Home Икономика Съвкупно търсене(1)

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Съвкупно търсене(1) ПДФ Печат Е-мейл

Съвкупно търсене

Тема 15

Основите на съвременния анализ на AD  са положени от Дж.Кейнс.Той първи въвежда понятието „функция на потреблението”, свързвайки текущото потребление с текущите доходи.В последствие се въвеждат фактора „многопериодност” и използването на перманентния подход.Това позволява да се изследват агрегатното търсене и потребление използвайки двупериодността.

1.Същност и компоненти.

Кейнсианската концепция се състои от 2 главни момента: критика на основните  хипотези на класицизма и разработване на нова идея за функциониране на икономиката, основаваща се на водещата роля на AD.Кейнс развива идеята, че пазарната система не се стреми към равновесие от класически тип и не може да го постигне по автоматичен път.Осн.проблем според него, не е в предлагането на блага, а в недостатъчното им търсене.Произв-то не може да генерира достатъчно търсене, което да покрива AS.Спестяването превишава I /инвестициите/, поради което фирмите свиват произ-то, защото се ограничава вероятността да продадат стоките си.Реалния БНП се съкращава и се задържа под равнището на потенц.БНП, което генерира безработица.Кейнсианската теория отхвърля класическото схващане, че спестовността стои в основата на разтежа.Спестовността и предприемачеството трябва да са неразделни.Спестовността не трябва да изпреварва предприемачеството, защото ще се пречи на оживлението на икономиката.Дремещата предприемчивост води до прахосване на богатството.Кейнс отхвърля идеята че лихв.% , цените и заплатите са основни инструменти за балансиране на спестяванията и инвестицийте.Затова наложителна става намесата на държавата.Съществуващите неравновесия , съспътстващи развитата пазарна икономика, са израз на нейното функциониране при прекомерно натрупване и замразяване на капитала в паричната му форма.Това е поради намаляване стремежа към потребление в условия на нарастване на дохода.Наблюдава се трайна тенденция на въздържане от I.

Според Кейнс AD e е това което определя равнището на произв-то, заетостта, цените и адекватното на себе си AS.Поради това макроик.равновесие може да се установява не само когато БНП е равен на потенц.БНП, но и под и над потенциала.

Величината на AD е равна на сумата от всички стоки и услуги , които купувачите от 4-те стопански сектора са в състояние да придобият на нац.пазар за определен период от време.

AD=C + I + G + NX          C=домакинства I=фирмите G=публичен сектор NX=нетен експорт

AD = като сума от разходите на обществото за една година.БНП е равен на AE /съвкупни разходи/ а те определят величината на AD.

Връзката AD – БНП е решаваща за кратък срок, а връзката БНП – AD има значение за дълъг срок.

2.Зависимостта: доход-потребление-спестяване.

Макроикономиката се интересува от икономическата същност на потреблението, която се изразява в придобиването и използването на оскъдни блага за задоволяване на човешките потребности въз основа на търсене, изявени предпочитания и избор, така че да се минимизират разходите и да се максимизират ползите.

Колко да се спестява и колко да се потребява? Тук оказават влияние много фактори.Едно домакинство спестява , за да получат нужното образование децата.Друго за жилище и т.н. Съотношението м/у доход / Y / , потребление / C / и спестяване /S / се определят различно от различните школи.

Класиците смятат че тези съотношения зависят от лихв. %.Когато лихв.% се покачва , спестяванията се стимулират, а потреблението се ограничава.

Кейнс е сред 1-те икономисти, които отхвърлят това разбиране.Той счита , че изборът на хората да потребяват и колко да спестяват зависи от психологическия закон.Потреблението расте предимно в зависимост от нарастването на дохода, а едва на следващо място е величината на лихв.%.C – е преди всичко функция на дохода следователно доходът е негова главна детерминанта, затова потреб.търсене се определя предимно от доходите на домакинствата.

3.Функция на потреблението и функция на спестяването.

Функцията на потреблението установява планираното/желано/ равнище на разходите за потребление при всяко ниво на личния разполагаем доход.Потреблението е функция в много по-голяма степен на реалния, отколкото на номиналния, на разполагаемия, отколкото на брутния доход.

Ако се потребява целия доход, функцията на потребление се представя като права , 45 градусова линия, която започва от началото на координатната система.

На фигурата е показано равнището на потреблението, съответсващо на всяко ниво на дохода.То е пропорционално на дохода.Когато не се потребява целия доход, а се разпределя за потребление и спестяване, се изменя наклона на функцията на потребление и на спестяване.Според кейнсианците потреблението /С/ е „поглъщане на БНП /У/ посредством потреб.разходи, а спестяването /S/ е „отказ” от текущо изразходване и потребление на част от разполагаемия доход в интерес на бъдещето. Оттук: Y=C+S      C=Y-S     S=Y-C

От тези уравнения проличава функционалната зависимост м/у дохода, потреблението и спестяването.

Над определено равнище на дохода потреблението забавя темповете на своето нарастване в сравнение с темповете на растеж на дохода.Тази зависимост Кейнс нарича основен психологически закон./ психол.нагласа на хората да си осигуряват резерви , за да неутрализират риска от появата на негативни явления, или да посрещат по-спокойно измененията в потребностите си в бъдещо време.Въз основа на този закон всяка допълнителна единица доход само частично отива за потребление, а  другата част се спестява.С нарастването на дохода потреблението нараства по-бавно, а спестяването – по-бързо от нарастването на дохода и обратно.Измерването на зависимостта на тек.потребление /С/ и на спестяването /S/ от равнището на разполаг.доход към даден момент става посредством коеф-те на средната склонност към потребление / АРС / и средната склонност към спестяване / APS /./ АРС / е отношение на тек.потребление /С/ към целия доход / Y/ , изразено в % или като коефициент:       АРС=C/Y

APS се изразява като отношение на спестяването към целия доход.

APS=S/Y

Така като дохода и потреблението са динамични величини, измерването на зависимостите доход-потребление-спестяване във времето става посредством  пределната склонност на потребление МРС и пределната склонност кум спестяване MPS.МРС се намира като отношение на прираста на потребление към прираста на дохода

МРС= делта С / делта Y

MPS= делта S / делта Y

Пример – функция на потреблението:

На тази фигура се вижда , че кривата на потребление има самостоятелно поведение. В точка а -  YC домакинствата спестяват, а в точка Е – Y=C  домакинствата се намират в равновесие, не спестяват и нямат задължения.Наклонът на кривата на потребление показва каква е пределната склонност към потребление.Тя може да е константа за всяко равнище на дохода така също и постоянно намаляваща с нарастването на дохода.

Най-важните зависимости м/у дохода и потреблението са:

1.Колкото са по-ниски доходите, толкова склонността на потребление е по-голяма.

2.Колкото са по-високи темповете на нарастване на доходите, толкова е по-ниска склонността към потребление.

3.Нарастването на дохода предизвиква отслабване както на пределната, така и на средната склонност към потребление.

4.Когато МРС е под 1-ца, темпът на нейното развитие на нейното повишаване ще бъде по-нисък от този на дохода, поради което АРС ще намалява.

Тези зависимости могат да се проследят от данните в таблицата:

Функция на спестяването.

Уравнението изразяващо тази функция е : S=Y-C

Ако Y=1 то, MPS =1 – МРС      Така като МРС= делта С / делта Y  то

MPS = 1 – (  делта С / делта Y )

Тази зависимост подчертава, че кривата на спестяването е изкачваща се, защото с нарастването на Y , спестяването ( S ) расте с ускорени темпове.

Функция на спестяването: / S /

Наляво от т.М има отрицателно спестяване, а надясно от нея е налице положително спестяване.В т.М, S=0

От формулата MPS = 1 – (  делта С / делта Y ) се вижда че БНП / Y/ е таванът за нарастването на потреблението и спестяването.В рамките на БНП определящо значение за всяка допълнителна единица доход за потребление имат  MPS и МРС.Взаимодействието помежду им е основен момент в механизма на функциониране на икономиката.Ако Y=С , то БНП ще се реализира изцяло.В действителност Y>С , и поради проявлението на психологическия закон спестената част или трябва да се превърне в инвестиция I ,   или в добавъчно потребление, за да се поддържа макроикон.равновесие.

4.Инвестиции.

Фирмите правят р/и за поддържането или нарастването на техните капитали.Това са техните инвестиции.Те още могат да се нарекат р/и за брутното формиране на капитала.Определение за I – поток от р/и за ДА/ осн.к-л/ и за попълване на матер.запаси, с оглед получаване на изгоди в бъдещи периоди.Среща се и разбирането,че инвестиция е всяко влагане на пари за покупка на блага, които вложени в произв=во на крайни продукти и услуги ще носят изгоди за период, не по-малък от една година.

1.Теорията за I, заедно с теорията за потреблението дава представа за начина , по който обемът на продукцията за даден период се разпределя м/у текущото и бъдещото потребление.

2.Колебанията в I активност на фирмите има отношение към определянето на равнището на произв-во и безработицата.

3.I оказват съществено влияние в/у дългоср. Икон. Растеж.

I се правят от домакинствата(жилища,ремонти), фирмите( около 2/3 от инвест. в нац.стопанство,закупуване на фабрики,сгради,машини,транс.средства) и държавата

Видове, детерминанти и функция на автономните инвестиции.

Различаваме 2 осн.групи I : брутни и чисти / нетни / .

Брутните И за период от 1 година са равни на размера на год.амортизации на осн.капитал + чистите И, които имат за източник печалбата.

Чистите И реално увеличават съществуващия произв-ен потенциал = брутните И – год.амортизации.

Размера на И може да се изчисли като:

I = i + d.k          I-год.размер на И   i=чисти И  d=коеф.на амортизация  k=ст-ст на капитала

При определяне на инвест.р/и не се отчитат р/те за стоки с дълготрайно потребление/ леки коли, домакинска техника/, които предоставят услуги за дълго време, не се отчитат р/и , чието място е в осн.капитал / човешки капитал/.

И  могат да бъдат и още и : планирани и не планирани ( те са свързани с измененията на БНП).

Автономни ( независещи от БНП) и повлияни или редуцирани(зависещ от БНП).

От гл.т.на влиянието им в/у растежа, заетостта и производителността на факторите различаваме:

1.И  за възстановяване на осн.капитал или за прираст на капитала.

2.И  за увеличаване на капацитета или за нарастване на производителността на факторите.

3.И  за експанзия или за защита. ( за завладяване на нови пазари)

И  могат да бъдат още : за тактически и стратегически цели ; с производствено или финансово предназначение ; в материален и човешки капитал и др.

Функция и детерминанти на И.

И са променлива величина, която се влияе от детерминантите на микро и макро равнище.На микро-равнище в/у И оказват влияние детерминанти като: очакваните продажби, очаквани печалби, очакван лихв.%, степен на риска, цената на ресурса, технол.промени, законови ограничения и др.

На макро-равнище И  зависят от: съотношението м/у AD и AS, бюдж.дефицит, разпадането на дохода на потребление и спестяване, политическа стабилност и др.

Когато очакваните продажби са < от текущите, фирмите нямат стимули за инвестиране и обратно.Равнището на лихв.%  влияе в/у р/те по инвест.проекти.Високия лихв.% увеличава алтернативните р/и по инвестирането и намалява желанието за такова и обратно.При И  влиянието на лихв.% се проявява чрез ефекта на заместването и ефекта на дохода.При нормални икон.условия И  са по-чувствителни от потребителските р/и.Когато има стагнация дори лихв.% да е нисък ,фирмите не инвестират, тъй като очакванията за продажбите , а оттам и за печалбите са песимистични.

Най-важната детерминанта за И са очакваните печалби и зависещата от тях възвръщаемост на вложенията.При голяма печалба  въпреки рисковете фирмата ще инвестира.За целта трябва да се изчисли нормата на възвръщаемост на И ( Ri ).    Ri = {(MR-MC) : MC} . 100

В числителя е показана печалбата като разлика м/у пределните приходи и пределните р/и.Чрез формулата се съпоставят резултатите от И с тяхната цена ( МС ).Цената на И  включва цената на ресурса, лихв.% и степента на риска. При Ri > i  изгодна И ; при Ri = < i   неизгодна инвестиция

Къде да се инвестира? Отговора е: като съпоставят пределната производителност на факторите.Когато тя се различава, фирмите инвестират във фактора,чиято пределна производителност е по-висока.Оптимум при използване на ресурсите ще се постигне , когато MRK=MRL.

От макроикон.фактори особено силно е значението на растежа и състоянието на конюнктурата.Те ограничават И активност или я стимулират, но в определени граници, известни като прагов ефект.След достигане до това равнище ефективността на И  спада рязко.

Държавата също оказва влияние в/у И.Тя може да субсидира отделни сектори от икономиката, може да влияе чрез данъците и т.н.

Изводи:

1.В условията на затворена частно-пазарна икономика, повишаването на потреблението в свързано с нарастването на дохода и на търсенето на инвестиции.

2.Когато е налице стагнация при търсенето на стоки за потребление, това води до спад в търсенето на инвестиции, следвано от стагнация на произ-вото, тъй като фирмите прибягват само до такива инвестиции, които са свързани със замяна на остарелия основен капитал.

3.Когато спадът в търсенето на крайни стоки за потребление е голям и траен, фирмите спират да произвеждат.Използваните машини се бракуват или продават.

4.Фирмите инвестират, когато вътрешните и външни детерминанти по съвкупност оказват положително въздействие в/у инвест. им решения, без да се противопоставят и да неутрализират своето въздействие  в/у инвестиционния обем.Решаващи са Ri > i   микроравнище, високия темп на растеж и пазарната конюнктура на макроравнище.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG