.

За целите на Закона за корпоративното подоходно облагане признаването на приходи и разходи се осъществява при спазване на следните принципи: документална обоснованост; текущо начисляване; съпоставимост между приходите и разходите; предимство на съдържанието пред формата.        В закона  е въведено понятието временни или постоянни разлики.

Когато между отчетната стойност на един актив, пасив, приход, разход и неговата данъчна основа има разлика, тя се третира като временна или постоянна разлика.

Временни са разликите между:

а) отчетната стойност на активите или пасивите, по която са посочени в баланса; и

б) данъчната основа на активите или пасивите (сумата, с която се признават за данъчни цели).

Същественото при временните разлики е, че ако в текущия период те участват при определянето на облагаемата печалба със суми със знак “плюс”, в следващ период същите суми участват със знак “минус” и обратно.

Постоянните разлики се отнасят за суми, които участват в определянето на облагаемата печалба със знак “плюс” или знак “минус”, но в следващ период не се очаква те да се признаят при определянето на облагаемата печалба с обратен знак.

Когато от временните разлики ще произтекат суми, с които ще се увеличи облагаемата печалба (загуба) през бъдещи периоди, когато отчетната стойност на актива или пасива бъде възстановена или погасена, тези разлики се наричат облагаеми временни разлики.

Когато от временните разлики ще произтекат суми, с които се намали облагаемата печалба (загуба) през бъдещи периоди, когато отчетната стойност на актива бъде възстановена или погасена, тези разлики се наричат намаляеми временни разлики.

При облагане в условията на ЗКПО, съществуват няколко условия, които характеризират облагането на доходите.

Определяне на данъчната основа за облагане на социалните разходи

Данъчната основа се определя върху сумата на социалните разходи.              Социалните разходи са тези, направени от работодателите, независимо дали извършват стопанска дейност, включително и за лицата, на които е възложено управлението.

Облагането на социалните разходи се извършва от всички данъчно задължени лица по Закона за корпоративното подоходно облагане, едноличните търговци, бюджетните организации и юридическите лица, които не са търговци, застрахователните дружества и взаимозастрахователните кооперации.

За целите на данъчното облагане на социалните разходи, за да се приложи чл. 36, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, е необходимо наличие на програма, приета от Общото събрание на колектива (включително и чрез делегати), или колективен трудов договор, или Заповед на работодателя.

Във връзка с това, за определяне на режима на облагане на извършените разходи е необходимо установяване на предназначението и основанието, по силата но което се извършват тези разходи, или съответно се предоставят стоки или услуги на работниците и служителите.

На първо място, следва да бъде изяснено предназначението на разходите - дали извършването на разходите, съответно предоставянето на стоките или услугите, е предназначено да обезпечи дейността на работодателя или те задоволяват личните потребности на работниците и служителите. На второ място, следва да бъде изяснено основанието за извършването на тези разходи. Ако разходите (предоставянето на стоки и услуги) се извършват на основание сключен Колективен трудов договор или е налице решение на общото събрание на работниците и служителите по реда на чл. 293 от Кодекса на труда за разпределение на предоставени средства, се смята, че тези разходи (съответно доставки) се извършват на основание чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда. Ако работниците и служителите заплащат част от разходите, направени от работодателя на основание чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда следва да се има предвид, че като социални разходи по смисъла на § 1, т. 14 от Закона за корпоративното подоходно облагане ще се разглеждат само социалните придобивки на работниците и служителите.

Платци и вносители на данъка са данъчно задължените лица, освен ако законът предвижда друго, съгласно чл. 6 от ЗКПО.

По отношение на видовете данъци, като се имат последните промени в ЗКПО може да се каже следното:

Размерът на корпоративния данък е 15%. Размерът на данъка върху дивидентите е  7%, както и на данъка при източника върху доходите на чуждестранни лица (доходите по чл.12, ал.2, 3 и 5) – 15%. С нововъведенията в ЗКПО се променят следните данъци:

  • “Данъкът върху представителните разходи” (по чл.35, ал.(1)) става 10%;
  • “Данъкът върху превозните средства” (по чл.36, ал.(2)) става 10%;
  • “Данъкът върху социалните разходи” съгласно чл.294, т.1 и 4 от Кодекса на труда (КТ), когато са предоставени в натура е в размер на 12%. Социалните разходи по чл.294, т.1 и 4 от КТ включват разходите за организирано хранене и базите за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
  • Другите “социални разходи” се облагат с 15%-тен данък;
  • Данъкът върху разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация, и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност, превишаващи 40 лв. месечно за всяко осигурено лице (чл.36, ал.(4)), е 12%.

Разширява  се обхватът на бившия “данък върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на леките автомобили”, превръщайки го в “данък върху превозните средства”. В групата на превозните средства, във връзка с които разходите се облагат с еднократен данък попадат всички превозни средства, които са посочени в глава втора, раздел четвърти на Закона за местните данъци и такси, независимо дали са вписани в регистър, воден съгласно българското законодателство, т.е. това са превозните средства, за които се плаща пътен данък. Остава условието данък да се начислява, само когато тези превозни средства не се използват изцяло за дейност по занятие, а за управленска дейност.

Дивидентите и ликвидационните дялове, начислени от местни юридически лица и от неперсонифицирани дружества в полза на местни физически лица, местни юридически лица, които не са търговци, и чуждестранни лица, се облагат с данък който се удържа при източника и е окончателен. Същото се отнася и за доходите, които данъчно задължените лица и едноличните търговци начисляват на чуждестранни физически и юридически лица, а именно:

- лихви, включително лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;

- авторски и лицензионни възнаграждения;

- възнаграждения за технически услуги;

- доходи от използване на движимо или недвижимо имущество;

- възнаграждения по договори за експлоатационен лизинг;

- франчайзинг;

- факторинг;

- продажбата на дялови участия, ценни книжа и финансови активи, които не са реализирани от място на стопанска дейност. Не се облагат с данък при източника доходите от сделки с акции на публични дружества и търгуеми права на акции на публични дружества, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа;

- прехвърляне на недвижими имоти.

Годишната облагаема печалба (загуба), дължимият годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъци, удържани при източника, се установяват по реда на ЗКПО  и се посочват в левове в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.  В данъчната декларация се посочва задължението за извършване на финансов одит съгласно Закона за счетоводството.

Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица в териториалната дирекция по данъчна регистрация до 31 март на следващата календарна година. Данъчна декларация подават и лицата, които не извършват стопанска дейност или подлежат на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, когато дължат данъци при източника. Заедно с годишната данъчна декларация се представя годишният финансов отчет, включително приложенията към него. Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен финансов одит съгласно Закона за счетоводството, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит Ако независимият финансов одит не е завършил до 31 март, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно от един месец от датата на съставянето му.

Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от данъчно задължените лица от следващи авансови и годишни вноски за същия данък, считано от 1 януари на отчетния период, следващ периода, за който корпоративният данък се явява надвнесен В случаите, когато след подаването на годишната данъчна декларация по реда на чл . 51 от ЗКПО се установи, че данъчно задълженото лице без основание приспада корпоративния данък, за невнесените авансови вноски се дължат лихви по реда на чл. 58, ал.1 от ЗКПО.

3. Данъчен  амортизационен план и дарения, обвързани с амортизируеми активи

Въведен е специален ред за данъчно третиране на амортизируемите активи, които са получени като дарения или тяхната стойност отчасти е формирана от целево дарение. В този случай се прилагат правилата на СС 20, респ.МСС 20, което налага синхронизирано признаване на приходи от финансирания и разходи за амортизации.  С последните промени в ЗКПО е въведено изискване амортизируемата стойност на тези активи да се намали със стойността на обвързаните с тези активи дарения при включването им в данъчния амортизационен план. Едновременно с това, е въведена възможност в случай, че даренията станат възстановими, да се прави корекция в данъчния амортизационен план, аналогично на корекциите в последващи периоди на търговската репутация и амортизируемите активи при бизнес комбинация Преобразуването на финансовия резултат във връзка с въведената промяна включва:

  • Счетоводният финансов резултат се увеличава с разходите, отчетени в резултат на коригиране стойността на дарение, обвързано с амортизируем актив, който е включен в ДАП със занижена амортизируема стойност (приспаднато е обвързаното дарение), в случаите, когато дарението стане възстановимо;
  • Счетоводният финансов резултат се намалява с приходите от финансиране по повод на дарения, обвързани с амортизируеми активи, които са включени в ДАП с занижената амортизируема стойност (приспаднато е обвързаното дарение).

Новата редакция на чл.22, ал.(13) не позволява да се начислява данъчна амортизация в ДАП за активите, които не се употребяват от предприятието поради това, че не носят икономическа изгода от използването им за дейността за период повече от 12 месеца, изведени са от употреба и няма да носят повече икономическа изгода от използване в дейността или са класифицирани като държани за продажба или са част от група за освобождаване, класифицирана като държана за продажба (първа група). Това не важи за активите, които са отписани от счетоводния амортизационен план поради факта, че предприятието не очаква повече никаква икономическа изгода от тях – например при брак (втора група). В този случай предприятието продължава да начислява за тези активи данъчна амортизация. Въведен е специален ред за активите, които се използват за дейност, която не формира облагаема печалба. Тези активи не се отписват от данъчния амортизационен план, но за тях се преустановява начисляването на данъчни амортизации към 1 януари на годината, през която дейността не се облага по реда глава II от ЗКПО. Частта от преоценъчния резерв (резерв от последващи оценки) за тези активи, която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план съгласно чл.22, ал. 6, съответстваща на увеличението в данъчно признатия размер на разходите за амортизации, се отписва от данъчния амортизационен план към датата, на която е преустановено начисляването на амортизация. Амортизируеми активи, които не се използват изцяло само за дейност, за която данъчно задълженото лице формира облагаема печалба, се завеждат и отчитат в данъчния амортизационен план по общия ред на закона, като се водят с пълната стойност на данъчните показатели, определени в чл.22, ал. 6. Финансовият резултат за текущия данъчен период се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 11 с частта от годишната данъчна амортизационна квота, съответстваща на дейността, за която данъчно задълженото лице формира облагаема печалба. Частта по изречение второ се определя на базата на възприетия счетоводен подход за разпределяне на разходите за амортизация за съответния амортизируем актив по видове дейности, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице. При отписване на амортизируем актив от данъчния амортизационен план, който не се използва изцяло само за дейност, за която данъчно задълженото лице формира облагаема печалба, финансовият резултат се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 12 с частта от данъчната му балансова стойност, определена пропорционално на признатите за данъчни цели разходи за амортизация при определяне на облагаемата печалба през текущия и предходни периоди към данъчно признатия размер на разходите за амортизация за амортизируемия актив, определен по реда на § 1, т. 60 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.

4. Облагане с корпоративен данък  след 01 януари 2007 г

Проектът на нов Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е изготвен с цел опростяване на корпоративното данъчно облагане и улесняване на прилагането на закона от данъчно задължените лица и приходната администрация.

Изготвянето на законопроекта е свързано и с предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз и с необходимостта от хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви в областта на прякото облагане.

Законопроектът има изцяло нова структура в сравнение с действащия ЗКПО и представя нов нормативен подход за уреждане на обществените отношения, свързани с данъчното третиране на печалбите и доходите на местните и чуждестранните юридически лица, някои разходи на данъчно задължените лица, приходите от стопанска дейност на бюджетните предприятия, дейността на организаторите на хазартни игри и дейността от опериране на кораби на лицата, осъществяващи морско търговско корабоплаване.

Видовете данъци, с които се облагат посочените обекти, са развити в самостоятелни части, а отделните елементи на съответните печалби, доходи или дейности са изведени и обособени в самостоятелни глави и раздели, което прави проектозакона по-лесен за разбиране и прилагане. В този контекст и изказът на разпоредбите е опростен и, където е допустимо и уместно, са предложени формули.

Основните принципи на данъчно облагане от действащия закон са запазени, като са направени промени в някои области на корпоративното данъчно облагане, които са в съответствие с възприетата данъчна политика.

За разлика от действащия ЗКПО в законопроекта няма конкретна разпоредба, в която да са изброени преобразуванията на счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчната основа (данъчната печалба) за корпоративния данък. Вместо това са изведени общи данъчни принципи и правила за определяне на данъчния финансов резултат, от които може да се направи извод за данъчното третиране и провежданата данъчна политика по отношение на различните обекти на облагане. Легално се въвеждат наложените в практиката понятия „постоянна разлика” и „временна разлика”, като данъчната постоянна разлика е счетоводен приход или разход, който не е признат за данъчни цели през текущия и следващи данъчни периоди, а данъчната временна разлика възниква, когато приход или разход е признат за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното му отчитане. Данъчното третиране и необходимите данъчни преобразувания, които следва да бъдат извършвани при определяне на данъчния финансов резултат, се извеждат от отделните глави и раздели на проекта на нов Закон за корпоративното подоходно облагане.

По отношение на данъчното третиране на дивиденти, изплащани в рамките на Европейския съюз, предложените промени спрямо действащия закон имат за цел пълно съответствие между националното законодателство и изискванията на Европейския съюз (Директива 90/435/ЕИО). От облагане (с данък при източника) ще бъдат освободени както дивидентите, изплащани от местни дъщерни компании към компании майки от ЕС, така и получените дивиденти от компании майки в България от дъщерни компании в ЕС, при условие че са спазени посочените в закона условия, които са изцяло съобразени с максимално допустимите от директивата прагове. По отношение на данъчното третиране на преобразуванията на дружества предложените промени спрямо действащия закон имат за цел постигането на пълно съответствие между националното законодателство и изискванията на Европейския съюз (Директива 90/434/ЕИО). Като цяло операциите по преобразуване на дружества (вливане, сливане, отделяне, разделяне, прехвърляне на обособена дейност и замяна на акции и дялове), отговарящи на определени критерии, се третират като междинни операции от данъчна гледна точка и не следва да е налице каквото и да е облагане към момента на преобразуване. По този начин се постига неутралност на данъчната система към подобен вид операции.

Облекченият режим на данъчно третиране ще се прилага по отношение на преобразуванията в страната и в Общността. Когато е извършено преобразуване, което не попада в обхвата на облекчения режим, включително когато участва дружество от държава извън Европейския съюз, законопроектът предвижда на данъчно облагане да подлежи разликата между пазарната цена на активите и пасивите и данъчната им стойност към момента на преобразуването. Законопроектът предвижда разходите на предприятие за възнаграждения на местни физически лица (извън трудовите възнаграждения) да се признават за разход в годината на изплащане на дохода, а не в годината на счетоводно начисляване на разхода. По този начин признаването на разхода от гледна точка на предприятието ще става в същата година, в която се облага доходът, получен от местното физическо лице, което изцяло съответства на принципите на данъчното облагане. От друга страна, промяната цели да бъдат прекратени злоупотреби в практиката, изразяващи се в начисляване от предприятието на „фиктивни” доходи на физически лица с цел да бъдат признати разходи, с които да се намали данъчната основа за корпоративния данък. Въвежда се специфично данъчно третиране при изплащането на задължения, за които са били заделени провизии през предходни периоди, които не са били признати за данъчни цели за разход в случаите, когато предприятието преустановява дейността си. Съгласно действащия закон провизиите се признават за данъчни цели в годината на изплащане на задължението, дори и когато предприятието преустановява дейността си.

В тези случаи предприятията се оказват с непризнати разходи поради факта, че в годината на преустановяване на дейността не са реализирали печалби, от които да се покрият тези данъчно признати разходи. Новият момент се изразява в прихващане или възстановяване на данък, съответстващ на реално изразходваните суми, изчислен на базата на данъчната ставка в годината на прекратяване на дейността. Възстановеният данък се ограничава до размера на данъчните печалби за последните 10 години. Запазва се правото на предприятията да пренасят загубите си в рамките на следващите 5 години. Когато предприятие избере да приспада загубите си, те следва да се приспадат последователно до изчерпването им през следващите 5 години, без предприятието да има право на избор от кои точно печалби да се приспадат тези загуби в рамките на определения период. Така когато в хода на ревизия се установи по– висок данъчен финансов резултат и едновременно с това са налице непренесени загуби, които данъчно задълженото лице би приспаднало при други обстоятелства, органът по приходите следва да приспадне тези загуби от допълнително разкритите данъчни печалби. С предложената методика се цели да се предотврати заобикалянето на механизма на авансовите вноски през следващата данъчната година. Нов момент в законопроекта е и недопускането на пренасяне на загуби, реализирани от място на стопанска дейност в чужбина, от печалби на предприятието в България, когато методът за избягване на двойното данъчно облагане е „Освобождаване с прогресия”. Съгласно действащия закон тези загуби могат да се пренасят от печалби в България, което поради спецификата на този метод накърнява бюджетния интерес.

По отношение на финансовите институции законопроектът предвижда, когато е налице разлика между размера на приходите или разходите, отчетени съгласно счетоводната политика на финансова институция (банки и др.), и размера, определен от регулаторен орган съгласно нормативен акт, за данъчни цели да се признава размерът, определен съгласно специалния нормативен акт. По този начин за данъчни цели финансовите институции ще бъдат равнопоставени и данъчното задължение няма да зависи от провежданата счетоводна политика на финансовата институция.

Също така със законопроекта е въведена неутралност на данъчния закон спрямо счетоводния подход за представяне на ефектите от последваща оценка на финансовите активи и пасиви във финансовия отчет на тези институции (в счетоводния финансов резултат или директно в собствения капитал). Законопроектът предвижда социалните разходи, изплащани в пари, да се облагат с данък върху доходите на физическите лица вместо с данък върху разходите при предприятията. Целта е уеднаквяване на данъчното третиране на паричните суми, които работодателят изплаща на персонала, независимо от формата на предоставяне – възнаграждение или социален разход.

Предлага се ставката на данъка върху социалния разход да бъде 12 на сто (действащата е 15 или 12 на сто) и увеличаване на ставката на данъка върху представителните разходи и данъка върху разходите по експлоатация на превозни средства от 10 на 15 на сто.

Предлага се увеличаване на прага на облекчението за разходи за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и застраховка “Живот” от 40 на 60 лв.

Друг нов момент в законопроекта е предложението даренията, направени в полза на лица, които не попадат в обхвата на лицата, за които се допуска данъчно облекчение, да се третират данъчно като непризнати разходи, вместо да се облагат с данък върху разходите, какъвто е действащият режим. Предлага се да отпадне данъчното облекчение, когато дарението е направено пряко в полза на физическо лице (хора с увреждания, социално слаби, пострадали от природни бедствия и др.), а облекчението да се ползва само когато е направено в полза на специализирани предприятия и фондове, дейността на които се изразява в подпомагане на посочените лица. Чрез тази промяна ще бъдат решени проблеми, съществуващи в практиката, свързани с използването на предоставеното облекчение само като средство за намаляване на данъка (фиктивно дарение на хора с увреждания и др.), без да се постига целта, преследвана от държавата. По отношение на данъците, удържани при източника върху доходи на чуждестранни лица, законопроектът предвижда да се ограничи обхватът на възнагражденията за технически услуги, които се облагат с данък при източника, като на облагане да подлежат само монтажът или инсталирането на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно юридическо лице.

Предлага се данъчната ставка за всички данъци при източника да се намали от 15 на 10 на сто, което е и пряко обвързано с поетите ангажименти към Европейския съюз за поетапно редуциране на данъчните ставки на данъка, удържан при източника за доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения между свързани лица съгласно изискванията на Директива 2003/49/ЕО.

Срокът за внасяне на данъка, когато има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, се предлага да е тримесечен (сега е едномесечен), за да се отстранят в максимална степен проблемите в практиката, свързани със срока за издаване на разрешение от Националната агенция за приходите за прилагане на облекчения режим по съответните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и неоснователното налагане на лихви на данъчно задължените лица. Законопроектът предвижда преоценъчният резерв на данъчните амортизируеми активи да бъде отписан от данъчния амортизационен план, като се предостави право на избор на предприятието да приложи един от два възможни начина за това (основният подход не е свързан с ангажирането на ликвидни средства от данъчно задължените лица). Целта е да се приключи с този резерв от данъчна гледна точка и да бъде облекчено прилагането на закона.

В проекта на нов ЗКПО е предложено изравняване на данъчните ставки на алтернативния данък, с който се облагат хазартните дейности - 10 на сто (сегашният режим е 12 и 8 на сто). Облекчава се режимът за цялостно преотстъпване на корпоративен данък при извършване на производствена дейност в общини с висока безработица, като се очаква по–голям брой инвеститори да ползват тази данъчна мярка. Предвижда се като община с висока безработица да се разглежда община, в която за предходната година преди текущата има безработица със или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период (сегашен режим – в обхвата на данъчното облекчение попадат общини, в които безработицата е над 50 на сто по-висока от средната за страната за предходната година). Удължава се срокът за пренасяне на непризнатите лихви в резултат на регулиране на слабата капитализация от 3 на 5 години и промяна в съотношението привлечен/собствен капитал от 2:1 на 3:1.

Законопроектът предвижда да се уеднакви данъчното третиране на счетоводните грешки, независимо от това дали те са съществени (фундаментални) или малки, като към всички тях се прилага действащият в момента режим на данъчно третиране на съществените грешки, изразяващ се в коригиране на предишните печалби или загуби така, че все едно грешката не е била допусната в предходните периоди. Законопроектът предвижда счетоводните приходи и разходи от преоценки на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция да се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане поради специфичната методология на тази последваща оценка. Нов момент в законопроекта е непризнаването за данъчни цели на репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинация.

Важна промяна в сравнение с действащия режим е предвиждането всички юридически лица да се облагат с корпоративен данък (с изключение на тези, облагани с алтернативни данъци), независимо от това дали извършват дейност, попадаща в обхвата на дейностите, облагани с патентен данък, и дали покриват съответното изискване за оборот.

С патентен данък ще се облагат само физическите лица, включително едноличните търговци, когато са изпълнени изискванията на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Законопроектът предвижда предоставяне на данъчно облекчение за предприятия, които подадат годишната си данъчна декларация и годишния финансов отчет по електронен път до 31 март на следващата година. Облекчението се изразява в отстъпка от 1 на сто от годишния корпоративен данък, но не повече от 1000 лв., при условие че данъкът е внесен в законоустановения срок. Предвижда се и възможност за подаване на коригираща декларация, в случай че между подадения с годишната данъчна декларация финансов отчет и този, заверен от регистрирания одитор, има разлика, която оказва влияние върху данъчния резултат и дължимия корпоративен данък. Законопроектът предвижда увеличаване размерите на административните наказания. Въвежда се административно наказание в размер 50 на сто от начисления разход, представляващ скрито разпределение на печалба.

5. Обобщение

Данъчните закони са израз на провежданата от държавата икономическа, в т.ч. данъчна политика. Основни приоритети в тази посока на настоящия етап на развитие на българската данъчна политика  са прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци и стимулиране на икономическия растеж.

Основен принцип в българското данъчно законодателство е териториалното облагане, с други думи облагат се всички доходи,  получени на територията на България. Прилагат се както преки, така и косвени данъци. Субекти на данъчно облагане са както местни, така и чуждестранни лица, като последните са задължени за доходи,  получени в страната. Главните принципи, въведени с данъчните закони у нас  са:  неутралност, годишно облагане на дохода и имуществото, самооблагане /всеки данъкоплатец декларира самите задължения си към държавата/, тенденция към намаляване на данъчната диференциация.

Печалбата от пряка икономическа дейност на местните и чуждестранни лица функциониращи в България се облага с 15 % корпоративен данък.  Разходите  за тържества, представителни цели, дарения и спонсорство отчетени като разходи, социалните разходи,  разходите за ремонт поддръжка и експлоатация на леки автомобили от 1.1.2006 г. се облагат със 10 на сто данък, който в този случай се признават за разход. В ЗКПО е дадена възможност натрупаните загуби да се приспадат от печалбата за следващите 5 г. Когато предприятията начисляват на чуждестранни лица и на чуждестранни неперсонифицирани дружества доходи (като лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за чуждестранни услуги, възнаграждения на членове на управителни съвети), валидни са  подписаните споразумения за двойно данъчно облагане. Не подлежат на облагане с данък  дивиденти и ликвидационни дялове, начислени от местно лице в полза на  чуждестранно лице, местно на държава членка на Европейския съюз.  Дивидентите в полза на местни физически лица се облагат с данък 7 %.  Месечните авансови вноски за корпоративен данък са в размер на 15 %. За първите 3 м. на текущата година авансовите вноски се изчисляват на основата на средномесечната облагаема печалба за годината преди предшествуващата, а за следващите месеци – на основата на средномесечната облагаема печалба за  предшествуващата година. ЗКПО дава възможност за преотстъпване и намаляване на корпоративния  данък.  Сключените международни Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане имат преимуществен характер в данъчното законодателство. При определяне на корпоративния данък местните юридически лица  ползуват данъчен кредит за всеки подобен данък наложен  в чужбина. Данъчния кредит е до размера на българския корпоративен данък.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG